СПОМЕН ЗА АСТРА

За да се запълни празнотата от липсата на Чита, на Ники му взеха друга немска овчарка, пак малка. Казваше се Астра. И при нея не липсваха белите, но после стана послушна и добричка. Все искаше да се глези, като сядаше веднага в полата ми. Дори и голяма, пак се слагаше, а Ники я пъдеше, че вече тежеше и ми пречеше да виждам, ако говоря или гледам телевизия.
Веднъж стояхме на дивана в хола. Астра се приближи и сложи голямата си тежка лапа върху ръката ми високо над китката. Нещо искаше.
- Какво има?- попитах я.
- Иска да ѝ обърнеш внимание! - каза Ники.
- Я, гледай, ти, колко е умна!
Отвърнах ѝ като я погалих по главата и я заговорих.
При едно мое идване донесох на Ники кус-кус в кутия от маргарин. Бяхме в неговата стая — тя разположила се по средата на леглото му, аз - седнала на малкото диванче. Той нямаше търпение и започна да го яде прав с лъжичка. Астра не откъсваше очи от него. Дожаля ми. По едно време каза:
- Я, да отида да ѝ сипя малко в паницата, че ако не я почерпя ще се обиди!
- О-о!- разсмях се аз. Колко е чувствителна, милата!
След минути се върна от кухнята, приближи се и с благодарност облиза ръцете ми. Просълзих се. После се качи на диванчето и се излегна плътно зад гърба ми. Направих ѝ място да се настани добре. Тя знаеше, че кус-куса, който опита току що беше любим на Ники. Не напразно препираше, да види какво нося в сака, докато се събувах.
В съседен блок живееше племенницата ми и аз ходех да гледам малката Дени. Тя много обичаше Астра и при една разходка в гората ѝ подари малка нейна топка. Астра толкова се зарадва! Оставяше си я някъде и после се връщаше, да си я вземе. Дени и Ники все бързаха напред, но аз изоставах. Хлъзгах се, изморявах се, а Астра се спираше, обръщаше се да види дали идвам.
За рождения ден отидохме да поздравим Ники с красива кошничка лилави хризантеми и разкошна шоколадова торта. Само, че празникът трая само минути. Наложи се бързо да си тръгнем. Бях взела да обуя на Дени сините ѝ домашни пантофки, но те така плениха Астра, че тя пощуря. Едва ги опазихме.
Скрих краката на Дени зад мен на фотьойла, но тя пак пресягаше. А те наистина бяха много красиви. Имаха топчици-главички, дълги жълти косици от прежда, завързани с червени панделчици. Имаха очички, вежди, нослета, уста. Така изкарахме най-краткия рожден ден и си тръгнахме.
Ники всеки ден извеждаше Астра като се върне от училище. С Дени бързо се приготвяхме и отивахме на поляната. Тя не пропускаше да види какво носим в сака и ние пъхахме по-дълбоко куклата или мечето. От гората ѝ намирахме голяма пръчка и я хвърляхме да я носи. Но после искаше да се прибира с нея, не я даваше.
Раздялата беше трудна, но Ники имаше да учи. Астра стоеше и гледаше ту него, ту нас. Чудеше се след кого да тръгне. И ние не искахме да се разделяме. Тогава се намесвах защото Ники тръгваше.
- Хайде, тичай след батко си! Тичай, да го настигнеш! Виж, не се вижда вече на пътеката! Хайде, хайде! Върви!
И тя тръгваше...
Минаха доста години. Веднъж дойдоха да ме вземат. Отиваха на Боженци. Като излязохме от града Ники каза:
- Бабо, знаеш ли кой е с нас?
- А-а! Да не е Астра? Че … не се чува? - извиках неочаквано и се обърнах.
В същия миг багажа отзад се размърда и тя се показа.
Отишъл за нещо до майка си, но Астра толкова искала да я вземат, че като я гледал му дожаляло и решил да не тръгва без нея.
- Сякаш, че ще заплаче ... и ... аз я зарадвах.