НА ГОСТИ

В един съботен ден отидох у едни познати или по-точно при шивачка. На мой колега със жена му се уговорихме да отида да ми ушие две поли. Но се оказа, че я повикали до обяд в предприятието. Когато ме посрещнаха на вратата се показа голямо, черно куче. Мъжът ѝ и родителите му ме успокоиха, да не се страхувам. Било на снаха им. Синът им е студент и дошли на гости с него.
Стопаните ми предложиха да изчакам Марияна в една стая. Имаше голяма маса пред ъгловите легла. Приех, седнах на леглото но доста навътре. По-точно се скрих зад голямата маса. Всички имаха работа около кухнята и по двора. Някой надникна да видя как съм и да ми предложи нещо. Уверих, че съм добре и да не се притесняват за мен. А вратата остана леко открехната. По едно време кучето спря пред вратата. Аз трепнах в първия миг. А то взе, че се вмъкна в стаята и се пъхна под масата. И макар, че бях навътре - дойде и лета в краката ми. Не последва нищо. Навярно беше заспало, а аз не смеех да мръдна да не го събудя.
По някое време колегата ми надникна, като търсеше кучето..
- То е тук! - му казах аз.
- Къде?- заоглежда се той.
- Под масата е. В краката ми е легнало.
- Боже! Я го виж ти него!
- Добре дошла! Защо са те оставили тук сама?- по същото време се появи и Марияна.
- Не съм сама!— и ѝ показах кой е под масата.
- А-а-а, гледай го ти! Хайде, идвай тука! Бързо! Не виждаш ли, че я притеснява! – към мъжа си.
- Не знаех, че е тук! Търсих го навсякъде! - заоправдава се той - Пък имахме много работа по двора. На идване тя се страхуваше, като я посрещна на вратата.
- Е-е, разбрало е, че се страхувам и е дошло при мене да ми мине страхът! - пошегувах се аз с известна доза кураж.
И двамата се засмяха на … моя кураж.