ТЪРСИ СЕ ЧОВЕК

Това е мъничко, но тъжно разказче. Тези, които са чувствителни, по-добре да не го четат. Но на останалите препоръчвам да го прочетат с по-голямо внимание.

На улицата веднъж се срещнали кученце и човек. От пръв поглед се харесали. По-скоро човекът харесал кученцето. А кученцето харесвало всеки човек, когото срещнело на улицата. То било едно малко черно кученце, с беличко на лявото краченце, с големи умни очи. Нямало майка и баща, нито приятели. По цял ден скитало из улиците, вглеждало се с умните си очи в очите на хората, а те отбягвали погледа му. И ето…

Човекът прегърнал кученцето, а кученцето не знаело ударите на кое сърце усеща - на своето или на човека.

Нека не ви разказвам как заживели заедно кученцето и човекът. В къщи, в парка, на гости - все заедно. Когато се случело за малко да се разделят, кучето излайвало „бау-бау” и човекът веднага изтичвал, вземал го на ръце и го гушел радостно. Почти всеки от вас си има куче приятел и знае как едно куче може да обича човек и как един човек може да обича едно куче.

Какво точно се случило по-нататък, не знам, но човекът като че ли започнал да скучае с кученцето.

Или може си бил харесал друго кученце. Неусетно се изгубили един друг. Дали кученцето изгубило човека, дали човекът изгубил кученцето…

И сега кученцето отново скита само по улицата и търси своя приятел човека. Ходи, озърта се с големите си умни очи и не спира да лае „бау-бау”.

Кученцето даже пусна обявление във вестниците: „Търси се човек, който отговаря на „бау-бау”.

И ти, когато вървиш по улицата и чуеш „бау-бау”, спри се, обърни се - може би онова кученце търси изгубения си приятел. Помогни му.