БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


МЪРТВА ПРОЛЕТ

Ради Димитров Ангелов (ra)

Раздел: Философска лирика  Цикъл:


Червени рози застинали във нежността си,
попили своя страх в бодли от мрак.
Земята във копнежа си трепери,
измъчвана от своя женски свян.

В зелен безкрай потъва тишината,
повита от ята безмълвни птици.
Застинали във полет са пчелите
лишени от идеята си жива.

Спи небето в облачния ужас
и мрачно тайнствено безсмислие
прокрадва се сред сенките...
Небето в своя страх трепери
и плаче
прозиращо през болката...

                     
*       *       *

Поле от мъртвоален мак
прекършено от вятъра умиращ в него.
Копнежа мъртъв претопи дъжда
преля се във поток замръзнал.
Прозираше през него
същността безсмислена...

Бог го нямаше.

                       
*       *       *

Дланта на мойто пясъчно съзнание,
посегна да докосне същността.
Червена болка вля се
във оранжевата пясъчност
и разпиля я
в жълтия безкрай на мъдростта.

Оградата сочеше на горе,
със свойте черни длани...
Птиците удавени
във своето безмълвие,
обвити във бръшлян
мълчаха...

                       
*       *       *

Една жена лежеше гола
върху черното съзнание на почвата,
разтворила красивите бедра
на свойта обредност.

Устните на цветовете тръпнеха
застинали в студа на любовта си,
замръзнали във своето съзнание
за жалката безсмислена целувка.

Протегнах пясъчната длан на спомена,
докоснах нежната студена гръд,
приплъзнах я по красотата гладка...
Разтворих мъдрата и женска плът...

Едно дете чрез пясъка докоснах,
извадих го облечено във кръв,
целунах нежно непорочността му,
а то ме гледаше безжизнено и мъртво.
                  
                  *       *       *

Във ужаса погребано е
слънцето от болка.
Зелен чимшир до мен от скръб мълчи.
Ужасът изписан чрез бяла дума мъка,
върху черен кръст над мен стои.

                       1995


2003-10-03