КУТРЕ

Tо желае на закуска
от пиленце крилце да хруска.
Казваме му, че e малък,
а то иска от крилцето залък.
Сутринта в гаванка стара
баба даде му попара.
Кутрето мило я погледна
и за месо пак наблегна:
-Искам пържола от леля Лола,
печен салам от чичо Горан,
малко суджуче от тяхното внуче,
вкусно кюфте от младо теле.
Козата мляко му поднася.
-Млякото не ми понася.
Дочу го черeн котак
и се усмихна под мустак.
Веднага се появи
на един дъх млякото изпи.
Прасето пък се разквича,
до кутрето се добра,
излапа вкусната попара,
облиза цялата гаванка стара.

След час кутрето почна да се гуши,
май от глад коремчето го муши -
сигурно е много гладно,
взе да му ставна хладно.
На слънце взе да се припича,
към къщата да наднича,
в очакване на баба Теодора
да донесе обяда му на двора.

И щом чорбичката видя,
скочи бързо на крака,
там на дворните плочи
цялата я излочи.
Показа се и кака Емче
да остави кучешки бисквити,
та изгладнялото коремче
дано по-бързо се засити.
Номерът и днес не мина
ни със салама ни с кюфтето,
и гладът не го подмина-
цял ден гладно бе кутрето.
Разбра, че трябва да яде,
каквото му се поднесе.
Много да не се инати,
иначе от глад ще пати.