НА СТРАНАТА НА ДОБРОТО

Само за няколко години едно доста голямо пространство в югоизточния край на областния град бе изцяло преобразено в жилищен комплекс.Като в някоя детска игра със строителни кубчета ,като че ли малко на шега се очертаха блокове с алеи между тях,обособени места за паркиране на колите,съвсем новонасадени декоративни дървета,между които имаше и липи и диви кестени.

В бетонните кутийки на новите жилища се нанесоха млади семейства.Набързо пристигнаха камиони с новозакупени мебели,опънаха въжета по балконите.От нищото изникна нов супермаркет,в който можеш да си купиш и от “птиче мляко”…

Трябва да отбележим,че обитателите бяха дошли от провинциални къщи с дворчета или от претъпкани апартаменти в по-старите квартали на града.Всъщност те нямаха никаква,нито емоционална,нито сантиментална връзка с този нов квартал,в който вече живееха.За тях това явно беше място за спане и отдих далеч от центъра на областния град…с пътеки до спирките и до супермаркета.

Тук в този нов квартал липсваха доста неща.Нямаше го например обичайното за палавите детски години празно място със своите шампиони в игрите на народна топка и футбол,майсторите на голове и разбира се техните почитатели,по точно почитателки ,с които сто процента е сигурно си бяха разменяли естествено,че тайно малки парченца хартия откъснати от тетрадките с набързо надраскания текст”обичам те”…Нямаше я също така задължителната за всеки истински квартал запустяла от години къща,свързана с нечия тайнствена смърт или призраци,а защо не и с история за заровено богатство.Нямаше дори някой проклет старец или старица-неизбежна пречка при нашествие спрямо вишневи и черешови дървета.Нямаше го кварталния пияница,просто защото нямаше кръчма.Скоро щяха да отворят ново барче,така че бъдещето щеше да покаже.Нямаше стари хора,които да познаваха тези места още като деца,за да могат сега да се разпознават и да възкресяват спомени…

Може да ви се стори странно ,но хората не се поздравяваха помежду си.Какво странно им,та те не се познаваха!Всъщност това правеше впечатление само на онези старци,които доста рядко идваха от затънтени краища да видят как са се настанили младите.Естествено не идваха с празни ръце,а носеха пълни кошници с плодове,тикви,дамаджани с домашно винце и ракия,наденички,по-точно домашен суджук,а около петльов ден и някой герест петел,който изкукуригваше като за последно.Всички те най-добре усещаха привидността на квартала,но може би отдаваха всичко на своята изостаналост от времето.Не само,че не споделяха впечатленията си,но и като че ли никой не намираше за нужно да ги пита.То се подразбира от само себе си,че при всички други липси,тук нямаше нито черква ,нито обреден дом,нямаше дори гробище.Нямаше квартално заведение в истинския смисъл на тази дума,но навярно скоро щеше да се появи и неминуемо щеше да допринесе за сближаване на хората от квартала.
Имаше и първи лястовици доказващи истинското обживяване на квартала.В истински скромно семейство на домошари,ама съвсем незабелязано израстна много предизвикателно облечената дъщеря с нейните шумни среднощни компании.Но за голямо учудване на всички от входа,преди още да успее да развихри фантазиите на мъжете от съседните блокове изчезна за много дълго време.Но нали хората общуваха доста повърхностно,клюките не успяха да пуснат дълбоки корени.Имаше съмнение дали така нямаше да се прикрие нежелана бременност,но и така не се узна истинската причина за нейното изчезване от квартала.
Децата в квартала се разминаваха някак си вяло,без излишни емоции.Някои бяха потиснати от борбата на родителите за по-високи оценки,други от скандали в къщи, трети пък търсеха по-скришно място да си попушат.

И може би всичко щеше да си продължи с обичайния ход,ако не се бе случило нещо необичайно.Не,нямаше нито градушка или наводнение,нито земетресение.Просто в един съвсем обикновен ден се появи едно съвсем необикновено,изключително дружелюбно черно куче.На пръв поглед то не грабваше окото с нищо особено-нито беше от някоя порода,нямаше благородно потекло.Дори не можеше да каже от къде е дошло,какво недоразумение го е довело тук-без дом,без осигурена коричка хляб,кокал за него би бил деликатес.За разлика обаче от своите бездомни събратя,то не беше събрало озлобление към по-късметлиите от него.Сутрин радостно изпращаше бързащите към спирката хора и децата,които се отправяха към близкото училище.Очите му внимателно търсеха дружелюбен поглед,тогава зъвъртвше опашка и започвше деня със скромен запас от добро настроение.Обичаше да се разхожда между ниските храсти.Не се мотаеше покрай кофите за боклук и не душеше крадливо край тях като котките.
На обяд се приближаваше към някоя групичка деца,връщащи се от училище.Сърдечно въртеше опашка и ги гледаше с питащ поглед-искаше да разбере дали и те се радват на срещата,както то се радва.Е разбира се имаше и случаи особено в началото,когато го пъдеха с ритник или лоша дума.Но то не се отказваше от нови опити за приятелство.Беше му най-лесно да се сприятелява с най-малките две-три годишни деца.Нали беше пешеходна зона тях ги пускаха сами да правят първите си несигурни крачици.Е,често майката или бабата дръпваха грубо детето… и то получаваше първите си уроци за страх.А всъщност има ли някой ,който може да посочи по-предан другар от кучето!?
С течение на времето по-големите деца започнаха да се сприятеляват с него,носеха му по нещо за хапване.Решиха да го кръстят Негрита,заради черния му цвят.Събираха от джобните си,купуваха му бисквити,а майките им връщайки се от супермаркета понякога му подаваха кокалче.Постепенно децата се сдружиха на по-големи групи покрай него.След училище тичаха направо към храстите,в най-слънчевия ъгъл,където ставаха срещите им с кучето.Негрита с радост се включваше във всичките им игри.Край тяхната група все по-често се задържаха хора от квартала.Те разговаряха помежду си,сближаваха се,често споделяха за кучета,които някога са имали и които се бяха запазили в спомените им.Обитавали по десетина години новият комплекс без дори да се забелязват, те сега откриваха възможност за създаване на нови приятелства.Споделяха радостите и тревогите си…
Още сутрин рано отправяха загрижен поглед към храстите,където беше Негрита.Вечер преди да заспят искаха да зърнат храбрата и фигурка под светлината на луминисцентните лампи.По някакъв необясним начин обичта към нея се спотаи в сърцата им,като топлота,като нежност.Негрита ги определяше в три групи-привързани към нея,равнодушни и злобни заядливци.Последните смятаха,че тя им къса нервите,носи болести и съскаха през зъби щом я видят.
Не може да се каже ,че хората не бяха виждали куче в този квартал преди да се появи Негрита.Напротив тук разхождаха своите питомци различни замислени хора-всеки със своите грижи и проблеми.Естествено тези кучета респектираха с много свои качества.Но собствениците им дори не се спираха на разговор за своите любимци.Често дружелюбността на Негрита бе тълкувана от тях погрешно-питомците им изръмжаваха заканително,а те самите никога не пропушаха случай да увеличат дистанцията.
Към полунощ Негрита с присъщото и гостоприемство посрещаше свои приятели.Те идваха от все още непокътнатите малки къщички от другата страна на големия булевард,където спокойно си живееха сред кичести люлякови храсти,божури и момини сълзи.Стопаните им нощем ги пускаха свободни ,а те едвам дочакваха срещата с Негрита.Лудееха,играеха на различни игри…
Една сутрин обаче и най-внимателното око и най-грижливото търсене не може да открие Негрита на обичайните и любими места.Но като че ли хората от квартала не се разтревожиха особено,като знаеха добрия и нрав и при толкова внимание и обич от тяхна страна,като че ли смятаха ,че нищо лошо не може да и се случи.По обяд децата нетърпеливо бързаха да се срещнат със своята любимка,търсиха я между храстите,настойчиво я викаха по име.Тя не се появи и вечерта,въпреки че бяха оставили на любимите и места от бисквитките,които обичаше.Мислеха си че до няколко дни тя все пак ще се върне.И понеже хората от квартала вече се познаваха започнаха да се спират и коментирйки да споделят предположенията си.Някой дори се сети да намине край къщичките отатък булеварда,оттам всъщност донесе и истината,която мигом попари оптимистичните им очаквания.
В един от отминалите дни-по обяд,когато комплексът обезлюдява дошъл камион с кучкари и изловили всички бездомни кучета,включително и Негрита.Дали не беше късно да се мъчат да я спасят.Децата бяха най-ентусиазирани.По тяхно настояване се проведе извънредно събрание на жилищния блок.Не беше въпроса само в това да се опитат да я освободят.Нещата бяха много по-сериози-щяха да искат човек,който да се легитимира за нейн стопанин-тоест да я осинови,да и се направи паспорт и т.н.,т.е. вече да не е бездомно куче.И тъй като трябваше това да е пълнолетно лице,децата с голяма надежда се обърнаха към домоуправителя,който всъщност се оказа добър приятел на директора на близкото училише,в което те учеха.Той откликна на повика им с ангажираност от тяхна страна да му помагат,да я разхождат,да участват в нейното възпитание и грижите да нея.

Много бързо се организираха .Откриха номера на камиона,имената на кучкарите…и разбира се кучешкия приют…

Бяха успели да пристигнат навреме…Негрита нетърпеливо ги чакаше.Тя не допускаше ,че верните и приятели ще я изоставят в този труден момент на изпитание…
Доброто побеждава,но и ние трябва да му помогнем,заставайки винаги на негова страна.