ТЕРИЕРСКА МУ РАБОТА

Казвам се Джони, а хората, които не ме познават, ме наричат териер. Други ме наричат и дребосък, но няма спор, че всички ме намират за красив. Малкият ми ръст въобще не ме притеснява и не пречи на доброто ми самочувствие, което си го имам дори в излишък. Обичам постоянно да напомням за присъствието си. Лая и ръмжа при всеки удобен случай. Например – когато на вратата се позвъни, и не само... Дори и когато някой само минава край нея. Лая срещу всеки пришелец в дома ни. Ако съм навън, ръмжа или лая срещу всяко мое себеподобно – малко или голямо. Обичам и от балкона да го правя, защото въпреки че нямам видимост, моят нос ги усеща отдалеч.

Горките съседи!...Решат ли да си говорят на балконите или долу, аз не ги оставям – винаги се включвам в техните дебати. Не им позволявам и да си паркират колите, без да им съобщя, че съм ги чул. Наричат ме дори клюкарка и алармена система срещу автокрадци.
Често получавам забележки от стопаните си. Но не... Никога не се отказвам. Понякога ме удрят с вестника, но аз съм упорит. Веднъж много ядосах стопанина си, когато се спря да говори с един познат. А онзи много ръкомахаше през целия разговор, а накрая за капак, реши да потупа моя човек по рамото. Явно, не знаеше, че аз не обичам такива неща. Че като скочих.... Беше много изненадан, когато го захапах за крачола на панталона. Веднага усетих крака на стопанина си по задните ми части, нарече ме проклет. Така е – понякога получавам подобни малки „награди“ за своята предана дейност. Но какво да се прави, прощавам им и ги обичам.
Любител съм на градския парк. Когато времето е хубаво, най-голямо удоволствие изпитвам, когато стопаните ми седнат на някоя пейка. Аз сядам до тях и наблюдавам множеството от хора и мои събратя, които вървят напред назад, тръгнали на разходка. Отбелязвам на глас появата на всяко куче, от която и да е порода. Ако е дама, я поздравявам, като въртя опашка, а лаят ми е по-любезен.
Понякога ми се налага да се защитавам от големи и агресивни мои себеподобни. Какво си мислят те? Въобразяват си, че щом са срещнали някой дребосък, могат да го нападат и унижават! Не са познали! Така им давам да се разбере, че да не посмеят да повторят. Въобще не ми пука от породите и размерите им. Какъвто съм малък и лек, се хвърлям дори и върху гиганти най-безстрашно. Като оса съм. Докопвам слабите им места и ги хапя жестоко с моите остри зъби. Впия ли ги, не пускам. Карам ги да квичат от болка и да подвиват опашки. Направо ги правя за смях. Ако ме срещнат пак, обръщат глава и гледат да ме подминат – знаят много добре с кого си имат работа. Такъв съм аз – шумен, енергичен и безстрашен. Затова ме обичат моите стопани...

А най-осезаемо усещам любовта им, когато сме заедно вкъщи и съм гушнат при тях на дивана пред телевизора, или когато спят. Обаче, има едно условие – да няма особени шумове около блока или на етажа. Иначе.....знаете....

Веднъж, на една разходка, две деца се гонеха около мен. Толкова силно викаха и тропаха в непосредствена близост, че аз не можах да ги изтърпя. Веднага се втурнах с лай към тях, за да ги поставя на място. Едното дете се стресна и се разплака. Но майката сигурно обичаше кучета, защото дойде да го успокоява и му обясни, че без да иска, ме е подразнило и предизвикало. Предупреди го да бъде по-внимателно с игрите, когато наоколо има кучета. Аз, разбира се, дълго време не можах да се успокоя – продължих да подлайвам в ниския регистър и да ръмжа. Един дядо седеше на близката пейка и наблюдаваше цялата сцена. Той поклати глава с усмивка и доволно заключи:

-Териерска му работа!