БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Приказки

Milen Penkov Penev (ahav)

Раздел: Разни (не влизащи в нито един раздел)  Цикъл:

                                             
Времето отнесе всички феи
Безброят киселинни дъждове
Стопи прозрачните им кости
Безмилостният вятър ги издуха
И после цяла седмица 
Мъглата светеше 
И шепнеше
Без думи.
Сега светът е тъжен без вълшебства
Като дете с откраднат сладолед
И се самозалъгва,че в науката
Са скрити всички отговори
На даже незададени въпроси.
Останали са само неколцина 
Но нито са вълшебни,нито феи
И техните умения простират се
До фигурки в утайка от кафе
Така че просто нямам им доверие.
И все пак търся.

Две циганки продават секс и болести
Намръщени от своята професия
А сводникът им,скрит зад ъгъла
Пише стихове в снега
И дъвче семки.

По Лъвов мост Христос залита
Нарамил кръста си
Допушвайки угарката
На свойта вяра.
Очакват в къщи делничното чудо
С две рибки и филия хляб да ги нахрани.

Луната е обидена и зла.
Бе тъй въбуждаща и кръгла
А само резен бледа светлина
Остана.
Огрява ни така
Че става по-студено.

Един скинар изскочи от канавката
И тръгна на ръце из тъмното.
Извиках патетично “Хайл”
Което се оказа грешка
Защото доближи ме и видях
Че всъщност е един премръзнал негър
Със правилна,обръсната глава.
“Хитлер е педал”-ми каза
“и всичките фашисти са такива”
“Разбира се”-се съгласих със него
“Но никога ли ти не си помислял
че има нещо тъй метафизично
в усмивката на Ева Браун?”
Тогава той ме гръмна във главата
И почнах да умирам.
По филмите умират изведнъж
А аз умирах двадесет минути
И цели 53 секунди.
(засякох по часовника.
Не знам защо,но него не откраднаха
Обаче взеха всичко друго.)
Нямаше линейка и полиция
Бездомно куче взе да ближе раната
От жажда или от съчувствие
И аз се сетих за Хаджи Димитър.
Накрая дух и тяло отделиха се
И аз,духът,се втурнах с нетърпение
Нагоре към опорваната битка
С небесните съдии.
Подготвил бях солидни аргументи
И мислех да спечеля делото.
Тогава някаква жена се спря
Довлече ме с усилие в колата си
И ме откара  у дома си.
Натъпка ме с лекарства
Оплете ме в ситеми-
Работеше като сестра,
Извади с пръст куршума
И заши с канап
Разтворената рана.
Отгоре се засмяха и ми казаха
Че явно срещата ни се отлага
Посочиха ми с пръст и аз се пъхнах
Във временно умрялото си тяло.

Когато се събудих,се почувствах
Красив и млад,почти като преди
(ако това преди не е измислено)
подскочих от леглото и започнах
да правя сръчно лицеви опори.
Тя гледаше и бавно се събличаше...

Не беше фея,но сега разбирам
Че може би вълшебството е в мене.








2002-02-10

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)