БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

За любовта и обувките на Господ

Административен акаунт (Администрация)

Раздел: Конкурси  Цикъл: Любовта на края на кабела2014

Когато бях малка, баба често ми казваше, че Господ скъсва няколко чифта цървули, докато събере двама влюбени. Аз обаче тогава не се концентрирах върху усилията на Господ, а бързах да я поправя, че вече никой не ходи с цървули. Най-малко Господ. Тя се замисляше, но не искаше да смени в притчата си думичката „цървули” с „обувки”. След много време животът реши да ми покаже, че усилията са по-важни от думите…

***

Самолетът ми имаше закъснение и затова реших да изчакам полета в кафето на летището. Не само моят полет, а още няколко закъсняваха и навсякъде имаше навалица. Седнах до младо момиче, което си чатеше с някого.
- Ще ви притесня ли, ако седна при Вас? – реших все пак да попитам.
- О, не. Заповядайте!
Момичето се съсредоточи в чатенето и повече нищо не си казахме. Тогава си спомних за времето, когато и аз чаках да включа компютъра и да се появи в чата любимият…
Сетих се и за притчата на баба, че за да събере двама души, Господ скъсва няколко чифта цървули. Това с цървулите винаги ми беше много интересно. При мен нещо напразно се бяха скъсали обувките на Господ, защото се ожених още във втори курс на университета за колега и до края на трети се разделихме. От тази ми любов и брак остана само сина ми, но това пък беше толкова много за мен. То ме топлеше в онези дълги нощи на самота, докато работех в отдалечено от родният ми град село като учителка. Не можеше да се пътува всеки ден и аз живеех там, а детето ми растеше при родителите ми. Чаках с нетърпение в петък да се прибера при тях, а в неделя с голяма болка си тръгвах отново. Но имах работа, което никак не беше малко в онова време и на онова място. Обаче децата в селото намаляваха всяка година и една есен ме съкратиха. Прибрах се при нашите. Поне си бях в къщи. Тогава разбрах, че самотата е състояние на духа и няма нищо общо с това къде си и колко хора има около теб. Баба беше заминала вече при Господ, но аз още помнех думите й за цървулите му. Търсех си работа, но къде ти. Какво ли не работих в онези години – продавах обувки и чанти, опаковах закуски, сгъвах рекламни диплянки. Дори вестници продавах на един павилион. В малкия ни град всички се познавахме и напразно мама и леля се опитваха да срещна подходящия мъж. А аз все си спомнях за цървулите, които Господ трябва да скъса, за да срещне двама влюбени.
Един ден като се прибрах от работа, мама каза, че е чула по радиото да търсят технически сътрудници за българо - германски образователен център. Нямах никаква надежда, че на мен ще се падне тази престижна и интересна работа, но отидох на интервюто заради нея. Бях ходила на толкова интервюта… и още продавах вестници. Но Господ беше започнал вече упорито да къса и за мен обувките си, и за моя изненада и огромна радост на всички вкъщи, ме взеха. Не бях мечтала дори за такава работа, но вече я имах. Имах и компютър, и интернет. Интересното за времето беше, че нямахме мобилни телефони и компютри, не е като сега. И въобще да имаш компютър и интернет си беше много. А аз го имах благодарение на работата и то точно на тази работа. Просто ми е било писано. И не е било случайно, че съм попаднала точно там. Но това го разбрах по-късно.
Бяха минали почти две години, откакто работех в този център. Имахме нова колежка и тя ми предложи да ми зареди ICQ. Не знаех какво е това, но бързо свикнах с него. Това беше програма като сегашния SKYPE, но на нея можеше само да се пише, без да има видеовръзка. И така хората си общуваха само по този начин.
Всеки ден, още с включването на компютъра, ми се зареждаше и ICQ. Не си пишех почти с никого, но бях постоянно логната. И така се запознах с Георги. Направило му впечатление, че по цял ден никнеймът ми е в чата и един ден решил да види коя съм. Георги се оказа българин, роден и израсъл в Бургас, но живееше във Финландия от доста години. Той работеше като програмист, неженен и беше свикнал със самотата в далечната страна. Но искал, ако създаде семейство, да е с момиче от България. И така ICQ се явява единствения начин да се запознае с българка. Във времето се запознава с не едно и две български момичета, но нещата не са били сериозни. Но Господ не жалел и за него обувките си...до деня в който се появи на екрана ми:
 Георги: Здравей!
    Нели: Здравей!
 Георги: Искаш ли да се запознаем?
    Нели: Да.
 Георги: От България ли си?
    Нели: Да.
 Георги: А там ли си живееш?
    Нели: Да. А ти?
 Георги: Аз съм далече. Но иначе съм роден и израсъл в Бургас.
И така Господ свали цървулите и остави инициативата в наши ръце. И се започна едно писане. Всеки ден. Цели две години чаках с нетърпение да съмне, да отида на работа и да видя какво ще ми напише. И аз да напиша моето „Благодаря на Господ, че го има този ден, тази работа, този компютър и тази програма, за да ти кажа „Добро утро и Хубав ден и колко много се радвам, че те има…”
 
 Наближаваше Коледа и се готвехме да посрещнем 2002 година. Както винаги,  сутринта пуснах компютъра и зачаках.
 Георги: Добро утро слънчице!
    Нели: Добро да е!
 Георги: Как е настроението преди празниците?
    Нели: Ами добро е.
 Георги: Имам едно предложение.
    Нели: Цялата съм зрение и слух.
 Георги: Искаш ли да се чуем по телефона?
    Нели: Напиши го и после да се чуем. Има колеги в стаята.
 Георги: Какво ще кажеш да посрещнем Коледа и Нова година заедно?
    Нели: О, решил си да си дойдеш! Много се радвам!
 Георги: Не, решил съм да ти покажа Финландия.
    Нели: Ох, ама как да стане?
 Георги: Вече съм резервирал билети за полета ти.
    Нели: Но аз никога не съм летяла със самолет.
 Георги: Все някога е за първи път.
    Нели: Ама не знам как ще се оправя на аерогарите.
 Георги: С питане и до Истамбул се стига.
    Нели: Ама на какъв език ще питам? Не знам английски, немският ми е ужасен.
 Георги: Аз те питам искаш ли да дойдеш. Всичко друго е подробности.
    Нели: Искам да дойда и да те видя на живо.
 Георги: Ти ми каза „Да.” Така ли? Така ли да разбирам всичко, което ми каза.
    Нели: Да!
 Георги: Е вече нямам търпение да дойде Коледа!
    Нели: Но как ще пътувам! Страхувам се да пътувам сама.
 Георги: Остави това на мен.
    Нели: Много искам да се видим!
Така започна всичко. Георги дойде и ме взе от България. Когато го чаках на аерогара София, се питах как ще се чувствам на първата ни среща на живо. Бяхме си писали за всичко, бяхме се чували многократно по телефона и разменяли снимки по мейла. Но не се бяхме виждали на живо. Когато той приближи до мен, имах чувството, че сме се познавали цял живот и никога не сме се разделяли. Никого, освен детето и родителите си, не бях чувствала толкова близък. А вече имах зад гърба си голямата любов и един неуспешен брак.
Това беше най-щастливата ми Коледа. Не толкова самотна като предишните. Георги ме отведе в една красива и подредена страна, която макар и скована от зимния студ, ме караше да се възхищавам на топлото отношение между хората. Коледното настроение беше завладяло всички. Георги живееше в Хелзинки – столицата на Финландия. Специално за моето идване беше подредил топъл и уютен дом, в който имах чувството, че живея отдавнна. Показа ми местата, които обича да посещава. Запознах се и с малкото му приятели там. Изкарахме чудесно и самите празници. Никога дотогава не бях излизала в чужбина. Видях един съвсем друг свят и едно съвсем друго отношение към мен. Чувството беше невероятно. Когато се върнах в България душата ми пееше. Тръгнах като едно притеснено и уплашено от бъдещето момиче, а се върнах щастлива и обичана жена. И у нас всичко ми изглеждаше различно. Нищо не се беше променило, а имах чувството, че се върнах в един друг, по-щастлив свят. А как обичах компютъра си. И колко благодарна бях на работата си, че можех всеки ден да съм във връзка с Георги.
През лятото той си дойде. Донесе годежен пръстен и поиска ръката ми. Искаше да отидем с детето да живеем при него. Но сина ми беше още в 7 клас и за да го вземем с нас, трябваше разрешение от баща му. И тогава след 12 години за първи път потърсих бившият си съпруг. През тези години той никога не се обади и не познаваше детето си. Не знаех как ще реагира. За радост, не се опита да ме изнудва за пари или нещо такова. Дори чух „че е баща и че детето може да разчита на него”. Подписа ми документите и даже не се сети да поиска да види сина си. А той, като се върнах, само попита: „Мамо, нали ще ме вземеш и мен?” И като видя пълномощното, се успокои и отиде да се похвали на приятелите си.
И така заминахме тримата за Финландия. За Коледа се оженихме и изкарахме първите си коледни и новогодишни празници като семейство. Той ме обичаше и боготвореше детето ми. Не успях да завърша магистратурата си по икономика, но тя вече не ми и трябваше. Записахме сина ми в подходящо училище, където една година изучава езика, а после продължи образованието си. Не познаваше собствения си баща, но вече имаше истински грижовен татко, което беше много важно за момче на неговата възраст.
Две години след първата ни семейна Коледа се роди Дария – едно дете родено от голямата ни любов, започнала 4 години преди това в чата на ICQ. И макар че се роди във Финландия, й дадохме българско име, а тя в годините сама избираше да се чувства щастлива и в двете си родини. Сега отивах да я взема от България след първата й голяма ваканция там.
                                                       
Докато си спомнях всичко това и си пиех кафето, времето някак неусетно бе минало. Момичето си беше прибрало таблета и се приготвяше да става.
- Довиждане.
- Довиждане и много щастие ви желая!
- Благодаря! – каза много сърдечно момичето. – Пътувам за първи път и много се вълнувам.
- Приятен полет и успех!
 Момичето засия усмихнато и пое към терминала си. Чух повикването за моя полет и започнах да се приготвям и аз. За поредния си полет.


***

Права си била, бабо, наистина Господ скъсва много цървули, или може би сега осъвременено обувки. Но думата не е важна. Важни са усилията на Господ, докато събере двама влюбени.

 

 

 


2014-05-20

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)