КУЧЕШКИ ЖИВОТ

 Баф!Постепенно се развиделява,съмва.Не се учудвайте,ако някои мои събратя след като са пазили цяла нощ,сутрин предпочитат да се скрият.Те си знаят защо го правят.Ако ги запитате сигурно ще ви кажат ,че трябва да се съобразяваме с човека,независимо че е наш приятел.Все пак хората както и кучетата са различни.Някои стопани налитат на бой,подритват.Аз в това отношение не мога да се оплача…Ако кажа че стопанинът ми е страшен,или че ми настръхва козината от него –няма да е вярно.Той е добряк!Е,верно не обича много да му се мотаят в краката,но какво да се прави.

Да,тази е неговата миризма,вече е дошъл,така миришат обувките му,самата му кожа,панталоните му,ръцете му.Свикнала съм.Понякога е ядосан,обикновено когато дойде синът му,те много често се карат,все не могат да се разберат,все на висок тон си говорят,какво си говорят-те направо крещят.Тогава по-добре да не си около него,може и да си изпросиш боя или да отнесеш някоя ругатня.Тогава обикновено си подвивам опашката и се свивам в къщичката си.Тя къщичката ми не е много модерна и хубава,но аз си я харесвам,добра си е за мен,спасява ме от слънце,дъжд и сняг.
Често през лятото се качвам с един скок в кочината,тя е метална не е от дърво,доста отдавна там гледаха прасета.Когато е горещо,там е малко по-хладно.А под самата кочина имам едно тайно скривалище-там си крия някое коматче хляб,парче геврек…Понякога кокошките го намират и искат да ми изядат скритите запаси…но аз не им се сърдя.Често като им хвърлят на тях храна и аз си хапвам от тяхното,така че сме в „мирно съвместно съжителство”.
Като казах,че си подвивам опашката,че се сетих-има някои кучета без опашки.Горките как им е халът без опашки,то сигурно е много лошо.Аз не мога да си представя живота без опашка.Ами как ще разбере стопанинът ми че съм радостна,ако не си въртя опашката!?Аз много обичам да подскачам около него само на две крачета.Той все казва ,че съм приличала на цирково куче!
Ако ме питат мене,сякаш животът преди беше много по-добър,за кучетата де,някак си ги ценяха като че ли повече,рядко се случваше да гладуват.Мен например нощем ме пущат свободна,а сигурно има кучета ,които не помнят откога синджирът им не е свалян от врата.В този двор ме донесоха като мъничко кученце,никъде другаде не съм ходила.Никога не съм искала да се откъсна и да избягам.Какво ще правя на друго място като не познавам никого!Сама си давам гушката да ми сложат нашийника през деня,а нощем ме пускат свободна да пазя четирите кокошки,че си нямат петел да ги къкта и води и петнайсте пилета-бройлери.
Те пилетата са си затворени вечер,както и кокошките,но все пак ако някой се приближи с недобри помисли аз съм насреща…Никога не съм завиждала на тия мои събратя,които са свободни,те сигурно са позабравили какво е да мечтаеш за собствени пътеки.Когато си завистлив трябва да помниш,че можеш да загубиш и това,което имаш.Лошо е когато не оценяваш какво имаш.Дългите години кучешки живот са ме научили на благодарност.
Ако бях на място,където ме биеха и не ме хранеха да съм се изскубнала и да съм ги зарязала досега.А тук не е така.Честичко и кокалчета ми носят и гранулки за деликатес ми дават.Е,случва се и сух хляб да ям,но нали съм куче и са ми здрави зъбите!Стопанката честичко ме милва,гали ме по гушката и ушите.Аз за благодарност искам хубаво да се отъркам в дрехите и,а пък тя не винаги е с работни дрехи… и не ми дава но все пак се разбираме някак.
Ръ-ръ-ръ!Да знаете ,че така ръмжа като усетя котка.И сега…усещам я как се присламчва.Ех,защо не съм отвързана щях да и дам да се разбере!Как ги мразя,ама някои са много затлъстели.Мазнят се,въртят опашки докато влязат в къщи…и все към масата поглеждат.А мазата пък се е разщъкала от мишки.Ама стопанинът отвреме-навреме като се хване някоя в капана на мене я носи.У,един път какъв голям паткан се беше уловил!Баф,баф,ха така!Уплаших я!Сега всеки път като се сети за гласа ми ще се стряска…и ще си къса преждата…
Един горещ ден през август се скрих в кочината-уж на по-хладно,но как съм се завъртяла-част от синджира се затегна между процепите и аз останах приклещена.Зор работа.Стопанина беше на работа,а това става преди обяд.Стопанката щеше да дойде чак след работа-вечерта.Ами сега!Опитах се да се освободя,задрасках,замятах се,напъвах се-не мога и не мога.Остави другото ами и нищо не можех да направя-колкото повече се дърпах,толкова повече усещах,че нашийника ме стяга.За едното чудо ще се удуша.Казвам си е те това е голяма излагация,че не ми се случваше и за първи път,но чак толкова зле друг път не е било.Как съм дочакала стопанката не зная,може по някое време и в несвяст да съм била,то да не е лесна работа.Щом чух стъпките и започнах да скимтя и да въртя опашка.Наложи се тя да се качва в кочината.Едвам ме освободи.Хукнах презглава да търся вода,щях да умра от жажда.Ето такива ми ти августовски перипетии.
Спомням си преди като беше жив дядото-бащата на стопанина.Той честичко ме хранеше с царевица и ми говореше,сякаш можех да го разбера.Ама аз наистина го разбирах!Той все ми понамирисваше последната година-изпускаше се горкия в гащите,но само аз знаех.А иначе не беше лош човек.Никога не ме е ритал,понякога уж смяташе да ми се кара,пък присядаше да си поговорим.Все за младините си разказваше-как ходил войник,как млад се оженил,че му се родили три деца,как работил като тракторист,кантонер.Той ми беше отпуснал телта и синджира и така се сдобих с място за разходка.Казваше ми Нора,така ме беше кръстил внукът му,козината ми е черна,бяло имам само на челото.
-Нора!-казваше ми той. И аз остарях и ти остаря,да видим кой по-напред ще си отиде.Той си отиде по-рано, Бог да го прости.
Спомени,спомени…Вече усещам умората и старостта.То нали кучешките години се броят по друг начин,ако взема моите да ги смятам доста ще излязат…
В тази къща по едно време живя едно младо момиче,такава тъничка,хубава-привързах се към нея.Не я ли зървах денем стърчах пред къщната врата с часове.Все ще се покаже.Вечер отиваше за хляб,тогава я изпращах до портичката и я чаках да се върне обратно,тогава не ми слагаха нашийника през деня.Кляках до портичката с оперени уши и не мърдах докато не се върне.Позабави ли се място не мога да си намеря.Щом доловях миризмата и а и тази на хляба скачах на два крака.Моята приятелка понякога ми скрояваше номер-уж ме подминава,но разбрах,че е на шега.Тя се усмихваше и ми казваше:-На кака глупачето!-като ми подхвърляше отчупен краешник пресен дъхав хляб.Често го улавях още във въздуха,но не можах да се отуча-бързам да го изям,сякаш някой ще ми го вземе…Понякога тя си поплакваше,знаех,че скоро са починали нейни близки.Веднъж ме беше взела на гробищата-тогава ходих там за първи път.Но да ви кажа-не е хубаво-само паметници със снимки и цветя,тук-там жив човек покрай тях.Палят свещи…плачат…
Понякога ми се обаждат сума ти кучи болести,но като сдъвча няколко стръка зелен троскот ме поуспокоява корема.
Помня един път стопанинът ме ступа,ама май и аз си го бях заслужила.В двора една година имаше един герест петел-от бройлерите-бял.Но беше много сбъден,крив.Все около мене се въртеше,от водата ми пиеше,въобще много се вреше около мене,раздаваше го чорбаджийската.Да ,ама на мене тия не ми минават.Хьф…Засилих се един път и му схрусках главата-хубаво изхрущя между зъбите ми.Е,пак си ходеше из двора ,но вече като замаян,имаше кръв около човката му,въобще вече не беше сербез.Но стопанина като го видя разбра,че аз имам пръст в тая работа.Нито можех да се оправдая…Ама да знаете като усетих между зъбите си кръвчицата на петела козината ми настръхна.Тогава опитах жилавата пръчка.Ама и петела си го търсеше.Така е, който търси намира.Добре,че тази случка не се е повтаряла и остана само спомена за нея.Кучешки живот!