БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Разбити сърца - глава - 12

ॡճձբգڑ۳۴ۺहफ (alord)

Раздел: ПОВЕСТИ И РОМАНИ  Цикъл:

XII Дъждът беше спрял. Тревата се беше раззеленила и ухаеше на мокра пръст и летни цветя. Слънцето пробиваше съвсем срамежливо плътните облаците и хвърляше нежните си лъчи върху хората облечени в черни дрехи. Наоколо се носеше напевният глас на свещеникът. Ковчегът бавно се спускаше в грозната кална яма. Върху него под големият дървен кръст беше изписани със големи букви :”На Лора, нашето скъпо дете”. Някаква жена тихо ридаеше под черен чадър държан от сивокос мъж, който беше сложил едната си ръка на рамото и. До него малко момиченце го държеше за другата му ръка и то тих плачеше. Момиченцето стискаше едно малко плюшено зайче. Опелото свърши и един по един присъстващите започнаха да изказват съболезнованията си към страдащото семейство. Горе на хълма търпеливо чакаше младеж с посърнала и замислена физиономия. Небрежно обръснат с мокра, черна, къса коса, загледан към погребението пресмяташе нещо на ум. Никой от класа му не бе дошъл за последен път да изпрати приятелката си. Дори и най – добрите и другарки ги нямаше. До колкото Ирек ги познаваше оправданието пред съвестта им беше, че навън е мокро. Но сега не го дерзаеха те глупави въпроси. Въпросът защо се беше случило всичко това го притесняваше повече, но най вече, кой би искал толкова усърдно смъртта на Лора, та дори да проникне в болницата и да се опита там дая убие. Идеите му се водеха от двама души. Единият беше Петър. Макар и кротък на пръв поглед, беше безумно глупав за да се поддаде на тъмните сили в живота си. И макар, че имаше достойно алиби пред Ирек, той си оставаше заподозрян номер едно. А алибито му в момента страдаше – Мария. Да наистина онзи театър, който му беше разигран в онова кафене, когато Петър поиска да се посъветва с него беше умело залъгване. Но нещо друго го притесняваше. Мария. Тя щеше да страда много, но за какво му трябваше на Петър да убие Лора и за какво му бе да излъже Мария. Камъка спря да мисли за миг. Това не беше на добре. Мислите му го водеха към истината, може би. А той не искаше да е разбере сега, не и сега. Не беше подготвен. Но в главата му се мярна думат “мотив”. Какъв ми беше мотива? Петър я обичаше до края, дори и лъжата, че се влюбва във Мария не успя да залъже Ирек. Но защо ще убива момичето което обича. Явно нещо не му бе известно. Може би Лора е искала да се сприятели с някой друг и да тръгнат заедно по пътеката на любовта. Тогава, той не е издържал. Дали? Но кой можеше да бъде този някой. Злочестата Валентина беше пристигнала сутринта, когато Лора още не се беше срещнала със Андре, и тя почти не го познаваше. Кой трябваше да е бил този някой. Андре, Андре. Той беше заподозрян номер две. И единствената причина беше това негово тайно посещение в болницата в същата ужасна вечер, в която кошмарите му отново се сбъднаха. Той му беше обяснил, че просто е искал да я види … Но сега защо не беше на погребението. Сякаш се покриваше. Още куп “защота ” го заляха. В центърът беше Лора, Петър и Андре. И за миг нещо му просветна, но пак изчезна. Групата около гроба започна бавно да се разпръсква. Нещастното семейство се отправи към Ирек. Той спря да подпира дървото, на което се беше облегнал и се изправи. Трите фигури се домъкнаха до него. Ирек им кимна състрадателно. Те му отвърнаха със същото кимване. - Цялото ни семейство ти е признателно за това, което направи за дъщеря ни. – каза бащата и протегна ръката си. Ирек я пое с благодарност и признателност. - Тя е силна… Ще се оправи. – из шептя тихо Ирек към лекарката, която тъжно гледаше към него. – Повярвайте ми… Ще се оправи.
2003-09-08

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)