Кирила
Ангелова (Ксения)
Пак съм тръгнала към теб –
зелена,
приютила в сенките
очакване за тръпна среща.
Цветята ме насочват.
Копняла съм за теб.
А бялото
на снежната вихрушка
е бдяло –
не иска да напуща.
И ето те.
Пристъпвам,
страстно те поглеждам.
Поемам боров аромат
и прималяла от любов,
полягам в твоята прегръдка.
