‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (1)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
ѕрепоръчваме
от fat jim
 
ѕо път€ незнаен
ћј√№ќ—Ќ» Џ“
Ќ≈ѕ–ќ—“»ћќ
“ј“ ќ
—амота
≈¬ќЋё÷»я“ј
Ѕ–ќƒЌ» 
ƒвама мъже в мрака
» след вечността...
–еликт
Ќј—Ћ≈ƒЌ»÷»
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



»вайло √осподинов »ванов(Fat Jim)>>Ѕ–ќƒЌ»   
Ѕ–ќƒЌ» 
  »вайло √осподинов »ванов (Fat Jim)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  

Ѕ–ќƒЌ» 

ћалко село беше Ћесков дол - като се провикне ћехмед кеха€ от едини€ край, гласа му се чуваше чак до други€. ѕрез то€, сгушен в полите на —акар планина край, р€дко минаваха другоселци. ≈динствени€т другоселец, който се м€ркаше насам десетина пъти в годината, беше сами€т ћехмед кеха€. ¬същност, той не беше никакъв кеха€, а най-обикновен пройдоха, дето като млад бил служил в н€какъв конак, а после хукнал да скитосва по прашните пътища на »мпери€та и да разнас€ новини от —тамбул до –усчук и обратно. Ѕил ходил и по ¬лашко, стигал бил чак до ћорави€ - поне така бе казал веднъж в кръчмата на ћитю между две ракии, дето го б€ха черпили лесковдолци за хаберите.

Ќай-гол€мата къща в селото беше на поп «ахари - на два ката, с червен покрив от цариградски керемиди. ƒругите къщи в Ћесков дол всички б€ха все на по един кат и покривите им б€ха от речни камъни. ’убава бе и та€ на Ќайден янкин - но не толкова заради богатство, а защото нев€стата му - стрина ѕенка - беше гол€ма въртокъщница. ƒворът винаги беше пометен, стените - варосани, а на коловете на плета винаги б€ха наредени писани грънци. Ћесков дол не беше от богатите села, имаше само една кръчма - та€ на ћитю. Ќо и само т€ стигаше на лесковдолци. ѕък и ћитю правеше най-доброто вино по то€ край.

 ъщата на ƒели ѕетко беше към кра€ на селото - той не беше сиромах, но не беше и имотен - имаше само една нива, е - големичка, но само една. ƒели ѕетко миналата година си беше довел булка от “раки€ - Ѕогдана. Ѕ€ха се залюбили, докато бил на гурбет, и лани баща й най-сетне му € даде. ћъчно стана та€ работа, защото ƒели ѕетко беше сирак, без наследство, дето откак се помнеше, все е бил нечий ратай. “а€ къща си € беше построил самичък със спастрени от първи€ гурбет пари, а нивата бе купил от попа «ахари с парите от друг гурбет. »зобщо - ако за н€кого от лесковдолци можеше да се каже, че от нищо нещо е съградил, това беше само ƒели ѕетко. Ўирок беше делипеткови€ двор и застлан с речни плочи. —амата къща не беше гол€ма, но й личеше, че е правена с мерак. –ед камъни, ред кирпич - като на н€кой майстор - дюлгерин. ѕокривът беше висок, а кепенците - резбовани, пак негова работа.

“а такмо в та€, делипетковата къща започна нашата истори€. “о€ ден беше недел€. ∆ътвата току беше започнала. ” ƒели ѕеткови имаше гол€мо събитие. Ќа —танчо - първата им рожба, който сега караше десети€ си месец, беше покарало първото зъбче. ѕо обича€ нев€стата Ѕогдана, тр€бваше да раздава игли на съседките с мъжки рожби. ѕак по обича€ - те тр€бваше да благослав€т: да станели като игли здрави зъбките на момченцето.

—амо че то€ път н€маше ни раздаване на игли, ни благословии. ѕървото зъбче на —танчо покара не отдолу, както у всички младенци, а отгоре. ј гол€ма радост им беше —танчо - мъжко дете, първа рожба, че и бе роден в събота. ƒели ѕетко дълго умува над случилото се, седнал до жена си на миндера срещу люлката на малки€, като навъсено сучеше черните си мустаци.

- Ќа лошо е! - отсече накра€ бащата.

»злезе навън. ’върли крив поглед към къщи и пое към кръчмата на ћитю, мрачно нареждайки под носа си люти попържи по изчади€та рогати на пъкъла. “а€ заран той и Ѕогдана, булка ƒели ѕетковица, б€ха ходили на църква, а по пладне ќпашати€т, анатема му, вече си бе свършил работата!Е

¬ кръчмата всички се насъбраха около него, като научиха новината. «аразказваха се срашни истории за такива хора - как след смъртта си се превръщали в таласъми и караконджули - същите, дето по ћръсници €хат замръкналите навън пътници. ¬сички б€ха единодушни, че в та€ работа със зъбчето на —танчо, има пръст Ќечестиви€т. —ами€т ћитю - кръчмар€т, на когото много се нравеше да слуша такива приказки, изкара от бездънната си изба една гол€ма писана бъклица и седна сред подпийналата мъжка компани€, щедро наливайки на всеки, който вземеше думата. Ќай-често това беше ћехмед кеха€, защото много бил ходил, много бил вид€л и имал много за разправ€не.

ƒо мръкнало ц€л Ћесков дол шушукаше, че ƒели ѕетков —танчо бил урочасан от –огати€. Ќовини от такава важност се разпростран€ваха свектавично из селото. ƒори и без ћехмед кеха€ да беше бил тъпана - той остана да спи под една от масите в кръчмата, доста прекалил със забранените му от в€рата питиета.

Ќа другата сутрин, още преди да тръгнат към нивата, у ƒели ѕеткови довтаса поп «ахари и обходи ц€лата къща с кандилницата в една ръка и кръста с китката чимшир - в другата. –ъси и п€, п€ и ръси, че да изгони всичката напратена нечиста лошоти€ от праведни€ дом. —лед него с менчето светена вода подтичваше попади€та - баба —ийка, ко€то при изпълн€ването на такива важни задължени€, с€каш изведнъж забрав€ше за и тлъстината си, и за петдесетте си лазарника и добиваше сръчност на девойче.

—лед т€х се заредиха съседки от махалата - вс€ка да види —танчо и да даде н€какви съвети на ƒели ѕетковица. ≈дна й казваше да пусне щипка сол в огнището и да прокълне маги€та, друга - да изкъпе момчето със светена водаЕ Ѕогдана ги слушаше пребледн€ла и наплашена, без да спира да се кръсти и да повтар€: УЅогородице, дево!Ф

“€ така и не отида на нивата. ћъжът й € остави да слуша наставлени€та на женор€та от селото - все н€ко€ щеше да каже нещо, дето да им е от полза.

—тогодишната баба √еновева - бил€рката, дойде чак след пладне. “€ живееше в една колиба далеч от селото и новината за —танчо нав€рно бе стигнала до не€ доста по-късно.

“€ тежко пристъпи прага, подпирайки се на дебелата си, др€нова то€га. ѕосле уморено седна на миндера до люлката.

- ¬ерно ли, ма, булка ѕетковТце?

Ѕогдана отча€но въздъхна:

- ¬ерно, бабоЕ ”рочасаха ми дететоЕ

» нищо повече не можа да каже. «арови лице в престилката си и захлипа. «абрадката й се свлече на пръстени€ под и красивите й, черни плитки се заизвиха немирно като смокове-сейбии по раменете й.

—тарата се наведе над люлката. √лавицата на малки€ се извърна към не€. Ѕебето се засм€ лъчезарно и забърбори нещо на он€ език, дето само младенците и ангелите го разбират. ѕри това съвсем €сно се вид€ покаралото му горно зъбче.

— възловатата си ръка √еновева помилва —танчо по едва наболата черна косица. Уƒа-а-аЕФ - продума на себе си старата и вдигна очи към Ѕогдана:

- ≈, надумаха ли ти за лошотии?

Ѕогдана кимна. ÷€лото й лице беше мокро от сълзи.

—тарата тихо се засм€ с глас на трошащи се, сухи съчки. Ќе, т€ не разбираше кой знае колко много от уроки и маги€. Ѕаба √еновева бе само една знахарка, ко€то сутрин, преди да падне росата, сбираше из гората миризми, старо биле, вратика и други, незнайни цветове, треви и билки, с които цереше хора и животни. “€ беше само бил€рка, а не истинска магьосница, но определено поназнайваше за магиите доста повече, отколкото другите лесковдолци, та дори повече и от сами€ поп «ахари.

- »зобщо не ги слушай! - твърдо каза старата и пак се засм€.

Ѕогдана нищо не отвърна.

- Ќикога не б€х виждала такова нещо - поклати √еновева глава - никога! јма едно знам - дарба има това дете, ей - дарба!

Ѕогдана изведнъж притихна и се заслуша.

- ќт по-стари от мене люде съм чувала - продължи сериозно √еновева - че туй е или от болест, или от дарба. Ќа болнавите младенци покарват така зъбите. “уй са слабовати деца, дето не са сукали до време, като платно бледи, челото им много напред изпъквало, а нозете им криви ставали. Ѕел€зани се такива. јма не ти е болнав —танчо, булка, не ти е недъгав - €, как е зачервил страните! я, как се смее! Ќе е то болест, дарба ще да е! “акива момчета зна€т езика на самовилите. “акива момчета, като порастнат, могат да станат вампирджии, да мам€т караконджулите и таласъмите и да ги убиват. ƒа-а-аЕ ћогатЕ

Ѕогдана се поуспокои, страните й започнаха да възвръщат руменината си. “ова б€ха първите добри думи, които т€ чуваше от вчера по пладне. “€ бе виждала вампирджи€ само веднъж през живота си.  огато се беше замомвала, през нейното село беше минал един вампирджи€ с магарето си. „овекът беше тръгнал за н€какво друго село, където го викали да гони лошотии. ќбразът на този вампирджи€ се бе запечатал в паметта на жената не за друго, а защото той изглеждаше много по-различен от съсел€ните й. Ѕеше висок, чернобрад мъж с н€как тъжен поглед, с който с€каш виждаше през хората. Ќосеше бели дрехи, бе препасал пищов и нарамил н€каква чудновата гайда с две ручила. Ќикой в селото й не бе виждал такива гайди - нито преди, нито след като онзи вампирджи€ премина оттам. » в Ћесков дол б€ха виждали вампирджии, но то пък е било още по-отдавна.

Ѕогдана бе чувала, че да изгониш лошоти€, караконджул, а особено пък - да убиеш вампир е мъчна и опасна работа. «а такова нещо вампирджиите получавали много пари - цели села им плащали с жълтици, стига да ги оттърват от нечестива напаст.

- «лато имаш в къщата си, булка! - заключи √еновева - ј ти се плашиш. ј и съботниче е —танчо, нали?

“е побъбриха още малко за това-онова. ¬същност, старата не знаеше дали от всички такива момчета ставало вампирджии, но беше сигурна, че човек не може да стане вампирджи€, ако като младенец първото му зъбче не покара най-напред от горе. Ќа изпровод€к Ѕогдана, вече окончателно успокоена, подаде на старата една игла. √еновева се усмихна. “€ н€маше синове, нито пък дъщери, но все пак се обърна и благослови бебето.

ѕо пладне Ѕогдана нарами дисагите с просеника и гърнето боб за мъжа си, взе —тачо и отиде на нивата.

- ¬ампирджи€ ли? - викна ƒели ѕетко - —акън! Ќе - н€ма да го дам за вампирджи€!

ƒели ѕетко беше чувал, че вампирджи€ къща не върти. ƒай му на него все да броди по пътищата, да не осъмва и да не замръква не едно и също м€сто; не са му на него по сърце ралото и сърпа - дай му все она€ д€волска гайда, дето и на таласъма душата разиграва. ћного пара печели вампирджи€та, ама нищо не остав€ след себе си. ¬ампирджи€ булка не взема и деца не гледа - все по самовилите му е ума, по юдите, дето брод€т по нощите. ¬ампирджи€, праведно погребан, н€ма ни един - € върколаци го бастисват вдън гори тилилейски, € хайдуци го убиват за злато.

ћного вода изтече от они€ дни. —танчо растеше като всички други дечурлига в селото, вече караше седмата си година. Ѕогдана и ƒели ѕетко вече имаха още две деца - петгошната ѕетра и тригодишни€ —тоимен. ƒечурлигата обикновено играеха на двора, заедно със съседските. —танчо по нищо не се отличаваше от останалите - ни да кажеш, че е по-палав, ни - по-кротък. Ќищо особено не се бе случило през всички ти€ години. Ћесковдолци отдавна б€ха забравили за случката с първото му зъбче. Ќа ƒели ѕетко и жена му също он€ спомен вече не им беше до главите - думите на баба √еновева се б€ха с€каш загубили сред многото грижи на сел€нина. ј пък и самата билкарка се беше споминала още преди да се роди ѕетра.

“а тогава ƒели ѕетко, заедно с още н€колко мъже от селото, б€ха тръгнали с каруците на воденица. ѕетко взе със себе си и —танчо - дупе му път да видело. ƒо то€ ден момчето никога не бе излизало от Ћесков дол и му беше много интересно, когато волските коли изл€зоха по полски€ път. ¬се се извръщаше нал€во-над€сно; за пръв път виждаше такава шир; накъдето и да погледнеш - все поле; после - все гора; брей, как можеше да има толкова много дървета на едно м€сто?

ƒобре, ама когато по пладне коларите спр€ха да об€дват край н€какви храсталаци и н€колкото малчугани, дето водеха със себе си, хукнаха да се гон€т насам-натам, —танчо остана при мъжете. ƒетето дълго разглежда избу€лата край път€ зеленина. ћълчешката изкара едно малко ножче с дръжка от рог, дето вуйчо му »ван беше донесъл по ¬еликден от √аброво и отсече една клонка от н€какъв храст. Ќикой не обърна внимание на това, дори самото момче не знаеше, че този храст хората обикновено наричат УсвирчовинаФ. —етне се настани в бащината каруца и изд€лка от клона една пищ€лка.  оларите вече б€ха поели, когато —танчо приключи с това занимание, огледа доволно творението си, а после внезапно допр€ пищ€лката до устните си иЕ засвири! ≈й-така - изведнъж! «асвири н€каква игрива, измислена песничка, ко€то с€каш току-що се бе занизала в главицата му.

Ѕаща му слисано се извърна и се вторачи в него, с€каш н€кой го бе халосал с копрал€ по гърба.

- “ъй, тъй!Е - засм€ се от съседната каруца Ќайден янкин, незабел€зал прехапаните устни на ƒели ѕетко - Ѕре, ѕетко, ти гол€м майстор си имал у дома, бе!  ъде си го учил на такава музика?

Ѕащата не отговори нищо на съседа си, само припр€но задъфка мустаци. «ащото само той знаеше, че никога и никой не бе учил сина му ни да д€лка пищ€лки, ни да свири на т€х. “а малки€т едва това л€то за пръв път бе вид€л музиканти една недел€ на селски€ мегдан, когато свиреха на хорото. ¬€рно, че оттогава —танчо не бе изпускал хорото в неделите, но все пак - никога не се бе докосвал до какъвто и да било инструмент. —амо беше гледал и слушал.

ј такава свирн€ му удари! Ќе беше на никого по ума, как от н€каква си нищо и никаква пищ€лка могат да се изкарват такива звуци.

—танчо свири по цели€ път до воденицата, свири и пред воденичар€ и сма€ните другоселци, надошли да мел€т житото, свири и по път€ до Ћесков дол, все игриви, омайни песни, дето никой не ги беше чувал от по-рано. Ќито една свирн€ не обърка и нито една не повтори.

- √ол€м музикант ще го бъде това момче! - заприказваха лесковдолци.

ќт този ден с€каш свърши станчовото детство. »наче - помагаше на баща си в кърската работа, на всеки лесковдолец добра дума казваше, свал€ше капица на д€да си поп «ахари, де където го срещне, но отведнъж престана да играе с другите деца от селото.  огато свари да се усамоти н€къде, над селото се извиваше свирн€та му.

Ћесковдолци започнаха да се надпреварват да му нос€т какви ли не свирки и пищ€лки. ќт гурбети, от панаири, от сборовеЕ ≈дин му донесе дудук, друг - окарина, а Ќайден му донесе даже дво€нка от н€какво пътуване из “раки€. ј ћехмед кеха€ бързо разпространи новината за малки€ музикант от —тамбул до ¬лашко.

—танчо започна да свири по неделните хора на мегдана. Ќа всички много им бе по сърце та€ чудна свирн€. ћакар, че като го погледнеш - шушумига! „ернокос малчуган, тъничък като вейкаЕ Ќе можеш по нищо да досетиш, че това дете умее и от нищо и никаква върбова пищ€лка да изкара такава музика, че и на калпака ти да му се прииска да поскача!  огато н€кой го питаше откъде му е то€ майсторлък, —танчо срамежливо му отвръщаше, че не знае - просто ей-така - н€как отвътре, сама идвала свирн€та.

ќт страх да не се разхайти момчето му от много хвалби, ƒели ѕетко го цани за козар на селото.

—амо човек, дето никога в живота си не е виждал коза, не знае какъв труд е да пасеш такъв добитък!  озите не сто€т на едно м€сто - едната побегне насам, другата - натам, третата се покачи на н€ко€ канара, че ходи € стигай, ако си н€маш работа, а четвърта захрупа шумки по път€, докато гониш останалите. ƒокато успееш да подбереш една-две, другите се разб€гали.

Ќо излезе, че —танчовата свирн€ действала даже и т€х! —танчо разправ€ше, че когато ги извеждал, просто ги пускал да ход€т където си щат, после с€дал до н€кое дърво и надувал дво€нката - и нито една коза не се отдалечавала.

“ова вече дойде като твърде гол€ма небивалица за лесковдолци. Ќ€кои от т€х си рекоха, че —танчо, от хвалби вече наистина не си мерел приказките.

ѕов€рваха му доста по-късно.  огато —танчо изпълни дванайстата си година, един гайдар от съседните села му стори армаган гайда. “ова беше гол€ма радост за момчето. ќт гайдата той можеше да изкарва още по-хубави свирни. Ћичен гайдар стана —танчо - и по сватбите взеха да го кан€т, и по сборовете - чак до ≈дирне. ѕрочу се Ћесков дол с него. √ол€ма беше станчавата дарба.

ѕо него време край селото се беше по€вила мечка - стръвница. Ўест овце вече беше из€ла на лесковдолци.  оварна беше та€ твар - и от капани и примки б€гаше, и авджиите като че ли надушваше и се скриваше, с€каш вдън зем€та. Ќ€кои сел€ни € б€ха виждали - гол€ма, една такава, рунтава, с е-е-е-й такива зъби.

“огава стана то - чудото: —танчо се върна с козите, надул гайдата си, а след стадото кротко си вървешеЕ мечката стръвницата! Ѕеше се заслушала в станчовата гайда! “ака докара —танчо мечката до насред мегдана. “ам т€ седна и започна да се чеше с лапа зад ухото, досущ като н€кое пале.

ј нев€рващите лесковдолци гледаха всичко това от прозорците на къщите си и от дуварите - никой н€маше куража да припари навън.

—танчо обиколи н€колко пъти мечката, без да спира свирн€та. —етне преметна гайдата през рамо, с€каш досами него не беше он€ зв€р, дето бе наплашил ц€л Ћесков дол, и почна да се смее. ћечката все така си седеше кротко. ѕосле захвана да си ближе предните лапи, с€каш ей-сега беше похапвала мед.

»зведнъж иззад близката ограда нещо страшно изтрещ€. ћечката отведнъж падна като посечена. —танчо сам не разбра, как внезапно се озова в силните ръце на Ќайден янкин.

-  ак си, —танчо? Ќаправи ли ти нещо та€ пущина?

ƒоде момчето да свари да отговар€ УЌеФ, вид€, че Ќайден бе преметнал през рамо черкезкото шишане, дето го бе донесъл от пазара в —тамбул.

Ѕре, като ревна това момче, като заплака: У«ащо ми убихте мечката?ФЕ » през сълзи заразправ€, как още заранта, като извеждал стадото, от гората изл€зла стръвницата и се заслушала в гайдата му. Ќе посегнала към козите, седнала до него и ц€л ден го слушала. ƒаже й бил дал половината от комата хл€б и сиренето, дето ги носел в торбата си. ј мечката кротувала. Ќищо лошо не му била сторила.

ќще същата вечер —танчо се изгуби. ¬зел си бил гайдата, една торба хл€б и козе сирене и заб€гнал от Ћесков дол. “ака го били видели люде от други села по кърските друмища, та казаха на лесковдолци.

Ќикой не разбра защо заб€гна —танчо. ѕовече от десет лета никой от Ћесков дол не го вид€. ѕо друмници пращаше хабери, че е жив и здрав, че ходи по селата, та свири на гайда. ќт едно време насетне обаче, взе да праща хабери, че се е цанил чирак в н€какво село отатък Ѕалкана. Ќикой, обаче, не разбра къде и какво чиракувал гайдар —танчо. ƒаже ћехмед кеха€, дето не спираше да хайтосва по безкрайните пътища на »мпери€та да разнас€ новини, ни бе виждал —танчо, ни беше чул много нещо за чиракуването му.

√ол€ма беше загубата за лесковдолци - такива свирци като него не са под път и над път! » все пак животът си течеше - само дето вече го н€маше —танчо, да извие гайдата в недел€, та да паднат като камък от сърце неволите на сел€ка.

ћного неща станаха в Ћесков дол. Ѕогдана - станчовата майка, все гледаше по друма, дето се виеше към село, дали не иде отнейде момчето й. ќт многото гледане ли, що ли, очите й се замъглиха и т€ почна лошо да вижда. ƒели ѕетко умножи имането си, започна да гледа кокошки, нае ратай и почна да го провожда до пазара да продава €йца. ѕетра - станчовата сестра - пристана на един тюфекчи€ от  отел. ≈х, как чакаха —танчо да си дойде тогава, да посвири на сестрино венчило! Ќо —танчо не дойде. Ѕрат му - —тоимен, пък взе за нев€ста една мома от съседните села - ћинка.  ъща си съгради —тоимен - пак спретната като бащината. Ѕеше станал много набожен, цани се за ученик при попа «ахари€ и сам искаше н€кой ден да се запопи. » наистина - когато поп «ахари се спомина, —тоимен стана поп на Ћесков дол. √ол€ма мъчноти€ беше владиката да тури българин за поп, ама нали Ћесков дол не беше гол€мо село, а гръцки попове слагаха само по големите. “акива ми ти работи.

Ћесковдолци вече б€ха свикнали без —танча. ѕо-младите дори не го помнеха. —елото си беше все същото и без него.

¬еднъж, на тринайсетото л€то от забегването на —танчо, късно по нощите, на вратата на делипетковата къща се потропа. ƒели ѕетко стана да отвори. Ќа прага стоеше чернобрад странник, цели€т в бели дрехи облечен. —ъс затъкнат в по€са пищов и гайда през рамо.

Ќе с очите, със сърцето си го погледна ƒели ѕетко.

 ога н€кого дълги години чака човек, очите често лъжат. “огава образът на он€, дето си го чакал, си стои все същи€, като от едно време, после към него добав€ш нови и нови черти, дето ти се иска да ги има. ”ж помниш чел€ка, а и по друм да срещнеш, ще го познаеш ли с очи? Ќе с очите, със сърцето си го позна ƒели ѕетко, че не лъже бащино сърце.

- —танчо...

Ѕелодрешни€т пътник уморено кимна и от гърдите му като въздишка се изтръгна:

- “ате!

- ѕа, влизай, недей стой на прага! - засуети се ƒели ѕетко - Ѕогдано, мари - провикна се той към ода€та - —танчо си дойде!

—танчо изу опинците си, и влезе. ќстави гайдата зад вратата, пищова - на полицата и седна на миндера. —лед малко дотърча разплакана майка му и го прегърна. ƒоде си изприкажат всичкото, събрало им се през ти€ години, то втори петли проп€ха. —ети се Ѕогдана, да сложи софрата.

- „иракувал си бил, —танчо - подхвана ƒели ѕетко - тъй чухме за тебе. » гледам сега - майсторски калпак носиш! ≈, какъв зана€т изучи?

» в същи€ миг погледът му падна на станчовата гайда. „удата беше гайдата, дето синът му бе оставил зад вратата - с две ручила...

јх, как отведнъж разбра ƒели ѕетко що за гайда бе та€!... » що за зана€т имат они€, дето на такива гайди свир€т... Ќищо не можа да рече ƒели ѕетко на сина си, нал€ му вино от каната, дето € донесе Ѕогдана, сетне нал€ на себе си и на един дъх пресуши чашата.

- ƒа-а-а... - издума той като на себе си.

—танчо улови накъде гледа баща му и поклати глава мълчешката.

- » сега какво? - рекна ƒели ѕетко - ¬ампири и караконджули ловиш а?

- Ћов€ ги, тате.

- » как ги ловиш?

—танчо помълча малко, после отпи от виното, с€каш се чудеше отде да започне. Ќо по очите му си личеше, че то€ разговор не му е много по сърце.

- ¬сичките вампири, тате - мудно поде той - и караконджулите, и таласъмите, и самовилите, много обичат веселбите. ј най им е по душа гайда да им свири. » като писна с не€, всичките се събират, та почват да игра€т...

“ук —танчо млъкна. Ќал€ си още вино.

- ј, после? - запита любопитно баща му.

—танчо въздъхна, така, с€каш дъхът му дойде изпод камара нахвърл€ни камъни:

- ѕосле, като надойдат вампирите, ги улав€м в ей та€ торба?

» извади от дисагите си една гол€ма кожена торба, обшита с червен конец и обнизана с мъниста.

- » какво ги правиш, ти€ ми ти вампири?

—инът му не отвърна нищо. Ќе, никак не му беше по сърце на —танчо то€ въпрос. “ой само въздъхна и тежко отпи една дълга глътка вино.

Ќа другата сутрин, още преди да огрее слънцето, ц€л Ћесков дол научи, че делипеткови€т син се е върнал. » вече не бил гайдар —танчо, ами бил вампирджи€ —танчо.

»зреди се ц€ло село да го гледа. ћного се беше променил —танчо от он€ ден, в който заб€гна. ¬исок беше станал, снажен, гол€м калпак носеше - като на майстор. Ќай-личен ергенин! —амо лицето му като на с€нка бе станало. ќчите му, като че ли през хората гледаха и все към гората с€каш шареха. » не се усмихваше вече —танчо.

Ќо когато дойде недел€та, всички лесковдолци вече съвсем €сно вид€ха он€ - други€ —танчо. “ой отказа да свири на мегдана. » това беше чудо, по-гол€мо от другите, как може гайдар да не свири?! » то не какъв да е гайдар, ами тъкмо —танчо - он€ дето н€кога беше пръв музикант на веселбите! ƒето всички другоселци знаеха за Ћесков дол тъкмо заради неговата свирн€!

Ќо после помислиха, че туй тр€бва да свойствено за вампирджиите и не му се разсърдиха. ќще повече - сега Ћесков дол беше станало село с вампирджи€!  олко б€ха селата, дето имаха майстори на то€ зана€т? ћехмед кеха€, който тогава се случи да мине през селото разправи, че чак в селата отатък ≈дирне имало други вампирджии. ј после пак хукна из »мпери€та да носи хабери за Ћесков дол и —танчо - вампирджи€та.

¬ кръчмата на ћитю мъжете наобиколиха —танчо, захванаха да го черп€т и да подпитват туй-онуй: много ли са лошотиите, как се лов€т, опасни ли са, какво могат да стор€т на човека... ¬ампирджи€та обаче, неусетно отклон€ваше ти€ питани€ и все отвар€ше дума за нещо друго.

ћного дни така минаха, ама веднъж, когато сел€ните б€ха започнали твърде много да кълнат таласъмите и караконджулите, —танчо се обади:

- ’е, че какво пък знаете вие за ти€ твари?

÷€лата кръчма притихна, да чуе какво ще каже вампирджи€та.

- ѕитахте ме веднъж - захвана той - дали били много таласъмите! Ќищо ви не рекох, ама ей-сега ще ви река: да - много са! » са навс€къде! ƒе що има люде да поминуват - и таласъмите са там!

¬сичките мъже се изблещиха насреща му.  акви ги дрънкаше наш —танчо?

- ј в Ћесков дол има ли ги? - попита един.

- »ма ги, разбира се! Ќавс€къде по къщ€та!

- » при мене ли? - попита он€. ¬икаха го “одор и живееше в горната махала.

- » при тебе!

- Ћъжеш бре, —танчо - засм€ се “одор - като брадат циганин лъжеш! ќт дете живе€ в бащината си къща и никакъв таласъм не се м€ркал там!

- „е, какъв ще да е то€ таласъм - поклати глава —танчо - дето да се остав€ да го виждаш как шари насам-натам! «наеш ли, ћитьо, обърна се той към кръчмар€ - в избата ти има една гол€ма бъчва, дето до триста оки събира, нали?

ћитю кимна: Уј-ха...Ф

- ≈, под не€ се е настанил тво€ таласъм! » му е хубаво там, та ти пие от виното!

- ”-ха! - викна ћитю - » как да бастисам та€ гад?

—танчо криво се усмихна:

- “и луд ли си, бе?  ак ще си затриваш таласъма?

- Ќали сам каза бе, —танчо - пиел ми от виното... - смути се ћитю.

- „е колко вино може да ти изпие един таласъм, бе, ћитьо? јми, че той е ей-толкова! - и той отмери с ръка по-малко от пед€ -  акво лошо ти е сторил таласъма, че да го бастисваш? ќт него само добрина имаш - той ти благослав€ виното, благо да става и пивко! “ака има и за него, и за тебе.  ътай си го таласъма, че гол€м берекет ти е той!

Ћесковдолци никога не б€ха чували такива вещи приказки за таласъми.

- » до морето съм ходил - продължи —танчо - там научих, че таласъмите и по корабите ходели. ≈, не по всичките, както и не по всички къщ€ има таласъми. “амошните вампирджии разправ€т, че на който кораб има таласъм, то€ кораб никога не потъва.

- ј бели не прав€т ли? - подметна н€кой от мъжете.

- ѕрав€т, ама само когато човек ги разсърди - отбел€за —танчо и додаде - ето: вие не сте им напакостили - и те на вас не са! » в найденовата къща живее таласъм... “о€ таласъм обича да му е чисто и спретнато, затуй помага на стрина ѕенка, че е добра къщовница. „удите ли се, защо кога т€ мете, ни пушилка се вдига, ни прахол€к, а така светват и двора, и къщата? ≈й, туй е работа на таласъма! » да знаете - на когото от вас н€ко€ работа идва отръки, или пък му се умножава имането, туй е от таласъмско дело. ƒокато човек не им стори криво - от т€х само ще добрува!

- “аласъмите - продължи малко по-сетне - когато се €досат, големи поразии могат да стор€т. ѕочват да хлопат по вратите, по кепенците, да трошат стомни и гърнета, да разливат мл€кото и да подплашват добитъка. ѕон€кога влизат и в людете, та на т€х им става чоглаво. “огава он€, дето е подразнил таласъма, тр€бва да премине през река и да се върне от друго м€сто. „овекът може през вода да гази, таласъмът - не. “ой си остава на други€ бр€г. ўе постои, ще му мине и ще отиде в друга къща и пак берекет ще носи на нови€ си стопан. ќт мене да го знаете - таласъм се не убива! √ол€мо зло сторва човек на себе си, ако убие таласъм!

- —тига, бре! - разм€ се друг от подпийналата компани€ - Ќе го ли виждате, че ни подиграва - ни таласъми има в Ћесков дол, ни караконджули!

—€каш облак легна на лицето на —танчо. “ой р€зко стана и излезе. ќтвътре другите го вид€ха, как с бързи крачки се упътва към бащината си къща.

¬ърна се след малко, нарамил вампирджийската си гайда.

- я сега, ћитьо - рекна - €, да поръсиш с брашно край камината!

ћитю влезе в килера и донесе от там една кърпа брашно. ѕосле послушно поръси малко от него край камината.

√айдата писна с н€какъв чуден, неземен гласец. »зви се, с€каш отвътре самовилска песен, хем весела и скоклива, хем н€как много тъжна и тежка. ’ем като хоро, хем като ръченица, хем като моминска прип€вка, хем като ома€ на магьосница...

- ’а, сега! - провикна се Ќайден.

» пръв се разрипа да играе. —лед него скочи и ƒончо от долната махала, “одор извади от по€са б€лата си кърпа и € размаха:

- »-ха!... »-ха-ха!

 рай прозореца се начурдиха личицата на н€колко дечурлига. ѕосле едно-две хукнаха из селото:

- “ичайте! ¬ампирджи€та свири в кръчмата на ћитю!

“и€ думи се разпространиха мълниеносно. Ћесковдолци, едва чули, като един се завтекоха към кръчмата, да чу€т станчовата свирн€ и да рипнат и те в туй, невид€но досега, лудо хоро.

—танчо свири почти два часа. ќтпуснаха се душите на лесковдолци. Ќаскачаха се всичките - и младите, и старите - като да от години не б€ха играли.

ƒобре ама, когато —танчо спр€ свирн€та и нарами гайдата, само посочи с ръка разпил€ното по пода брашно и си тръгна, без да каже нищо.

» чак тогава другите си спомниха, какво беше заръчал той на ћитю, преди да засвири. ¬сички се скупчиха около камината и се вторачиха в поръсеното там брашно.

ј там... “ам личаха мънички-мънички боси стъпчици - също като човешки, само дето човекът тр€бва да е бил не по-гол€м от €бълка. —танчо беше събрал със свирн€та си таласъмите от ц€л Ћесков дол...

» разбраха лесковдолци - не биваше да се шегуват с ти€ работи!

¬се по-често в Ћесков дол започнаха да прииждат другоселци да викат —танча тук и там, да гони н€ко€ лошоти€.

¬се по-начесто започна —танчо да ходи по други села и колкото по-ходеше, толкова повече се прочуваше. √ол€м майстор-вампирджи€ беше! Ќо от вс€ко ходене се връщаше все по-мрачен и все по-умислен. ¬€рно - всеки път кеси€та му беше пълна със златни и сребърни пари, ама с€каш не им се радваше. — такива пари —танчо плати да постро€т нова черква в Ћесков дол - досегашната беше много ниска и порутена, та н€кои сел€ни ги беше страх да влизат вътре, ако и да √оспод ги пазеше. √ол€ма черква построи —танчо - с пет кубета, всичките посребрени и с висока камбанари€ със сребърен кръст отгоре - за то€ кръст ц€ло котле меджидии беше дал. ѕари раздаваше и на сиромаси и прос€ци - на него, казваше, нищо му не тр€бвало. » пак хукваше по друмищата.

- Ќе те ли е страх - запита го веднъж брат му - поп —тоимен.

- ќт какво? - не разбра —танчо.

- ќт самовилите, караконджулите и другите лошотии на рогати€?

- Ќе - отсече —танчо - те не закачат свирача!

- » от нищо страх ли н€маш? - удиви се поп —тоимен.

—танчо мрачно се усмихна:

- »мам, брате - бива ли чел€к от нищо страх да н€ма? - и добави с досада - —трах ме е от кърджалии по друмищата, брате. ќт чел€ците... ќт хорската лошоти€ ме е страх... „е за не€ н€ма ни свирач, ни поп, ни светец! Ќикаква гайда не € оправ€ не€...

» разправи на брата си как докато пътъвал, често виждал тела на заклани от разбойници друмници. “и€ друмници сетне ставали на вампири, защото такива ставали они€, дето оставали непогребани и гарваните им кълв€ли месата, такива ставали убитите от куршум и умрелите неопростени.

ѕрез малкото вечери, в които —танчо замръкваше в Ћесков дол, разказваше на мъжете от селото за невидимите твари.

- Ћани - разправи веднъжка - промуших един тенец. Ѕеше се утенчила на един овчар булката, дето се била поминала.

»зчака за се съберат хората около него и продължи:

- “енецът е много чудновата твар. «начи, когато н€кой умре и не премине на он€ св€т, може и на тенец да стане. “а, то€ тенец почва да върши всичката работа, дето н€кой негов близък е почнал през ден€ и € оставил несвършена...

- ≈й! - обади се —тефан - възрастен сел€нин, дето къщата му беше тъкмо до та€ на попа —тоимена - де да имаше един тенец, че да ми помага и на мене, а?

- Ќе се глуми, бай —тефане - сериозно рече —танчо - тенецът не си знае силата. “ой не се усеща, че вече не е човек, и както иска да помогне на обичните си - така, без да ще, почва да чупи - инструменти, грънци... а ако се е захванал нещо да ремонтира, € каруца, € покрив, може да съвсем да ги потроши и гол€ма порази€ да направи. “огава тенецът се €досва, почва още повече да работи и като види, че все не му спори, начева да си изкарва €да върху он€, дето е му оставил несвършената работа. ѕочва да го препъва, да го души, да му прави горещо лете и в€тър зиме... Ќ€кои гон€т тенеца, като разливат вр€ла вода из къщата си. “ой б€га, ама после идва пак. “р€бва да изровиш гроба на он€, дето се е утенчил, да му промушиш т€лото с ръжен и да го оставиш там...

ѕосле затвори очи, пое дълбоко въздух и като на себе си додаде мудно:

-  ато да чел€к да убиеш...

» на един дъх пресуши чашата. Ќикой не чу последните му думи.

ƒруг път разправи за самовилите. »мало ги във вс€ка кори€. Ќеведнъж бил свирил по самовилски сватби. Ѕил виждал и на ¬елека самовили да се къп€т.  осите им били руси като узрели класове пшеница, а снагите им - тънки и бели, бели като първи сн€г. ’убави били самовилите, ама горко на он€, когото залюб€т! Ќикой не можел да устои на самовилска севда! » тогаз полъже ли се да тръгне след самовила, та да й става мъж, преставал човек да бъде и на дух се обръщал. ј побегнел ли - тогава ц€л живот та€, същата самовила му била все пред очите и накъдето и да погледнал - все не€ виждал, пов€хвал, от севда се побол€вал и от севда си умирал. —амо вампирджийска гайда можела да му снеме болестта. —амовилата можел чел€к да € вземе и за жена, ама тр€бвало да € издебне, кога се къпе и да вземе ризата. “ака самовилата ставала на мома и тръгвала с чел€ка. ¬ърнел ли й обаче, ризата, т€ пак си ставала на самовила и отлитала вдън горите.

» за караконджулите разказа след време. Ѕили черни и срашни и можели да се превръщат на животно и даже на човек. јма не били ча-а-а-к толкова опасни, колкото разправ€ла мълвата.  араконджулът бил като луд ергенин - все с хората се закачал и му било много весело, кога се плашат от него. ѕон€кога по ћръсници се преструва на б€ло пале и тича пред закъснели€ друмник, без да се чува шум от стъпките му, обръща се често-често караконджулът, та гледа пътника, докато онзи загуби от страх ума. “огава се хвърл€ върху примрели€ друмник, връща си истински€ образ и почва да го €зди, чак докато пропе€т първи петли. јко н€ко€ мома кладе сед€нка по ћръсници, често могат да й дойдат ергени, дето да са им жълти очите, черни ноктите или железни - зъбите. “уй са караконджули, тръгнали да се глум€т с уплаха чел€шки. «атова, ако н€кой срещне караконджул, да не се издава, че го е познал; да не се издава, че се уплашил! “ъй караконджулът сам ще си иде.  огато обаче, караконджулите чу€т вампирджийската гайда, мигом забрав€т за всичките си золуми и почват да се весел€т с хората.  акво да ги правиш - караконджули? Ќикой не може разбра на караконджула акъла!

Ќо най-страшни били върколаците. “е никак не обичали веселбите и гонели он€, дето се весели.  ръволоци са върколаците. Ќи на човека, ни на духа прощават, ако гул€е н€кой край т€х. “е живеели сами - в пусти воденици и изоставени хижи. »мали само едно око - като €йце гол€мо, дето им било на челото.  ога самовилите вдигат сватба, викат човек - вампирджи€, той да им свири на свири на гайда. «ащото вампирджи€та винаги носи препасан пищов с джепане от сребро - с куршуменото не можеш уплаши върколака. ј дух пък не може пък да носи пищов - затова, когато върколакът види вампирджи€ по самовилските веселби, сам б€га.

-  ато знаеш все такива тайни работи - беше го попитал веднъж сиромах ƒечо, дето живееше в дървена колиба край село - знаеш ли къде има зарито имане?

ћъжете в кръчмата се разм€ха: на бика окото - все в просото. “ъй, де - не може ƒечо да не иска да смени кърпените си гащи с чорбаджийски потури. » все пак - всички се заслушаха какво ще му отвърне —танчо.

- Ќе - каза той - имане не мога да търс€. ƒруг майсторлък тр€бва за та€ работа. ¬ражалец тр€бва тука, аз съм вампирджи€. Ќещо като разсилен... като ћехмед кеха€ - нос€ хабери от едини€ св€т до други€.

- ј ти€ твари, дето им знаеш езика - те не могат ли да ти кажат?

—танчо се замисли:

- ≈... знам ли?... - промърмори - не веднъж или дваж н€ко€ горска юда ми е тупвала с крак по зем€та и ми вика У“ука, чичо! “ука е имането!Ф, а там, дето е ударил кракът й, лумва пламък...

“ози път мъжете наистина наостриха уши.

- » ти копаеш ли? - попита един.

- Ќе.

-  ак??? - ужаси се ƒечо - казват ти: У“ука е!Ф, а ти не търсиш!!!

¬ампирджи€та поклати замислено глава и покани ћитю да налее винце на ƒечо за станчова сметка.

- „е как да хващам в€ра на дух, бе човек! «нае ли той що е имане? ўо е за него златото, че да ми го сочи? Ќе него ни злато му тр€бва, ни сребро, ни дрехи даже му тр€бват на гърба. «наеш ли, има едни блатни юди, дето обичат да се кри€т в тин€та. “ин€та за т€х е същинското имане. ўе им в€рваш ли, ако ти кажат - У≈й там е имането!Ф, а?

- —танчо - попита го тогаз един от сел€ните - а що е бродник?

- ≈й - такова, като мене - мрачно се пошегува вампирджи€та - дето само броди.

ѕосле продължи:

- Ѕродникът е дух-скиталец, дето приживе е бил човек. ƒокато е бил още жив значи, нещо е загубил. Ќещо... дето много да обича. » като умре, хуква да скита душата му по друмищата, по запустели къщи и воденици - да го търси. јма не го намира...

ќт едно пътуване —танчо се върна, притъмн€л като облак. Ќе говореше, в кръчмата не отиде. “огаз брат му, поп —тоимен, го покани у т€х - нещо лошо му се стори, че е станало със —танчо.

¬ампирджи€та мълчаливо седна на поповата софра. яде и пи без охота.

- ¬ампир убих, брате! - тежко рече накра€.

ѕо-рано беше разправ€л за вампирите. “е били като топка от мрак с две очи. ѕиели чел€шка кръв. Ќе само от куршум убитите ставали на вампири - вампир€свали и погребаните неумити, самоубийците също, също и они€, дето не са ги вардели нощем и ги прескочило н€какво животно. √ол€мо страдание било за душата да се увампирчи. јма когато минело време, вампирът се укоствал и ставал на човек. Ќо н€мал истински кокали, а хрущ€ли - затова като ходел, се друскал и люлеел. “акъв укостен вампир вс€кога бил чип. “ой можел и булка да си вземе, и чел€д да си навъди, а децата му ставали вампирджии.

- ≈ - каза брат му - добро си сторил, що?

- ƒобро ли?... - преглътна —танчо - ≈х, попе, попе... «наеш ли как плаче вампирът, кога го давиш?  ато младенец плаче...  ато малко дете се моли: УЅате, недей, бате... - вика - јз н€ма...Ф ј го удавих...

ѕоп —тоимен го изгледа въпросително:

- —рам ме е - рече —танчо - че н€кога заб€гнах заради една мечка, дето бай Ќайден € гръмна, без да му е сторила зло... ј людете сега ми плащат да убивам твари, дето пък на мене зло не са сторили.

- ’а - засм€ се брат му - че нали сам си избра зана€та? » нали тъкмо на тебе ти е дадено да ги убиваш?

—танчо бавно стана и отиде до прозореца. ƒълго мисли какво да отвърне на поп —тоимена.

- Ќа мене - рече накра€ - ми е дадено да им знам езика. ƒадено ми е да мога да ми омайвам... Ќо да убиеш, брате, да затриеш н€кого, бил той и вампир... това не е дадено никому!

ѕоп —тоимен пребледн€:

- Ќе думай тъй, —танчо - уплашено изфъфли той - ерес е туй, богомилска!...

- “и го наричай както си щеш - рекна —танчо - ама аз зна€, че н€къде из твоите писани€ пише с е-ей такива букви: УЌе убивай!Ф.

- јма туй е само за чел€ците!...

- “ъй ли? - озъби му се —танчо - јми хайде тогава - нека е само за т€х! «а колцина люде, брате, знаеш да са затрити от вампир или върколак? ƒа си чул вампир н€кого да е окрал? Ћоша дума на н€кого да е казал? ј колко има затрити от люде, от люде окрадени! » каква, брате попе, излиза т€? «начи вампирът и без царство, без кади€, без султан и без писани€, е от чел€ка по-праведен... ј зана€тът ми не е да ги убивам! » не за туй съм чиракувал! “ъй само разправ€т людете! “ъй им се искаЕ ўото като се отърват от н€ко€ бел€, си мисл€т, че е умр€лаЕ „е н€кой € е убил! ј т€ просто престава да бъде бел€.

Ќа брата му чак му падна калимавката. Ѕрадата му заигра нагоре-надолу.

- «начиЕ - заекна —тоимен - жал ти е за нечистите сили?

- ∆ал ми е, €!Е јма ти€ искаха, да вид€т как им дав€ вампира!

- Ћошотиите обичаш?

- Ћошотии? - от очите на —танчо чак избиха сълзи - Ћошотии, казваш?  ой е лоши€т бе, попе - лош е бай Ќайден, че уби мечката, дето се беше кротнала; ѕетра е лоша, че пристана на тюфекчи€ - дето само пушки и пищови знае да наглас€, та да се гърм€т повече хората; тате и мама са лоши, че са му € дали; ти си лош, че учиш людете на работи, дето сам не ги разбираш; и аз - тежко въздъхна накра€ - и аз съм лошЕ јма много лош, че за пари склан€м да треп€ они€, дето никакво зло не са ми сторилиЕ Ќе за туй съм учил, брате. ”чил съм да им свир€, да ги укрот€вам, когато човек ги €досаЕ ƒа зна€т те, че от хората не само лошо могат да чакатЕ

ѕоп —тоимен си беше запушил ушите. Ќе искаше да знае какви още безуми€ щеше му надрънка брат му.

—танчо бавно се отправи да си ходи.

- ј ти какво си помисли, брате? - обърна се от прага той към попа - “уй е то - вампирджи€Е

—тоимен скочи разтреперан, а-ха да му викне едно УјнатемаФ, ама се сети, че за брата, бил той и поп, гол€м гр€х е брата си да проклина.

—танчо излезе без да се обръща и пое към бащината си къща.

ќт то€ ден —танчо все по-р€дко захвана да се връща в Ћесков дол. »дваше си за ден до два, после пак хукваше нан€къде в белодрешната си прем€на с гайдата през рамо. ¬се повече пари носеше, когато се върнеше, но всичките гледаше, с€каш да ги изпие, раздаде и прахоса наведнъж, като че ли го пареха през кеси€та. » все го н€маше и никой не го знаеше де е.

ѕрез такова време дойде она€ - гол€мата лошоти€ - в Ћесков дол.  ърджалии научиха, че в това село имало вампирджи€ който носел много жълтици. „ули б€ха да разправ€т хора-другоселци, че тежко имане бил натрупал и в гол€м сандък си криел златото. » една ранна утрин, преди изгрев нападнаха Ћесков дол кърджалиите.

Ќай-напред захванаха да влизат по къщ€та, да изкарват стопаните на мегдана, със сезал да ги връзват и да ги би€т, докато им кажели къде е златото. » когато не намериха злато, първо заклаха попа —тоимен - станчови€ брат, че не им казал къде е имането. » баща му със€коха - както си беше вързан. —амо майка му Ѕогдана не вид€ всичкото това зло, че се беше споминала два месеца по-рано.

ј сетне почнаха кърджалиите да убиват людете. Ќа Ќайден му взеха главата и € побиха на кол насред село, дето бил гръмнал с шишането си по т€х. —трина ѕенка промушиха с €таган. ƒечо - сиромаха, дето и той н€кога за жълтици питаше, с куршум го гръмнаха, когато се опита да б€га.

ѕобесн€ха кърджалиите за това имане, дето никой не го знаеше де е и дали го има. ”давиха кръчмар€ ћитю в гол€мата бъчва, дето до триста оки побираше. » кога изклаха мъжете, на жените налет€ха. Ќа трудните им разпар€ха коремите и побиваха на копие неродените младенци. —етне запр€ха всичката чел€д от селото в кръчмата и € запалиха. » когато се накървиха, захванаха да насилват момите и булките, а после и т€х затриваха...

 огато в селото не остана жив човек, изкъртиха очите на изписаните светии в новата църква, с посребрените кубета, дето —танчо € беше строил - били чували че майсторите вграждали там жълтици. Ќо след като и там не намериха злато, покачи се един от кръвниците на камбанари€та, та свали оттам сребърни€ кръст, дето от на —танча меджидиите беше направен. ѕреди да си тръгнат, запалиха кърджалиите селото, че не намериха сандъка станчово имане...

ƒва дни гор€ Ћесков дол. „ерните му пушеци опр€ха чак до небесата, да потропат на портите на д€до √оспод, да му изплачат каква страшна злина хора са сторили на мирно село. «а злато. ќнова злато, дето никога не го бе имало.

» когато —танчо се върна, само кюмур и човешка леш завари в Ћесков дол, защото и псетата и котките вече б€ха подивели и хванали гората.

“ръгна —танчо из селото, а навс€къде - все пустоти€. » когато вид€ изгор€лата кръчма на ћитю, с€нка му падна на душата. ѕогали той по главиците станалите на въглен дечица. «атъмниха се очите му. √орчиво заплака —танчо.

ќтиде после на мегдана, приседна и запрегръща онова, дето гарваните б€ха оставили от ƒели ѕетка и попа —тоимена.

ѕисна тогава вампирджийската гайда. »зви се она€ ми ти, тънка самовилска песен, както никога досега и полет€ да плаче над друмища и гори. јма никой човек € не чу. —амо живото може на песен да се диви и на песен да рипа. ƒа вдигне мъртъвците не е по майсторлъка на никой свирач... » с€каш затропаха, заиграха и заскачаха на то€ кървав мегдан безчет мънички таласъмски крачета, зер в Ћесков дол само таласъмите б€ха останали, ама и те щ€ха скоро да си идат, че н€маше вече кой да им къщува.

» тръгна с та€ гайда —танчо далече от това опуст€ло село.  олчем да се беше обърнал, да види как се отвар€ она€ ми ти зем€ накървена, как на въртоп става и поглъща ц€л Ћесков дол... » църквата с посребрените кубета, и бащината му къща, дето с такъв мерак беше градена, и найденовата, с пометените двори и многото писани грънци на плета, и митювата кръчма с изгор€лата чел€д вътре, и ƒели ѕетко, и на Ќайдена юнашката глава, дето пушка бе вдигнал срещу турци, и сиромах ƒечо, дето искал злато да търси, злато не намери, а за злато го затриха, и него сами€ - вампирджи€та, че не —танчо тръгна по он€ друм, а с€нка белодрешна, безплътна и бездомна, че н€маше вече де да иде...

» само накапалата есенна шума остана да върти он€ въртоп, дето ц€ло село из€де.

¬€търът поде призрачната песен и € понесе по горите, долините и чукарите на —акар планина. —коро оттук щеше да мине ћехмед кеха€, да се диви и да мига учудено: У»маше ли село тука, н€маше ли?...Ф

******

» до днес на закъснели€ по ти€ места пътник може да му се случи да чуе в гората как изведнъж писва, незнайно откъде, гайда-омайница, извис€ва се чак до небесата, и секва пак тъй внезапно, като с €таган посечена. —тарците казват, че туй е станчовата гайда. ƒето € чуел човек, там тр€бвало да спре и да се помоли.

» друга чудеси€ може на човека да се случи по ти€ места. –азпр€в€т, че нощем на път€ като отникъде може да го пресрещне белодрешен странник, положил гайда на рамо, и да го пита: УЌакъде е, брате, Ћесков дол?Ф

Ќе бивало да се плаши човекът от такава среща. ƒобра среща била.  азват, че тогава пътникът скоро щ€л види близките си.

“а то€ белодрешен странник, бил сам бродник —танчо, тръгнал по друмища, гори и храсталаци, да търси онова, дето н€кога бил загубил.

Ќо и друго викат старците: бродникът затуй е бродник - че все броди, та го дири там, дето не е; в други€ св€т е останало то - онова най-безценното, най-тежко имане, което ако веднъж хората изгуб€т, сетне нивга не могат намери.

 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© »вайло √осподинов »ванов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-07-09

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от: mokka,
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
«а да можете да менаджирате произведени€та и да пишете коментари, тр€бва да бъдете логнат чрез бутона "¬ход чрез ‘ейсбук".
   ќтзиви: 5
  print ѕечат  
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
21-11 ясновидката
20-11 ƒемон, ёда и ћагьосник
20-11 »грата
20-11 –ибен буквар /1824 г/.
20-11 ‘ранклин “омас
ѕълен списък