БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

БОБ ПРЕЗ АВГУСТ

Административен акаунт (Администрация)

Раздел: Конкурси  Цикъл: По стъпките на лятото2013 - проза

Отлагам от доста време да пиша за времето. Затруднявам се. В родния ми език няма думи за времето тук.  Разсъждавам си в раздел „Философия на езика” и гледам празният, бял като сняг лист. Никога не можах да проумея до край, как ескимосите имат двайсет различни думи за сняг, и то съществителни. Нали снегът си беше един и после, ако искаш, може да е пухкав, мокър, бял.. но в тукашната онтологична реалност сняг нямаше. Дали имат дума за сняг.  Сигурно, нали ходят на екскурзии в Швейцария. Обещавам да проверя.

Та не знам как да го опиша това топло. Даже се чудя дали ще усетите иронията в думата. По отношение на климата в Кипър сме „tabula raza” и по-добре. Обаче пък сякаш това най-много ни занимава. Все ми се обаждат и питат:

- Как е времето там?

- Абе, не питайте, ми топло е, горещо и влага има – отговарям ядосана от абсолютната невъзможност да отговоря.

Потиш се, ама как се потиш. Сигурно за пот имаха двайсет думи тук. И то съществителни. Ще проверя.

И така през август, третият месец на емигрантство не се налага на взема спешни мерки за да понеса по-леко климата и местоположението си. Ще си наготвя боб. Отивам до българския магазин и си пълня доволно кошницата с всякакви пакетчета, написани на кирилица и обещаващи да ме заведат за малко у дома. Смядовски боб, джоджен, ронена чубрица (слагам я навсякъде), сладък червен пипер. Само сланината беше румънска, сякаш се срамувахме да признаем, че си имаме българска, и се наложи  за малко да избягам от кирилицата. Обаче думата си е същата. Ами то може ли да наречеш сланината другояче освен сланина. Е, мен не ме беше срам. Не ми пука, че е средата на август. Утре ще стана рано и ще си наготвя боб със сланина, ще закуся с него и ще ям само него направо от тенджерата, докато я опразня.

На другия ден започвам да готвя боб, сякаш свещенодействам. Плача. После се смея. После пак плача. Ядосаните ми сълзи капят над лука. После  очите ми гледат влюбено пакетчетата, изпъстрени с милата кирилица. После пак се ядосах на боба, на себе си, на Кипър, на баща ми, баба и брат ми, че бяха направили боба толкова специален за мен. Просто искам с няколко лъжици да се върна у дома.

- Хайде, маме, отвори широко уста, идва самолетчетоооо...

След няколко часа на газовия котлон и аз доволна щях да се кача на самолета. Щях да погълна България. Да я изсипя в гърлото си и да нарисувам картата й в празния си стомах. Гледам го как се върти и клокочи в тенджерата. Бобче след бобче се появяват на повърхността като любими върхове. Ето Ботев, Витоша, Вихрен, Ком, Мусала. Малките зелени миглички от ароматни подправки се подреждаха в иглолистни гори, кръговете олио бяха рилските езера, жилките на люспите лук се превърнаха в криволичещи реки – Марица, Арда..моята Янтра.

Ох, само една червена люта чушка липсва. Отръсквам се от сантименталния унес, защото трябва да действам. Решила съм да се върна за малко в България и пътуването си върви по съвършен план. Под прозореца на квартирата ми  съседът-пакистанец беше засадил чуден храст, на който трепереха малки червени чушлета. Да живее българо-пакистанската дружба! Прозорецът  е високо, но не ми минава и през ум да се откажа. Бобът е боб, когато е с люта чушка. Затова се покатервам на прозореца и треперещите ми ръце се протягат към червените мъниста. Псувам се, че съм само метър и петдесет и  почвам да си се моля на глас на храста.

- Моля ти се, чудно храстче, само едно чушле, за да си отида до България - Още малко се подавам от прозореца.

Вече съм в по-голямата си част навън, а краката ми се веят във въздуха. Грабвам едно от мънистата и в този момент губя баланса на везната. Съобразително се извъртам при падането като котка, само че падам по гръб. Обаче успявам да спася безценния храст. Лежа си по гръб с чушка в ръка, затварям очи, усмихвам се и отивам на село, на гости при баба. Когато тя готвеше, нямаше надписани бурканчета с подправки, нито цветни пакетчета, украсени с кирилица. Беше си курс на обучение, колкото семестър в университета, да запомня къде какво се намира из градината. А там имаше всичко.

- Донеси ми магданоз, баба, нали помниш къде е? Минаваш покрай герана и до лехите с доматите ще го видиш.

- Я, иди за малко копър. Зад колибката на кучето го сложих тази година.

Най-трудният ми изпит беше да се науча да различавам пресния лук и чесъна. Явявах се на безброй поправки. И всеки път, като бърках, баба весело се смееше, пляскаше се по баджаците през престилката и казваше:

- Абе, баба, нали ти казах, че лукът е с кръгли листа, чесънът е плосък. Какво ще правите, като умра? Ще тургате чесън на яхнията и лук на млякото за тиквичките.

После спрях да ги бъркам и смехът й секна. Пак ми казваше  „Браво, баба“, ама с една такава тъжна усмивка, сякаш вече нямаше защо да остава жива. Бях на дванайсет, но вече достатъчно мъдра, за да започна не само пак да бъркам лук и чесън, ами носех копър вместо магданоз и целина вместо джоджен. Всеки ден забравях къде какво има из градината. Повдигах виновно рамене, заравях глава между гърдите й с надеждата да не реши пък да умира сега и само казвах:

- Ех, бабо,  ако не си ти, кой ще ни готви!

За боба трябва магия. Ритуал трябва. Всеки си имаше различен. Баба слагаше една дървена лъжица върху тенджерата и на нея внимателно закрепяше похлупака:

- Да диша трябва бобът, баба, като живите, иначе ще умре и ще се разсмърди на мърша, като излиза от стомаха ти - подсмихваше се мъдро тя.

Татко слагаше филия хляб, като правеше запръжката с червения пипер:

- Първо филия хляб за него, детето ми, че ако го разсърдим, ще ни загорчи.

Батко слагаше метална лъжица вътре, докато се вари.

- Нека си дрънка из тенджерата, да не дрънка после бобът между зъбите ни.

Сега и аз допринасям с магичност към любимата рецепта на семейството ми - боб с румънска сланина и открадната пакистанска люта чушка. Тоя боб през август си свърши работата и впоследствие се пристрастявам към готвенето в Кипър. Започвам да си пътувам до България всеки ден и да си дебелея – пържени филии, проста гъбена чорба, леща, шопска салата, таратор, тиквички с мляко, картофи по селски. Готвя, дебелея и пътувам ли, пътувам.

 

 

 


2013-08-28

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)