БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Разбити Сърца - глава - 5

ॡճձբգڑ۳۴ۺहफ (alord)

Раздел: ПОВЕСТИ И РОМАНИ  Цикъл:

V Природата го приветства студено и неодобрително. А той стоеше полюшвайки се със сведен поглед към земята. Слънцето се бавеше някъде зад тъмносините хълмове и едва доловимо се забелязваха мрачно – зловещите сенки на дърветата, които бавно бяха започнали да се отделят от плътната нощна тъма.Закъснели бледи звезди, все още мигащи по проясняващото се синьо небе хвърляха тъжни погледи към обширните поля, които се къпеха в утринната роса. Петър стоеше опрял се на едно дърво, полутрезвен със все още замаяна глава от пиянското парти на класа му по случай завършването им на училището и излизането им във ваканция. Току що беше получил ясен отказ от русокосото момиче и сърцето му неутешимо плачеше и ръсеше горещи сълзи върху фините нишки на душата му. - Как… си? – до него се чу болезнен, дрезгав глас. - Знаеш!… - отвърна много значително Петър и се обърна към посетителят си. – Ти не си ли тръгна преди час два. Вместо отговор Ирек поклати отрицателно глава. Петър отново се обърна с гръб към него. - Глупак ! – произнесе същият дрезгав глас. Петър се обърна повторно. Знаеше, че тази дума нямаше предвид значението си, знаеше, че човекът отсреща не искаше да го обиди. Това, което не знаеше бе какво искаше да каже с нея. - Какво да правя? – попита ненадейно той. - Забрави я! – промълви страшният поглед на Камъка. Съкрушен младежът сякаш го разбра и посърна още повече. Ирек не му помагаше, никак дори. Напротив. Доунищожаваше го. - Не мога! Твърде много я харесвам. Тя за мен е всичко. – изстреля набързо Петър. Камъка мълчеше. Мъчеше се да разгадае думите, които не бе разбрал, заради тъмата и бързата реч на Петър. След което бавно и мъчително промълви. - Мислии за тезззи… - замълча за миг и се изкашля, след което продължи с болка в гласа си. – коитоо… те обичча…т. Млъкна и затвори очи. Тежко преглътна болката, която му бе причинена от многото говорене. Когато отново вдигна клепачи беше сам. В паметта му изплуваха нечленоразделни звуци, които трябваше да са думи изречени от Петър, който си беше тръгнал замислен. Камъка беше отново сам. Мислите му оставиха младежът, който беше тук до преди малко намира. Вгледа се напред – там където червено - розовото кълбо ставаше посредник между земята и небето. Мрака се разпръсна и Ирек остана облян в ярките лъчи на светлото кълбо.
2003-08-15

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)