ИСТОРИИ ЗА ЛЕКА НОЩ С ДАКЕЛА О С К А Р

- Кати, Кати…, - извиках още от вратата на моята малка дъщеря!

В голямата чанта, която носих, имаше едно малко кученце. Малко кученце, колкото ръкавичка, порода „дакел”, но…не съвсем, защото майката беше с медали от киноложки изложби, а бащата бе от друга порода. Малкото отроче обаче беше ЧУДЕСНО!

- Кати, нося ти подарък! Това, за което мечтаеш!

- Кученце, кученце, - весело извика Катето и със заплашителна скорост се понесе по вътрешните стълби на къщата. С нетърпение пое кученцето, което подаваше главичка от чантата и скимтеше. Гушна го и не го пусна…Чудехме се, какво да му дадем за храна, къде да го настаним, но … първо трябваше да го КРЪСТИМ. Знаехме, че е хубаво в името на кучетата да има буквата „Р”. Започнахме да изброяваме популярни имена с буквата „Р” и все ги отхвърляхме. Накрая Катето каза „ОСКАР” като името на героя от нашумял сериал. Името веднага, както се казва, лепна на нашия малък четириног герой.
„ОСКАР”, „ОСКАР”, продължихме да викаме през целия ден!

Вечерта го сложихме да спи при Катето. Галехме го и му запяхме приспивна песен. Кученцето се успокои и заспа, но след половин час стана и започна да се върти… Сигурно ни казваше „Искам да чишкам”. Пуснахме го на терасата. Оскар се изчишка и отново го сложихме го между възглавниците.

На сутринта ни събуди със скимтене….. Ококорихме се и вперихме погледи в Оскар. ГЛАВАТА МУ БЕШЕ СТАНАЛА ДВОЙНА… Притеснихме се. Бяхме първите пациенти във ветеринарната лечебница , която за щастие, беше близо до нас. Доктор Коко го видя и отсече ”УХАПАН Е ОТ ПАЯК”!

 

Спогледахме се …

- Къде е ходил снощи?- попита доктор Коко.

- На терасата – казахме в един глас с Катето.

- Е, ще се оправи, но внимавайте къде ходят малките кученца- предупреди ни доктор Коко.

Взехме поуспокоени Оскар. Отокът на главата му скоро спадна. Денят мина в игри и неспирно джафкате, а вечерта измореното дакелче много БЪРЗО ЗАСПА, разбира се с приспивна песен.

Лека нощ и на Вас, мили деца, до следващата ИСТОРИЯ С О С К А Р!