БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Подвижната лудница

Николай Михайлов Пенчев (римски)

Раздел: ПОВЕСТИ И РОМАНИ  Цикъл:

 
Подвижната  лудница

 

Четиво за знаещи и не дотам ; познавачи  и  не дотам; любопитни и не дотам ; за минало и настояще, и за още нещо, но не съвсем.

 

Синьо е морето. Днес няма вятър и лодките уморено са отпуснали платна. Къщата е на два етажа, издигната е на склона на невисок хълм  и сякаш с гърба си пази  рехавите дървета,  да не слезнат долу на плажа, където майки с деца събират миди, пазейки се от изхвърлените на пясъка медузи.                                     

От втория етаж се открива прекрасна гледка към курорта с разчупената архитектура на новите хотели и пъстрото множество на летовниците. В далечината облаче иронично  ми маха с ръка. Напомня с формата си на жълта шапка – идиотка .

Горещо е. Имаше такъв филм – “Жега”. За какво ли се разправяше? Предполагам, че е за нещо още по – горещо. Името му е такова. Но това е просто така, между другото.

Запасил съм се с книги, както при всяка почивка в последните десет години. Този път по философия и психология, не че толкова се интересувам – хей така за разнообразие. Имам и страхотна енциклопедия  с думи и значения – в лаптопа.

 В последния момент сложих в багажа и една пиеска, подвързана като ученическа тетрадка. С две думи - почивка, няма да мислим за работа и ще се забавляваме. Лаптопа, ли? Отдавна ми се върти една идея: искам да напиша  история, в която се разправя за едни момчета и ..... но не знам какво ще излезне. Всъщност, защо да не опитам.   И така изтраквам - едно римско:

 

І. Всичко започна една есен. Есента на хиляда деветстотин седемдесет и... някоя  си  година - месец септември. Във въздуха се носи миризма на бензин и асфалт.

 

Впрочем, как ли ще изглежда един филм, който може да се използва за фон на случващото се? Трябва да има камера, сценарий и музика. Ето ги:

                                  

Камера: Метод на снимане: черно - бял,  вариант: cinema

 

Сцена 1: Изглед над града - от високатe хълмове, преди влизането от стария път. Кариерите. Някакви хора в раирани костюми чукат камъни. Поглед към града.

Музика 1: Виж края.

 

И така:

                               ПРЕДГОВОР

 

По думите на древен философ животът следва своя път по спирала. Събитията се развиват по подобен начин и това, което се случва, може би вече  се е случило  някога,  някъде,  преди...........

 

                                  

 

 

                                              НАЧАЛО

 

І . Всичко започна една есен. Онази на хиляда деветстотин седемдесет и някоя. Септември е и във въздуха се носи миризмата на асфалт и бензин. Без люляци. Те са пролетно време.

ІІ. Това не би могло да се случи в Рим, Париж или някъде другаде. Историята има само едно начало и то е там – в Ловеч. Може би, това е порталът на гимназията, носеща трудно разбираемото все още име СГНЕ “Ернст Телман”. Средна Гимназия с преподаване на Немски Език или нещо подобно, но  най – важното е: с преподаване на Немски език. За “Ернст” и за “Телман” - ясно!

 Или началото е онази сграда, позната ни впоследствие като “картоненото” или звучното “панса” (пансиона). Картоненото – името принадлежи на една не много читава на външен вид сграда, сгушена между дърветата в един неголям парк.

Следващата една година за някои от нас тя ще бъде нашият  нов дом. А може би  началото е цветното множество от непознати момичета и момчета, изпълнени с очакване! Какво ли си мислят в този момент?

“ Хей, здравей! Ти как попадна тук? Защо? – изглежда не ме чуват. Всеки е зает с нещо си. Бързат за някъде. Протягам ръка, за  да ги докосна, но като че ли мен ме няма. – Ей, къде   си,  Римски *?”

 

 

*Цел: Предварително замислен резултат от съзнателна човешка дейност. Целите са обусловени от обективните условия. Реалните цели са съобразени с обективно действащите закони, с реалните възможности на човека и с използваните средства.

 

Сцена 2: Камерата снима портала , двора и сградите. Това са два пансиона – мъжки и женски ,  между тях училищна сграда . Асфалтирана  спортна площадка с две футболни врати , кошове за баскетбол и нещо като парк. Будката на дежурните – там няма никой . 

Музика 2:Щурците

 

ІІІ. Ден първи. Някакви хора  разтоварват багажи. Други тичат. Съседите от близките къщи надават любопитно глави. Глъчка, шум, раздават ни чаршафи и калъфки за възглавници. Сякаш си пуснат в бурно море и разпъвайки платна от чаршафи, развявайки калъфка за знаме се опитваш да намериш спасителен бряг.

Запознава ме се с някой и друг възпитател и с класната.  Какви ли са тези хора? Кой какъв беше? Напълно непознати. Настаняваме се. Връчват ни купоните за храна. Разделяме се с родителителите:

-         Колко човека сте в стаята?

-         Шест.

-         Как ти се виждат, добри момчета  ли са?

-         Добри са.

-         Да пазиш купоните за храна. Жълтите са за закуска, белите - за обяд, а зелените за вечеря. Ето ти  и десет лева. Да ядеш и да слушаш учителите. Другата седмица ще дойдем да те видим .

Такъв разговор се преповтаря в няколко десетки различни  варианти, като бройката  шест  се заменя  с пет, момчета с  момичета,  десет лева  с двадесет  лева,  другата  седмица с по –другата  и т.н. Глъчката и шумът от изговорените  думи се сливат в едно, бавно преминават в ромон на игрив планински поток, който ги отнася в далечния  космос. И там времето спира.

 

Колите,  обгърнати в дим, отнасят тъга. Пейка. Седя на нея. Тази под кестена. Запознаме се със Спортиста (Нейчо)  или първо беше някакъв разговор! Не знам защо,  но разговоряме за моста на “Дружбата” в  Русе.  Въпросът е:  “За колко време плюнката от моста ще падне във водата?” Той  май че знае  или поне твърди така.  Трябва  да  бяха  някакви  секунди.   “Четиридесет и пет?     Петдесет?”  Минута е много. Ще го попитам отново - някой ден. 

Следват нормалните в такива случаи въпроси, подтиквани от доброто възпитание, при които всеки от нас иска да разбере другия от къде е, какво е,  какви  са родителите му  и други подобни.  После мълчим.  Има време.

Нейчо е русо,  набито  момче, личи си по фигурата, че е спортист. В часовете  по физическо възпитание ще установим с почуда, че  бяга най – бързо от всички, скача най – далеч   и  най – високо. Ситиус, алтиус, фортиус! Понякога ще мята и паламарки – това е  между другото!

Ние ще се опитваме да го догоним, но няма да можем, ще се опитваме да го надскочим, но също няма да можем.   Предполагам, че Радичков е имал него в предвид, когато е описвал стремящия се с все сили към суматохата селянин, който се опитвал  да преодолее земното притегляне, а сетренцето му се веело някъде далеч назад, изоставяйки безнадеждно в пространството. Така и ние ще се веем като сетренца - безнадеждно в пространството, опитвайки се да го догоним.

Толкова бързо ще бяга.  Е, как ти се вижда,  Римски *?

 

*Училище: Учебно - възпитателно заведение. Училищата са общообразoвателни и професионални, начални, прогимназиални...., за приходящи учещи се, за живеещи в училищата ( пансиони , интернати , полуинтернати и др.)

 

Сцена 3: Пейката до пътя,  завършващ с  женския пансион в дъното на двора и започващ от портала .  Кестенът в началото на двора е навел клони над пейката  и пътя. Някой седи. По – скоро се усеща присъствието му.

Музика 3 Вивалди : есен.

 

ІV. Седем. Бройката на “пришълците” в класа.  Останалите са  “ловчанлии”. Мъжката част.  Трима са от Севлиево: Кацаров, Донев и Борислав. Яка група. Първите двама са  Насковци -  различаваме ги  по фамилните имена. Немил е от Свищов; Нейчо, когото вече познаваме, е от плевенските села;  и аз съм също Наско  (още Римски ) .

А, има и един предател - Мирко от Троянско. За него няма място в стаята и той е настанен в стая с момчета от друг клас.

-         Ти кой беше? -  любопитно - опознавателен  въпрос, зададен от Кацаров в посока на моята личност.

-         Ами, аз съм Наско    ясен отговор от моя страна .

-         И аз съм Наско. А ето го и тоя къдравия - Донев.... - Къдравата коса се намира на около метър и петдесет над    земята - .... и той е Наско.  Дайте да си измислим по някакъв  прякор, за да се различаваме.  Наско Първи, Втори и Трети. С римски номера    Кацаров решава въпроса след кратък размисъл .

-         Не, много е банално.  Кой ще е Наско  Първи, кой Втори  и кой Трети? Освен това вече има един Първи и това е .........Тато от Правец!  – забележката е на Немил.

-         Нямате ли, тоест имате ли някакви прякори? – настойчив е Кацаров.

-         Нямаме  – следва  нестроен групов отговор .

-         Ти си от Балкана, значи Наско Балкански  – решил e  да приключи покръстването Кацаров и гледа към мен повдигайки вежди.

-         Чакай малко, името е заето вече......... от Ганьо Балкански... –  забележка, според мен  напълно уместна, направена  от Борислав, който моментално закопчава горното копче на ризата си, защото иначе се чувства дискомфортно. Копчето също се намира на около метър и петдесет над земята.

-          Ами като не става с римски номера, тогава  без номера а само с..... Римски. Наско Римски, вместо Балкански, а ....за другите двама .... е,  ами то е  същата работа ..... ще видим тогава, може би .....Севлиевски!  Сега пак стават  трима!...... На тебе как ти викаха в Свищов? – тук вече се включва и Нейчо и зарязвайки парадигмата с тримата се обръща към нещо по просто за решаване .

-         Ами никак, Немил.... Милчев. – Немил е извил тяло под формата на питанка и търпеливо изчаква съдбата си .

-         Немил..... значи Немил, Немил.....  – повтаряме като папагали и тъй като на никого нищо не му хрумва в момента, защото най – простото (както винаги забелязали сме ) е и най – сложно,  се обръщаме и към Борислав: - За Борислав, тука  мислим, случаят е ясен... Боре, става най – добре!

-         Става. Боре става – кимат с глава доволно всички.

-         Става    и Борето кима с глава също, в знак на съгласие.

-         А на мен ми викаха понякога Спортиста – изведнъж се изцепва Нейчо и допълва, след като вижда озадачените ни погледи:  - Защото много спортувам .

-         Какво тренираш? -  любопитства Донев, като разтяга един гимнастически уред, наречен пружина. Струва ни се,  че с нея иска да се разтегне и той, за да заеме полагащото му се по - предно място в строя и живота – каквито и да били те: и строя,  и живота.

-         Лека атлетика – бягане и дълъг скок.

-         Спортистът тогава остава Спортист, а от фамилията на Донев става  Дон .... Дон ... Дон - дак, а от Кацаровата  - Къци (после Чичото)  – предлага Борето,  за да прикючим с тази фаза на запознанство, с което се съгласяваме и ние, за да не се напрягаме допълнително.

 

Чичото, Вуйчото и какви ли не  други трансформации на вече избраните прякори се появяват по – късно, след като вече сме ги предъвкали в устата, усетили на вкус и преглътнали. Но вече разбираш – нови хора  с нова самоличност, връщане назад няма.

Кацарят някак естествено ще се вмъкне в кожата на Чичото, защото понякога, обяснявайки или разказвайки нещо си, много често  забравя от къде е тръгнал и какво по – точно е искал да каже и задава следния въпрос на близкостоящия до него: “И.....какво беше?  Айде бе Боре ( съответно Дондак, Спортист и т.н. )..... как беше по – нататък? И той какво казал .......Ъ?”

 Един ден пресъздавайки ролята на Тодор Колев от новогодишна програма, компютърът му забива по средата на:        “Чичо, чичо, защо кашляш? Чичо, чичо, защо не кашляш? Чичо, чичо..... и  Боре..... –  защото в случая се явява най – близко  -  .......как беше по – нататък......Ъ ?” И така чичо, чичо,  та Чичото.

 Александър му вика Вуйчо, запомнил е че беше някаква роднина по не знам каква си линия,   но точно каква, не му идва на ум. Александър е от ловчанлиите и по – трудно се оправя в обстановката, за разлика от пришълците.  Ще го срещнем по – късно в клас, когато там се явят и местните възпитаници.

-         Ти кое легло избираш?

-         В дъното. Много му е разтеглена пружината, бе!

Разтеглената пружина,  но не от Дондака, се пада на Немила. Гледката е доста забавна – виждат се само ритащи и махащи крайници,  защото пружината, едва ли не, е опряла в  пода.  По скоро изглежда  като човек полегнал си в хамак за следобедна дрямка, нападнат от ято разлютени оси, които се опитва да прогони, но по – скоро,  като че ли им маха за сбогом.

                Не приемаме Немил,   който не   си  е   донесъл     прякор от

Свищов,   да остане просто Немил – човек без прякор е като  човек без дрехи ( гол ) - и затова му прибавяме  един пълен член към името – НемилЪТ,  за да може с него да поприкрие малко голотиите си .

 Веднага ни прави впечатление, че пълният член моментално добавя и  някаква тежест  към Немила. Без пълен  член към  името си, човек е лек като балон  – отвържеш ли го, може и да хвъркне. Затова ние веднага се постараваме да  сложим  на Немилът един  пълен член, който освен да прикрива голотиите му и  да го държи здраво привързан към земята.

На него това му е нужно,  защото той ( Немилът ) винаги има собствено мнение по всички въпроси и а го отвържеш, веднага литва в облаците. От там те поглежда с две различно невинни очи и с леко ироничен тон те пита: “ А не мислиш ли, че така е устроен света? И кой го прави такъв? Не сме ли ние?” – при което останалите веднага се съгласяваме,  дори да сме си мислели до този момент, че някой друг го прави света, а ние трябва само да гледаме,  да цъкаме с език  и да го възприемаме.

Някой ще каже опозиция. Не, не е опозиция, а позиция. Ако на вас ви се струва, че нещо е нормално да изглежда така, а не еди - как си, то  вие несъмнено  се лъжете, защото идва Немилът и вие разбирате,  че нормалното е еди - как си, а не така, както на вас ви се е струвало.

Най – зле в тази ситуация се чувстваха даскалите. Те така и не разбраха (горките!)  докрая,   кое е нормално и кое не е и най – често прибягваха до наказания на Немила, включително до привикване на родителите му (да не се бърка с повикване!),  за да не си объркват понятията, а той да бъде вкаран в правия път (земния), който според Немила не е този по който трябва да преминат душите ни.

И така.... в стаята има още пет креватчета към които останалите подхождат плахо, за да не последват примера на другарчето си. Насреща са три двойни, вградени в стената гардероба. Те побират дрехите,  тетрадките и бурканите с компот,  както и ябълките от столовата,  с чийто оръпляци (оръфляци ) по – късно ще замеряме кошчето за буклук, завряно  в  ъгъла.

През прозореца, надничащ към задния двор на картоненото, ще надничаме и ние към парка на гимназията,  за да видим  как Тацо ще води за ръка Амелия ( Балерката - Марица и   т.н. ) и ще се опитва(т )  да открадне(ат)  скришом една целувка.

 В същото време,  седмото джудже Мирко, което се дели от групата и изпълнява ролята на предателя, открива гледката с баджаците на “Снежанка” Мончева,  леко закръглена, симпатична възпитателка, чиято задача е да кръстосва крака във възпитателската стая срещу стълбите на втория етаж.

                Липсата на Мирко ни прави веднага впечатление, защото веднага забелязваме и липсата на червените спортни гащета,  които той гордо разхожда, обикновенно по това време, в коридора. Те бяха изменили траекторията си и бавно се спускаха и изкачваха по стълбата,  с очи вперени в разтворената врата на възпитателска стая.

За кратко време стълбището се изпълва с крачещи   надолу - нагоре, на  вид  безцелно  индивиди, небрежно хвърлящи погледи натам,  накъдето зяпаха и червените  спортни гащи. 

Е, как е  Римски *?

 

*Емоция: Душевно вълнение,  диктувано от чувствата, мислене под влияние на чувствата.

 

           

Сцена 4: Мястото в парка,  където беше картоненото е

празно . Поглед към града . От птица.                                                                              

Музика 4:  ФСБ

 

V.  Плаца. Мястото,  където започва един учебен ден. Представлява спортна площадка. Наредени сме по класове. Започва се с най – малките: “ подготвата”  и се завършва с най -големите. Има дежурен учител ( днес е Паро -  Математиката ), а също и “даскал” по физическо (Приседака или Приседашки, нещо като присядам) - бивш  боксьор,  улучен от шрапнел в главата през някоя от войните. Така си му е  и  останал там - в главата. Предполагаме, че от време на време се размърдва,  за да се намести по добре, при което нашият започва да плюе наляво и надясно.  Каква е връзката,  никой не знае.

 Плюеки наляво и надясно, Присядащият  води сутрешната физзарядка. Застанали  в  най – крайното ляво  каре,  където е най-тихо,  ние хвърляме завистливи и питащи погледи надясно,  в другия край на плаца,  където редиците са най – рехави  и където, струва ни се, виждаме вече израснали мъже и жени,  на които плаца и гимназията вече са отеснели  и погледите им са отправени някъде натам през жълтата училищна  сграда,  към нещото си,  на което те се усмихват.         

През годините и ние ще сменяме местата в посока  вдясно, за да застанем един ден  най – вдясно  в другия край, да усетим завистливия  и питащ поглед на подготвата, да отговорим с пренебрежение и да погледнем натам през жълтата сграда  към нещото си и да се усмихваме .

 Училищната уредба гърми и ни вади от унеса. Всичко е така, както си му е редът. Часът е седем и двадесет. Преди пет минути е започнало по радиото предаването:  “България,  дела и документи”. Паро, във военна стойка и със стоманен поглед,  проверява униформите  преди влизане в час.

-    Ученика! Ти,  да ..... същия. Не си униформен. Какъв е този бял панталон? - Белият панталон принадлежи на Донев.

-         Ами аз такова....Другия ми е за пране  – смотолява   Донев,  заловен в момент,  когато е готов да се шмугне в навалицата - той  винаги е  готов да се шмугне някъде -  и допълва:  – Изцапан е.

               -   Бегом да  го смениш! Веднага! И си сложи вратовръзката. Това е елитна гимназия. Да не сме в селско училище. И всички да си зашият емблемите!

 

Униформите са доста грознички – включват синьо сако          със сини панталони ( може и черни ) за момчетата, общо взето конфекция на монтанска фирма, бели или сини ризи, а за момичетата: престилки. Разрешено е и поло,  но този наш малък свят,  общо взето,  вкючва повече забрани и  задължения  като:

 

-         Забранява се бутането по коридорите и блъскането              на вратите! Никакви крясъци и викове в училище! По стълбите се качвате от дясната  страна и слизате от лявата.  Да се спазва реда! Униформата е за-дъл-жи-тел-на! Забранява се емблемата  да се закачва с кламер! - допълва Паро. - И утре всички късо подстригани! Да не виждам хипарски прически! Дългите коси са забранени от правилника. За пушене на цигари в междучасията ще се намалява поведението!

 

               Дежурните учители сутрин се сменят,  но най ни е страх от Паро ( Добре че не ни се падна по математика ).

 

-         Пу-пу-пу.. - включва се и Приседака - За часовете по физическо...пу-пу..за момчетата и момичетата: черни шорти и бели тениски..пу-пу..и гуменки. Никакви обувки! Римски*,  внимавай !

 

*Възпитание:  Процес на съзнателно и целенасочено въздействие върху личността с цел подготовката и за производството, обществената и културната дейност. Възпитанието е тясно свързано с образованието и обучението.

 

Сцена 5:  Плаца. Кошовете за баскетбол. Лоста. На Данев.

Музика 5:  От предаването “България, дела и документи”

 

VІ. Гимназията или накратко: Немската. Вход към  сградата. Вход за  някъде - да, но за къде? Пет години – вяра, надежда, любов! Сградата сега изглежда малка, затворена  в себе си,  олющена и не дотам уютна.

Класната - не стая, а  Тончева - говореше български така, както преподаваше и по немски, удължавайки думите и с мнооого умалителни:

-         Ученициии. Даас ист таафел. Устаата разтееглена. Удължена глаасна пред съгласна,  когаато тя е единична.  Хефт. Хефт. Кратка гласна пред две съгласни. Нейчо, кажи азбуката!.... Не българската, а немската! Да му помогне.... Наско! – Тончева хвърля поглед към дневника. – Наско, стани! – класът е обхванат от тишина, а класната продължава:

                -   Кой е Наско? Защо не става?

                Въпросите  ни забавляват, а в тишината се дочува хихикане  и Борето отговаря вместо останалите :

-         Ами, кой от тях?  Те са трима .

-         Трима са. Трима са  – съгласява се веднага класът  и настръхва напрегнато, очаквайки развръзката.

-         Николов! Да стане.....Наско Николов!

               Както вече предполагате и по ирония на съдбата Наско - Николовци  по бащино име също са повече от един и по - точно двама:  Кацаров и аз,  при което прихва в смях целият клас:

-         Ама кой,  кой? Те са двама! – групово пита класа, а класната Тончева  недоумяващо, ровейки в дневника след настъпилата кратка суматоха,  ще избере :

-         Да стане Наско, номер... деветнадесет!

               Този номер с тримата моментално, много ни харесва и  ще очакваме с нетърпение да го приложим и друг път, когато се яви нов даскал. Междувременно Тончева се отказва да препитва Насковците,  защото:

-         Елиана, ти защо ревеш? 

               Въпросът е отправен към дребно, топчесто девойче с права черна коса, събиращо в едно имената на баба си Ели от една страна и баба си Ана от друга.

-         Ал...Александър ми скъса речника. – отговарят през сълзи бабите.

-         Кой ма, шиле,  не виждаш ли, че Джаза ме бутна. Ще ти набивам канчето, ей!

-         Кретен, ти нарочно падна, нали те видях. – Бабите също не отстъпват и макар дребни на вид се готвят за бой.

-         Малеее, ще те скъсам! Кой е кретен, ма? Гъска!

-         Тишина! Руих бите, руих! – извисява писклив глас класната. - Александър, какво е това отношение! Елиана е момиче. Какви кавалери сте вие? Вместо да се уважавате и да си помагате с момичетата, вие се нагрубявате. Веднага да се извиниш! Как може така?

-         Като е момиче,  да си седи в Масларчево при бабите си.  Кажи `и Вуйчо! Ти нали беше до мене, когато Джаза ме бутна?

                Между другото бутането, блъскането и тичането са основен метод на придвижване в пространството, наречено елитна гимназия .

Както вече споменах, момчетата се делят на пришълци и ловчанлии, в съотношение седем към пет в полза на пришълците. Ловчанлии са: двамата брат`чеди (Александър и Лальо ), Пешанеца,  Джаза и Долгия. Долгият е специална тема. Към брат`чедите можем да се обръщаме просто на Брат`чед. Така се получава един ученик - братчед,  но с удвоен мозъчен капацитет. Тъпо !       

А стаята, тя беше там, някъде в дъното, но в новото крило. Изкачваш едни стълби,  покрай учителската завиваш  вдясно,  минаваш покрай стаите на на осмите класове, следва спускане надолу и ето:  в този коридор са подготвата.

Есен. Тих провинциален град. Енергия. Бушува в нас.

Ich heisse….Du heisst.....Er.......Различно е от руския, нали? “Шууля”  ( от Schuller ), какво да ги правиш! Нека сега да ги оставим за малко на спокойствие, да запишат новите думи за домашно и си припомним една песничка:

„Drei Chinezen mit dem Herderbuch

Sassen auf der Strasse und erzahlten sich was,

Da kam die Lehrerin und sagt:  die Bucher zu!

Machen wir die Kontrolarbeit.

Какво ще изрецитираш Римски* ?”

 

*Образование: Съвкупност от систематизирани знания, навици и умения,  получени в резултат на организирано обучение в учебно заведение или самообразование.

                                      

  Сцена 6: Деца в първи клас. Китайци и полицаи.     Бате Енчо.

 Музика 6:   Drei Chinesen mit dem............................

 

 

VІІ. Възпитателите. Бъдещи, бивши преподаватели, незавършили такива или....... за които няма място за преподаватели!  Женското съсловие - добродушни и секси; мъжкото - с мустаци и без. В един близък до казармен ред, принципът на действие е: “Един за всички - всички за един!”. Как ли е в американски  колеж? “Честна  мускетарска”! Нали? Но за това по - късно.

                На всяко силово действие  следва равно по сила и обратно по посока действие. Общо взето така реагирахме  ние -  момчетата от панса. Не че първото действие в много моменти не беше наше, след което  законът действаше под формата на някакво наказание   и  т.н. Вечният кръговрат!

Издънките. В панса не се скучае. Без зубрене език не се учи. Чете се навсякъде, дори в тоалетните. Така е първата година. Основното е езика.  Гмеж. Как ли го научихме тоя  език? Парата се изпуска като си погодим някой номер. Ние на тях. Те на нас. Ние между нас.

А знаете ли, че изкуственото земетресение следва истинското такова? А можете ли да оцелите с оръфляк от ябълка кошчето в ъгъла от положение легнал? А  как се залага креват? Не знете, нали? Ще кажете: наказания.

Наказанията ли? Мустакът (Вълчов) - вид възпитател - ги раздаваше на принципа:   “Строг,  но справедлив!”.   Наредените в редица седем човека си бият шамари - по двойки. Седмият: “А аз другарю възпитател, като няма с кого да си бия....... шамари......с Вас ли?” Шеги и закачки.

 И всичко щеше да е далеч по - просто,  ако не бяха  по - големите  от нас.  “Измокрен, гладен,  уморен...”  Не,  това е още по - късно. Сега те са гладни,  в някой моменти гадни.

-         Ти откъде си?

               Въпросът е отправен от пъпчив дагеец,  някакво смотано осмокло,  смело демостриращо превъзходството си на  ученик от горните класове и с година по - възрастен от нас.

-         От Свищов. - Немилът е заел някаква неопределена стойка полуправ - полунаведен. Тази стойка предизвиква несигурност в дагееца и той изстрелва :

-         Ти си дошъл от майната си, даге ! Я бе, Кацаров,  иди оттатък да видиш  дали няма нещо за ядене..... - Кацаров изглежда  по - надежден за  отговорната мисията - ......И  кажи, че те пращат големите!

“Големите” е паролата,  която трябва да пречупи евентуална съпротива,  а “оттатък” е определението за стаята на Мирко и преобладаващата група троянци.

-         Само това ми дадоха  - подсмърча извинително Кацаров и носи нещо неопределено в  мазен плик.

-         Пак ли боинг,  бе? Ако има някой гладен от вас,  да идва тука,даге! - пъпчивият се нахвърля със стръв върху пилето или по - скоро върху тези остатъци от омачканата птица, които Кацаров е успял да изкрънка.

-         Ама ние такова.....преди малко ядохме в стола - отговаря Кацаров, защото иначе влизаме в комбина и може троянците да ни натопят  и нас, заедно с осмоклото, на възпитателите.

-         Ял си ! На ти една кълка. Алооо, Свищов!  А на тебе -  трътка. - Споделената отговорност намалява вината, според дагееца -  И върви да донесеш още хляб, даге! - Немилът е изправил снага и заел по - устойчиво положение, което предизвиква дъвчещият да го прати на друга мисия,  като в същото време го държи под око - да не би да се разглоби по трасето. Тътрейки чехли Немилът проронва едва доловимо:

-         Да ти.......!

 

 Правото е на страната на по - силния! Е има и пичове, като Жорж - двуметров мъж,  канара в нашите очи, - който влизайки през вратата се навежда, а изпъвайки се на креватчето на Немила, краката му стърчат отвън таблата. Обувки номер петдесет и нагоре.

 “А тоз, какво ли ще яде?” – мислим си ние, но “Номер петдесет и нагоре”  пита: “Някой да се интересува от пещери,   скали и дупки всякакви?”   Въпросът явно е отправен   към  нас  и  ние трябва да  разбираме някак си между думите, че може би  някъде там между годините,  пещерите  и люляците е тайната и момчетата стават мъже.

-         Така. Вие от кой клас бяхте?

-         От “А” клас. – групов отговор.

-         Аха,  значи така. И какво, никой от вас ли не иска да стане пещерняк?

-         ................?!? – всички чифтове  очи гледат в различни посоки.

-         Добре, има време. Ще ги изучите вие работите. Ако някой прояви интерес, да се обади на Жорж! Ясно? - При последната реплика главата се навежда, за да мине през вратата на път към следващите предизвикателства.

-         Лелее, много дълъг тоя, как му беше името...?

-         Жорж.

-         Много дълъг тоя Жорж,  скива ли как се наведе като излизаше?

-         Някой да се интересува от пещери и дупки ? Ха-ха.

-         Не пещери и дупки,  а пещери,  скали и дупки всякакви. Ами сега, какво ще кажеш Римски *?

 

*Характер:  В психологията основно качество на личността , съвкупност  от  нейните  съществени  и   трайни психични  черти , които определят   поведението  на  човека  и непосредствено  се отразяват  върху  неговите  типични   и отличителни   постъпки. 

Характерът  и темпераментът  се обуславят взаимно.

 

Сцена 7:  Пещери и скали. Люляци, ако ги има. Осъм. Риби.

Музика 7:  Мишо Белчев

 

VІІІ.  Момчето,  което не стана мъж. Затваряйки речниците с незнам колко си хиляди думи,  премествайки тела и чанти: в единия случай като най - малки сред големите (в големия панс),  в другия: едно място вдясно (на плаца)   и няколко стъпала нагоре      (в класните стаи),  срещаме момчето. Немец, ама наш,`източен или из`точен, някъде там трябва да пада ударението. Изпратен е със специална мисия при нас по някаква си спогодба между държавите,  за да ни налива в главите немски изрази, немски думи, немски знания и култура.

Това е нашият немец,  другите класове си имат техни немци. Всички те  престояват в гимназията по две години. По желание три, за да възприемат по – добре и нашата култура и за да разправят някога на внуците си : “Ех, когато едно време бяхме в България каква култура възприехме,  какво нещо, брей !” 

Нашият е симпатяга, млад и момичетата веднага си падат по него. Въздишат тежко и го гледат в очите. Само чакат да свърши часа и веднага го обграждат, за да му задават уж някакви много важни въпроси, без чиито отговори  няма да могат да си напишат домашните и да заспят.

В това начинание най  се отличава Ненка,  която изпреварва конкуренцията с едни гърди напред, а ние само това и чакаме за да подвикнем:  “ Ненке, не се натискай! Не се натискай толкоз, де !” – на което следва неизбежното:  “Я си .....глейте  работата ! Вие ще ми кажете !”

Немецът говореше само немски. Така ги пишеше и двойките. Не знаеше  къде е попаднал,  щом беше объркал Ловеч със София - географски, пристигайки за първи път с кола. С  подстрижка на руски казак, направена набързо долу на  моста - покрития. Предполагаме, че Паро го е изпратил.

 Бръснарят, бай.. не знам кой си или просто Байчето -  го питал:  “Още ли?”, а нашият клатейки глава в знак на несъгласие, не разбирал, защо човечецът продължавал да го стриже все по - усърдно, та почти до голо. Да,  когато човек клати глава в знак на несъгласие или съгласие, не винаги  за околните това  е така, както си мисли човек.

 Сред плеяда отнесени химици – Чъро (алзо немлих, а именно... ) ; физици и биолози - семейство Долчеви (което не може да оцели портала със ЗАЗката ) ; математици – Ралева (Желето, смее се както се тресе желе) и др., човекът си беше  направо нормален и приличаше на голямо момче. Затова така го и  кръстихме, а иначе си беше просто Курца. Геносе Курц (геносето е немският вариант на другарюто) с усмивката, закачливо застинала в ъгълчето на устните и със струпани около него момичета със застинали въпроси в уста.

 А наблюдавайки идилията в  картинката със струпаните около Курца девойки, не можем да не си спомним и за “Спокойствието” – нашата по - късна класна, -  която невъзмутимо намействайки очила ще ни напътства : “Не мога да ви се начудя, вече сте големи хора, а правите такива   лудории ! (Като  занесените  една вечер кофи за буклук от портала и  оставени на входа на женския панс)  Лудница! Кога ли ще се вразумите? Май няма скоро да ви дойде акъла в главите?”

А ние отговаряме със смях.......Защо ли?

Недоразумения. Може ли директор да продава лук на учителите в автобуса? Може,  ако преди това е бил директор на техникума за шофьори в Луковит,  както може и да строява учители и възпитатели със свирка в уста:  да почистят парка .

-         Ама,  вярно ли?

-         Вярно, бе. Строил ги е всички даскаля и възпитатели и ги командва с една свирка.

-         Видяли го?

-         Видях го с очите си. Събират листа в парка.

-         Откъде ли го намериха тоя образ неземен?  (Да не се бърка с други известни образи)

-         Май че е временно.

-         Гатунга каза, че продавал и лук от един чувал на учителите, докато пътували в някакъв автобус.  И представляш ли си - взел Лясковеца на квартира.

-         Айде стига , бе!

-         А той намерил някаква въздушна пушка и стрелял от прозореца, та оцелил някакъв човек или счупил витрината на магазина отсреща - и сега ще го наказват.

-         Кого? Директора !

-         Не бе, Лясковеца. Ще му намалят поведението с една единица. Как мислиш, Римски * ?

 

*Личност:  Отделният човек със своите индивидуално изявени интелектуални и волеви качества .

 Личност е само човекът,  тъй като притежава съзнание и е субект на отношенията.

 

Сцена 8:    Момчета. Бръснари. Мостове през реки.

Музика 8:  На  момчетата.

 

 

ІХ. Момичета. След като има момчета, трябва да има и момичета, нали? Неизбежното противоречие и необходимост. Имаше ги.  Не знам кога ги забелязахме, като момичета имам             в предвид, иначе погледнато от всякъде  си беше ясно, че те са по - различни от нас.

Май че първи, който забеляза очевидните разлики, беше Кацаров. Къци някак си се опитваше да ни обясни, че имало там нещо си в някакво междучасие и не знам какво си, ама много не му се разбираше. “И.....такова, нали разбираш? Ъ....там в междучасието ... и аз такова...де..нали се сещате?” И понеже не се сещахме, си мислехме,  какво ли му беше по – различното (на Чичото), сигурно  защото пръв се престраши да направи  и първата крачка,  та започна да възприема момичетата по по – друг начин. Ние ги възприемахме  (същите)  като циврещи, зубрачки или просто казано  “масла и тюфлеци”. Без Мери.

 Виж Мери е друго нещо – приканва те и те мами  да се влюбиш в нея  и .......Борето не издържа. Пролича си в момента, когато спря да отговаря на обичайните закачки  и  с тъжна физиономия се сопна на Немила:  “Остави ме бе, Немилът, не виждаш ли, че чета! Утре Чъро пак ще ме изпитва по химия.” Тази химия трябва съвсем да му бе изпила мозъка, защото вече два часа седеше над учебника  с поглед, зареян във вечността, а в тетрадката си по химия заедно с формулите беше нарисувал един син слон.

“А бе, Боре, да не би нещо Мерито да те отрязала, а?” – Немилът не е от тези, дето ще се   предаде толкова лесно, след което трябваше да събираме от главата му  формулите на съединенията, таблиците с елементите и другите химични уравнения, както и да почистваме отпечатъка на синия слон .

 На същия този чин, на който Борето седеше и ни убеждаваше, че учи по химия  с поглед, зареян във вечността,  по – късно ще седне  Чичото и ще се мъчи да изучи формулите и атомните тегла, за да е готов за изпита при Чъро, слонът ще е розов и ще ни прилича повече на заек,  а Немилът, не изневерявайки на нравите, си ще го пита, да не би нещо, Чичо, Анито да те е отрязала, а?

 Ще има и други неуспешни опити за изучаване на тайните на химията,  за да дойде и моментът, в който и Немилът да седне на чина,  за да чете  за изпита при Чъро, ще се мъчи нещо да нарисува, но няма да излиза нищо, той ще се ядосва: “Нещо, Боре,  не ще !” ; ние ще го питаме  дали нещо Ненка, такова,  не го е отрязала, а той ще превърти и ще ни замеря с формулите и други  химични елементи, таблици и уравнения и с това, което не  е успял да нарисува  ( добре че не е тежко!).

Ние ще тичаме бързо след Спортиста, опитвайки се да го настигнем и изпреварим, и ще викаме: “Бягайте да бягаме, че Немил пак превъртя. Бягайте, бягайте!” а девойките  ще избягат чак в женския панс, защото нали пансовете са разделени на мъжки и женски, а там те ще се скрият от страх и няма да излизат до сутринта, за да спрат тракането на зъбите си. Щях да пропусна:

-         Боре, все пак,  не закачай Мерито, защото ще дойде оня - доктора -  и ще ти се стъжни!

-         Да бе,  представяш ли си как ще долети с Ладата и ще започне да ни привиква, за да ни набие канчетата: “Ти ли си Борислав? Оня от Севлиево. Я ела тука, да ти набия канчето! Ти, Немил ли си? От Свищов? Я ела и на теб да ти набия канчето. А вие какво гледате  там и се хилите? Я......и  т.н.”

Проникването в чуждата територия на женския панс си е направо геройство. След като не успяваме, тактиката включва серенади под прозорците или смущаване на телевизора от разстояние, за да разберем, дали и те като нас могат да......се възмущават. Удаваше им се. Понякога успешно. А може да беше и Гатунга, тази която най – много се възмущаваше. Същата  е възпитателката,  отбраняваща крепостта на Момичетата.

 Гатунгът е женският еквивалент  на Мустака. Само,  че не знае номера със шамарите, но със сигурност  знае някакви други (женски)  номера.

Заглушителят на телевизии е  дело на  Борето: събран е от части на “Млад техник”. Той, Борето,  свири и на китара: “Сигнал” - на групата. Останалите пеехме. И в хора - на Колчев. Той е по - известен с дъщеря си Амелия,  дето ходи в парка с Тацо.

Едно училище не може да мине без училищния хор и без дъщерите - фаворитки. Е, и синовете такива. На прослушването всички се опитваме да пеем фалшиво. Не би! “След обяд от два часа всички на хор! Репетиция за празника на гимназията.”- ще изкомандва Колчев в часа по пеене, като  в същото време ще се мъчи да счупи клавишите на раздрънканото пиано, свирейки  марша на гимназията, композиран лично от него и страшно наподобяващ военен марш. Напред!

 Като по - малки трябваше да избягаме от гимназията - заради традицията. Като  по - големи също  и пак заради същата  тази  традиция .

-         Довечера трябва да избягаме. След хора.

-         Къде?

-         Извън гимназията – на Стратеша.Такава   е традицията. Преди празника малките бягали от училище, беряли люляк и  цветя, а на другия ден ги подарявали на завършващите. Всъщност те и големите бягали с малките. Май, че и възпитателите ще дойдат с нас, ако избягаме. Гатунгът  поне обеща.

-         Че то тогава, какво бягане ще бъде?

-         За няколко  часа, поне. Представяш ли си, ако вземат да избягат и даскалята ?

-         Начело с...... директора! Ние ще бягаме ли?

-         Трябва да сме целият клас, защото иначе може да ни накажат.  Ще говоря с момичетата за час на срещата.

-         Щом е такава традицията, може ли без нас?  Нали Римски * ?

 

*Любов:  Интимно и дълбоко чувство,насочено към друга личност, човешка общност, идея, към природата, живот , истина и др........

 

Сцена 9:     Момичета.  Конструкции.  Айфелова кула. Притча за ябълки и прасета.

Музика 9:  Група “Сигнал”.

 

Х. Джека. Нощен възпитател. Както пеперудите,                      възпитателите   се делят на дневни и нощни. С едно изкуствено око и куц крак - по диагонал:  “Диагонала”.

    Възрастта му е неопределена - пенсионерска. Пенсионерството свързваме обикновенно с нашите баби и дядовци. Някога е бил учител, може би добър. Сега е подвижен речник, ако  имаш проблеми по някай израз за превод –  справка при Джека. Блъснала го кола някъде в Немско, като разбутала сивото му вещество, оставяйки го с неподвижен крак и невиждащо око, но в същото време предизвиквайки  някакъв неопределен интерес към превод на думи, изрази и фрази .

                  “Регенширмлозихкайтцущандсгератунгсгефаар?”- питахме  ние,  ала  не си спомням дали той успяваше да го преведе,  защото и преди  и сега означава : Опастност от изпадане в състояние на безчадърност.

   “Големият панс” или “бетонното”е на четири етажа.  Занимални - първи етаж (там учи само Сливчо от “В” клас), има и телевизор, осмокла - втори етаж, деветокла - трети.. и т.н. Не ги смятайте! Не стигат (етажите), защото някъде там по - нагоре се явява и привилегията на квартирата. Ех, да имаш квартира ! Мечтии!

    Стаята на Джека е до входа. За да го ядосаме започва лудо викане : “Джек, Джееееек, Джееееек! Диагонаал!”. Първо от по-високите етажи. Докато се качи до горе, незатихналите викове се подхващат от по-ниските .

-         Кой?  Кой вика тука?  Простаци! Донев, ти ли? - бута го с бастуна.

-         Айде стига, бе! Не чуваш ли, че от горе викат? И гаси лампите, че не можем да спим! -  Донев се обръща на другата страна.

-         Вие ще бъдете наказани.  Идиоти!  Простаци!

-         Кой е простак, бе?  Простак със простак!

-         Джеек! Джееек! - във всички тоналности се носи по коридорите и в същото време се тропа с крака.

-         Не викай! Кой вика там? - куцук-куцук и бастунът се отправя  по коридора. - Сега ще ви дам да се разберете. Ще видите вие!

-         Ей, защо не изгаси лампите? Джеек!

 И така след продължително куцукане нагоре - надолу, палейки и гасейки наличните лампите, стълбището отнася ехото на: “Ще видите вие,  ще ви обадя аз на директора!”

А канонадата от чехли! Когато за няколко минути цялото налично снаряжение е изхвърлено през прозорците в посока на Джека, който героично се крие зад дърветата.

Тогава Кацаров стана пич, защото намери чехъла на Съра. Чехълът е от мъжки род, защото принадлежи на мъж.

Басове:

-   Мирко, мога да изпуша десет цигари за половин час.

-         Айде стига бе, Гъд! – отговаря Мирко на Гъда, който е известен с това, че на всеки казва Гъд, затова и ние така се обръщаме към него - И аз мога да ги изпуша. Какво толкова?

-         Да, ама аз ще ги изпуша в ....гардероба. Хващаш ли бас, Гъд?

-         В гардероба?

-         В гардероба, да! Ето тука са десет стюардеси. Айде на бас!

-         Не можеш! Айде, за десет лева. Спортист, цепи баса! – След което Гъда влиза уверено в гардероба.

-         Няма да издържи! Колко време остава? – Мирко нервно разхожда червените шорти. Отвътре се чува кашляне.

-         Времето мина. Ей Гъд, излизай! – Спортистът е засекъл времето по часовник, вратата се отваря и гъст облак дим плъзва в стаята. Гъда победоносно размахва потник. От пушека не може да се разбере, дали е зелен или син – не потника, а Гъда.

-         Изпуших ги видяхте  ли? Сложих си потника на устата и през него ги изпуших всичките. Най - трудно беше да ги паля.

-         Не е честно – отвръща Мирко нервно, но пред риска да загуби десет лева предлага:

-         Аз пък мога да изпия това шише с очистително на екс - за  десет лева. Навит ли си? – и недочакъл положителния отговор вдига шишенцето със скъпоценната течност, при което всички присъстващи правим гримаса. Няколко секунди... и се отправя към тоалетната.

                  Някой да е слушал вица за “Е, и оти ги ручааме жабетата?”

Заканите за разплата от страна на Джека се въплатяват в тялото на друг инвалид - управителя наБастилията”, популярното име на Немската от по – предни години - Паскалчев. За да изядеш шамара от  “Блек Паскал”, трябва да му държиш папката, защото едната му ръка беше изкуствена. За какво му бяха тези папки на този човек?  Сигурно за да му ги държим!

-         Другата седмица всички да доведете родителите си! Да се бодисат стаите, вратите и прозорците! Кой изкърти вратата и мазилката? Кой, отговаряйте или ще предложа да ви се намали поведението!

-         Ами ние, такова заедно......без да искаме, другарю Паскалчев.

-         Вие свини ли сте? - Не свине а свини. Блек Паскал нарочно използва думата с и накрая, за да подчертае важността на същата. Така човек се съсредоточава в казаното с неправилна форма и то се набива в съзнанието му, като с чук.  - И каква е тая кочина? (щом има свине, трябва да има и кочина) Всичко да се почисти! Мирко, баща ти  нали е дърводелец? Да донесе инструментите и да оправи бравата!

-          Ех, Римски, Римски *?

 

*Вяра: Специфично отношение към действителността или към въображаеми обекти , когато тяхната достоверност се прилага без теоретични или практически доказателства.

 

Сцена 10:  Чехли в стелажи . Жълто сабо. Книги в рафтове . Коридори с папки в килери.

Музика 10:   Бони М

 

ХІ.Неделите. Онези дни на безветрие, когато гимназията е почти пуста. Часовете свършват в събота на обяд. За  краткото време до неделя не можеш да отидеш много на далеч. До вкъщи. Естествено, ако не си от Плевен, Троян или близките села. Не всички бяхме от там.

 Можеш да поспиш - и спяхме. Можеш да отидеш на кино - и ходехме. Можеш да изядеш две кебапчета - на крак. И стояхме - на крак. Преди филма   (пак с Иван   Иванов! ). 

Бурканчето с лютеничката: “Хорцето”. Е! Ами, ето го символът на нашия обяд! Или пък серенадата, но вечерта. “Я да видим,  кой ще хвърли нещо за ядене?” Като Кумчо Вълчо и Червената Шапчица в по – съвременен вариант. Печеното пиле. Хиляди пилета пропяват за последен път в неделя. После биват сварени, напълнени с ориз, опечени и ........ изядени в “Бастилията” – вечерта.   Съдба, Римски *, съдба !

 

*Съдба:  Участ, жизнен път, стечение на обстоятелствата.

 

Сцена 11.   Градът от вътре . Киното . Ферма за кокошки.

               Музизика 11:   АББА

                                    

ХІІ. На стоп. Начин на придвижване или част от начина ни на живот. “Кацаров  и Мопа на диско - стопа”. На стоп си отиваме - на стоп се и връщаме. На стоп ходим и на гости - до Плевен, даге! После........... на сватба. На Мери!

Дънките. Съпротивата срещу униформата  извън часовете. Първите истински дънки носеше “Австриеца” - родителите му работеха в Австрия. Ние отговаряхме смело с “Рила”- българската марка.  Още тогава разбрахме, че тука има нещо гнило.

 Убеждаваха ни, че там оттатък било само по - лъскаво. Форма - без съдържание. Западняците по цял ден си седели и измисляли разни примамливи неща - само и само да ни излъжат. Някои изглежда обичаха много да бъдат лъгани, защото постоянно се стремяха натам, за да видят на живо  какви нови и по - големи лъжи са измислили “онези лошите” и да не им повярват. Другото беше “Кореком”. Два долара. За “Боро” или “Кент”. Кой ще влезне? Да не ни не гепат, ей !

Подозирайки в измама всеки срещнат чужденец, ние бяхме готови за дружен отпор. И той се състоя. В един мотел – до Пловдив. Пристинахме с автобус - от някаква екскурзия. Човекът караше микробус – Фолксваген, от онези,  като на американските хипита, паркиран някъде  вътре.

 Сигурно се казваше Ханс - беше немец. Немецът извади едно от онези измамно лъскави форми - бутилка уиски “Балантаин”. Ние отговорихме със съдържание - ракия “Плодова”. Разменихме ги.  След кратка словесна схватка и политически обзор  на немски, изнесен от Пешанеца - запознат отлично с международното положение и трениран в часовете на класния  - и бурно подкрепян от нас, не остана нито форма, камо ли съдържание .       

Разговорът примерно се ограничава до следното:

-         Ей, гледайте там има някакъв немец! – констатира Дондака Донев, докато прави поредното си кълбо върху някакъв лост за пране - на него му дай лостове,  гири и пружини за разтягане.

-         Ама, какъв е – ост или вест? – Въпросът е отправен от Ал                   ( Александър ), който се опитва също да се набере на лоста,  за да достигне гледната точка на Донев.

-         Вест, не му ли виждаш номера! – кълбо напред, а през това време по магистралата прелитат с бясната скорост от шейсет км/час два москвича, следвани от един трабант. Надвиквайки шума, Мирко, а същевременно  използвайки  и острия си бизнес   нюх, спазарява от един международен шофьор черна кутия с цигари “Дънхил” - кръгла.

-         Дайте да го привикаме! – Пешанецът се мъчи да избута Александър на лоста .

-         Кого? – Кацаров се опитва да следи ловките манипулации на Мирко.

-         Немеца, може да пусне някакъв гювеч.  – Гювеч е  израз, запазена марка на Дончо Долгия. “Хайде да отидем там и там – казва обикновенно Долгия – може да падне някакъв гювеч.”

-         Долгия, я иди го извикай ти, защото най  имаш вид  (подготвян от рано за важна роля в обществения и политически живот в страната, нашият приятел е със сако и бяла риза)  и стига сте се чепатили по тоя лост. Като че не сте виждали лостове  – Пешанецът се отказва да подкрепя повече Ал, който се сгромолясва от лоста.

-         Ох!

-         Ох ли? Ще те скъсам.

-         А кой ще приказва? Кой знае най - добре немски? – уместен въпрос, имайки в предвид опасността да се изложим – все пак в час отговаряш на конкретни въпроси, можеш да погледнеш с едно око в учебника или да разчиташ на подсказване......от Лальо.

-         Пешанеца, защото е запознат и с международното положение  - предложението на Немила се приема с въздишка -защото опасността, ти да си на топа на устата, е отминала и ние веднага се съгласяваме с предложението.

-         Айде Пешо, ние ще те подкрепяме – потупваме го по гърба,  все едно  че ще го изпращаме на ринга срещу Касиус Клей.

-         Водя ви го – Долгия пристъпя,  широко ухилен,  до русоляв шишко  на средна възраст с бирено коремче. Всички немци, освен  че се казват Ханс имат и бирени коремчета .

-         Има и гювеч !

-         Как му обясни, че го викаме. С ръце ли? – въпросът е на Борето.

-         Не бе, той говори немски   - сериозно отговаря Долгият.

Шишкото стиска в една ръка бутилка с уиски, която поставя на една отъркана тенис – маса, без мрежа, след което се представя:

-         Их бин Ханс - за коремчето нищо не казва .

-         Хайде, Пешо, ти си - избутваме ние нашия боксьор напред  и сръчно се прикриваме от ударите на Касиус Клей. – Разкажи му играта! Джаз,  дай бутилката с ракия, стига си лочил, не виждаш ли, че човекът е донесъл уиски! Дай ракията, да се отсрамим!

Джазът тъкмо е отпил от бутилката и духа пепелта на запалена цигара.  Бутилката тържествено заема мястото си на тенис -масата. И като се почна...........! Първи рунд, втори рунд, трети рунд......

Трябваше да го отнесем на ръце  немеца - пиян на   щайга - до буса. Изглежда, вратата на буса е нещо развалена. Ние я затваряме, тя пак се отваря - и така три пъти. Опа-а-а... ! Май че тя (жена му)  не може да го вдигне от пода. Брои до десет и обявява нок – аут. Вика за помощ  :  Hilfeee ! Help!” – и хвърля бялата кърпа, демек предава се. Така и не се събуди. Немеца.

 На сутринта караше жената, а пушекът  на  Фаувето  оставя  във въздуха  една  огромна  въпросителна. Ама натрихме ли му     носа?  Натрихме го.  “Браво, Пешанец! Браво на всички. Браво, Римски *!”

 

 

*Идеализъм:  Едно от двете основни направления във философията , обратно на материализма.

 

Сцена 12.     Пътят. Дънки и коли. Бар.Уиски.

Музика 12.  Имаше един такъв  -  изчанчен състав. Кацаров му казва  Супер….Т.....?!? Супертрамп.

 

ХІІІ.Футболът. “Приседашки, давай топката!” Я да ги разположим героите: Къци - страхотна левачка; Пешанецът – моторетка;  Спортистът - спринтьор; Дългия - винаги в атака ; Мирко – техничар и боец;  Брат’чедите (Александър и Лальо ) плюс Джаза - едрогабаритна защита;  Донев (Дондака) – дребен, но    скача ; Борислав и  аз -  навалица, а на вратата - Немилът. С него и без него - все тая. “Айде бе Немилът, хвани я тази  топка! Или я по – добре върви почивай, ще пази някой друг !”

Отборите естествено се разделят на ловчанлии и пришълци, понякога на Левски и ЦСКА. И в двата случая великодушно отстъпваме Немила на другия отбор - сигурни  сме, че още с отстъпването му резултатът вече ще е едно на нула с автогол още в първите минути.

 Джазът, който се бръснеше или  “Джазът спира с удар” Не са много учениците, навършили пълнолетие и изкарали книжки за коли още в училище. Първо бяхме трима. Един от тримата е Джаза   ( и само той се бръснеше ). Паркирал е “Москвич” - осмак отвън на улицата и в голямото междучасие ще ни хвърли до една кръчма:

-         Намествайте се!

-         Джаз, как ти го отпуснаха?

-         А, старият отиде на село и ще се върне след обяд.

-         Айде, тръгвай, че няма време  – отзад сме четирима човека притиснати в неудобно положение.

-         Чакай да включа, де!

-         Давай, давай оттука. Ей, светофара! Не го ли видя?

-         Къде? Беше зелен. – Джаза трие с ръкав потно и зачервено чело. Осмакът бучи, ще му изхвръкнат буталата.

-         Ето, пристигнахме. Спирай Джаз!

-         Спирай! Спираааай !

-         Джазът спря с удар. Какво стана, бе Джаз ?

-         Отиде бронята. Гледай как се изкриви. Що не казвате, че има ограда !

А как се изкарва книжка за шофьори? Ами питайте Лальо.  Когато изпитвали баща му на теорията (двамата карали заедно  курса), Лальо му подсказвал от задния ред – като на Ал в час. Представятели си картинката, как слага длан над устната и шепне отговора: “Двигател! Дви – га – тел!” Дали баща му взе шофьорска книжка,   а Римски *?

 

 *Умение :  Начин на извършване на определено действие  чрез  упражнения. В основата на уменията са придобитите  знания и умения.

 

Сцена 13.  Топки. Маратонки днешни . Гуменки платнени -гуменетки.

Музика 13.  Диско.

 

 

 

ХІV. Сценки: те биват батални и обикновенни. Баталната сценка представлява пресъздаване на героичната битка за отбраната на връх Шипка. Оръжията са възглавници и закачалки. Зрители са тези,  които ги поръчват: по - големите в панса. Действието се развива  по - късно вечерта. Има и луна,  засрамено надничаща зад един облак.

Обикновенната сценка е “Латерната”. Латерната представлява ораторско - агитаторска масичка,  домъкната не знам от къде си. Един юноша бледен клечи под плота, а друг, обикновенно Немилът - защото ходи в “Младежкия” и се  занимава с фотодело, - върти ръчката на латерната. Механична е.

-         Защо не свири тази латерна? - въпросът е  отправен от режисьора  на сценката .

-         Ами.... не знам – отговаря    Немилът,  въртейки въображаемата  ръчката.  – Нещо не ще.

-         Я удари. Удари,  де! – някой  друг е взел режисьорската  палка. – И стига си гледал луната!

-         Къде? – недоумява Немилът.

-         Къде какво?

-         Къде да ударя?

-         По капака. Може да се е развалила. По - силно! Я удари пак....а ти,  пей бе,  какво чакаш?

-         Ъъъъ....какво да пея? - глас от долу. - Ъъъ..........не знам какво. – Юношата се напъва да измисли някаква песен,  която точно в този момент, за съжаление,  му се изплъзва от съзнанието.

-         Нещо по – живо  – режисьорът недоволен подсказва темата.

-         Ъъъ............Тих бял Дунав....става ли? – Спасителна песен за в краен случай.

-         Стаава.....давай! – звучи отегчененият  от баналната песен отговор.

Там някъде е и пределът, около тази латерна, скоро ролите ще са преразпределени. Някой друг ще върти ръчката на въображаемата латерна. Друг юноша бледен ще се напъва да изпее скучното: “Тих бял Дунав.........”, а Немилът ще държи режисьорската палка и ще съветва с благ гласец: “ А, удари, удари, де!”

Чичото ще се възмущава, че виждаш ли онова смотано подготво не ще да му купи баничка: “Представяш ли си? – ще казва Кацаров. – Аз му викам: На ти пари да ми вземеш една баничка, а той ме подминава като малка гара – как беше, бе Спортист, тоя ........Ъ ?”, а Спортистът ще го успокоява с думите: “Кой, бе  Чичо, оня  Габровеца  ли? Довечера ще го   строим! Той пак ще ни падне, няма къде да иде!” и всички вкупом ще се отправим навън. На пейките.

 Когато вечерта настъпва, учебниците са затворени, дали сме поредния зелен купон за стола и финалният футболен двубой е изигран, а още е рано да ядосаме Джека, тогава  можем да приседнем на пейките под кестена.

 Позицията е стратегическа и служи за команден набюдателен пункт. Оттук можем да следим движението на влизащите и излизащите възпитаници на елитното училище,  да отправяме високосмислени забележки, да се упражняваме в красноречие и да обменяме мнения ( за живота изобщо ) с околните и между нас. Хайдън парк!

-         Сега ще мине Мери! – констатира Борето с изтегнати  на пейката крака.

-         Ама те не излезнаха ли с Ненка преди половин час? - Немилът е застанал над него с жълта шапка - тип идиотка - и се опитва да заеме стойка полуправ – полунаведен .

-         Кога бе, Немилът, не виждаш ли, че сега идва? – Борето чопли поредната електрическа заврънкулка с части от “Млад техник”, а в това време “Плевенската Красавица” е наближила наблюдателния пункт.

-         Да бе, видях я – изръмжава в отговор  “Звярът”.

-         Мери, Мери накъде така в неделя? – невинен въпрос, зададен от Борето на който следва кокетния отговор:

-         Защо, вас пък какво ви интересува? - Красавицата e спряла и е направила  стойка – тип делвичка.

-         Не бе, просто питаме, защото Дондака иска да ти прави компания......... до Стратеша.

-         Кой, Дондака ли? - Делвичката изсумтява недоволно.

-         Мани ги тия – Дондака от половин час загрява с гимнастически упражнения. – Аз отивам на лоста да правя “слънцето”.  Спортиста,  айде с мене! – и Дондака се изнася в посока на лоста,  като оставя потни следи.

-         Е, ако не щеш Дондака .......може....... и ние да ти правиме компания  – Немилът подхвърля жълтата шапка и се опитва да мушне глава в нея,  като естествено не успява. – Не стана, бе  Боре! – неопределен смях последва възклицанието .

-         То пък, кога  ли  ти е ставало на тебе!

-  На теб,  като ти става,  каква е файдата? Никаква!  - констатира  Немил, повдигайки шапката от земята и пита Мери :

-         А ти, Мери, това можеш ли го?

-         Простотии – Мери преминава в по - предизвикателна  делва. – И не искам никой да ме изпраща. Чакам Ани и отиваме на гости. В града.

-         Е, вземи поне Борето, глей ` кво хубаво момче е – тук в разговора се намесва и Кацаров. – И всичко си има. Остави я Анито, ще те научи само на лоши работи. Знаеш ли каква е тя? – в това време към Мери се е присъединила и Ани :

-         Подвижната лудница, пак ли сте тука? За вас домашни няма ли? Я вървете да учите!

-         Ще вървим, но знаеш ли, че мойто тяло има среща с твойто тяло тази вечер – Кацаров се опитва да пробута нов лаф,  дочут преди малко от някого.

-         О бе, Кацаров, къде отиваш ти, бе? Хайде Мери да вървим. Не ги ли чуваш какви глупости дрънкат – и двете бавно и с горда походка напускат охраняваната зона.

-         Е, и Боре, какво стана, май пак ни отрязаха       квитанциите ! – Немилът  прави втори  неуспешен опит с шапката.

-         Отрязаха ни, щото Чичото пробутва евтини лафове, затова. А бе, Чичо,  не можа ли да си мълчиш ?

-         А, стига сме мълчали – сконфузва се Чичото, но излиза веднага от ситуацията. - Я чакайте, идва и  Ненка !

-         Ненке, Ненке, ако търсиш Мери и Ани, те заминаха и казаха да дойдем с теб – групата наточва шпаги срещу следващата жертва .

               Ненка подминава безмълвно и гледа на другата страна.

-         Ало, леко с балоните, ще вземеш да се спънеш! – включва се и Спортиста, но вече гледаме  гърба на Ненка .

-         Ами, щото не е Момчето тука,  затова не ни обръща внимание – Немилът отново е нахлупил шапката. – Не видяхте ли как всички девойки му се натискаха днеска. Какво се хилиш,  ма? Сега ще дойда да ти отлупя черепа и да ти изпия мозъка! – забележката е отправена към следващия преминаващ - дребен субект - и трябва да предизвика страх и ужас. Субектът спира на демаркационната линия с очи изпълнени от страх и ужас  и изпада в размисъл,  дали да  отстъпи или да продължи.

-         Айде стига, бе! Давайте да вдигаме гълъбите и да вървим в кафенето на Вароша...! – обявявам  любимото място на Немската за следваща цел на групата – ...или Спортиста, що се не обадиш на Долгия да запази места в ресторанта на Стратеша. Дондак,  да не слънчасаш?  Айде, че ще метем! – и докато групата се стяга да вдигне  гълъбите,  Немилът ще продължи размислите си:

-         Ама тия момичета,  защо се движат само по тройки?  

 

ХV. Долгия  (Дую,  Ду... ю? ). Друго си е, когато имаш такъв като Долгия в класа. Добродушен и ухажван, обичан и ...мразен ( да не изневеряваме на крайностите),  защото баща му е.....Еди - кой си. Еди – кой си е важна клечка в градчето.  И когато си със сина на Еди – кой си, всички врати се отварят. Дори да си без него, пак се отварят, важното е да знаеш вълшебната думичка:   “Изпраща ни ....... !”

-         Няма места – на управителя изглежда му е писнало от недорасляци.

-         ?!?

-         Как така няма места? Ти каза ли му, че ни изпраща....?

-         Казах му, Чичо, ама няма места.

-   Айде стига бе! Нали Долгия ти каза, че всичко е уредил.

-         Уредил! Уредил, ама няма места. Кой знае дали се е обадил въобще.  Хем го предупредих изрично! - Спортистът е искренно ядосан.

-         И сега какво ще правиме? Да се местим ли? - Борето се обръща към Немила. – Немилът, то се е видяло, че пак ще лапаме муите, ама нейсе!

-         Спортист, я пак  му се обади, нали трябваше да го чакаме тука.  Докога ще го чакаме? – Немилът определено не му харесва лапнимуещото състояние и предлага:  - Или да ходим в Младежкия?

-         Сега сме като в очакване на ...Годо – много ми харесва този израз.

-         Обадих му се, ама го нямаше. Брат му каза, че е излезнал. Сигурно пак е отишъл при оная, пианистката. Загубен човек,  всичко си има. Къде се е забил там?

След около половин час потропване с крака  пред вратите на заведението се чува:

-         А, ето го! Айде бе, Долгия, щото тоя разправя, че няма места.

               - Как да няма, бе! Нали се обадих. Запазил съм ви банкетната. Сега ще им.........! Ще ги накарам да ни сложат масата в центъра! Ъхъ-ъхъ.. до оркестъра!

 

Тази история завършва с една пиеса,  подготвена от нас така, както повелява традицията  и изиграна по  случай завършването ни на средното образование,  и естествено  празника на гимназията.

 Немилът ще държи непременно това да е “Честна мускетарска”,  защото иначе няма да участва като осветител, Борето ще завърти магнетофонните ленти, някои от нас ще бъдат честните и достойни  мускетари,  а други ще разнасят декорите,  Желето ще се тресе три нощи от радост за предстоящето събитие,  а Курцът ще се усмихва под  мустак и ще чака момичетата да си запишат адреса му за сбогом.

Същевременно Чъро ще произнесе знаменитото си: “ Алзо   немлих, а именно.... ”, Паро ще ни изгледа със стоманен поглед и ще махне заканително с пръст,  Спокойствието ( нашата последна класна ) ще си намести очилата и ще се опита да каже нещо,  някой ще пророни сълза.......а в любимата суматоха  директорът - този път без свирка в  устата  -  ще дръпне съответното тържествено слово,  повдигайки се на пръсти, за да ни пожелае: “На добър път”

 

ХVІ. “Подвижната лудница”. Събирателно или наименователно, очарователно или подигравателно. Заканително,  но  и  подражателно. Просто или сложно!

Каква е тайната и къде е ключът от загадката? Това е магията. Не, не на киното. На живота! Нещо загубихме - Нещо спечелихме; Нещо оставихме -  Нещо намерихме; Нещо отмина - като полъх на вятъра. Докосна ни и ни  остави. Като “Банана”. Черупки! Изхвърлени на брега. От синьото море.

 Не стават! Не са ни по мярка. Дори да ги обличаме - ни стягат, като онова синьото сако от ученическите години, забравено отдавна в гардероба. И всеки от нас оставя черупка. Като тези след нас - с техния Джек и техните дънки, и с техните пейки.  Момчета и момичета. Хей живот, здравей!

Истината ли? Ами тя е в нас. Защото пак сме същите. Пораснали!?!  И пак ще се срещнем,  Римски *, след десет години!

 

 

*Надежда: Тук трябваше да има определение за надеждата, но не можах да го намеря в книгите.

 

П.П. Свободни теми: Забраните. Кафенета, механи и дискотеки. Повече за малките и големи човеци. Защо Чърчил е пушил само пури....? Други коли и  други междучасия. Точката, Парчето и Гатунга.  Другата страна на химията - в две части. Скелети и  Български език, с костенурки.  Празници и традиции. Други  шапки -  идиотки. Завръщането. Полезните  съвети на Римски *.

 

 

*Щастие:  Понятие на моралното съзнание; означава състояние  на  човека,  съответстващо на вътрешна удовлетвореност,   на пълнота  и  осмисленост  на

живота,   на  осъществяване  на  човешкото предназначение.

 

Сцена 14:      Виж начало.

Музика 14:  На Бойко Даскалов. Коя е тази музика? Не сте чували за нея? Е, това е точно онази музика, която не сте слушали, но тя звучи там някъде  вътре във вас самите.

 

Пролет - след зимата на нашето.............Мост - покритият. Хотел - този, който го строяха. Празник – нашият. Люляци - ако ги има.

Традициите са традиции - трябва да се спазват. Среща:

-         Хайде бе, Римски,  къде се губиш ние сме тук от                                    в  ч  е  р  а  !

-         Здрасти! Сега пристигам . А.............ще идва ли?

-         Довечера. В пет ще тръгнат с ................от София.

-         А................къде е?

-         Видях го на моста. Сега ще дойде.

-         Довечера къде е купона?

-         В ресторанта. Запазили сме маса до оркестъра.

-         Миналата година помниш ли ...........?

-         Ей, да бе.........!

-         А...............?

 

                              

 

                                   

                             ЕПИЛОГ

 

Е, време е да приключвам. Майките, заедно с децата, са събрали черупките от миди, медузите, изхвърлени на брега, са изсъхнали под жарките лъчи на слънцето, а лодките, с изпънати  платна, се готвят да отплават  натам, където облачето с форма на шапка –  идиотка  го няма вече.

Затварям файла. Ще го сейфна в документи.

Име? 

Нека да бъде: “Подвижната лудница”. 

До кого?

Ами, до всеки, който иска да се забавлява, поне така, както и аз се забавлявах, пишейки тази историика за момчета и  за.....

Това е всичко приятели, всъщност може и да допишете, ако искате. А, аз през това време (както в киното: а в същото време.............. ) ще си прочета пиеската - тази подвързаната в кафяво,  като ученическа тетрадка:

 

      “Честна Мускетарска” на Валери Петров.

 

 

                                Атос: ...............?

                                Портос:................!

                               Арамис:................?

                            и   Дартанян:...........!

 

А сега ще взема една зелена бутилка, ще напъхам вътре тази пиеса,  гимназията с люляците,  сценария с нейния автор,  всичките римски номера и  ще  я  хвърля  в  морето.  Синьото!

 

 

                                  

                                  *   *   *   *   *

 

               А в същото време.........................: Трима китайци седят в град Ловндзъ -  на крайбрежната улица на Жълто море:

 

-         Я, бутилка!

-         Внимавай! Един полицай ни гледа! Ама какво е    това .........?

-         !?!

 

                                И     К Р А Й !

 

РИМСКИ

В лето господне две хиляди и трето
2003-11-19

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)