БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Приказка за Блатната жена

Стефка Груева Венчева (kambanka)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Беше по онова никакво време,когато таласъмите обитаваха селските къщя, когато вампирите бродеха по харманите и вършееха житото, когато караконджоли се вселяваха в сърцата на хората и им причиняваха само злини. Най-често се виждаха нечестивите край блатото. Те се веселяха под старата разкривена ябълка, под която се носеше смрад на прокиснало вино, счупени запартъци и котешко биле. Тресавището поглъщаше хора и животни, и тежко, и горко на оня странник, който нощем сбъркаше пътя и влезеше в лепкавата тиня. Тридесет дни подир се носеха стенанията на удавниците и джинове обикаляха мътната вода, за да дирят телата си.
Никой не смееше да мине от там.
Преди разсъмване, когато утрото напираше да се разпука, а облаците - големи и тъмни го притискаха, първо на това място проглеждаше слънцето.
Преди време там се засели една самотница. Направи си колиба от тръстика, върба и папур. И слепи ги с кал. Като лястовица. Местният женопознавач отиде да види как изглежда странницата. Зърна я през процепа на тръстиковите стъбла, прекръсти се и избяга. Никой не чу дума за случилото се.
Жената не слизаше в селото, ядеше блатни боровинки, къпини и окапали плодове. Събираше ги и правеше ошав за зимата. Някои разправяха, че нощем ходела по гробищата и плачела там. Други казваха, че била вещица и магесвала с поглед.Всички я виждаха различна, но никой не можеше да докаже, това що мисли.
...
Само един човек знаеше нещо за нея, защото я беше познал като жена и това бе търговецът - грък, дошъл тук по търговия. Той дори не подозираше, че познава Блатната. Местните клюки не го вълнуваха.
...
Случи се смутна година. Турци нападаха селото и на два пъти палиха горния му кат, който водеше към Костур. Хората станаха зли. Не отключваха нощем портите си за нищо на света. Криеха се по зимниците и не вярваха друг-другиму както преди. Нощта лягаше като страшна прокоба върху керемидите. Съвсем забравиха за жената от блатото. На третия път сеймените сториха много злини - обесиха свещеника на църковната порта, изклаха първенците и оскверниха иконите. Куполът украсен със Светата троица, падна порутен от оловото на пушките.
Църквата се именуваше Свети Димитър. Тя бе малка и вкопана в земята, единственото и преимущество бе камбанарията. Малцината останали живи решиха че са обречени, но поискаха да скрият иконата на светеца - закрилник. Най-близо до нея бе Васил Дучо, той с мъка я отлепи от иконостаса и я пусна през църковния прозорец отвън. Малко след това плочникът на храма сякаш започна да диша от изпаряващата се топла кръв. Същата нощ стана чудо. Иконата сама се върна на мястото си. Богомолците оцелели след клането, я отрупаха с цветя. Тя се превърна единствената им утеха. През целия ден заравяха мъртвите - оплакани, но неопети.
Следващата нощ светецът се яви в съня на най-старата жена в селото. Рече и оживелите мъже да отидат на р.Пездица и да плавят пясъци, докато извадят бял мермерен камък и злато. Сетне да ги донесат и оставят пред иконата.
Избраниците тръгнаха. Девет дни газеха чистите води на реката сееха пясък и на десетия в ситото паднаха желаните дарове.
От тази нощ светецът започна да се явява в човешките сънища. Което ги учеше - сбъдна се. Започнаха да прииждат хора от други места, за да търсят лек за болестите си. Слепци проглеждаха, а сакатите се превръщаха в здрави човеци.
.....
Блатната лежеше обтегната по гръб на Просовската поляна, захапала стебълцето на една тревичка и изсмукваше сока му. Изведнъж се чуха стъпки. Те не мачкаха незабравките, а ги галеха. Обърна погледа си и видя две восъчно жълти стъпъла. Мъжът бавно застана на колене пред нея и сложи главата си, там където беше прорезът на ризата и. Очите му имаха дълги клепки и топъл кафяв цвят. Лицето -бе опасано с брада, а на врата му висеше малък сребърен кръст. Тя се надигна на лакти, дългата и гарвановочерна коса се проточи, а венецът от незабравки се отърколи на поляната. Той загали косите и. Прочете в погледа му желание. Скочи като опърлена, но той хвана ръката и.
- Аз съм светият Димитър.
Блатната го гледаше втрещена, плетеше пръстите си от напрежение и изведнъж хукна към блатото. Сподиряше я рояк оси, които щом влезе в блатото се превърнаха в пиявици. Тя застена от болката, а той пак се появи, шептеше молитва за любов. Единственото,което искаше тя, бе да я оставят на мира, сама с греха и.
....
Същата нощ чудотворецът не дойде. Болните се молеха, но това се повтори пред следващите седем дни. Решиха, че иска курбан. Заклаха най-тлъстият овен в селото. Стъкнаха огън на мегдана.
В същото време Блатната говореше с Бога, разпъната на кръст върху клоните на старата ябълка, която цъфтеше за последен път тази пролет.
....
Преди три години, през девет села в десето, една мома се бе опозорила. Заченала бе дете от мъж - женен, с деца и богат. Търговец на коприна и огледала. Тя беше тази жена. Тогава. Сеното дъхаво и топло я мамеше. миришеше на изсъхнали билки и мъж. Срещаха се в ливадите край корията. Правеха голяма дупка в копата и се мушкаха в нея. Сеното ги бодеше, но те търпяха. Срещаха се в часовете, в които добрите стопани се прибираха по домовете и си лягаха под глождещите козяци, закопнели за потните тела на жените си, добрите стопанки пощеха въшките на децата си, а добрите дъщери везеха ленени чаршафи за чеиз.
Бягаше от прозорчето на долната соба.Запозна се с него, защото поиска да си купи коприна. Когато и подаваше парчето плат, той и пошушна:
- Ще те чакам зад къщата, българко.
Чака я девет нощи подред. На десетата смяташе да се откаже. Тъкмо допуши тютюна си и тя дойде.
Сетне разбра, че е бременна. Пометна в стаята,тогава видя любовта си - мъртвородена. Побегна от страх, а хората излизаха и я замеряха с камъни. Тогава разбра, че всички са знаели.
....
Слезе от дървото и легна по гръб.
Чуваше туптенето на земята. Усети отново ръката на светеца върху косата си. Изсубна се и се скри в колибата.
....
През нощта св.Димитър поиска за жертва - Блатната.
Селяните тръгнаха призори. Тя ги чакаше легнала по гръб на Просовската поляна. Миг след като те се появиха, мястото около нея се покри с мъгла.
- Искаш ли да те спася, попита я той?
Тя го гледаше недоумяващо и бавно заотстъпва към хората.
- И помни, сама избра смъртта си, грешна жено.Върви в Пъкъла, но знай, че те обичам.
Селяните пристъпиха нестройно. Тя знаеше, че няма къде да избяга. В косите и се заплетоха крила на пеперуда.
Едновременно я прободоха много шипове. Кожата и заскърца под напора на желязото. Пръските кръв се разлетяха като калинки и паднали върху глухарчетата ги превръщаха в незабравки. Слънцето замижа за миг.
Замъкнаха окървавеното тяло в селото.Събраха съчки и направиха клада. Когато пламъците обзеха Блатната, иконата на св.Димитър се пръсна на хиляди късчета.

1988


2003-06-05

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)