Кучешка история

Аз съм кученцето Джери и днес реших да ви разкажа моята история около живота ми. Аз съм на 3 кучешки годинки. Моята порода не е известна като другите, но ще я споделя с Вас,а тя е именно ,,Любов". Първото място, в което живеех, беше една голяма клетка с решетки в приюта за животни. Там прекарвах сам повечето време и понякога ме пускаха да си играя с моите кучешки приятели. Две Коледи подред чаках Дядо Коледа да ми прати един скромен подарък, който желаех с цялото си сърчице. Исках само стопанин, който ще си играе с мен, ще ме дарява с обич и ще ме гушка постоянно. Всеки месец идваха хора искащи да си осиновят куче, но не ме харесваха и ме подминаваха като някой предмет.

 Последната Коледа  запомних като много специална за мен. За пръв път усетих, че съм важен за някого. Промени се живота ми. За пръв път бях щастлив. Едно момиченце дойде с майка си до клетката ми. Детето клекна, за да ме огледа хубаво. Побързах да скрия от нея моята неголяма локвичка на пода. Не исках момиченцето да разбира, че днес не са ме извеждали. Хората в приюта са заети понякога и не желаех то да си мисли лоши неща за тях. Всяко куче си имаше табелка със собствената си история. Не вярвах, че някой ще се трогне от моята, но това се оказа лъжа. Смятах, че има голямо бъдеще за мен и ще мога да променя някой човешки живот. Това дете ме повика по име и аз отидох при него. Боцна ме по нослето и ме погали с малките си ръчички. Усетих, че то има нужда от приятел също като мен. Усмихна се и капна сълзичка от лицето му. Чух, че клетката ми се отвори и се втурнах към обятията на момиченцето. Обещахме си, че ще се пазим и ще си бъдем верни един на друг. Тогава аз бях най-щастливото куче в света, защото аз промених нечий живот. Аз спасих човек от самотата. Подарих си сърцето. И тя ми подари нейното. Така без подаръци, но с истинско щастие и любов в сърцето, посрещнах новата година в дом пълен с топлина, обич, с моето семейство.