ГОДИНАТА НА КУЧЕТО

    В древния български календар годините имат имена на животни. Те имат 12- годишен цикъл. Днес ни е познат като Източен или Китайски календар. Всяка Нова година започва с второто новолуние след зимното слънцестоене.

     Преди пет години започнах да пиша стихове, свързани с настъпващата Нова година по този календар, в които размишлявах за пътя, по който върви страната ни, за събития, които предстоят да се случат. Така например, през 2018 година, предстоеше Българското Председателство на съвета на Европейския съюз. Изпратихме Годината на Петела и посрещнахме Годината на Голямото Земно Жълто Куче.

     И…ето връзката с моя домашен любимец Арчи – Голям жълт Голдън ретривър. Докато творих, се възхищавах от аристократичната му осанка.

 

 

   ГОДИНАТА НА КУЧЕТО

(февруари, 2018г. – февруари, 2019 г.)


Във курника Петелът се прибира –
изкукуригал, тъжен, уморен.
Голямо Жълто Куче глас надига,
„маркира“ своя кучешки терен.
Врати отваряме за европейски псета
да управляват европейския ни дом.
Поемаме поредната щафета
на управленческия маратон.
Ще наизвадим везани шевици,
ще пеем „Горда Стара планина…“,
а във Европа нашите деца и внуци,
ще раснат с „Одата на радостта“.
А ний безрадостни, като беззъбо куче,
ще псуваме под топлия юрган.
Историята как не ни научи,
че сабя не прегръща ятаган?
Нож вадим само на умряло куче,
а иначе – подвиваме куйрук.
От „земен рай“, защо така се случи –
Европа да изхвърля тук боклук?
В Годината на Земно Жълто Куче
дано юнаци да се появят
и да натирят  Синовете кучи,
мастии, кучки – На добър им път!