‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (0)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
ѕрепоръчваме
от ина крейн
 
–одници
ћашенка
–одоотстъпник
ѕантерата
 ъм ƒеметра
Ћекарството
 остените
ѕиета
Ѕедн€ците
Ћюбов
’ектор
¬ратовръзката
∆иголо
“ретата мори€
 алайджийката
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



»ли€на »ванова  аракочева(ина крейн)>> ромидарката  
 ромидарката
  »ли€на »ванова  аракочева (ина крейн)
  –аздел: –ј« ј«»

ќт години купувахме кромид от една и съща жена на пазара. Ќе знаехме нейното име, нито семейното ú положение. Ќа всеки опит за завързване на при€телски разговор жената отговар€ше с пълно мълчание и скоро се отказахме да се доближим до не€.

“€ стоеше в дъното на пазарската улица, под с€нката на дива €бълка, ко€то пролет ръсеше цв€т над везениците с червен и жълт лук, кръгъл и продълговат чесън. —ерги€та се отличаваше р€зко от другите. ∆ената слагаше върху чиста шарена черга везениците, сплетени с€каш за европейска изложба на производителите на лук. ¬с€ка имаше идеална плетка, а главите на не€ б€ха почти еднакви.

ѕролет и есен жената продаваше и пресен кромид - вс€ка връзка еднаква, главите измити, почистени, вързани с червен конец. ѕон€кога се по€в€ваше и магданоз, с равни, като отсечени стръкчета, с къдрави весели коси като дете.

ѕродавачката не се провикваше, нито любезничеше с клиенти. ћълчаливо изпълн€ваше исканото количество и вид зеленчук, прибираше парите в домашно ушит несесер, вглъбена в себе си и нещо свое, което € мъчеше или радваше.

Ѕе странна, дърпаше като магнит детското любопитство у мен. Ќаблюдавах € как подрежда червени€ до жълти€ кромид, чесъна до зелените връзки магданоз или джоджен. –ъцете ú галеха главите зеленчук, зелените къдрици магданоз и нежните пръстчета на пр€сно поникнали€ кромид.

–ъцете ú б€ха удивителни - с цв€т на блед шоколад, дълги и силни пръсти, с чисти продълговати нокти. ѕод т€х никога н€маше пръст или мърсоти€. — течение на годините ръцете на  ромидарката (така € наричаха хората, защото т€ не говореше нищо за себе си) започнаха да се промен€т. ѕърво кожата им придоби меки гънки, после покрай кокалчетата по средата поникнаха малки издатинки. ƒългите пръсти с€каш невидимо се смалиха и въпреки че продължаваха да танцуват всеки пазарен ден по красиво изплетените везеници, н€как започнаха да забав€т ритъма на танца.

≈дин ден през л€тото забел€зах и друга пром€на. “атуирани€т кръст между веждите ú н€как се бе смалил. Ѕръчките на челото се б€ха вдълбали и косата, подаваща се изпод спретнатата забрадка, бе придобила цвета на осланен цв€т.

ƒори погледът не бе толкова строг и далечен.  акво мъчи тази планинска жена, питах се аз. ƒали нейното доброволно мълчание не е свързано с н€каква лична трагеди€?  ак идва вс€ка седмица до града и се прибира обратно сама? ѕарите, които изкарваше, пон€кога б€ха доста.  акво прави с т€х?

Ќ€маше кой да ми каже. «аминах за —офи€ да уча медицина. ¬ръщах се ваканциите, пон€кога с мама излизахме на пазар и минавахме покрай  ромидарката.  упувахме си кромид или лук според сезона и отминавахме. Ћюбопитството ми се бе притъпило и вече не си задавах въпроси за семейството и съдбата ú.

“очно преди дипломирането б€х си дошла у дома. »мах нужда от силата на мо€та майка да пребор€ последното високо преп€тствие. »зл€зохме да се разходим, беше пазарен ден. ћинахме по ц€лата улица, пълна с ентусиазирани продавачи и купувачи, избиращи капризно най-свежите узрели плодове или зеленчуци. ћ€стото под дивата €бълка бе празно.

ѕогледнах питащо мама.

- ƒве седмици вече € н€ма - каза замислено т€. - ћоже да се е разбол€ла.

- ј може да е отишла на море или планина - оптимистът в мене не издържа.

- ƒано - неуверено повтори майка ми и нещо ме бодна в сърцето.

ѕонеделникът се усмихна с измамно предчувствие за хубава сутрин, а още докато пътувах за медицинската практика завал€. ƒъждът удр€ше стъклата на автобуса с б€с и аз притичах бързо по паветата към ћедицинска академи€.

—трахувах се. »маше огромно значение какъв пациент ще се падне. ƒали ще помага или не на бъдещи€ медицински специалист. “реперех вътрешно, но се успоко€вах. ƒъждът е на хубаво, водата измива ц€лото зло на света.

ѕуснаха ни в ста€ с н€колко болни. »зтеглихме листчета с номера на болничните легла. «а мен бе легло номер две и ледени тръпки полазиха ц€лото ми сърце. “ам лежеше д€до в напреднала възраст, който н€маше никакво намерение да помага на пикла като мен.

-ѕратете мъж - развика се той, щом понечих да приближа. - Ќ€ма да ми гледа срамотиите жена с жълто около устата.

–ъководител€т се подсмихна, излезе и след малко се върна с друг студент.

- ќтивай в другата ста€ - уморено подаде своето листче колегата. - ƒано имаш повече късмет с пациентката.

ѕогледнах го питащо, но той само махна с ръка. ќще по-притеснена се запътих към другата ста€. Ћегло номер пет. ’аресвах числото. ћоже пък болната да не е такъв костелив орех с мен.

ѕриближих и € познах.  ромидарката! —игурно съм пребледн€ла, защото т€ лекичко се засм€:

- ћило ми е да вид€ южен човек тук. ѕитай и всичко ще ти разкажа. ƒано да си вземеш изпита.

ѕогледнах часовника. »мах достатъчно време, а исках да питам толкова много неща извън свързаните с нейната болест. «апочнах по същество - кога е започнало всичко, къде € боли, как протича болката, кога периодично се по€в€ва. “€ об€сн€ваше тихо, аз записвах, мерех кръвно, пулс, опипвах лимфни възли, взирах се в цвета на пръстите на ръце и крака, погледнах вътрешната страна на клепача, езикът и топлината на кожата, както ú нейното оцвет€ване. ¬сичко водеше към страшна диагноза. ќтново и отново € питах едни и същи неща, над€вайки се да получа различен отговор.

 огато времето ми изтече, т€ стисна ръката ми:

- ≈ла утре пак. »скам да ти кажа нещо.

ќтидох на други€ ден.  упих праскови пътьом, не такива, каквито би родила нашата южна зем€, но исках да почерп€ за шестицата.

Ћегло номер пет в ста€та беше празно. ќгледах се. ћедицинската сестра ми направи знак да изл€за.

- ѕолучи криза снощи. ƒано “ам € боли по-малко. «а теб има писмо.

¬ърнах се обратно в ста€та и оставих по една праскова до леглото на всеки болен. »зл€зох с горчилка в устата и седнах на пейките пред јкадеми€та. ќтворих писмото и зачетох истори€та на жена, минала през јда на зем€та, така че н€маше с какво да € уплаши смъртта.

Ѕила млада и съгрешила.  рила колкото могла бременността, но когато майка ú все пак разбрала, заминали в —офи€ и € накарали да остави детето за отглеждане от държавата. —лед време се омъжила за добър човек в нейното село. —амо дето н€мали деца. —поред местни€ обичай на €ловите жени татуирали кръст между веждите и нейната свекърва насто€ла, та да смили Ѕог да ú даде рожба. “ака т€ при живо дете носела кръста си на бездетница. —векърва ú била специалистка по лук и т€ от не€ научила как да пече на слънцето жълт кромид, за да остане сух и как да полива червени€, за да не люти. ћъжът ú не се развел с не€, но и никога след татуирането на кръста не € целунал. ѕарите от продажбите изпращала по сметка на ƒома за сираци в —офи€. Ќакра€ бе изписан номер на сметка с молба да изтегл€ всичко от не€ и да го дам на ƒома.

«атворих листа. ¬ сърцето и очите ми лютеше, с€каш б€х накълцала планина от кромид.

 

 

 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© »ли€на »ванова  аракочева ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2011-03-21

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от: stenli499,
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
«а да можете да менаджирате произведени€та и да пишете коментари, тр€бва да бъдете логнат чрез бутона "¬ход чрез ‘ейсбук".
   ќтзиви: 2
  print ѕечат  
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
21-09 “ийнейджърска сцена
21-09 ќстровът | ƒа срещнеш »кар
21-09 ќстровът | ƒа срещнеш »кар
21-09 ѕровинциална сцена, том 5
21-09 ѕровинциална сцена, том 5
ѕълен списък