Аз и моето човешко семейство

 Здравейте! Казвам се Тери и съм шест годишен йоркширски териер. Държа да отбележа, че съм дама, въпреки че мама ме кръсти с мъжко име. Вече шест години продължавам да се чудя защо ми даде това име.

Преди малко повече от шест години,  когато се появих на този свят с още две сестрички и две братчета, мама много добре се грижеше за нас. Кърмеше ни денонощно, облизваше ни от глава до опашка с грапавия си език и бдеше като орлица над нас. Когато поотраснахме и позаякнахме, започнахме да щъкаме из цялата къща на човешката майка на майка ни. Правехме белички - пишкахме и акахме, където ни дойде, гризяхме всичко, което става за гризане или по-точно се опитвахме да го правим, защото зъбките ни тепърва започваха да никнат и ни сърбяха ужасно. Мама се опитваше да ни държи под око, но с толкова много и палави деца, мисията й бе обречена на провал. Може би точно заради това, човешката майка на мама започна да ни раздава на други човеци и както бяхме пет деца, когато моята човешка майка се появи за мен, бяхме останали само аз и сестра ми. Бъдещата ми майка дойде с някакъв човек, който изглеждаше по-различно от нея и малко човешко дете, което още като го видях, разбрах, че много ще си допаднем. Пък и не разбрах много, но човеците говореха, че ще съм подарък за рождения ден на това дете. Говориха дълго с човешката майка на мама и ме качиха в нещо, което се движеше доста бързо и което ме караше да треперя от страх.

  След като най-накрая ме свалиха от страшното нещо, се озовах в напълно непознат дом, чиито миризми за първи път надушвах. Човешката ми майка ми сложи да ям, след което с детето й хубаво си поиграхме. Цялото човешко семейство ме обгрижваше като принцеса и се стараеше да се чувствам добре в новия си дом. И аз наистина бях щастлива! Докато къщата не утихна и не останах сама в голямата стая. Мама ми липсваше ужасно много и аз заплаках с цяло гърло за нея. Чух някакви стъпки и усетих топлата гальовна ръка на човешката ми майка, която ме притисна до гърдите си и опита да ме успокои. Аз се сгуших в нея и заспах спокойна. Не зная колко време трая тази прегръдка, но усетих, когато новата ми майка  старателно, за да не ме събуди, ме остави в леглото ми и на пръсти се изнесе в другата стая. Почувствах се самотна и изоставена и заскимтях жално. Човешкият ми баща ми се скара, но това не ме спря. Скимтях силно и продължително, докато не чух приближаващите стъпки на мама. Взе ме внимателно на ръце и ме постави на дивана, предлагайки ми топлата си прегръдка, в която мигом се укротих и заспах. Тази вечер спахме заедно! И следващата и по-следващата, и още няколко - докато свикна с новия си дом. Когато това се случи, мама се върна да спи при татко, а аз си спях сама в моето легло. През деня си играех с нея и детето й и бях много щастлива. Натъжавах се единствено, когато мама и детето й излизаха навън и ме оставяха сама. Чудех се защо не ме вземат с тях. Такова ли усилие им костваше да го направят? В моментите, в които ми се налагаше да оставам сама вкъщи, придърпвах всички обувки на мама в леглото си и спях на тях, за да я усещам. Не, не си мислете, че ги ръбах, както чух от човешкия си баща, че правят повечето кутрета като мен! Бях послушно куче и не правех бели/ е, пишках и аках, където ми свари и ме наказваха за това/, но поне пакости не вършех.

   Първият път, когато ме изведоха навън, мама дори не ме пусна да стъпя на земята. Заведе ме при някаква жена, която много ми се радваше и въпреки това  ме убоде с нещо остро по врата и аз изскимтях жално. След още две посещения при тази лоша жена, започнах да опознавам външния свят. Човешката ми майка ме извеждаше по няколко пъти навън. Сърдех й се, че ми слага нещо около гърдите и не ми позволява да тичам на воля.

   Когато на първата разходка се изпишках на тревичката, мама се зарадва много/и аз не разбрах защо/ и ми даде много вкусно лакомство. Тогава все още не знаех защо ме награждава с тази вкусотийка, но с времето бързо научих защо. Направи ми впечатление, че когато сме навън и се изпишкам и/или изакам, мама вади от чантата си малката шумоляща торбичка с лакомства и ме обсипва с хвалебствия и целувки, а когато свърша някоя от тези две работи у дома, започва да ми се кара и ми се сърди. Не че съм твърде умна, но бързо схванах, че тези работи се вършат само навън и спрях да ги правя у дома. Мама бе щастлива, че не пишкам и акам вкъщи, а аз бях доволна, че не ми се карат и ме черпят с вкусотии.

   В началото,  докато бях мъничка, спях в леглото си, защото колкото и да се опитвах да се кача на леглото при мама, все малко не ми достигаше. Когато оставах сама вкъщи по цял ден тренирах и не след дълго усилията ми бяха възнаградени. Усвоих техниката на катерене и направо се родих! Започнах да спя буквално между краката на мама и се чувствах спокойна и щастлива! Татко малко мрънкаше в началото, но след това се примири. Така изкарах около две години, след което всичко изведнъж се промени!

   Една вечер човешката ми майка се събуди посред нощ и настана някаква суматоха, която изобщо не можах да проумея за какво е. Чу се затваряне на врата и къщата утихна, а аз останах сама на леглото. Станах и потърсих мама, но никъде не я намерих. Притесних се и се почувствах изоставена в първия миг. Проверих какво се случва в другата стая и когато видях, че детето на мама спи спокойно там, се успокоих. Сгуших се при него. Щом то беше тук, значи и мама щеше да се върне! Липсваше ми и то доста през тези няколко дни, в които я нямаше. Вместо нея ме разхождаше някаква друга жена, дори понякога и някакъв мъж.

   И когато един ден моята човешка майка най-сетне се прибра у дома скачах щастлива около нея, но тя не можа да ме гушне, защото държеше някакво нещо в ръцете си, което издаваше много странни звуци. Продължих да се въртя около мама, обезумяла от радост, че се е прибрала, но тя ми каза само няколко нежни думи и продължи навътре с нещото в ръце. Остави го за момент на дивана и аз реших да разбера какво толкова има в този малък вързоп и заради което мама нито ме гушна, нито ме целуна. Приближих се бавно до него и го подуших, а мама ми се скара и ме свали на земята. Съкрушена се сгуших в моето си легълце, обидена на мама. Може би вечерта мама все пак щеше да осъзнае грешката си и всичко щеше да продължи по старому. Жестоко се лъжех! Когато тя легна, побързах да се сгуша в краката й, но за мое огромно учудване и потрес, тя ме изгони и ми нареди да отивам в леглото си. Почувствах се предадена и отхвърлена. Всяка вечер опитвах да спя в леглото при мама, но тя ме пъдеше заради онова нещо, което не спираше да плаче нито през деня, нито пък нощем. Виждах изтормозения вид на мама и се чудех защо й трябваше да го води това ревящо нещо у дома. Толкова добре си живеехме преди то да се появи в живота ни!

   Слава богу, че мама бързо дойде на себе си и отново ми върна привилегиите, с които се ползвах преди ревящото дете да се натрапи у дома и да преобърне живота ни. Отново ми позволи да спя при нея и дори спря да ми се кара, когато лягам до ревящото чудо. Накрая дори започнах да го обиквам. Чуствах се длъжна да спя при него и да го пазя. Когато мама го сложеше да спи в неговото легло със засилка прескачах решетките и се сгушвах при него.

   Нещата рязко загрубяха обаче, когато ревящото нещо започна да ходи само и започна да ме дърпа за опашката и да ме влачи насам-натам. Щипеше ме и ме опъваше за ушите, лягаше при мен в леглото ми и ме ближеше както аз понякога правех, докато мама не гледа. Понякога ми идва да го ухапя - толкова много ме дразни, но признавам си, когато то спи ми е скучно. Мама вече не разполага с много време за мен, но с ревящото нещо добре се забавляваме. Свикнах с него и много ми липсва, когато не е у дома. Нямам търпение да се прибере, за да си играем,  въпреки че понякога е доста груб в игрите. По едно време се бях притеснила, че заради него мама ще ме изпрати в друг дом. Не можах да разбера точно какво стана, нали все пак съм куче, но я чух да казва на татко, че някаква жена - лекарка я нарича мама, твърдяла, че ревящото нещо се разболява заради мен и настоявала да ме махне. Успокоих се обаче, когато мама каза на татко, че за нищо на света няма да се откаже от мен! Не знам какво означава, но я чух да казва, че било равносилно на това да се откаже от децата си. Тогава осъзнах, че и аз съм дете за нея също толкова, колкото са ревящото нещо и момичето. Понякога ни се кара и на тримата, но ние си го заслужаваме. Друг път, когато се кара на Гери, на мен ми се чува Тери и бързам да се скрия някъде. Гери-Тери.

   Опс. Сега трябва да ви оставя, защото мама пак извади куфарите и започна да ги тъпче с дрехи. Май пак ще ходим някъде... Трябва да побързам, защото ме е страх да не ме оставят. Чао. Друг път ще продължа разказа си...