БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Лъчът

Мариана Стефанова (лъчът)

Раздел: Разни (не влизащи в нито един раздел)  Цикъл:

Свенливо се плъзвам по водата.
Все по-смело пробождам нощния мрак.
Разсипвам се на слънчев прах.
Целувам галено земята.
Насищам простора със светлина.
Близвам нежно цветята, тревата, росата.
Топлотата ме зарежда от вътре непоколебимо.
Готов съм да се влюбя и да любя.

ТЯ е на брега.
Сама. Разголена. Предизвикателна. Заредена с живот.
Приличаме си.
Привличаме се.
С дързостта на дете ме поглежда.
Игриво.
Втурвам се в очите й.
Струя искрящо през тях.
Милвам лицето й.
Потръпва.
Шмугвам се в косите й.
Изпуска усмивката си.
Пресушавам устните й.
Езикът й бавно плъзва по тях.
Пожелавам я.
Отдава ми се.
Търси ме с протегнати ръце.
Галя бялата кожа – шията, раменете, гърдите, надолу по корема, краката й.
Целувам я жарко.
Прониквам в нея.
А тя еретично се усмихва.
Поема ме в себе си с охота.
Задържа топлината ми.
Натрупва я.
Отдава се с наслада на парещите ласки.
Жадно поглъща светлината ми.
Обгръщаме се и се сливаме.
Аз съм момичето, тя е лъчът.
Пронизвам я все по-дълбоко, а тя се разлива в мен с дъха си.
Приема ме без задръжки, с любов.
Разтваря се до край.
И в момента пълнота изригваме... във бяло. ...
Тя остава бездиханна на брега.
Аз оставам пръснат в нея.
НИЕ СМЕ СЛЪНЧЕВО ЗАЙЧЕ

2003-06-07

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)