БОБО И МАНКА

Много обичах да ходя у леля Недка. Любимо място ми беше пейката пред къщата, под малката стара джанка. Кучето и котката ми бяха приятели. Кучето Бобо не беше някаква специална порода, а нещо смесено. Почти черен, с леко къдрава козина, тук-там кафяво и сиво. Но предните му лапи бяха дебели и разделени в страни. Това му придаваше особен чар.
Внукът ми Ники със желание идваше с мен, когато отивах. Той даде името на Бобо, от едно детско телевизионно предаване. Така двама му станахме кръстници. Заведох го да види котенцата на Манка. Бяха в кашон и постоянно се мъчеха да изкачат. Правих му и снимки с тях. Едва го придумах да си тръгваме.
Когато сядах на пейката Манка се качваше и искаше да я милвам, а Бобо веднага пристигаше, пъхаше се до мен и поднасяше главата си до свободната ми ръка. И за да има мир - милвах и двамата едновременно. Ако не го уважа, започваше да протестира със силен лай.
Един ден на връщане от поликлиниката се поспрях. Видях на двора братовчедката. Тя отвори желязната порта и излезе на пътя. Не мина много и се появи Бобо. Започна да препира да дойде при нас.
- Пусни го да излезе! — ѝ казах.
- А, само той ни липсва! Не можем от него да си чуем думата!
Продължихме разговора си и по едно време гледам го препуска от горния край.
- А! Ти откъде изскочи! — учудих се аз.
- О-о!Той няма да намери! Трябва да е минал през дупката за кокошките. Има преграда от гума и той се е напъхал. Оттам излизат на пътя и се прибират.
Тъкмо щях да си тръгвам и леля Недка се провикна:
- Миче, чакай да ти набера букет!
- Ос тави, лельо! Други път!
- Сега, сега!
Тя не обичаше да си тръгвам с празни ръце. В двора си сееше много цветя и все хубави. Не беше моя леля, а на мъжа ми. Но обичта ни беше взаимна и рядко срещана. Приех с благодарност цветята, целунах я както винаги просълзена и тръгнахме към линията. Бобо и Манка вървяха полека заедно с нас.
- Пак да дойдеш! - казаха леля и братовчедката.
- Ще дойда! Сега само минавах....
Казах на Бобо и Манка да се връщат. Много пъти са идвали с нас чак оттатък линията, но сега бързах. Огледаха се и спряха. Животните обичат да изпращат, но не обичат раздялата.