БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

По следите на лятото

Административен акаунт (Администрация)

Раздел: Конкурси  Цикъл: По стъпките на лятото2013 - проза

            Лятото не беше кой знае какво, но ми намигна закачливо и после тръгна нанякъде. Аз пък с всичкия си акъл, като влюбена хлапачка хукнах след него. Беше оставило доста следи, които ме мамеха непрекъснато. Съблазнена, омаяна и възхитена вървях стъпка по стъпка и очите ми оставаха навсякъде. Взирах се, мечтаех, копнеех… Исках да докосна всичко и да го оставя в душата си. Беше невероятно!
            Загребах с шепи утринната роса и измих с нея лицето си. Свежест и чистота попиха в кожата ми и очите ми грейнаха. Усмихнах се на света и без посока тръгнах на път.
            Лятото пусна лъчите на слънцето и ме погали с тях. В косите ми заиграха блясъци и се загониха със сенките на зелените дървета. Дъхави цветя и билки изсипаха аромата си по пътеката ми. Край нея златни житни класове зарониха зърното си и щурците засвириха на цигулки най-нежните звуци. Птичките им пригласяха, пчелите събираха мед, а наоколо се гонеха разноцветни пеперуди. Жълти круши, червени ябълки, дини и пъпеши зрееха…
            Красота на всичко ме омагьосваше все повече и ме караше да тръпна от възхита и да въздишам. Минах през гората, а там беше прохладно и миришеше на борова смола. Обзе ме някакво нежно спокойствие и ми се прииска да се потопя някъде и да заспя, но лятото ми се изсмя през клоните и се озовах на малка полянка, пълна с бели маргаритки, мак, синя метличина, жълт кантарион и какво ли не още. Така и не разбрах как сплетох венче от тях и го сложих на главата си. Сякаш самодивите ме пратиха на близкото изворче да пийна бистра студена вода и да потопя краката си. Имах чувството, че легенди шептяха в ушите ми думи на влюбени змейове, а красиви откраднати моми танцуваха наоколо и се промушваха през героичните подвизи на стройни юнаци. Сън ли беше? Едва ли!...
            Вятърът разроши косите ми и повдигна полата ми като немирен хлапак. Замириса ми на море и само след миг то се ширна пред мен. Изведнъж се сля с небето и с очите ми, които весело заблестяха и отразиха синевата му. Бели чайки докосваха водата и политваха нагоре като нежни облачета. Пясъкът пареше босите ми крака, а вълните се обясняваха в любов на близките скали. Допрях до ухото си огромен рапан, долових песента на сирените и отчаените викове на моряците през бурите. После всичко утихна, а след това нежно зашумя. В този миг исках да съм русалка, която чака своя принц на кораб с алени платна…
            Слънцето се скри, залезът беше огнен, а една голяма червена луна се появи на хоризонта. Изгряха малки звезди, които сякаш играеха на гоненица в небето. Можех да ги докосна, ако протегна ръката си. Златиста пътека затрепка в морето. Някъде се чу китарен звън, появи се малка лодка и спря пред мен. В нея беше ти и аз реших, че цял живот теб съм търсила, искала и чакала. Прекрасното ти тяло ме съблазняваше и мамеше, а топлите ти очи ме поглъщаха. Огледах се и потънах в тях. Подаде ми ръка и прошепна нежно:
            - Ела, моя любов! Толкова се радвам, че дойде с лятото!
            Трепнах. Тръгнах опиянена и влюбена, вярвайки в чудеса, а вълните галеха краката ми в ритъма на нежен валс...
            После притъмня. Блесна светкавица. Чу се гръм и се изсипа пороен топъл дъжд. Намокрих се до кости, а нямаше къде да се скрия. Лятото те грабна заедно с лодката и я запрати някъде в градушката. Стоях, треперех цялата, не знаех къде заминахте двамата и защо ли се случваше всичко…
            Когато отворих очи, ти лежеше до мен в прясно окосената трева и ми разказваше приказки за отминали лета с горещи спомени, сладки целувки, морски вълни и цъфнали цветя. Бях се гушнала в теб като малко дете и се наслаждавах на истинското лято…


2013-07-04

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)