КОЙ КРИВ, КОЙ ПРАВ?

Казват, че кучето било най-добрия приятел на човека. А запитвали ли сте дали човекът е най-добрия приятел на кучето? Ще кажете, че то логично следва от първото. Да, ама не!
Аз по призвание съм нещо като супер-герой. Ей така, обикалям си и ако видя човек в беда, му помагам. Та обикалям си аз района в един тих, приятен, есенен ден. Изведнъж един младеж ме рита по крака. После се блъска в една баба. Уж случайно, ама е нарочно – да й бутне ръката. Изпусна бабата бастуна, торбата й се свлича на земята и от нея се изтърколиха ябълки. Аз моментално се озовах до нея да й помогна, ама бабата някак с недоверие ме гледа и бърза да си докопа бастуна. Не са свикнали хората на доброта и това си е! Усетих, че не съм й нужен и по интуиция реших да следя младежа. След два завоя го настигнах, точно когато ритна един кош. Боклуците се посипаха, а той самодоволно взе да си подсвирва. Гледам по-напети от мен нищо не му казват, затраях си и аз. Но когато гаменът разтърси едно хлапе, а то, милото, го гледаше с ужас в очите, не издържах и го атакувах. Хулиганът изквича от болка. Пусна хлапето и то моментално изчезна. Гаменът продължаваше да врещи от ужас и болка, а аз здраво го стисках, за да може хлапето да избяга по-надалече. Усетих удар отзад. Обърнах се. Блъснатата преди малко баба ме налагаше със същия бастун, дето го изпусна заради същия този гамен! Ходи ги разбери после хората и ги считай за добри приятели. Някой се обади по телефона, струпаха се още наблюдатели. И когато пристигна специалната кола, учудващо мен качиха в нея. Иззад решетките аз видях, че ужасът продължаваше да е закотвен в очите на гамена и му излаях:
- Получи си заслужено, негоднико!