<

Ради Димитров Ангелов (ra)

Раздел: Любовна лирика  Цикъл:


Погледнах изгрева красив
облял небето в свойта кръв.
На пясъка стоях щастлив,
че мога да го видя пръв.

Морето обливаше във пяна
тялото на мойта самота,
което беше грозна рана
родена в тази красота.

Кръвта небесна се разпадна
във изгарящи коси.
В млякото вълнисто падна
и до мен застана ти.

В очите ти стоеше чистотата
на синята небесна свобода,
но дълбоко в тях се криеше тъгата
удавена на морето във скръбта.

Обвиха ме косите ти в безкрая.
дланта ти в мен пренесе свобода.
Ти разпадна се във топлата омая
на майската прегръдка в утринта.

Останах сам облят във синевата
разчупила във себе си скръбта.
В безкрая потърсих красотата
и търсих тебе – утринта.

        
*       *       *

Във нямото съзнание на пясъка

лежеше спомен ням,
изплашил се на копнежа ми от крясъка:
“Ела при мен, не искам да съм сам!”


Синевата небесна се разпадна

във органична пясъчност...

Съзнанието ми от там открадна

твоята красива волност...

         *       *       *

Пясъчните сфинксове те гледат от небето,
погледът им се разтапя в мъртвосиня слуз,
в нея търсиш чистотата на детето,
но разпадаш се просмукал се от гнус...

          *       *       *

Ще ти даря аз пълна шепа кръв.
Тъгата от стъклото ще изтрия.
На бялата ми сталактитна скръб
от чистите недра ще се опия.
 


                             1995


Търсене
Bukvite\Буквите
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Къщата с белите фенери и нейните тайни странджански приказки
Конкурси на Фондация "Буквите"