ДЖУЛБАРС

Сбра се в двете ми шепички- сляпо кутре
Без паспорт му личи - от порода.
Някой смазал неволно едното краче.
Преценил го:“Негодно за продан.“

И „по милост“ в снега го захвърлил.Да мре.
Взех го в къщи. Съседката каза:
„Удави го!Два залъка хляб да яде-
Са му много!Виж – Бог го белязал!“

Премълчах си. Отръска се – истински вълк!
Едър, хубав.Врата не се сещах
Да заключвам.Крадец ли?Добре ми дошъл!
Джулбарс не-за-бра-ви-мо ПОСРЕЩА

Но го дадох на близки за няколко дни.
Упоили го и го продали.
И в очите ме лъжат:избягал, не, бил,
Уж откраднат. Как тъй? Не разбрали.

На червъртия ден призори се прибра.
Уморен, изподран, изпоцапан.
Ей такава верига дрънчи на врата!
С колче! Той,със сакатата лапа

Хляб не ял,сън не спал, дърпал,теглил,копал
Денем нощем. Изтръгнал си кола.
И – у нас на бегом! С лапи в кървава кал,
но скимти и танцува доволен

А, съседката?...вчера я чух да крещи
Подир чужда жена: “Да ми паднеш
Къс по къс ще те късам,изеднице!Ти ...
ме разведе! Мъжа ми открадна!“

Грях не грях се изсмях“:Що за мъж? Как търпи
Да го вземат ей тъй, да го сложат
Като кърпичка в джоба си? Я открадни
Моя Джулбарс сакат, ако можеш!“