ЕДИ

Една сутрин бързах към квартала на племенницата ми и както всеки път вървях по десния тротоар. Имам навик да се оглеждам дали нещо ме притеснява. На отсрещния тротоар забелязах голямо черно куче. Намалих крачките, макар да бързах. При вида на тоя цвят ме полазват тръпки. Успокояваше ме широкото шосе и натовареното движение. Едва ли щеше да му хрумне да пресича. Не го изпусках от очи, а то взе че се обърна. После премина набързо и вече крачеше пред мен. Ядосах се, изчаках превозните средства и минах в ляво. Не закъсня обаче и изненадата. Докато се усетя - черният ми спътник отново се оказа пред мен. До пазара оставаше малко, там вече щях да се отърва и бързо прекосих. Скоро щяха да дойдат стъпалата, по които се слизаше за малкия квартален пазар. Нямаше начин да не слезе по тях. И стана както го мислех. Видя ги, поспря се и ... отиде на пазар. Аз пък побързах към светофара и поех нагоре след кръстовището.
В квартала на Дени се отбих в магазина да ѝ купя нещо. Отпред се мотаеше малко черно пале. Наблизо имаше къщи и се е изгубило. Минах шосето и заизкачвах многото каменни стъпала. Не съм усетила, че палето е тичало след мен. Спрях за секунди до ъгъла на блока да си отдъхна, но побягнах като го видях. Разбра, че влязох в последния вход и останало отвън пред тежката желязна врата - залая настоятелно и пискливият му глас кънтеше между блоковете. Беше ранно утро и се почувствах неловко.
Дени ме посрещна и попита защо съм тичала. Казах ѝ за черното пале. Започна да хленчи — искала го. Само това ми оставаше. Не ми стига, че по пътя все от кучета бягам, ами да взема и в къщи с куче да се разправям....
Тя си има вече хубаво бяло куче - немски шпиц с име Едгард. Като мъничък приличаше на детска играчка. Красотата му не можеше да се опише с думи. И сега е такъв. Особено е гальовен, ако съм на малка или голяма почерпка. Веднъж у тях Дени ми сложи кафе и чинийка с нещо. Застана пред мен без да. сваля погледа си. Почерпих го мъничко и той дойде да ближе ръцете ми до лактите. Искаше да ми благодари и с целувка. А ако съм на рожден ден слага лапите си на коленете ми и чака благоволението ми да му пусна скришом нещичко.
Ако съм на дивана и успее да дойде, слага лапите си високо върху ръката ми, обръща се към мен сякаш иска да ми каже нещо много поверително.
Еди има разкошна пухкава опашка, извита като дъга и голяма колкото тялото му. Но … само да не вземеш да споменеш думичката „Бисквитка“, че веднага ще тръгне след теб, а откъде ще му я намериш - си е твоя работа.