БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Конкурс: ИДЕАЛНАТА ЗА МЕН

Административен акаунт (Администрация)

Раздел: Конкурси  Цикъл: Любовта на края на кабела2012 - проза

Жената с тениската с лика на Че Гевара се обърна към мен и за миг усмивката, играеща на устните ѝ замръзна. Хубавите ѝ зелени очи се разтвориха широко.  

   -ТИ???

  Успях само да отговоря:

   -Взе ми думите от устата...

 

   -Здрасти, брат ми!

  Закопчах колана си и се обърнах. Сестра ми стоеше на прага на стаята ми  и ме гледаше. На лицето ѝ грееше весела усмивка.

   -Какво си се ухилила така???

  Сестра ми се подпря на  рамката на вратата и скръсти ръце пред гърдите си.

   -Изкъпа се, обръсна се, сложи си парфюм, а сега се обличаш за излизане.

  Завъртях очи. Сестра ми беше с три години по-голяма от мен, следваше право в Софийския университет вече втора година ( и следващата вероятно щях да я последвам). Неизвестно кога бе решила, че това я прави Шерлок Холмс. 

   -Моля те, не ме издавай на нашите! Ужасно ще се разсърдят, че имам со-циален живот. Мама ще се поболее от тревога.

   -Не бъди саркастичен.

   -Не съм саркастичен, а ироничен.

  Сестра ми се замисли за момент. Знаех, че в училище хич не я биваше по български език.

   -Това не беше ли едно и също нещо?

  Седнах на ръба на леглото и започнах да си обувам чорапите.

   -Не.

   -Сигурен ли си, защото...

   -Добре, изплюй камъчето! За какво си дошла?

   -Не мога ли да проява малко интерес към социалния живот на малкото си братче?

   -Не. Забранено ти е да се интересуваш от него!

  Десислава, защото сестра ми се казваше точно така, се нацупи.

   -Гадняр!

  Нахлузих и другия си чорап и въздъхнах.

   -Няма да ме оставиш на мира, нали?

  Сестра ми се усмихна.

   -Няма такива изгледи.

  Отново въздъхнах. Не знам какво бях направил в миналия си живот, но за да ме наказва Бог с такава сестра надали е било нещо особено приятно. Може би бях изгорил някой град или изклал умиращи от глад африканчета. Това завинаги щеше да си остане мистерия.

   -Имам среща. Сега доволна ли си?

   -С кого?

   -Ти да си чувала израза „неприкосновеност на личния живот"?

   -Хич.

   -О, боже... и ти ще ставаш юрист.

   -Та с кого казваш е тази твоя среща?

   -Нямам представа.

   -Виж, просто съм...

   -Не те лъжа нито увъртам-прекъснах я.-Наистина нямам представа. Запоз-нахме се в един чатрум и си пишем от известно време. Накрая си уговорихме среща. И за тази среща в момента както сама виждаш се приготвям. Ето това е цялата мистерия.

   -Среща с непозната?

   -Да.

   -Ако се окаже някой извратеняк? Какви ли ги няма в този интернет. Като нищо можеш да се окажеш в някоя тъмна стаичка с камера в лицето и краставица в задника.

   -Какво???

  Десислава махна с ръка.

   -Просто се притеснявам.

   -Како, не съм на десет. На осемнайсет съм и ако не си забелязала това тук не е Ню Йорк. Знам, че ще останеш разочарована, но тук на всеки ъгъл не дебнат съмнителни типове с камери и... продълговати зеленчуци. Между другото това от къде ти хрумна?

   -Гледах един такъв филм.

   -Како...

   -Една приятелка ме накара!

   -Да бе, така ще кажеш.

  Десислава се засмя. Обожавах смехът ѝ. Знам, че съм предубеден, но винаги ще смятам, че сестра ми е една от най-страхотните жени, които познавам.

   -И да се пазиш, малкия. Ще мине време докато свикна с друг брат.

   -Не мисля, че майка и татко ще ти окажат съдействие в тази насока. Вече са на години...

  Десислава изкриви лице в отвращение.

   -Нека не говорим за това, че ще повърна.

   -Ти започна... между другото ТИ за къде си се облякла така?

  Десислава бе обула изтъркани на коленете дънки, които лепнеха по дългите ѝ крака и блузка с тънки презрамки, оголващи слабите ѝ, се още непотъмнели от слънцето рамене. Тя ми се усмихна сладко.

   -Ще излизам.

   -Охо. Това да не вземе да стане заразно?

  Тя се засмя.

   -Ще видим.

   -И с кого излизаш ако не е тайна?

   -Всъщност е тайна.

   -Аз как ти казах!

  Тя ми намигна, усмихна се и ми обърна гръб. Чух тихите ѝ стъпки да се отдалечават надолу по коридора. След миг вратата на стаята ѝ се затвори с тихо проскърцване. Поклатих глава. Сестра ми беше странна жена... приятно странна жена.

  Отворих един от шкафовете и след секунда намерих онова, което търсех- бейзболна шапка с емблемата на Лос Анджелис Лейкърс. Не, че харесвах баскетбола, още повече пък американския, но шапката ми трябваше за да може момичето, което познавах само под никнейма „Лола" да ме познае. Според уговорката ни тя трябваше да носи тениска с лика на Че Гевера.

  Погледнах се за миг в огледалото и останах доволен от това, което видях. Бях изкъпан, избръснат, ухаех на свежо и определено бях готов за първата си среща на сляпо с момиче от интернет. Неволно се усмихнах.

   -Краставица...-измърморих и се засмях.

  Десислава наистина си я биваше. 

 

   -ТИ???   

   -Взе ми думите от устата... КАКО!

  Десислава примигна срещу мен. Беше смаяна... както и аз.

   -Ти си Колин_94???

   -А ти си Лола!

   -О, боже!!!

   -Съгласен съм с теб.

  Бледото ѝ лице изведнъж пламна.

   -О, не! Снимките... видя ли ги???

   -Естествено, че ги видях!

  Сестра ми седна на близката пейка и зарови лице в дланите.

   -Господи... господи... ГОСПОДИ!!! 

  Възрастната двойка, която седеше на близката пейка погледна любопитно към нас. 

   -А ти моите...-усетих как лицето ми пламва-... погледна ли ги?

  Тя вдигна червеното си лице към мен.

   -Питаш ме дали съм ги поглеждала??? Че аз... о, божичко... не мога да повярвам, че го направих със снимка на собствения си брат! Това не може да е истина...

   -Какво толкова си правила...

   -Онова, което ти си правил с моите, идиот такъв!!!

  За миг изгубих дар слово.

   -О, боже!

   -Ще се пържа в Ада заради това!

  Седнах до нея на пейката. 

   -Ако това те успокоява аз също. Поне пак ще сме заедно...

   -Хич не ме успокояваш!

   -Извинявай!

  Двамата замълчахме вперили поглед в алеята. Минаваше пет следобед и парка бе препълнен. Деца си играеха на катерушките или тичаха между дърветата под погледите на майките си, млади двойки се разхождаха по алеите стиснали се за ръце, възрастни стояха по пейките... а ние двамата със сестра ми не знаехме какво да си кажем. 

   -Не мога да повярвам, че ми прати свои голи снимки!-изтърси тя.

   -Не мога повярвам, че ТИ ми прати свои голи снимки!

   -Толкова ли не можа да разбереш, че съм аз???

   -Не, ЛОЛА, не можах. До тогава не бях те виждал гола, за бога!

   -Миналата седмица нали като излизах от банята...

   -Извинявай, че не се заглеждам в природните дадености на родната си, биологична сестра!!! Следващия път специално ще обърна внимание! Така и така сме го подкарали на тема кръвосмешения...

   -Господи, млъкни!!!

   -... ти как не позна, че съм аз?

  Лицето на сестра ми стана алено-червено.

   -Никога не съм те виждала...

   -Напротив! Виждала си ме гол!

   -Гол- да, но не... но не...-тя си пое дълбоко въздух.-Не и надървен!

  Двамата потънахме в мълчание. Аз пръв наруших тишината,

   -А си мислех, че ще е забавно да си пращаме снимки на части от... сещаш се.

   -Да, сещам се-измърмори Десислава сведе поглед към сандалите си.-Като се сетя, че тогава ми се стори забавно...

   -... направо ми се идва да повърна-довърших мисълта ѝ.

  Тя кимна. Двамата отново се умълчахме. Аз протегнах ръка към нея, обвих раменете ѝ и я притеглих към себе си. Лъхна ме лекия аромат на ябълковия шампоан, който тя използваше.

   -Ще ти кажа едно нещо, което никога не съм казвал на жена-прошепнах аз в ухото ѝ.

  Десислава ме изгледа унило.

   -Какво?

   -Смятам, че имаш най-страхотните цици, които някога съм виждал.

  Лицето ѝ пламна отново и тя ме сръга в лакът в ребрата.

   -Ти си болен, знаеш ли???

   -И това ми го казва жена, която е мърсувала със себе си на снимка на ерекцията на брат си!

   -Между другото не подозирах, че си толкова... развит.

  Двамата неволно се усмихнахме.

   -Голяма си мръсница да знаеш-подхвърлих аз.

   -Намерил кой да ми го каже! Долен перверзник!

  Изправих се и дръпнах Десислава за ръката.

   -Хайде. Ще те черпя сладолед. Нали уж сме на среща?

  Тя се изправи с въздишка.

   -Искам шоколадов.

   -Знам.

  Десислава впери в мен зелените си очи и след миг избухна в смях.

   -Не мога да повярвам, че от толкова хора в интернет си уговорих среща на сляпо точно с теб!

  С мъка сдържах да не се разсмея.

   -Явно сме си сродни души.

   -Да, и дори имаме документи, с които да докажем колко сме сродни.

  Тя ме хвана за ръка и двамата тръгнахме по алеята. Не бързахме за никъде.

   -Знаеш ли-казах докато минавахме покрай млада двойка, която буташе бебешка количка-ще трябва да изтрием онези снимки.

   -Това ще е първата ми работа щом се прибера вкъщи-тя потрепери.-Бо-жичко!

   -И май ще трябва да забравим за срещите в интернет за известно време.

  Сестра ми се усмихна.

   -Определено.

  Аз също се усмихнах и стиснах ръката ѝ.

   -Хайде да ядем сладолед.

   -Ти черпиш, нали?

   -Естествено.

  Все пак не беше чак толкова зле. Наистина Лола се беше оказала идеалната жена за мен. Може би идеална по-доста особен начин, но все пак... все пак животът е хубав.

 

 

 

 

 

    

 


2012-04-19

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)