НАУМ

И двамата са многоточия.

И двамата ги има.

Нагазили са ( не нарочно )

в последната си зима.

Косите му - предсрочно снежни.

Очите й - учудени

от нечовешката му нежност…

И тя му шепне думи.

Намира ги след “ най-накрая”

и знае, че е всичко.

Останалото - той го знае.

Наум се сричат.

Наум в живота си прекрачват,

наум живеят.

Това е. И й е достатъчно

да го запее.

Това е. И му е достатъчно.

Напук е чисто.

От щастие дали се плаче?

Те - не си липсват.

Защото е последна зима.

Кой лъже за последно?

А аз - прогледнах.