Дама с кученце

Вървях си по градинската алея,

когато тук  срещнах я и нея.

Една отдавна забравена позната,

руса, елегантна, цялата в позлата.

 

На каишка едно кученце държеше,

не зная и от каква порода беше.

То скимтеше, опашката въртеше,

докато си спомням, тя коя ли беше.

 

Така си говорехме за спомените разни,

къде малко скучни, къде пък забавни.

В това време малкото палаво кутре,

току все вдигаше едното си краче.

 

И взе, че се облекчи най-нахално

на панталона ми съвсем нормално.

- Ах, моля ви се, много извинете,

все пак е малко куче, разберете!

 

То с вроден лош навик вдига крак,

да пишка от нужда, не е от мерак.

Но срещата след туй приключи,

от кучето разговорът се закучи.

 

Дали в този ден съм без  късмет

с панталона напикан добре отпред?

Не знам, може би кутрето ме харесва,

та с пишкане за поздрав ме посреща?

 

Тръгнах си с чувство неприятно,

че с мокрото изглеждам непонятно.

И как панталона хората ми гледат

и за ранобуден пияница ме вземат.

 

Той  в кръчма сигурно се е отбил

и неусетно лоша работа е надробил.

От пиянството петно  си е направил,

възпитанието добро е изоставил.

 

Така си мислех, връщайки се вкъщи

и навярно жена ми ще се мръщи.

Защо съм мрачен , малко угнетен.

и как е минал днешния ми ден?

 

А аз ще измислям разни съчинения,

а тя ще слуша с известни подозрения.

Как с приятел до градинската чешма,

като децата сме се пръскали с вода.