Моята човешка майка

Тя не ми е истинска майка – все пак аз съм куче, а тя човек. Но нея съм обичала най-много.

Не помня истинската си майка, ние кучета, нямаме такава дума. Малко след като се родим, се оправяме сами. Но помня много добре как „мама“ дойде да ме вземе от развъдника.

Бяхме много кученца, все момченца. Аз бях най-малката – и по дни, и по ръст, бях изръстачето. Но когато мама доближи до оградата почувствах как сърцето ми затуптя заедно с нейното. Избутах всичките си братчета и се хвърлих към нея.

Взеха ме. Мама ме гушкаше като съкровище и не ме пусна почти целия ден.
Обясни ми, че ще живея при татко, а тя ще идва един ден от седмицата, който наричали „събота“. Не разбрах защо така, защо не живееше при татко, той толкова я обичаше.

Когато наближаваше събота, той започваше да чисти из цялата къща с онази лошо миришеща белина. Изчистваше всички знаци, които бях оставила по ъглите (е, нали трябва да се знае, че това е моята къща). После мама идваше, гушкаше ни и двамата и бяхме безкрайно щастливи. Даже ми даваха от тяхното ядене, толкова бяха залисани в щастието си.

 

Дните, когато мама я нямаше, татко беше тъжен. Затова постоянно правех различни белички, за да го развеселя – пишках, където не трябва, гризях му чехлите, постоянно му носех играчките от мама да ги хвърля и аз да му ги нося и пак, и пак, и пак, докато се уморим и двамата и той се разсмее.
Така минаха няколко години – мама идваше в събота, идваше понякога и в други дни и двамата с татко бяха много щастливи.

 

Не знам какво стана един ден. Мама много вика, тръшка врати и накрая си тръгна.

Татко много плака и каза, че тя вече няма да идва, защото не го обича.

Не го разбрах това – когато кучетата обичаме, обичаме до живот.

Вече мина много време. Мама така и не идва, а татко плаче всяка нощ.

Тихо, почти безшумно, скрил се в спалнята. Но ние кучетата, сме надарени със силен слух и аз го чувам. Промъквам се в спалнята, макар че ми е забранено и лягам до него. Слагам лапа на рамото му и ближа, ближа с език сълзите му. Опитвам се да му кажа, че го обичам и че винаги ще съм до него.

От това татко само се разплаква по-силно. Не знам защо така и какво бъркам.

 

Мамо, къде си мамо? Ела си.