Из дневниците на едно йорки

Здравейте, мили приятели!
Аз съм Карисс – йоркито с игривите очи
и с рошавите уши.
Една година и три месеца ми е възрастта
и всичко живо у дома
ме нарича „Карисс – ПРИНЦЕСАТА”.
А, както едноименият Дисни филм е определил,
Дневниците на принцесата са важна част от дворцовия стил.
Та, аз нали съм истинска аристократка,
дневниче си водя в една тетрадка.
Цяла година в моето мило дневниче
старателно описвах пъстрото си ежедневие.
Така то се запълни с чудни истории,
много забавни, но и поучителни.
Много се радвам, че имзм възможността
и с Вас да споделя
една моя историйка!
Избрах това да бъде най-любимата
история на мен и на всички хора у дома.
Ето я и самата история:

КАРИСС И ГРЕБЕНЪТ

Обръщам се към всички големи и малки кученца.
Моля кажете ми, Вие сега,
аз ли съм само такава луда глава,
която не дава на човешката си майчица
да и нареши буйната брада?
Вечно мокра и мръсна е моята брада.
Вечно ми влиза в купичката с вода.
Вечно от нея висят остатъци от храна.
Гледката не е никак лицеприятна...
Зная не е редно да е така,
но щом видя гребен става война.
Скачам и лая, драскам, ръмжа...
Резултатът накрая е пак оплетена брада.
Дочух, че ако не се променя,
ако не престана да правя така,
в битката ще влезе една голяма ножица,
която ще отреже моята брада.
Да Ви призная предпочитам така,
защото ако я няма таз пуста брада,
моят гребен на цвят зелен,
по-често ще бъде далече от мен.
Обръщам се към всички големи и малки кученца.
Моля кажете ми, Вие сега,
аз ли само се чувствам така?
Дали таз щурутия е само в моята глава?
Дали е характерна за породата
или пък е присъща за всички кучета в света??
Това беше моята историйка.
Надявам се, че Ви е харесала
и, че, поне за миг, Ви е усмихнала!!

Принцеса Карисс