Любопитен лакомник

Имам си една приятелка, съседка ми е. Тя е ветеринар и лекува в клиниката си домашните любимци на квартала. Та, често с нея сме на кафе и аз слушам с интерес разни историйки за животните. Ето днес пак взе думата:

- Знаеш ли какво е померан? – попита ме тя, аз свих рамене и наострих уши, за да науча нещо ново.

– Това е порода кучета – продъжи докторката.- Тип немски щпиц са, но родината му по-скоро е Полша… Имам си един такъв любимец – Мечо. Така го наричат заради голямата рижаво-кафява козина.

Вече е на шест месеца, но ми е редовен посетител. Няма да стане по висок от 25 сантиметра нито по-тежък от 3 килограма и добре че е много игрив, иначе какъвто е лакомник, може да затлъстее и да си има проблеми със здравето. Той и сега си ги има. Яде каквото му падне, дори печени чушки, обелки от варени картофи, тиква, ябълки и всякакво месо… Веднъж беше заседнала кост в гърлото му и едва го спасих. Оттогава не му дават пилешко месо. По същата причина избягва и рибата… Втори път се беше натровил. Представяш ли си, душел навън, хапвал си от тревата, а когато се прибрали със стопанката си вкъщи, изведнъж се проснал на пода в кухнята и заприличал на постелка пред камина. Жената се уплашила, когато видяла пяна от устата му. Грабнала го и напъхала с една супена лъжица медицински въглен в гърлото му. След малко героят станал, разтръскал козина и започнал да тича из стаите, все едно нищо не е било. Впреки това, тя го доведе при мен. Оказа се отрова за плъхове. Някой от съседния блок пръскал, за да унищожи появирли се гризачи… Трети път намерил таралеж и искал да го хапнее, но цялата му муцунка беше в бодли. Тогава се наложи с упойка да ги вадя, иначе пръстите ми щяха да са между зъбите му… Вчера, обаче, беше върхът…

- Какво се случи? – прекъснах разказвачката аз, като нямах търпение да разбера.

- Ами… Жалка картинка. Токов удар…Стопанката го намерила полумъртво… Небцето му беше пробито.

Оказа се, че Мечо бил враг на всякакви кабели и където видел зарядно устройство, веднага започвал да ръмжи, да го гризе и разкъсва… Синът на жената решил да поправи един контакт на терасата, който вече бил излишен. Животното се въртяло около него и гледало с любопитство, като от време на време скимтяло или лаело.Човекът свалил контакта, изрязал кабела късо и го изолирал. След това се прибрал в стаята си. Да, ама кучето да вземе да драска с лапи там, захапало проводника, без да знае, че през него минава ток… Отскочило, изпънало се на терасата, не дишало и така уплашило господарката си, че тя на бегом го доведе в клиниката…

- И сега? – попитах отново аз, а приятелката ми се усмихна и каза:

- Ще оцелее… Преживял е огромен стрес, а устата му е освен обгорена и възпалена. Ще лукувам възпалението първо, а после – ще го оперирам, като му сложа изкуствена част на мястото на дупката… Надявам се да не загуби апетита си, след като известо време ще е на системи… Не се притеснявам… Нали знаеш, не случайно хората казват: „Ще му мине като на куче!“, а „Лакомията и любопитството може да ти затрият и главата“ …