Буквите - сайт за нова българска литература, поезия, проза
Пламен Станков Глогов(sarcomadroll)>>Мома се за мъртвец женеше
   
  Мома се за мъртвец женеше
  Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)
  Раздел: Любовна лирика
   
 

Отвориха се
Гробовете като очи
Безкръви ръце
Се протегнаха за топлината ми
Майчице, в нощта
мъртви люде тежко хоро подхванаха
Извиха се гнили и дрипави
покрай моята бяла снага

Ето ги идат сватовете
Ризите им - проядени
Китките им-повехнали
Погачите им- червясали
Сал виното им, майчице
Сал виното им-
Не вино, а жива кръв

Ето ги идат кумовете
Навущата им - покаляни
Елеците им - разнищени
Гласовете им - помлъкнали
А даровете им, майчице,
А даровете им -
бяла брачна премяна
И бял ковчег, в който да легна.

Най подир иде женихът
Женихът, моя избраник
Коси му от глава капеха
Очи му с пръст се пълнеха
А кожата му, майчице
Кожата му се свлачаше
И изпод нея черни меса
Хранеха бели червеи

-Щеш ли, либе,-рече ми
щеш ли да те целуна
с тез устни - вишни гниляви
-Щеш ли, либе,-рече ми
щеш ли да те прегърна
с тез ръце - бели кокале
-Щеш ли, либе, - рече ми
щеш ли да се обичаме
във нашто ложе сватбено
в черна земя положено

И аз го сетих, майчице
Кога бе жив като звезда грееше
И аз го сетих, майчице
Кога бе жив, как ме обичаше
И аз го сетих, майчице
Кога бе жив, как ме закриляше
И аз го сетих майчице
Кога бе жив как му се врекох

Мома се за мъртвец женеше
Такива му думи казваше

- Води ме, либе, води ме
до нашето ложе сватбено
във гроба тъмен разстлано
Там ще ме либе целуваш
Твоите са устни най-сладки
Там ще ме, либе прегръщаш
Твойте са ръце най-нежни
И щом се над нас затвори
Земята като око студено
Последният си дъх на теб ще дам

Тъй рече булка на своя мъж
И за ръката го хвана
Двама към гроба тръгнаха
А край тях се хоро виеше
Сите ги мъртви провождаха.