УРОК

  Острият декемврийски вятър пронизваше до кости. Снегът не преставаше.

 Време беше да се прибираме с  моя Чопър- едро трицветно коли. Но се сетих че имам малко работа в бюрото и реших да тръгна първо по горната улица.

На втората пресечка след завоя мярнах леля Венче.

 -Лельо Венче какво правиш тука?

- Малкият избяга

Свита в излинялото си учителско костюмче дребничката вече немлада женица трепереше от студ. Палтенцето й просто се беше разпаднало, а за ново не можеше и да  се мисли. Опитала в една- две организации да помоли за някое старо палто каквито се оставяха дарения. Чиновничката я изгледала остро иззад позлатените си рамки и отрязала възмутено

-Как не ви е срам? Имате работа а идвате за помощи

-Половин година не сме взели заплати...............

-Няма значение....

Невена пламнала от притеснение и повече не отишла там.

Днес  едва се  прибрала капнала от работа. Всички стави я въртяли. А трябвало да изведе и Джеки. Бухлатият  бледобежов пекинез с дяволита муцунка беше единствената й дружинка.Но този път малкият палавник пощурял - за пръв път виждаше сняг. Драснал в пресечката и се изгубил а тя останала да го чака пред входа-  тежката врата се заключва автоматично и мъникът няма да може да се прибере........ 

-Нищо работа! – успокоих я.- Чопър! Намери малкия!

 Колито подуши секунда-две мразовития въздух и решително се отправи към една странична уличка.След минута се зададе обратно, а пред него с всички сили ситнеше на късите си крачета беладжията пекинез. Ха е забавил крачка - Чопър само тръсне глава и Джеки заситни по бързо. Доведе го .И докато леля Венче  да му благодари- обръща се – малкият изчезнал яко дим

-Няма страшно лельо Венче! Чопър! Малкият избяга!

Чопър се завъртя и...току се разположи царствено до една паркирана  пред съседния вход поочукана .Хонда. След минута отдолу  се измъкна омърлушен като мокра кокошка беглецът Джеки. Само че този път няма лабаво!  Докарва го Чопър до вратата на входа. Отварят! Докарва го до асансьора. Малчуганът рипва като ужилен и се опитва да заобиколи Чопър вляво. Едрият красавец едва помръдва лява лапа и му отрязва пътя. Малкият изсумтява и светкавично се шмугва надясно. „Баткото“  го блокира с дясна лапа.И с безапелационно врътване на глава му посочва отворения асансьор.

Мъникът  покорно се намества вътре с едно-единствено жално проточено„Уф!“