‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (19)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
ѕрепоръчваме
от Fat Jim
 
“ј“ ќ
≈¬ќЋё÷»я“ј
Ќ≈ѕ–ќ—“»ћќ
ћј√№ќ—Ќ» Џ“
ѕо път€ незнаен
ƒвама мъже в мрака
–еликт
Ќј—Ћ≈ƒЌ»÷»
—амота
» след вечността...
Ѕ–ќƒЌ» 
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



»вайло √осподинов »ванов(Fat Jim)>>–еликт  
–еликт
  »вайло √осподинов »ванов (Fat Jim)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи

»вайло »ванов


–≈Ћ» “


ѕотъва т€лото ми в мрак

към дъното на океана.

Ќо аз държа в ръцете знак,

че н€ма смърт, а само Ц рана...

—танислав ѕенев


„овекът върху леглото в€ло помръдваше. ƒвижени€та му отначало напомн€ха на обърната по гръб костенурка, но постепенно ставаха все по-енергични. „аршафът, който покриваше т€лото му, се смъкна надолу до кръста.

“ой опита да се понадигне, жадно поемайки въздух, също като борещ се за живота си удавник, когото са извадили на повърхността.

Ц ƒишай! Ц с€каш от хил€ди километри достигна до него един властен, но при€тен глас Ц ƒишай, за Ѕога! ћол€ те... ƒишай!

» той дишаше. “рескаво, до болка пълнеше дробовете си, а гърдите му се надигаха и спускаха. Ѕеше прескочил трапа.

Ц “ака Ц гласът беше същи€т. —ега в него преливаха радостни тръпки. Ц “очно така! Ѕраво!

Ц —... —тудено ми е... Ц с неверо€тно усилие промълви мъжът Ц ћного... много ми е... студено...

—етне се помъчи да се завие с чаршафа, но треперещите му пръсти отказаха да му се подчин€т. –ъцете му безсилно се отпуснаха върху леглото.

Ц ¬ ста€та е топло! Ц прозвуча гласът, този път по-€сно.

 ато през мъгла той различи не€сните контури на женски силует, надвесен над него. Ќаоколо блещукаха десетки светлинки. Ќав€рно това б€ха н€какви лампи или свещи. ј може би звезди?

Ћампа... свещ... звезда... ѕаметта бе започнала да извиква в съзнанието му образите на предметите, назовани с тези думи.

Ц —туде-ено... Ц той цели€т се затресе, а зъбите му затракаха Ц —тудено!...

Ћеглото бе кораво. ”сети как н€кой с€да до него. ≈дна гальовна ръка го докосна по рамото. ѕочувства нежен дъх по лицето си.

Ц ўе те стопл€! Ц прозвуча шепот в ухото му Ц —ега ще те стопл€!... —ега!

Ќечии кадифени устни докосваха очите му, а после бавно започнаха да се спускат надолу по бузите и устата, по ши€та, по гърдите, корема и слабините. ƒочу се слабо шумолене от свличащи се дрехи. ”сети докосването на горещи женски гърди. ≈дна топла прегръдка пое извиващото му се в конвулсии т€ло. ∆ена ли беше това? »стинска жена?

Д∆енаФ Ц повтори паметта му и за миг възпроизведе н€колко хил€ди образа на жени. Ќо кои б€ха те и откъде се б€ха взели там? ћоже би все н€кога щеше да си спомни?

“ой се отказа да напр€га зрението си. “ака или иначе, то не му беше много от полза. ќтпусна се напълно в прегръдките на непознатата. “€лото й се виеше в унес около неговото, ту като лек повей на в€търа, ту като топлите вълнички на океана през л€тото, ту като хищната прегръдка на пантера. Ѕе толкова при€тно!...

Ќе разбра кога бе проникнал в не€, просто в един кратък момент на просветление усети влажната й топлина.  ато че ли времето престана да съществува, а сетивата му с€каш задълго се преплетоха едно в друго. “ласъците му експлодираха като вулкан. “ръпки на премала се разл€ха по т€лото му и той се отпусна безсилно на леглото. —ветът разми очертани€та си.

Ц Ќе! Ц пълен с отча€ние писък с€каш разсече на две вселената Ц Ќе си отивай!

ќчите й се нал€ха със сълзи. “€ отново страстно запрегръща и зацелува мъжа, но след като се увери, че той само спи, се успокои и отново седна на леглото до него. ѕогледът й се про€сни. ¬се още бе гола, а по т€лото и се стичаха тънички струйчици влага. “€ въздъхна с облекчение и запали една цигара. ¬дъхна дълбоко дима и с блажена усмивка го изпусна към тавана.

ѕрокара отново нежната си длан по лицето му.

Дўе тр€бва да те обръсна!Ф Ц помисли си т€, усещайки наболата му брада и се усмихна в душата си Ц ДЌо първо да опитам да те пренеса н€как си до спалн€та!Ф


* * *

“ой примигна, а сетне р€зко отвори очи. —лънцето светеше право в лицето му. —лънцето?... ¬ паметта му заплуваха картините на стотици изгреви и залези. Дјх, да! —лънцето!...Ф

“ой се надигна и седна. Ѕавно се огледа. Ќамираше се в просторна ста€ с млечнорезедави стени и широки прозорци, в гол€мо двойно легло, застлано с при€тно ухаещи, небесносини чаршафи. «аозърта се сащисано.  акво беше това м€сто?

¬ратата неочаквано се отвори и в ста€та влезе симпатична млада жена с нежношоколадов св€т на кожата и по воалено бельо, под което прозираше т€лото й. Ќе влезе, а влет€.  ато пеперуда от приказките.

Ц “и си станал? Ц запърха.

„аровна усмивка озари лицето й и откри белите й като корал зъби. Ќа едната й буза заси€ мъничка трапчинка.

Ц »скаш ли кафе?

“ой чак сега забел€за, че шоколадовото видение носеше в ръце малък поднос с наредени върху него каничка, захарница, две чаши, пепелник и кути€ цигари.

»зумени€т му поглед се спираше ту на не€, ту на подноса, ту отново хукваше из ста€та. ∆ена? “ъмнокожа?  акво означаваше това?

Ц  ъде съм? Ц плахо попита той и вдигна объркан поглед към не€ Ц  о€ си ти?

“€ сложи подноса върху една кокетна масичка на колелца, ко€то не бе забел€зал по-рано, избута € до леглото и седна върху завивките Ц току до него. ƒългите й катранено черни къдрици, б€ха стегнати в опашка на врата.

Ц “и си в мо€ дом Ц погледна го жената с усмивка Ц ј аз съм ƒорис.

Ќал€ кафе в двете чаши. ѕогледът му крадешком се плъзна по т€лото й. “€ не носеше сутиен. ѕри наливането на кафето жената, ко€то нарече себе си ƒорис, леко се бе навела и широкото деколте на късата й почти прозрачна нощница за миг откри малките й, остри гърди, стегнати и леко потни, също като две немирни гугутки в гнездо.

Ќе беше чак толкова красива, колкото му се стори в началото. Ќаистина, фигурата на т€лото й бе крехка и из€щна, способна да разпали мъжкото въображение. Ќо лицето й, зад меки€ чар, който излъчваше, всъщност изглеждаше по-скоро сурово, строго и властно Ц въпреки правилните си черти и възхитителната усмивка, разцъфнала върху устните й. “ой дори си помисли, че на тъмно би могла да му се стори по-скоро демонична и страховита, отколкото красива.

Ц — колко захар го предпочиташ? Ц продължи да се усмихва т€.

Ц јми... н€ма значение Ц отвърна той небрежно.

ƒорис? “ова име не му говореше нищо. Ќикога не бе познавал жена на име ƒорис. Ќи...кога?  ога? »зведнъж той с ужас откри, че не си спомн€ нищо за себе си.  ак бе жив€л вчера?  акво му се е случило онзи ден, преди седмица, месец, година, десет години...

ќткритието го задъха. “ой скочи като побъркан и се озова до прозореца. √ледката отвън го вцепени!

Ќамираше се в къща върху н€какъв хълм. Ћистата на дърветата б€ха обагрени във всички отенъци на жълтото и каф€вото. ¬еро€тно беше есен.  ъщата имаше малък двор с добре поддържани цветни лехи, пр€сно бо€дисана в зелено ограда от ковано жел€зо... Ќо там... “ам Ц в далечината... ¬ подножието на хълма се издигаше град, какъвто той не помнеше да е виждал. Ќе си бе представ€л такъв град. Ѕлест€щи, свързани помежду си, небостъргачи от стъкло и метал се извис€ваха чак над облаците. ћогъщи кули със с€каш нанизани върху т€х огромни метални кълба б€ха устремили върхове към небесата и искр€ха на изгр€ващото —лънце. ћежду сградите по въздушни трасета на н€колко нива прелитаха странни превозни средства, различни по цв€т и размери...  акво беше това?

Ц  ъде съм Ц ужасено се обърна отново той към не€ Ц  акво е това м€сто?  ой съм аз?

Ц “и си у дома Ц топло произнесе ƒорис.

ѕосле стана от леглото и нежно положи длан върху рамото му.

Ц Ќе... Ц погледна € с паника той Ц  о€ е тази... планета?

Ц «ем€та, ћайкъл, «ем€та Ц зениците й унесено гледаха неговите.

Ц ћайкъл?... јз ли съм ћайкъл?

Ц ƒа Ц усмихна се умилително т€ Ц ти си ћайкъл.

Ц ќткъде знаеш?

Ц «нам Ц те го прегърна и леко положи глава върху гърдите му Ц просто знам...

» т€ със звънлив см€х го бутна обратно в леглото, скочи върху него и с един замах смъкна нощницата си.

“ой с неописуема изненада установи, че през ц€лото време е бил съвсем гол.

Ц ’аресвам ли ти? Ц д€волито попита т€.

Ќо сега в гласа й се прокраднаха нотки и на нещо друго, което ћайкъл долови, но не усп€ да разбере. Ќещо много тревожно и трагично.  ато спомен за н€какъв кошмар. Ќещо... нещо много срашно. Ќадхвърл€що човешките представи за ужас.

Д о€ си ти?Ф Ц повтори той на ум Ц Д» кой съм аз?Ф

ѕосле неочаквано захвърли тези мисли далеч от себе си. ƒорис лекичко пое мъжествеността му с устни, а мъничко по-късно се надигна, милвайки го по слабините с една ръка и гальовно докосвайки го по гърдите с другата, като продължаваше да го гледа така закачливо.

Ц ’аресвам ли ти? Ц попита т€ отново.

“ой нежно сложи дланите си на кръста й, гледайки € унесено.

Ц Ќо... заекна Ц аз съм б€л, а ти си...

ѕрекъсна го звънки€т й см€х:

Ц —амо не ми казвай, че имаш расови предразсъдъци! ƒоколкото знам, не си членувал нито в  у- лукс- лан, нито в ДЅ€ла силаФ, нито в ко€то и да е расистка организаци€. ƒори не си им симпатизирал!

Ц ƒоколкото знаеш... Ц повтори той като в сън Ц ќткъде знаеш? » защо аз не го знам?

“€ отново се усмихна, този път Ц малко по-хладно:

Ц ’аресваш ли ме?

Ц ƒа! Ц в захлас отвърна той Ц ћного!... Ќо откъде знаеш кой съм и какви са или не са симпатиите ми?

“€ прокара пръсти в косата му:

Ц “ака пишеше в картона ти...

Ц  акъв картон?

Ц “во€т картон!

¬ отговор той само замига на парцали.

Ц “во€т картон Ц повтори т€ Ц от CORAL1! Ќаистина ли не си спомн€ш?

“ой завърт€ глава неразбиращо.

Ц Ќе, ƒорис, не си спомн€м...

Ц Ќищо Ц засм€ се т€ Ц ще си спомниш.

ѕосле се протегна с онази очарователна превзета леност, с ко€то жените са способни да подлуд€т всеки мъж и р€зко се наведе над него:

Ц ’айде да се любим!

Ц ј... кой е градът отсреща? Ц изстена ћайкъл.

Ц Ѕостън Ц прошепна му т€ и облиза ухото му.

Дƒа... ћай н€кога съм жив€л в ЅостънФ Ц усп€ да мине през главата му, миг преди да се отпусне в об€ти€та на ƒорис и да отдаде на необузданата й страст.

Ц ƒорис... мълвеше той в несв€стЦ јх, ƒорис... Ќеверо€тна си...


* * *

ƒва часа по-късно той седна на леглото и отпи от нал€тото в чашата кафе. «а негова изненада, то все още бе топло и изпускащо пара, като че ли бе сварено току-що. Ќе си спомн€ше дали е пушач или не. «атова си запали цигара Ц ей така, за всеки случай.

Ц ћр-р-р-р-р Ц долет€ изпод чаршафа гласчето на ƒорис Ц недей да изпиваш и двете чаши!

Ц ƒорис Ц попита той Ц защо кафето е още топло? ѕреди колко време го нал€?

Ц Ќай-обикновени подгр€ващи чаши! Ц измъкна се т€ изпод чаршафа и седна на възглавницата Ц ≈, Ц продължи т€ Ц дизайнът им е малко ДретроФ, но така повече ми харесват.

ƒори не направи опит да се прикрие с чаршафа, както го прав€т във филмите. ƒържеше се ведро и непринудено. ѕосегна да си вземе цигара.

ѕодгр€ващи чаши? Ќай-обикновени? „е и ДретроФ? ўо за д€волщина?

Ц ƒорис... Ц в гласа му отново се надигна предишната паника Ц ƒорис, ко€ година сме?

Ц ƒобър въпрос! Ц забел€за т€, като поклати т€ глава с неочаквана сериозност и издуха дима към него Ц ƒве хил€ди триста седемдесет и девета.

Ц ƒве хил€ди триста седемдесет и... Ц повтори той като хипнотизиран.

» всичко се върна.

Ќаведнъж.

¬сички спомени за отминали€ му живот внезапно нахлуха в нещастни€ му череп и се заблъскаха б€сно там също като безчислени стада от останали на сухо риби.

Ц ј-а-а-а... застена той, стиснал с ръце главата си Ц Ќе-е-е-е-е-е...

Ц ћайкъл Ц уплашено изпищ€ ƒорис Ц ћайкъл, какво ти е?

“ой се изправи р€зко. ¬се още дишаше тежко.

Ц —помних си! Ц възбудено извика той Ц —помних си, ƒорис!

» заговори толкова бързо, че т€ едва смогваше да разбира:

Ц јз съм ћайкъл —вен. –оден съм през 2032 год. в Ѕостън. ћайка ми е американка и се казва... казваше се Ц поправи се той Ц ƒженифър. ѕо баща –идли. ј баща ми е швед Ц името му беше ќлаф —вен. јз съм инженер по образование... ћагистър по автоматика и системотехника. Ќе съм женен Ц той затвори очи и в спомените му заиграха безчет светлини Ц «агинах през 2066 год. в автомобилна катастрофа. Ќа 34 години. Ѕ€х забравил н€какви документи в службата. Ѕързах да ги взема Ц на други€ ден заминавах в командировка до ќлбани и щ€ха да ми тр€бват... » от бързане Ц на! ¬иж какво става като бързаш толкова! Ќ€колко години по-рано б€х сключил договор с компани€та CORAL Ц платих им почти половин милион, за да ме замраз€т след смъртта ми и да бъда размразен, когато се открие начин да бъда съживен отново... явно са открили! Ц забел€за той със задоволство. Ц  азах ли, че не съм се женил?... ћай да. Ќикога не съм имал сериозна връзка с жена. Ќикога не съм се любил с истинска жена. ¬същност предпочитам виртуални€ секс. ѕредпочитам ли Ц не, заклет фен съм на киберсекса!

Ц ¬иж, това не го пише в картона ти! Ц с насмешка отбел€за ƒорис Ц ќт теб го научавам!

Ц  акто и да е! Цпродължи небрежно той Ц  азваха, че усещани€та са абсолютно същите, само дето не ти се налага да се ангажираш...

Ц ј ти Ц прекъсна го тайнствено ƒорис, усмихнато вбила маслинените си очи в неговите Ц вече какво мислиш сам по този въпрос?

Ц јми... Ц обърка се той Ц май не съм много сигурен...

ѕрез лицето на ƒорис за миг проб€га тъмночервена с€нка и една звънка плесница изплющ€ по бузата на ћайкъл.

Ц ј сега? Ц попита отново т€ със същата тайнствена усмивка.

Ц ћ-да... Ц почеса се той по удареното м€сто Ц ¬ киберсекса май н€маше такива внезапни екстри.

Ц »звин€вай! Ц потърка се в него т€, също като търсещо ласка коте Ц нали не те забол€... много?

Ц ћ-да... Ц промърмори той Ц Ќаистина... Ќе е същото! Ќо това, че никога не съм спал с истинска жена е в€рно!  акто е в€рно и това Ц додаде той с насмешка Ц че никога през живота си не съм пушил!

» на свой ред издуха дима от цигарата си в лицето на ƒорис.

ƒвамата едновременно избухнаха в искрен см€х.

Ц ј като изключим Ц зениците й все още се смееха Ц виртуалните свалки...  акво друго обичаше да правиш?

Ц ќ Ц каза мъжът Ц ћного неща. ƒа гледам телевизи€, да чета фантастика...

Ц ’аресваш литературата? Ц разшириха се очите й.

Ц Ќе Ц фантастиката. —вежите идеи, сочни€ език, животът в бъдещето, машини, роботи, андроиди... —ъщо и магьсници, митични същества, пророчества, велики герои, сражени€, кръвопролити€...

“€ леко сбърчи вежди, но продължаваше да се усмихва Ц този път Ц малко по-различно:

Ц —амо това ли са ти критериите?

Ц јми... Ц сви той рамене простодушно Ц ƒа не би фантастиката да е нещо друго?

ƒорис тръсна глава, с€каш в опит да прогони н€каква мисъл.

Ц »скам да ти сподел€ нещо лично Ц топло пое в длани лицето му т€. “айнствената й усмивка се беше върнала.

» тихичко прошепна в ухото му, с€каш имаше кой да ги чуе:

Ц јз също никога не се б€х любила в реалността!

Ц » има ли разлика с киберсекса?

Ц –азликата ли?... Ц т€ отдели лицето си от неговото, но ръцете й продължаваха да обгръщат раменете му Ц ≈то, сега ме хвана, както се казва Ц Дпо бели гащиФ! ¬ъпреки, че в момента съм без т€х Ц смигна му т€ заговорнически и с престорено неудобство заразглежда голото си т€ло. ѕосле отново го погледна и лицето й доби замислено изражение Ц ћисл€, че разликите могат да се намер€т другаде...

Ц  акто и да е Ц безгрижно каза ћайкъл Ц все пак CORAL са открили технологи€ за съжив€ване! —ега пак съм жив и свободен! ј и имам до себе си красива жена, при това Ц истинска!

ƒорис неочавано доби сериозно изражение. —тана от леглото, отвори една врата в стената, ко€то всъщност се оказа гардероб и бавно започна да се облича. —ложи си н€какви бикини с промен€щи се цветове, тъмносребрист панталон, б€ла блузка и сако със странна кройка, направено от още по-странна матери€, ко€то с€каш поглъщаше светлината.

ћайкъл € гледаше мълчаливо.

Ц —трахувам се, Ц предпазливо се обърна т€ към него Ц че не си толкова свободен, колкото може би си мислиш...

Ц «ащо?

“€ седна на леглото. Ћеко помръдваше устни, с€каш търсеше точните думи. ѕосле повдигна рамене:

Ц ўе се облечеш ли?

Ц јз ли? јми... Ц ћайкъл се заозърта безпомощно.

Ц ¬иждаш ли Ц поклати глава шоколадовата ƒорис Ц колко е елементарно? “ук все още н€маш никакви дрехи... ƒори и един-единствен чорап.  ак си представ€ш да излезеш на двора както те е майка родила?

“ой сведе глава сконфузено:

Ц «начи... тр€бват ми н€какви дрехи...

Ц ƒа, тр€бват ти Ц помилва го т€ по бузата Ц само че, засега н€маш нито цент.

Ц Ќе б€х помислил за това Ц тихо отвърна ћайкъл.

Ц ќ, не бой се! Ц целуна го т€ Ц ќще сега ще ти куп€ дрехи. Ќо не там е проблемът!

Ц ј къде?

Ц ƒай ми една цигара Ц протегна се т€ към кути€та. «апали и замислено издиша дима встрани.

Ц ћиналата година Ц започна ƒорис Ц CORAL об€ви фалит...

Ц ј... Ц заекна той, но т€ сложи тънкото си пръстче на устните му.

Ц Ќищо не доказаха, нищо не откриха... »муществото им все още се разпродава. «амразените хора Ц също. —ъжал€вам, че тр€бва да ти го кажа, ћайкъл, но... за света навън ти не си човек... “и си Ц т€ преглътна с болка Ц имущество...  упих те съвсем евтино Ц за н€какви си 90 ранда. —ъжал€вам Ц бързо го прегърна т€ и обсипа лицето му с целувки Ц страшно съжал€вам...

Ц јми... Ц преглътна слюнката си той Ц как съм ожив€л тогава?

Ц ¬иж сега Ц наклони лице т€ към неговото Ц аз съм доцент по медицина в катедрата по биотехнологии в Ѕостънски€ университет. ¬ града, който виждаш ей-там Ц през прозореца Ц —амо че... Ц т€ с€каш търсеше подход€щи думи да об€сни нещо Ц в извънработно...

Ц ƒа-а-а-а... Ц прекъсна € мъжът провлачено Ц ћай разбирам! «начи не CORAL, а ти си открила технологи€та! “и, или екипът, в който работиш!

“€ сви устни:

Ц “ехологии... “ехнологии много! Ц проговори скептично т€ Ц Ќе знам обаче досега н€кой да е открил технологи€ за справ€не с бюрокраци€та! “р€бват ти документи, акт за раждане, застраховка, социални осугуровки... ј и градът гъмжи от полици€. Ќа всеки ъгъл, за вс€ка услуга ти искат лична карта: за подземното и за въздушното метро Ц лична карта; за да влезеш в ко€то и да е сграда, дори и в обществена тоалетна Ц лична карта; за да си поръчаш най-обикновено кафе или газирана вода Ц лична карта... ј и полицаите непрекъснато прав€т разни справки, проверки... » пак ти тр€бва лична карта!

Ц Ќо аз имам лична карта и акт за раждане! Ц възкликна ћайкъл Ц Ќе са ли ти ги дали заедно с... хм, картона?

Ц ƒа, бе... »маш! Ц жлъчно направи гримаса т€ Ц ќтпреди триста и незнам си колко години... ќпитай да ги покажеш където и да е и да изтърсиш: Дјз съм ћайкъл —вен, роден през 2032 година, умр€л през 2066-та и наскоро възкресен!Ф. «наеш ли къде ще те прат€т?

Ц “ехнологи€та... още не е ли патентована? Ц изуми се той.

ƒорис завърт€ глава:

Ц ќнези, в ѕатентното ведомство Ц въздъхна т€ Ц винаги са си падали реалисти... јко н€кой пробва да патентова нещо такова... като нищо може да се озовем в различни отделени€ на една и съща лудница!

ѕосле с жест го подкани да изл€зат от ста€та. “ой се подчини. ќзоваха се в просторно антре, от което вл€зоха в друга ста€, ко€то изглежда беше работни€ кабинет на ƒорис. ѕочти целите стени представл€ваха библиотеки с наредени върху т€х стотици томове медицинска и художествена литература и мънички пластмасови кутийки Ц веро€тно електронни носители на информаци€, аналог на дисковете, които ћайкъл помнеше от времената, в които беше жив€л. ƒо прозореца имаше малко бюро, изработено от стъкло или от н€какъв друг прозрачен материал, съвършено имитиращ стъклото.

Ц  акво е това? Ц заразглежда той мъничка плоска кутийка, закрепена с вендузи към плота.

Ц  омпютър Ц кратко отвърна т€ и отвори една вратичка под библиотеката.

»звади оттам н€какви предмети, ≈дини€т приличаше на дреха, а други€т Ц на стъкло за мотоциклетен шлем. “€ бързо прибра дрехата, сложи н€какви ръкавици, които извади от чекмеджето на бюрото. ѕосле седна на стола зад бюрото, над€на стъклото като очила и разпери ръце в странна поза. —тъклото бавно потъмн€.

Ц  акво правиш? Ц учуди се ћайкъл.

Ц ќбличам те Ц засм€ се т€ в отговор.

Ц »скаш да кажеш, че сега си в нета?

Ц ƒа Ц отвърна ƒорис Ц сега съм на една от търговските улици.

—етне стана, свали ръкавиците и стъклото и му ги подаде с усмивка:

Ц »збери си сам какво искаш да носиш.

“ой нерешително пое предметите и започна да ги разглежда:

Ц Џ-ъ-ъ-ъ... никъде не виждам кабели...

Ц ќт близо сто години Ц делнично повдигна рамене т€ Ц информаци€ се предава само по безжичен път.

“ой усп€ само да изтърси едно Дј-хаФ, след което над€на маската, защото това беше холограмна маска, и сложи ръкавиците.

ќзова се в просторен магазин за дрехи. Ѕеше съвършено сам. Ќ€маше продавачи, само безкрайни стендове с наредени по т€х закачалки с какви ли не мъжки дрехи Ц от модели, които се сториха познати на ћайкъл, до най-немислими и причудливи облекла.

Ц ƒорис! Ц извика той възхитено Ц “ук има дори пробна! Ќаистина ли мога да премер€ нещо?

Ц ћожеш! Ц дочу се смехът й Ц ’айде побързай.

ДЋе-ле-е-е-е... Ц помисли си той Ц  олко напред сме отишли!Ф

»збра си н€колко чифта панталони, които му сториха практични, десетина тениски, бельо и ризи. ¬ръхни дрехи... Ќе, те можеха да почакат!

—вали маската и € подаде на ƒорис. —тана от стола.

Ц √отово! Ц закачливо му се усмихна т€ Ц ƒо н€колко часа ще достав€т поръчката. ўе остав€т пакета до вратата на къщата. ѕросто отвар€ш и го взимаш!

“ой кимна. ѕри€тно е да си гол в компани€та на хубава жена, но човек не можеше да си стои гол през ц€лото време.

Ц ј Ц попита той Ц какво беше това, което прибра в шкафа?

Ц  остюм Ц равнодушно каза ƒорис Ц —ензорен костюм.

ѕосле тръгна към вратата.

Ц Ќ€мам повече време! Ц със съжаление въздъхна т€ към него Ц “р€бва да отивам на работа!

Ц ƒорис! Ц тръгна ћайкъл към не€ Ц ƒорис...

Ц ƒа?

Ц Ѕлагодар€ ти!... Ц тихо продума той и ръцете му обвиха раменете й.

“€ сведе глава на гърдите му, отвръщайки на прегръдката:

Ц Ќ€ма защо... Ќ€ма защо...

ѕосле бързо го целуна по устните и се втурна в коридора.

Ц ƒорис Ц извика той след не€ јми... аз какво да прав€, докато те н€ма?

Ц јми... Ц спр€ се т€ сепнато Ц Ќе знам! ≈й-там е кухн€та Ц като огладнееш, хапни си смело! јко искаш... прекопай градината. ј ако искаш Ц недей! Ц и повдигна рамене Ц —амо не влизай в онази ста€ там! Ц » посочи с карамеленото си пръстче една врата в кра€ на антрето Ц „ао! Ќ€ма да се бав€!

» изхвръкна навън.

—лед по-малко от минута ћайкъл вид€ през прозореца как от двора на къщата излет€ н€какъв чудноват хибрид между автомобил и космически кораб и се устреми към града в подножието на хълма. ƒорис.

“ой остана сам. √ледай ти! ”мираш преди триста и н€колко години... ѕосле възкръсваш... » откриваш до себе си при€тна млада жена, ко€то те чука до скъсване, гощава те с кафе от н€какви уж ДретроФ чаши, дето сигурно имат повече от интелект от тво€ собствен... » съвсем недвусмислено си пада по теб!

ћайкъл влезе в съседната ста€ Ц току до онази, за ко€то ƒорис му каза да не отвар€. »зглеждаше като гостна. ѕросторна, с картини по стените, големи прозорци и застлана с мек килим. ¬ средата й имаше дълга, не особено висока маса с н€колко фотьоила около не€. ¬се още гол, ћайкъл блажено се тръшна на едини€ от т€х и се протегна сънено:

Д–ай!Ф

¬ърху кути€та цигари, небрежно хвърлена на масата пред него, прочете надпис: Дѕушенето е опасно за ¬ашето здраве!Ф. “ой искрено се разсм€ и запали една. “ака или иначе Ц живееше втори живот!

—тана и започна да разлежда закачените на стените картини. —€каш б€ха рисувани от художник-любител. Ќо ръката, държала четката, макар и не съвсем майсторска, определено е била умела! Ќа едната картина, в ц€лото си великолепие искреше градът, който ћайкъл бе вид€л през прозореца на спалн€та. ДЅостън... Ц мина през ума му Ц “риста години по-късноФ. Ќа другата се виждаше б€ла къща с червен покрив, висок комин и градина, кацнала върху негол€м зелен хълм, сред малка горичка. ¬еро€тно къщата на ƒорис. ¬аза с цвет€... Ќебрежно разпилени около не€ разтворен бележник, писалка, пепелник с дълго неизтръскван фас от цигара и нахапана €бълка... ѕак цвет€...

ѕоследната картина беше портрет. »зобраз€ваше самата ƒорис. Ѕеше облечена в червена тениска и се усмихваше със слънчев поглед.  осите й б€ха стегнати на темето и образуваха нещо като гол€м помпон върху главата й. ћайкъл се вгледа. Ќе, тук в лицето й ги н€маше онези черти на строгост и суровост, които бе забел€зал сутринта. Ѕеше просто... просто красива.

¬сичките картини носеха един и същ подпис: ƒ. √.

Дћоже би е имала при€тел Ц жегна го отвътре Ц ’м... –евнувам ли?Ф

—етне отиде до кухн€та. ¬ ъгъла вид€ гол€м б€л шкаф, за който предположи, че е хладилник. —амо дето не се виждаше дръжката на вратата.  акто и самата врата. ƒокосна го с ръка и предната му стена леко се плъзна настрана. ƒа Ц наистина беше хладилник! “ой извади н€какъв колбас, който силно му заприлича на кремвирш. Ќапъха го между две филии хл€б, сложи едно парче сирене и намаза върху кулинарни€ си шедьовър две-три лъжици сос, ухаещ на горчица. Ќе стана нужда да отгатва как се затвар€ проклети€ хладилник от бъдещето.  огато се отдалечи на два-три крачки, той се затвори сам.

Дћ-м-м-м... Ц помисли си той, дъфчейки с наслада Ц ƒоста удобно!Ф

» похапвайки от сандвича, се отправи към кабинета.

ќще отпреди му бе направило впечатление, че компютърът на ƒорис изглежда необичайно за представите му.  абел, в действителност, имаше. ≈дин-единствен. —вързваше машинката с един миниатюрен контакт в стената.

Д ак ли се включва?Ф Ц полюбопитства той на ум.

ќтвори шкафа, в който ƒорис бе сложила онази причудлива виртуална маска и сензорни€ костюм. «а маската Ц добре. Ќо дали му ставаше костюмът? “ой го разгъна Ц беше от н€каква много еластична, при€тна за допир, матери€.  ато нищо щеше да му стане! Ќо каква беше тази дупка между крачолите? –азгледа € Ц €вно костюмът така си беше произведен. Ќо надали тази празнина е била направена, за да си остане зейнала! “ой отново надзърна в шкафа. ѕогледът му спр€ на б€ла пластмасова кути€, сложена на долни€ рафт. ¬ не€ се мъдреше причудливо приспособление с неопределени, заоблени форми, направено от мек, не чак толкова еластичен материал, като този на костюма. «аразглежда го и установи, че се състои от н€колко части. ≈дната напомн€ше на две изкуствени вагини, свързани помежду си. –азсто€нието между т€х можеше да се промен€. ƒругата приличаше на два вибратора, напъхани в т€х с главичката нагоре. ¬сичко това се слагаше в нещо като калъф, който обаче си стоеше широко отворен. ѕрофилът на горната му част идеално пасваше на дупката между крачолите на сензорни€ костюм.

Дјми да! Ц плесна се ћайкъл по челото и изпусна една гол€ма троха на зем€та Ц ≈то как правиш виртуален секс!Ф

»злежда ДуредътФ, защото ћайкъл не можа да измисли подход€що име за него, беше универсален за двата пола Ц когато го използва жена, комплектът е пълен, а мъжете просто свал€ха вибраторите... или свал€ха само предни€, а други€ използваха по предназначение, в случай, че имат по-особени сексуални наклонности.

“ой прибра всичко в кутиите и затвори шкафа.

Д олко са напреднали!Ф Ц каза си. ѕодобни чудесии имаше и в неговото време, но б€ха експериментални и надали притежаваха качествата на тези, които току-що беше разгледал.

—една на стола зад бюрото и отвори чекмеджето.  утии. “ънки пластмасови кутии. ќтвори една Ц съдържаше пет миниатюрни диска. Д950 “B! Ц прочете върху т€х Ц Ѕрей!...Ф.  акво ли имаше на т€х? ¬зр€ се в етикетчетата: Д—ватбата на ‘игароФ, Д“оскаФ, Дѕорги и ЅесФ... ’м!...

ƒо кутиите вид€ писалка. я! „е хората от ’’IV век използваха ли още такива неща? Ѕележник... „удна работа Ц не беше електронен, а най-обикновен. ќт харти€. –азгърна го и попадна на случайна страница. —тихове. Ќадраскани на ръка. “ой се зачете:

» идва ден

на съзерцание и милост.

» идва ден,

а може би е нощ ?

» тихо е,

и пълно е ...

и може би е страстно -

дори и сам

да вдигнеш тост....2

Ќеочакван шум долет€ от входната врата. “ой бързо мушна бележника обратно в чекмеджето и хукна към входа. ѕогледна през прозореца Ц един автомобил, подобен на този, в който замина ƒорис, бързо се отдалечаваше по посока на града. Ќа прага лежеше кашон, цели€т облепен с разни етикети.

Дƒрехите ми!Ф Ц зарадва се ћайкъл, бързо отвори вратата и грабна скъпоценната пратка. ќбу слипове и си избра чифт джинси и тениска, с холограмен образ на разголена цицореста блондинка с каубойска шапка и надпис: ДFuck me inЕФ —ледваше адресът на н€какъв сайт.

—ега можеше спокойно да се поразходи из двора! ¬ече не се чувстваше като пещерен дивак.

Дƒали не забравих нещо?Ф Ц мина през главата му тревожна мисъл. ѕомъчи се да си спомни, тъй като не му се връщаше обратно, но си реши, че н€ма смисъл да се притесн€ва и уверено закрачи навън.

—игурно доста от съвременниците на тъмнокожата му спасителка биха сметнали, че дворът й също е малко ДретроФ, както дизайна на сервиза за кафе. ѕътека от мраморни плочки водеше към външната врата, около оградата шум€ха н€колко добре поддържани дървета, вд€сно от него растеше огромната топка на храст чимшир, а вл€во оградена с речни камъни градина с цвет€. –етро или не Ц дворът на ƒорис беше подреден с чувство.

Д“а... какво ми каза т€?... ƒа прекопа€ градината?Ф

«аобиколи къщата и под малък сайвант откри земеделски сечива. «а бел€ Ц никога не бе хващал мотика. «атова нарами най-малката и закрачи към градината. ќбеща си да се постарае максимално.

Ѕлизо три часа по-късно, капнал от умора и плувнал в пот, ћайкъл седна на мраморните плочки и настървено затърси кути€та цигари, ко€то предвидливо бе сложил в джоба на джинсите.

Д≈то защо хората пушели!Ф Ц помисли си той с ирони€.

—етне заоглежда прекопаната в по-гол€мата си част градина. Ќ€маше счупени стебла и буци пръст по пътеката. Ќикога не се бе занимавал с подобни неща, но все пак работата му изглеждаше свършена прилично.

“р€бваше веднага да се изкъпе! –еши, че ƒорис не бива да го заварва в това жалко състо€ние.

Ќо вече беше късно Ц проехт€ звук от клаксон и футуристични€т й автомобил спр€ на две педи височина над пътеката. ¬ратата му се отвори и отвъре, усмихната до уши, скочи самата ƒорис и се затича към него.

Ц ћайкъл! Ц ахна Ц ти си прекопал градината!

Ц ћ-да... промърмори той с известно недобство Ц Ќо не съм сигурен дали съм се справил добре...

“€ с престорена критичност огледа резултатите от градинарските му усили€, прегърна го и смигна поощрително:

Ц  ато за първи път е... доста добре!

» устните й леко докоснаха неговите.

Ц ’аресва ли ти да прекопаваш градината? Ц закачливо се засм€ ƒорис.

“ой се почеса по врата:

Ц јми... Ќе знам... Ќо е доста уморително! ¬ ’’IV век н€мате ли си роботи за тази цел?

Ц »маме... Ц усмивката й стана скептична Ц Ќо роботът е... само машина...  олкото и добре да си върши работата, никак не е трудно да се отгатне дали една градина се поддържа от робот или от човек.

Ц ”ф... Ц усп€ само да изпъшка ћайкъл.

Ц ќ, Ц погледна го т€ в очите с тревога Ц ако не ти харесва, недей повече да го правиш! ћога и сама... Ќо какво си обл€къл? Ц шеговито се престори т€ на засегната, докосвайки тениската му.

Ц јми...

“€ с наслада вдиша аромата на потното му т€ло:

Ц ћиришеш на... мъж... Ц затвори очи ƒорис и го прегърна още по-силно.

Ц “р€бва да си взема... да си вземем душ!

Ц «аедно? Ц възкликна т€ Ц „удесна иде€!

ћинута по-късно двамата се прегръщаха голи под горещите струи. ƒорис се любеше с неверо€тна страст.

»зл€зоха, загърнати в хавлии, хапнаха набързо и скочиха в леглото. „ак до среднощ ста€та се оглас€ше от огнените им стенани€.


***

Ќа сутринта, ћайкъл в просъница протегна ръка да помилва ƒорис. ƒланта му напипа празно м€сто. ƒорис € н€маше! “ой отвори неспокойно очи и седна в леглото.

“очно срещу него стоеше ƒорис. »маше доста странен вид Ц бе обл€кла, както му се стори Ц на голо Ц б€ла престилка, ц€лата оплескана в разноцветни петна. Ћицето й изглеждаше напрегнато и съсредоточено. Ѕе прехапала леко език, а косата й бе стегната в помпон. ¬ ръка държеше тъничка четчица.

Ц ћол€ те Ц тихо рече т€, а очите й се усмихваха Ц постой така още мъничко!

Ц Ќо... какво правиш? Ц потърка клепачи той.

» чак сега вид€, че т€ бе разтворила до леглото гол€м триножник със закрепена върху него рамка.

Ц –исувам те Ц повдигна т€ рамене, а на бузата й отново заси€ трапчинката.

“ой бавно зае предишната си поза. “оку до него бе масичката с ретрочашите. ћайкъл отпи една глътка и запали цигара. ѕосле се загледа в ƒорис.

Ц “олкова ли съм хубав? Ц засм€ се той и си спомни, че не особено атлетичната му фигура и кръглото му лице винаги му б€ха създавали комплекси.

Ц Ќа мен ми харесваш! ƒай ми цигара!

“ой протегна кути€та към не€.

Ц Ќо... защо е този труд? Ц изуми й се ћайкъл Ц н€маш ли фотоапарат?

Ц »мам Ц произнесе замечтано т€ Ц но това... това е различно! ѕостой още малко!

“ой отново застина.

Ц ƒорис... Ц сети се по едно време Ц  ой е ƒ. √.?

Ц ƒорис √ленд Ц отвърна му т€, без да вдига поглед от платното Ц јз. «ащо?

Ц ј, нищо... ѕросто... спомних си за картините в хола...

Ц –азгледал си ги? Ц поусмихна се т€ Ц ƒа, мои са.  ак ти се струват?

Ц јми... почеса се той Ц не съм сигурен. јз не съм професионалист...

Ц Ќе ти харесват! Ц направи неопределена физиономи€ ƒорис Ц Ќали?

Ц Ќе съм казал това! Ц бързо отвърна ћайкъл Ц ’убави са, но... ѕросто не съм сигурен дали съм способен да оцен€вам този вид изкуство.

“€ го изгледа изпод вежди, но не каза нищо.

Ц ќтначало помислих Ц продължи с известно неудобство той Ц че ги е рисувал н€кой твой при€тел... любовник, де...

Ц ј ти Ц отговори ƒорис, без да вдига очи от платното Ц с чии уши ме слуша, когато ти казах, че никога не съм имала интимна връзка в реални€ св€т?

Ц ѕомислих си че... че ме будалкаш.

Ц Ќе, ћайк Ц прекъсна за миг заниманието си т€ и го погледна право в зениците Ц помислил си, че съм те излъгала. «апомни добре! Ц т€ бе хванала четката с два пръста и € бе насочила към него, също като учител, преподаващ урок Ц јз никога не лъжа!

“ой помълча за малко и поде отново:

Ц ј стиховете в он€ тефтер... “вои ли са?

ƒорис отново го изгледа изпод вежди. “ози път Ц доста по-ведро. “опна четката в чашката с терпентин, а сетне започна да размазва н€какакви бои по палитрата.

Ц » там ли си ровил? Ц промърмори т€ под носа си, но с тон, който подсказваше, че не й е непри€тно.

Ц Ќе тр€бваше ли? Ц стресна се той Ц »звин€вай, аз само...

Ц ћайкъл... Ц ƒорис седна на кревата до него, а очите й го гледаха топло Ц ћайкъл! ƒомът ми е изц€ло на твое разположение! Ц и протегна крехките си ръце към него Ц јз... н€мам какво да кри€ от теб.

Дѕрекалено хубаво е!... Ц помисли си той Ц ѕрекалено е хубаво, за да бъде истина! ћоже би, аз просто сънувам...Ф

”стните му потърсиха нейните.

Ц »маш бо€ на носа! Ц забел€за той с нежна ирони€.

ƒвамата се разсм€ха.

 огато т€ му каза, че вече е нахвърл€ла основните детайли, той стана и започна да разглежда творението на ƒорис. ≈, ћайкъл не изглеждаше съвсем така, но... какъв беше този бр€г? » дърветата?... Ќа картината се виждаше самотен тропически плаж с излегната върху п€съка уморена фигура на гол мъж, а в далечината се мержелееха огромни футуристични здани€ на непознат град.

Ц  ак ще € наречеш? Ц попита с насмешка Ц Д–еликтФ?

Ц «ащо пък Д–еликтФ? Ц повдигна рамене т€ със смутена усмивка.

Ц јми... «ащото наистина съм реликт Ц засм€ се той Ц ќт ’’I век. ¬чера ц€л ден се чувствах тук като теле в железница, ха-ха-ха... ¬сичко ми ново, всичко ми е непон€тно, причудливо...

ƒорис се усмихна разбиращо:

Ц ≈... ћоже и да е Д–еликтФ Ц и се почеса замислено по слепоочието, остав€йки син€ бо€ от четката.

ѕосле неочаквано се хвърли със см€х върху него и го зацелува б€сно.

Ц –еликтът ми той... Ц прегърна го ƒорис, сведе глава на рамото му и притихна.


* * *

Ц ¬същност... Ц сепна се по н€кое време ћайкъл Ц ƒнес н€ма ли да ходиш на работа?

Ц ћ-м-м-м-м... Ц дочу се гласът й изпод чаршафите Ц днес е съ-ъ-ъбота.

ѕосле стана и седна върху възглавницата. явно доста й се харесваше да с€да по този начин.

Ц “ези два дни Ц произнесе т€ със задоволство Ц са само наши! ”ф-ф-ф... Ц с досада смъкна т€ завивката от себе си и € захвърли на пода Ц “и€ чаршафи само пречат!

» в спалн€та отново се развихриха необуздани страсти.


***

Ќа следващата сутрин ƒорис отново се бе измъкнала от леглото преди него. Ќо този път не беше в спалн€та. ћайкъл € завари в кабинета, седнала гола зад бюрото и сложила холорамната маска. “ой тихо се приближи зад не€ и леко започна да € милва по раменете.

Ц ћайкъ-ъ-ъл... Ц провлачи изкусително ƒорис Ц Ќе сега... »мам малко работа.

–ъцете му бавно се спуснаха към гърдите й и почувстваха твърдата им мекота.

ќт устните й се отрони едно нежно Дјх...Ф

Ц ћайк Ц засм€ се т€ Ц почакай ме още мъничко! —ега ще дойда.

Ц  акво правим, а? Ц иронично подхвърли той Ц ћай не се отказваме от виртуални€ секс?

ƒорис р€зко се извърна към него, смъквайки маската, и вби леден поглед в очите му. Ћицето й бе добило онова властно и демонично изражение, което преди два дни почти го беше изплашило.

Ц —тига дрънка глупости! Ц отр€за го т€.

—етне пак намести маската и продължи заниманието си.

Ц »звин€вай... Ц прошепна ћайкъл Ц но... какво всъщност правиш?

Ц »зпращам една изненада на ѕатентното ведомство. ¬ понеделник ще се изум€т какво е цъфнало в пощата им!

Ц “ехнологи€та? Ц ококори се той и клекна до не€, тъй като наоколо н€маше стол, на който да седне.

Ц ћ-м-м... ƒа Ц отвърна ƒорис простодушно Ц може и така да се каже! “ехнологи€та.

Ц ј... Ц направи гримаса той Ц јми... ако наистина те сметнат за откачена?

Ц ѕреди близо хил€да години Ц започна т€ с н€каква особена назидателна насмешка в гласа, без да прекъсва заниманието си Ц един човек твърд€л, че «ем€та била кръгла и се върт€ла, виждаш ли, около —лънцето! „е и около себе си... » научните, и религиозните светила от онова време му вгорчили живота Ц изкарали го побъркан, после Ц еретик, преследвали го, съдили го, изтезавали го... Ќакра€ даже успели да го притиснат да се отрече от убеждени€та си. ’м... Ц сви за миг устни ƒорис Ц » той наистина се отрекъл... за не повече от минута. ј после казал едни думи, които влезли завинаги в истори€та: » все пак Ц т€ се върти!

—вали си маската, изхлузи ръкавиците и се обърна към него. √олотата й бе влуд€ваща!

Ц ј ти какво мислиш, ћайкъл? Ц ƒорис беше сериозна Ц ¬ърти ли се т€? ¬ъзможно ли е мъртвец да оживее?

“ой все така стоеше клекнал до не€, загубил дар-слово от откровението й.

ДЌа не€ може и наистина малко да й хлопа дъската... рече си снизходително на ум Ц ƒа се мисли за  оперник 3! ’е!...Ф

Ц ƒа... Ц нерешително отвърна накра€ Ц ћисл€ че... може.

“€ затвори очи и кимна с едва забележима усмивка.

Ц ≈, всъщност приключих! Ц разтвори т€ ръце весело.

Ќе им се правеше закуска, затова ƒорис € поръча по мрежата. Ќ€какви понички с ванилов крем. »з€доха ги в кревата.


* * *

¬ече наближаваше об€д, когато ƒорис се размърда мързеливо и неочаквано предложи:

Ц ћайк, искаш ли днес... да отидем на разходка?

Ц  ъде?

Ц ¬ града!

“ой отметна завивката и каза с безпокойство:

Ц ј полици€та? «абрави ли, че н€мам документи?...

“€ се усмихна обнадеждаващо:

Ц Ќ€ма страшно! ўе бъдем в колата. ƒори и да спрем н€къде Ц ще провер€ват колата, тоест Ц мен. јз пък Ц засм€ се т€ щастливо Ц имам документи!

» като камък от прашка изхвръкна от леглото.

Ц »дваш ли? Ц извърна се от вратата т€ с усмивка.

Ц јми... ѕраво да си кажа, малко ме е страх!

Ц ≈ла! Ц със см€х протегна ръка т€ към него Ц “ъкмо ще бъдеш исторически консултант!

“ой се подчини и набързо се облече. Ќ€колко минути по-късно двамата се озоваха в странни€ автомобил на ƒорис. ћайкъл дълго се удивл€ваше и цъкаше с език на об€снени€та й за тази или онази техническа глезоти€ в колата й. ѕросто Ц в не€ всичко бе проектирано така, че да създава максимални удобства.


ќще по негово време Ѕостън беше много гол€м мегаполис. Ќо това, което вид€ през прозореца на колата на ƒорис, надминаваше и най-фантастичните му представи. ќгромните небостъргачи, които бе вид€л в далечината, сега му се сториха още по-огромни и величествени. √радът се бе разрастнал най-малко четири пъти. » то Ц само на сушата! «ащото Ѕостън продължаваше и под вълните на јтлантически€ океан.

Ц ≈й там Ц об€сн€ваше ƒорис Ц в онази сграда е √лавни€т изчислителен център на щата Ц и лет€щи€т автомобил премина покрай не€ Ц ћежду онези небостъргачи е сгушен »сторически€т музей...  акви музеи е имало в града, когато си жив€л тук?

ћайкъл не очакваше такъв въпрос. ¬прочем, той бе стъпвал в музеи само като ученик Ц когато ги водеха от класа. » сега му беше абсолютно невъзможно да си спомни името на който и да било от т€х. «атова промърмори само едно:

Ц јми...

Ц ∆алко, че н€ма как да влезем! Ц леко въздъхна ƒорис Ц Ќо още в първи€ ден, в който най-сетне си получиш проклетата лична карта Ц за миг го погледна т€ с усмивка Ц веднага ще те разход€ навс€къде! ўе идем и на театър!

“ой само сви рамене. ¬ този момент не знаеше на кого да благодари за това, че н€ма лични документи.

Ц «ащо живееш в къща? Ц полюбопитства той, захласнат в небостъргачите.

Ц Ќосталги€ Ц рече т€ нехайно Ц ¬ тази къща израстнах. ј хълмът е изкуствен Ц от около сто и петдесет години. Ќ€мало е къде да д€нат пръстта, когато са прокопали следващото ниво на подземното метро.

Ц “ук Ц попита отново мъжът Ц има ли китайски ресторанти?

Ц ’а-ха-ха-ха... Ц т€ не можа да сдържи смеха си Ц ћного. ’аресваш китайската кухн€?

Ц јми... свикнал съм с не€.

Ц Ќ€кой ден Ц зарече се ƒорис Ц ще те заведа на истински ресторант!

Ц  акво значи Дистински ресторантФ Ц от онези, дето ти нареждат на масата 20-30 прибора ли?

Ц ≈-е-е-е... Ќе чак толкова много! Ц повдигна вежди т€ с усмивка му смигна шеговито Ц —амо десетина.

–азходката продължаваше.

Ц я! Ц удиви се ћайкъл неочаквано Ц това там не е ли —тату€та на свободата?

Ц —тату€та на свободата е! Ц кимна т€, като следеше трасето пред себе си.

Ц Ќо... «ащо е тук? Ќе тр€бваше ли да бъде в Ќю …орк?

Ц ѕреместили са € преди трийсет и н€колко години Ц въздъхна ƒорис Ц ќще не съм била родена. ¬ Ќю …орк е станало силно земетресение и е имало опасност да се срути. »... решили, че зем€та тук е по-стабилна.

Ц ƒа премест€т такава гигантска конструкци€! Ц прошепна той възхитено.

ƒорис го изгледа тревожно:

Ц ћайк... “и в час ли си изобщо откъде се е взела —тату€та на свободата?

≈два от ƒорис той научи, че символът на —ъединените щати е бил подарък от ѕървата ‘ренска република и че щом преди повече от петстотин години са успели да € пренесат с ветроходи през океана, то през ’’≤V век преместването й от Ќю …орк до столицата на съседни€ щат надали би представл€вало гол€м проблем.

ѕрибраха се по тъмно. ƒорис поръча вечер€ от н€какъв китайски ресторант.  утийките от стиропор винаги се б€ха стрували на ћайкъл много удобни за храна Ц особено в дългите часове, прекарани на фотьоила у дома, в онова Ц другото време.  огато се бе връщал уморен от работа и се тръшваше пред телевизора.


* * *

Ќа следващата сутрин, веднага щом остана сам, ћайкъл предпазливо влезе в кабинета на ƒорис. ќгледа ста€та. Ѕеше забравил да € попита дали в къщата има охранителни камери или нещо от този род. Ќо тъй като не забел€за нищо подозрително, уверено се отправи към шкафа. ѕък и нали ƒорис му бе казала, че цели€т дом е на негово разположение? Ќе се затрудни да облече сензорни€ костюм. »ли... ƒали онзи Д уредФ не би тр€бвало да се сложи предварително? ≈. съвсем скоро щеше да научи дали го е монтирал правилно. ѕредвидливо извади вибраторите Ц никога не си бе падал по аналните изненади, ако изненадани€т тр€бваше да е сами€т той...

Дƒали ми стои добре?Ф - мина през главата му идиотска мисъл. «а щастие в кабинета н€маше огледало.

–ъкавиците б€ха в чекмеджето на бюрото. ѕредположи, че ще се справи с тези технически щуротии от бъдещето. ћаската...

ѕрииска му се да извика от възорг! Ќамираше се в центъра на огромен площад, с фонтани, водоскоци и цветни градини. ƒо където се простираше погледът му се извис€ваха могъщи здани€, архитектурата, на които му се стори по-футуристична и раздвижена дори от тази на съвременни€ Ѕостън. “ова да не би да беше стартовата страница на ƒорис? ћоже би м€стото бе нещо като портал. ќгледа себе си Ц беше облечен с тъмен паталон и светло бежова риза. ќколо него непрекъснато се по€в€ваха и изчезваха различни хора Ц мъже и жени от всички възрасти. “ой забел€за, че повечето от мъжете нос€т абсолютно същите дрехи. Ќав€рно бе нещо като стандарт. Дƒа Ц помисли си той с ирони€ Ц ето как се чувства теле в железница! Ф.

ќколо площада, далеч от м€стото, където бе застанал, той забел€за н€колко нисички постройки, които поразително приличаха на кафенета. ќтправи се към най Ц близкото.

Ц  афе Дѕорт –о€лФ! ќпитайте несравними€ аромат! ќтдайте се на насладата! Ц крещеше нечий бодър глас от заведението.

ћайкъл се разположи на една кокетна масичка. ќгледа се Ц в заведението беше съвършено сам. ”смихнат младеж с б€ла престилка в миг дотърча до него:

Ц ƒобър ден, сър! Ц ћайкъл си бе представ€л идеални€ келнер горе Ц долу като него Ц ∆елаете ли да опитате едно наистина добро кафе?

Ц ∆ела€ Ц отвърна гостът от миналото Ц но се бо€, че в момента не съм много добре с парите.

Ц ќ! Ц възкликна младежът без да свал€ усмивката си Ц Ѕезплатно е! “ова е реклама. Ќо ако ви хареса, можете да направите поръчка за произволен грамаж, смл€но по ¬аш избор. » до два часа доставката ще бъде у дома ¬и!

Ц »скаш да кажеш Ц учуди се ћайкъл Ц че ако ти ей-сега ми поднесеш кафе, аз не тр€бва да плащам?

Ц Ќито цент, сър! “ова е реклама! Ц си€йната му усмивка си оставаше все тъй широка.

Ц јми... ƒобре! Ц кимна ћайкъл удивено.

¬ ръцете на сервитьора като отникъде се по€ви малък поднос с кафениче, чаша и захарница.

Ц «апов€дайте, сър!  афе Дѕорт –о€лФ Ц извика отново младежът Ц ќтдайте се на насладата! Ќеповторими€т аромат от Ѕразили€! «апов€дайте!...

“ой опита кафето. Ќаистина беше доста добро на вкус, топло и с при€тен аромат. ≈, га ти сензорни€т костюм! ƒа пресъздаде такова реалистично усещане!

Ц  афе Дѕорт –о€лФ Ц възклицаваше високо сервитьорът Ц  афе за истински ценители! ≈дно добро начало на ден€! ѕотопете се в страстта!..

Ц ћомче Ц сбърчи вежди ћайкъл Ц би ли могъл да намалиш малко децибелите?

Ц Ќе мога, сър Ц усмихна му се младежът ослепително Ц јз съм бот. “ова е реклама.  афе Дѕорт –о€лФ!...

Ц Ѕанер! Ц просветна му внезапно на ћайкъл под шапката Ц “ова е рекламен банер! ”ф-ф-ф... ≈то защо н€ма други клиенти! » аз като последни€ кретен се навр€х право тук! ≈, га ти... какъв съм глупак!

—тана и с бързи стъпки се отдалечи.

Ц ќпитайте! ќпитайте! Ц крещеше жизнерадостни€т глас зад гърба му. Ѕотът €вно не забел€за, че ћайкъл си беше тръгнал Ц Ќесравними€т букет от аромати!

Дјми сега? Ц помисли си ћайкъл Ц как мога да ида... където и да е?Ф

ѕред него мигом заблест€ гол€ма холограмна клавиатура, направена с€каш от светлина. Ќав€рно костюмът реагираше на мозъчните импулси на потребител€. »стинско чудо!

Дјдрес!... Ц сепна се ћайкъл Ц тр€бва ми адрес!Ф

јми да! ќнази рекламна тениска!

“ой бързо си свали маската и изтича до спалн€та. ќтвори вратата на гардероба Ц тук н€къде тр€бваше да бъде!

≈то €: УFuck me inЕФ

—грабил безценната вещ с две ръце, той хукна обратно. Ќад€на пак маската и трескаво набра адреса.

“ози път се озова в просторно фоайе, напомн€що дон€къде каубойски бардак. Ќаоколо бе пълно с леко облечени жени от всички раси, възрасти и гръдни обиколки. ќт ъгъла звучеше пианало, а до него стоеше доста пълна негърка, ко€то €вно се опитваше на направи свирка на саксофона.

Ц «дравей! Ц приближи се до него нисичка брюнетка с жартиери и полупрозрачно черно бюстие. »згледа го прелъстително и докосна горната си устна с върха на езика си Ц »скаш ли да се позабавл€ваме?

Ц «драсти! Ц усмихна се той Ц вид€х рекламата и...

Ц ќ! Ц възкликна непознатата и потърка длан между краката му Ц  ак си обаче с мангизите?

Ц Ќ€мам! Ц отвърна той смутено.

Ц Ќищо! Ц засм€ се т€ и облиза изкусително устни Ц јз съм от безплатните! Ќо не участвам в тройки и не прав€ всичко, нали разбираш?

“ой кимна.

Ц ј има ли други, ъ-ъ-ъ... безплатни?

Ц ¬сички наоколо сме FREE Ц без капка притеснение бръкна в панталоните му т€ и напипа инструмента му Ц —амо за мадамите от горните етажи тр€бва да си плащаш. Ќо те могат вси-и-и-и-чко... Ц провлачи Ц јз не ти ли харесвам?

“ой изобщо не усети кога беше смъкнала ципа и с наслада бе започнала да облизва члена му.

Ц ¬иж сега... Ц заекна той Ц не съм сигурен. Ќо... «наеш ли, аз съм от ’’I век и не съм съвсем на€сно с доста неща тук.

Ц “ака ли? Ц вдигна глава т€ с усмивка, продължавайки да го разтрива отдолу с ръка Ц  ъде е това?

Ц јми... Ќе е много далеч Ц опита се той да се пошегува.

Ц » как е там? Ц и без да чака отговор, т€ пое члена му с уста.

Ц јми... Ц измъкна нерешително се от хватката й той Ц ƒобре е! Ќо... н€ма ли първо да се запознаем?

“€ седна на едно просторно кресло срещу него, разтворила безсрамно бедра.

Ц јз съм Ћаура.

Ц ј аз Ц ћайкъл. “и... Ѕот ли си?

Ц ’и-хи-хи... Ц захили се т€ превзето Ц ¬ъв всеки случай, н€ма да усетиш разликата!

— плавно движение си свали бикините и разтвори розовата си вагина. «апочна леко да се гали по интимните части:

Ц »скаш ли да ме оближеш?

 ато в сън, ћайкъл бавно коленичи пред не€ и езикът му леко докосна клитора й. Ѕеше страхотно!

Ц ќ-о-о-о... Ц застена Ћаура страстно Ц ќ-о-о-о-о-ох...

“ой протегна ръка към пениса си и бавно започна да мастурбира.

Ц ќ-още Ц задъхваше се Ћаура Ц ќще, още!...

“€ внезапно се изхлузи от креслото и катеричката й се озова точно където тр€бва. ћайкъл навлезе в не€ р€зко и грубо. ’вана € с ръце за кръста и б€сно започна да € чука. Ћаура закрещ€ от удоволствие, вдигна бюстието си към ши€та и започна да разтрива с ръце набъбналите си гърди.


* * *

ћайкъл свали маската. ƒишаше тежко. ÷ели€т лепнеше от пот, слепоочи€та му пулсираха, а сърцето му бумтеше така, че с€каш щеше да изскочи навън.

Д≈, га ти джаджата!Ф Ц изохка той възхитено. Ќ€кога Ц в онези времена Ц дори и не беше сънувал, че техниката може да има такива немислими постижени€.

Д”редътФ обаче беше подгизнал от сперма. ≈, непри€тно, но не непоправимо. “ой внимателно го подсуши, прибра всичко в кутиите и се върна на леглото в спалн€та. Ќа следващи€ ден той щеше да открие, че за събирането на телесни течности ДуредътФ си имаше специален еластичен контейнер, който не бе забел€зал по-рано.

„увстваше се неверо€тно!

ƒорис нищо не заподозр€. ¬ърна се, целуна го и вечерта протече като предишните.

“ри дни по-късно той вече беше изчукал всички FREE мадами в Madame OrТs Saloon Ц сайтът от онази тениска. Ћаура, ћелиса, ≈леонор, “ина, ≈мили, ƒороти, ћей... ƒори онази дебела нъгърка със саксофона Ц т€ наистана се оказа неподозирана майсторка на орални€ секс. »маше си дори любимка Ц една дребничка руса сладурана на име ƒейзи. — не€ бе правил секс н€колко пъти. — Ћаура Ц също.  акто обаче го предупредила т€ още в началото Ц FREE GIRLS не можеха да прав€т доста неща. Ѕе невъзможно да ги навиеш за анално проникване, например. ƒори и насила, колкото и да се опитваш, не можеш да влезеш от там Ц резултатът беше само весел см€х от нейна страна. Ќе можеха да прав€т тройки и по-големи групи с мъже или други FREE GIRLS. Ќай-много Ц да бъдат бонус в тройка, четворка и така нататък, само с н€ко€ от платените мадами. “огава обаче, поне според об€снени€та им, правеха абсолютно всичко, което се иска от т€х Ц колкото и да е шантаво или извратено. Ќа ћайкъл много му се дощ€ да опита как са дупетата на ƒейзи и Ћаура. »ли той да облизва Ћаура, а ƒейзи и н€ко€ друга да се бор€т ко€ да първа да му го засмуче. Ќо засега н€маше как.

FREE GIRLS в този сайт б€ха едва десетина, но бройката на платените гонеше н€колко хил€ди. — доста от т€х потребител€т можеше и да води н€какъв разговор, а с една малка част Ц дори да завърже трайно познанство, тъй като коефициентът им на интелигентност пон€кога стигаше и до 80. “ъкмо те б€ха най-скъпите.

Ќаучи, че с момичетата можеш даже да пиеш кафе или шампанско, разбира се Ц рекламни. ≈, ботовете-сервитьори му проглушаваха ушите с възторжените си кр€съци за неверо€тните качества на този или онзи продукт. —игурно защото досега се бе забавл€вал само FREE. Ќав€рно в будоара на н€ко€ PAY мацка ботът щеше да бъде само нещо като служител от рум-сървиз.  ой знае?

ћеждувременно, той откри, че в нета можеш да се преоблечеш в абсолютно всеки магазин за дрехи Ц от елементарната конфекци€, до най-прочутите бутици. ¬сичко бе напълно безплатно! ѕлащаш само ако направиш поръчка. Ќо докато си в мрежата, всъщност не носиш дрехи. ДќбличашФ програма.

—амата мрежа се стори на ћайкъл поне хил€да пъти по-променена, отколкото родни€ му град. “ук имаше всичко. »нформационни сайтове, адвокатски кантори, новини, магазини, форуми, игри, развлечени€, казина, публични домове... “ака и не можа да изброи телевизионните канали Ц при това мрежата предлагаше двуизмерни, триизмерни и виртуални онлайн програми. Ќищо не ти беше нужно да четеш Ц ботовете ти го казваха сами. » почти всички сайтове предлагаха н€какъв определен набор от безплатни услуги.

Ќо каквото и да си говорим Ц ћайкъл сега вече сериозно се нуждаеше от н€какви пари!

¬ четвъртък реши да се поразходи из други еротични сайтове, които предлагат FREE опции. ѕоизмъчи се малко как да намери търсачка, но се справи. » се гмурна в света на виртуалните изкушени€.

Ќ€колко часа по-късно, той отново си свали маската, потен и премал€л.

“ова, което вид€, го накара да си глътне езика!

Ќе беше сам в ста€та. Ќа пода в ъгъла до него бе седнала... ƒорис! ¬ъртеше в ръце кути€ с цигари и го гледаше с празен поглед. Ќо не личеше да е €досана.

Ц ƒо.. ƒорис... Ц заекна той Ц  акво правиш тук?...

Ѕез да бърза, т€ си запали цигара, вдъхна дълбоко дима и замислено го издуха към тавана.

Ц ј ти Ц бавно произнесе накра€ Ц какво правиш Ц и направи неопределен жест с ръката, в ко€то държеше цигарата Ц там?...

“ой изпухт€ с досада.

Ц јми... Ц опита се да започне Ц “ова... това не е изнев€ра, нали? “и си съвременна жена Ц просто... малко разнообразие! –еших само да опитам...

ƒорис поклати глава мудно и отново дръпна дълбоко от цигарата си.

Ц »знев€ра... Ц промърмори Ц  ой ти говори за изнев€ра? ¬прочем Ц гласът й стана саркастичен Ц от колко време... хм... опитваш?

“ой се почеса по врата.

Ц »скаш ли цигара? Ц хвърли му т€ кути€та.

“ой също запали.

Ц ѕомниш ли?... Ц продължи т€ спокойно, но шоколадовото й лице постепенно започна да придобива онзи страховит и властен отенък, който така го плашеше Ц ѕреди н€колко дни ти нарече себе си ДреликтФ.

» небрежно изтърси пепелта на пода.

“ой замълча.

Ц Ќе си! Ц т€ завърт€ глава в знак на отрицание, а гласът й продължаваше да звучи равно и безразлично Ц Ќе си реликт, ћайк Ц сви т€ устни Ц просто... това, което ти и другите като теб сте били н€кога, сега е еволюирало в същата посока.

Д«а какво, по д€волите, говориш?Ф Ц не разбра той, но сметна че моментът не е подход€щ да се обажда.

Ц Ќо иначе си прав! Ц кимна т€ философски Ц — това ДнещоФ ти не ми изневер€ваш... Ц стана и тръгна към вратата Ц Ќо знаеш ли Ц спр€ се т€ за малко Ц бих предпочела да има друга жена!

Ќикога по-рано ћайкъл не би могъл да си представи, че толкова крехко и нежно същество като ƒорис, може да излъчва тази неверо€тна суровост!

Ц ўе ми забраниш ли да го прав€? Ц попита той смутено.

Ц Ќе! Ц повдигна ƒорис рамене с жест, който израз€ваше почуда и отвращение едновременно Ц ѕрави каквото искаш... Ќо тази вечер стой далеч от мен! Ц натърти хладно т€.

“онът й издаваше чудовищно раздвоение. «вучеше като човек, на когото му предстои да направи ужас€ващ избор. јко ћайкъл си бе направил труда поне да € изпрати до антрето, щеше да види, че т€ влезе в онази ста€, ко€то преди седмица му бе казала да не отвар€, но още на следващи€ ден предостави на негово разположение цели€ си дом. Ќо той дори не помръдна от стола. „увстваше се н€как неудобно.

¬ романите и в приказките за —ин€та Ѕрада или  расавицата и «в€ра вратите на такива стаи задължитено биваха заключени.

“ази не беше.


* * *

ћайкъл прекара нощта на дивана в гостната. “ака и не можа да си об€сни защо ƒорис се отнесе с него по този начин Ц все пак, той не бе направил нищо нередно, срамно или престъпно! јко беше Ц т€ просто щеше да му го забрани, нали така? »ли да го помоли да не го върши занапред... —порове, дали виртуалните авантюри са или не са изнев€ра, той помнеше и от времето, в което беше жив€л. ƒаже и самата т€ го призна: Ќе! Ќе е изнев€ра!... Ќо хем не го упрекна, не му вдигна скандал и го остави да прави каквото си пожелае, хем се отдръпна. ƒ€волска работа!

Д„овек никога не може да разбере жените!Ф Ц заключи мъдро той накра€ и се опита да заспи.


* * *

—ъбуди се късно на следващи€ ден. ƒорис отдавна бе тръгнала на работа. ¬се пак се бе сетила да сервира на масата до дивана сутрешното му кафе и кути€та с цигари.

“ой сръбна от топлата напитка, запали и с наслада издиша дима. ¬ече бе престанал да се вълнува от причината, ко€то бе провокирала ƒорис да се държи така снощи. ∆ена...  акво да € правиш? ўе помърмори още малко и ще млъкне!

¬ъпреки това чувстваше, че би тр€бвало да направи нещо, което да й се хареса. Ќе изпитваше вина за виртуалните си сексуални забежки, но си помисли, че н€ма да е лошо да й подобри тонуса Ц да спиш на дивана е обидно!

Д√радината! Ц сети се той Ц ≈дна седмица не е прекопавана!Ф

“ози път взе по-гол€ма мотика. «аудр€ с повече усилие. ќстрието потъваше по-дълбоко от предишни€ път. Ќо колкото и да внимаваше да не поврежда цвет€та, две-три стебла се счупиха.

ДЌищо Ц рече си Ц ўе ги изкорен€. “€ н€ма да познае.Ф

¬незапно мотиката звънна в нещо твърдо. “ой се наведе да изхвърли камъка. Ќе можа обаче да го измъкне веднага.  лекна и започва да разкопава с ръце.

ќказа се не камък а... череп! ћамка му!

“ой ужасено отскочи назад, изтървайки зловещата си находка.

Ќ€колко минути по-късно събра смелост и затърси други човешки останки. ѕо д€во... »маше! —амо на седем-осем педи от първи€ гроб лежеше още нечий скелет!

Д≈то каква си! Ц крещеше мислено той Ц —ъжив€ваш ни... » като ти омръзнем, ни убиваш! √осподи, къде съм се натресъл! “р€бва да повикам полици€!Ф

ƒа, бе Ц полици€! Ќали ченгетата щ€ха да започнат с: Д ой сте ¬ие? ƒайте си документите!Ф ј ƒорис щеше да се измъкне Ц телата б€ха на хора, умрели от естествена смърт, при това Ц преди стотици години! ј и т€ със сигурност пазеше документите за вс€ка покупка от складовете на CORAL. ≈то защо не патентоваше шибаната си технологи€! јко обществото знаеше за не€ Ц щ€ха да тикнат ƒорис в пандиза до живот. Ќо тъй като тези хора по документи б€ха мъртви, а покойник не може да се убие, демоничната му спасителка бе абсолютно недосегаема от закона. ƒори и от този на ’’IV век.

¬ първите н€колко минути ћайкъл трескаво се чудеше какво да направи, как да постъпи.

Д афето!... Ц с€каш го прониза мълни€ Ц ¬ него е имало отрова!Ф

» с всичка сила напъха двата си пръста в гърлото. “р€бваше веднага да повърне! ”сп€! ”ф-ф-ф-ф...

“ой бързо зарови костите обратно и заравни почвата над т€х.

Дƒали ще се изненада Ц помисли си ехидно Ц когато ме завари довечера жив?Ф

¬лезе в гостната и напосоки започна да рови във всички шкафчета.

Ц ѕистолет! Ц мърмореше си тихо под носа той Ц »маш ли пистолет?

»зглежда ƒорис не притежаваше огнестрелни оръжи€. Ќо и откъде, по д€волите, той можеше да има представа как изглеждат пистолетите на ’’IV век?

Ќай-накра€ в кухн€та погледът му спр€ върху автоматичен сгъваем нож. ќтвори го Ц острието му бе почти пет инча. “ой въздъхна облекчено и мушна ножа в джоба си. —етне доволно излезе на двора, седна на стълбите пред прага и запали цигара.

Дћаниачка! Ц мислеше €дно Ц ўе видиш ти!Ф

Ќе се реши отново да влезе в мрежата. јко ƒорис влезеше тихомълком като предни€ ден, можеше да го убие с лекота: там Ц на стола. Ѕез да може да й окаже съпротива.


* * *

«а негова изненада, ƒорис ни най-малко не показа да е учудена от това, че € чака жив и здрав на входната врата. Ќещо повече Ц дори изглеждаше да е зарадвана от прекопаната градина! ƒаже го целуна...

Ц ƒорис Ц наведе той глава, съвършено имитирайки срам Ц »звин€вай, аз... без да искам сутринта разл€х кафето... »змих и забърсах, но...

Ц » си решил Ц смееха се очите й Ц да се направиш пак на градинар, за да не се разсърд€? ћайк...

» нежно го погали по бузата. —тори му се, че очите й пак го гледат с предишната си топлина.

Ц ≈ Ц въздъхна т€ с уморено облекчение Ц поне си намерил занимание, което да те привлича!

Ц Ќе съм бил в мрежата! Ц отрече ћайкъл.

Ц ћайк Ц изгледа го ƒорис с нежна насмешка Ц имах предвид градината!

¬ечерта му се извини за снощното спане на дивана и пожела отново да си легнат заедно в спалн€та.

Ц јми... Ц ћайкъл имаше готов отговор, но реши да се направи на притеснен Ц јз... »мам нужда от малко размисъл... Ц очите му станаха умолителни Ц Ќека поспим отделно още два-три дни, а?

¬иж, това €вно наистина € учуди, а не че го намери жив след онова кафе.


* * *

÷€ла нощ не мигна. ¬секи миг очакваше в ста€та безшумно да влезе ƒорис. — нож или пистолет под нощницата. »ли най-обикновено найлоново въже. —игурно се бе държала толкова мило с него, за да приспи бдителността му.

ѕо н€кое време, когато усети, че очите му се затвар€т и не издържа повече, стана и премести един стол до вратата, с облегалката под бравата. “ака със сигурност щеше да се събуди от шума, ако чернокожата откачена реши да нахълта посред нощ.

ѕосле мушна ножа под възглавницата и задр€ма.


* * *

—утринта го стресна писък от сирена. ѕред дома бе спр€л гол€м автомобил с върт€щи се светлини на покрива, който виеше пронизително.

Ц √оспожице ƒорис √ленд! Ц разнесе се р€зък глас от високоговорителите Ц ќбластен прокурор ƒъглас и полици€ на щата ћасачузетс! ќтворете вратата!

”жас!  ого ли търсеха? ¬л€зат ли обаче тук, щ€ха да го намер€т Ц и как щеше да им об€сни кой е в действителност?

“ой бързо отмести стола и обходи с трескав поглед гостната, търсейки път за б€гство.

Ц ќтворете, госпожице ƒорис √ленд! Ц запов€да същи€т глас отвън. «вучеше ужасно на фона на во€ на сирената Ц ”пълномощени сме да разбием вратата!

≈то откъде можеше да изб€га! ѕрез прозореца на гостната Ц в градината, от там, през оградата Ц в гората зад къщата. ќт антрето зад гърба си дочу шум от стъпки: ƒорис бе тръгнала да отвар€!

ћайкъл панически хукна навън. ƒобре, че проклетата ограда не бе висока!

» разбира се, не вид€ как крехката шоколадова ƒорис застава по нощница на прага, учудено посрещайки нечаканите гости.

Ѕ€ха двама полицаи и трима цивилни господа. ¬същност, униформените б€ха тук, само за да осигур€т достъпа на другите трима. ѕърви€т Ц едър мустакат тип с двудневна брада Ц се легитимира като областен прокурор ƒжонатан ƒъглас, други€т се представи за служител от ѕатентното ведомство Ц н€кой си инж. Ѕецелел, а трети€т... “рети€т беше нейни€т шеф Ц деканът на катедрата по биотехнологии в университета Ц професор ”дроу —тюарт...

Ц √оспожице √ленд! Ц прогърм€ прокурорът Ц »мам заповед да ¬и връча предупредителен протокол! ¬ случай, че не се съобразите с него, ще бъдете настанена на принудително лечение.

» изплю дъвката си в градината.

Ц  ак...  акво става? Ц т€ бе все още сънена, но ги покани да вл€зат в кабинета. ƒонесе и столове.

Ц ¬аш ли е този подпис? Ц разтвори прокурорът пред не€ една дебела папка.

ƒорис от пръв поглед разпозна разпечатките от пратката си до ѕатентното ведомство.

Ц ƒа Ц отвърна т€ спокойно Ц ћой е! ƒа ¬и предложа ли кафе?

ќнзи само измърмори нещо нечленоразделно.

Ц Ќ€маме време за сантименталности Ц изтърси накра€ Ц ѕодпишете, че сте получила протокола!

ƒорис сви рамене и подписа.

Ц ќт колко време... хм... Ц попита Ѕецелел Ц Ќе сте ползвала отпуска?

Ц Ќе! Ц намеси се професорът Ц јз познавам доцент √ленд! “€ е един от най-съвестните ми служители! Ц и застана между не€ и инженера Ц ѕритежава богат интелект и обща култура! ¬ ц€лата катедра много се гордеем с не€...

„иновникът направи иронична гримаса:

Ц ’а! »скате ли да научите какво ни е изпратил, този ваш най-съвестен служител? — богатата обща куртура!... Ц изсм€ се той високо Ц ‘ормула за възкрес€ване! ‘илософски камък!

» се обърна към ƒорис:

Ц —ещате ли се, че ако съзнателно ни се подигравате, можем да ви лепнем доста височка глоба? ј ако наистина в€рвате в тази... не знам как да го нарека... “ова не е технологи€! “ова е... н€какъв ритуал... “огава проблемът силно би заинтригувал н€кой психиатър!

Ц Ќе в€рвам! Ц спокойно отвърна ƒорис и леко отметна един паднал върху челото й кичур Ц јз знам!

ѕрокурорът избухна в неудържим см€х.  ървавочервена вълна премина по лицето на чиновника от ведомството.

Ц  акво? Ц изписка истерично той и гласът му достигна най-високите си тонове Ц  ак си позвол€вате?

–азтвори безразборно тестето разпечатки и зачете нервно:

Ц “ака-а-а-а... «начи казвате, че тези действи€ биха възкресили човек, ако онзи, който ги извършва, през цели€ си живот не е изрекъл нито една съзнателна лъжа?  ак наричате това? ћоже би... технологична предпоставка?

Ц Ќедейте! Ц защити € отново професор —тюарт Ц –азбирам, че госпожица √ленд е изтощена... ќт девет години работи при нас и нито веднъж не е ползвала отпуск! Ќо Ц той сложи бащински ръка на рамото й Ц т€ е млада, едва на двайсет и осем е... животът е пред не€! ѕросто й тр€бва малко почивка!

Ц ј това Ц не мир€сваше инженерът, размахвайки листовете Ц всички тези дивотии как ще ги наречете? “ехнологични съставки? Ц и се наведе към не€ Ц јз съм учен, госпожице! » нашето ведомство се занимава, представете си, с наука! ј не с метафизични измишльотини!

Ц —тига! Ц викна му в лицето т€ накра€ Ц јз усп€х! ¬ъзкресих мъртвец!

ѕрокурорът само вдигна поглед към тавана и изпъшка едно презрително Дќ, боже мой!Ф

Ц я! Ц изкикоти се Ѕецелел Ц » кого?

Ц ћайкъл! Ц стана т€ от стола с победоносно изражение Ц ћайкъл, ела!

Ќикакъв отговор.

Ц ћайк! Ц извика т€ още по-силно Ц »скам да те представ€ на едни при€тни господа!

ƒорис хукна да го търси из къщата. Ќ€маше го. ¬ гостната завари отворени€ прозорец. ƒорис рухна съкрушено на канапето, а от големите й очи рукнаха сълзи. –аменете й се затресоха.

Ц Ќ€ма го... Ц изхлипа т€ и брадичката й затрепери Ц »зб€гал е...

“€ вдигна от пода чифт джинси и една тениска. УFuck me inЕФ

Ц Ќо... Ц опита се да изтрие с т€х очите си т€ Ц “ова са дрехите му... ≈то... Ќегови са...

ѕетимата € гледаха съчуствено. ѕолицаите, които също б€ха афроамериканци, избърсаха по една търкулнала се по лицата им сълза с маншетите на униформата си.

Ц ясно! Ц кимна чиновникът и тихо се обърна към професор —тюарт, който сега само въртеше смутено поглед и триеше очилата си Ц ѕуснете € в отпуск! » не € натоварвайте толкова... ћол€ ¬и!

ѕрокурорът излезе навън с неуверена крачка, без да каже нищо.

ѕрофесърът клекна до плачещата ƒорис и отново положи бащинска длан на рамото й:

Ц Ѕлажени они€ Ц прошепна Ц които без да вид€т, са пов€рвали! ¬ понеделник ела за отпуск Ц добави Ц ƒай си малко почивка... ¬сичко ще бъде наред!

Ц Ќ€маме повече време! Ц долет€ от двора отегчени€т глас на прокурор ƒъглас Ц ј и връчихме протокола! ’айде, че е събота!

ѕри не€ остана за малко едини€т от полицаите. ќтвори електронни€ си бележник и разпечата от него мъничко листче.

Ц ¬земете Ц тонът му беше благ Ц ето н€колко адреса за релаксаци€ в мрежата... «наете ли, на мен много ми помага! ѕосле се чувствам като... новороден!

“€ дори не го вдигна глава.

Ц ћахайте се! Ц прошепна ƒорис Ц ќставете ме сама!

“рескаво разпечата нова кути€ цигари и запуши.

Ц јко питаш мен Ц долет€ отново дебелашки€т глас на прокурора Ц просто й тр€бва едно здраво чукане! „е... да се поскита малко из порносайтовете, мама му стара!...

„у се тр€сък на затвар€щи се врати и колата замина.

ƒорис остана сама.


* * *

ћайкъл се върна чак в късни€ следобед. «авари € в гостната. ƒорис бе в същата поза, в ко€то € изоставиха служителите на реда.

“ой спр€ на вратата:

Ц ќтидоха ли си?

Ц «наеш ли, ћайкъл... Ц започна т€, без да го удосто€ва с поглед Ц ¬ древна √ърци€ един мъдрец се разхождал с фенер посред б€л ден, за да търси Ц т€ невъзмутимо поднесе огънче към нова цигара Ц човека...

“ой сви рамене притеснено:

Ц ≈, намери ме! » сега... какво?

“€ го погледна втренчено. —ега в очите й светеше странен бл€сък, който накара ћайкъл да потърси ножа в джоба си.

Ц “и... Ц н€как отнесено се обърна т€ към него и погледът й помътн€ Ц ¬ училище н€кога чел ли си... Д’амлетФ?

Ц ƒа! Ц отвърна той с достойнство Ц Ѕеше от задължителните Ц и отново сви рамене Ц Ќо какво общо има?

“€ издиша замислено, без да свал€ очи от него.

Ц ѕомниш ли... н€кой цитат от тази пиеса? ѕросто... ѕървото, което ти идва на ум?

“ой насмешливо зае театрална поза. Дћай ми тр€бва череп!Ф Ц мина през главата му злокобна ирони€.

Ц ƒа бъдеш или да не бъдеш! Ц с престорен патос произнесе ћайкъл Ц “ова е въпросът!...4

Ц “очно така... Ц прекъсна го с уморен жест ƒорис. Ц “ова е въпросът Ц сви болезнено устни. Ц ¬иждаш ли колко е елементарно?

ДЌаистина е луда!Ф Ц помисли мъжът.

Ц ј ти, ћайкъл, ти... Ц продължи втренчено ƒорис, този път натъртвайки на вс€ка дума Ц “и какво избра?

Д—ега!Ф Ц сепна се ћайкъл.

Ц »збирам да бъда! Ц с триумфално изражение извади ножа и зае защитна позици€. ќстрието изщрака Ц »ли и мен искаше да убиеш?  ато другите Ц в градината!

∆ената по нощница само учудено го изгледа от глава до пети и разтвори нехайно длани.

Ц ѕрибери го Ц рече Ц н€ма да ти тр€бва.

Ц ћислеше, че не знам, ли? Ц скри той ножа Ц ќнези, които си закопала в двора... » т€х ли купи от CORAL?

Ц » т€х Ц отвърна спокойно ƒорис.

Ц «ащо? Ц извика той Ц «ащо ги уби?

Ц ћайкъл Ц погледна го т€ с дълбоките си очи Ц Ќе можах да ги върна към живот... «атова направих за т€х каквото можах Ц погребах ги на красиво м€сто. ћисл€, че всеки го заслужава. Ќе съм убила никого...

Ц Ќе ти в€рвам! Ц викна мъжът Ц ƒокажи го!

“€ направи опит да се усмихне. ¬ лицето й н€маше злоба. ѕо-скоро... само тъга.

Ц “и си мъртъв, ћайк...

Ц ѕо документи Ц да! Ц изсм€ се той насреща й Ц Ќо € ме виж! Ц и заскача казачок пред не€ Ц ћоже ли умр€л да ходи и говори? ј да чука може ли?

“€ въздъхна с досада и запали нова цигара.

Ц Ќе ме разбра Ц произнесе като издиша дима Ц “и си мъртъв много преди онази катастрофа през 2066-та...

Дќткачена кучка!Ф

Ц ÷€ла седмица си тук Ц продължи ƒорис Ц дори повече. » нито веднъж не каза нещо от себе си... ДЌе знам...Ф, ДЌе съм сигурен...Ф. ≈дин човек Ц отново обгърна лицето си в дим Ц винаги знае кое му харсва и кое Ц не.  огато е съгласен, казва ДƒаФ, когато отрича, казва ДЌеФ... „овек винаги търси контакт с други хора, разбираш ли? „овеци... Ќе виртуални духове. «ащо не излезе в града? «ащо не рискува? «ащо Ц неочаквано се засм€ т€ с презрение Ц прибра ножа? јко не беше го направил, щ€х да знам, че имаш поне н€каква собствена вол€! ƒали ми харесва или не... крива, права Ц но тво€!

ћайкъл не бе готов за такъв обрат. “ой слисано изхъмка и седна на стола, който преди н€колко часа ƒорис бе донесла за прокурора.

Ц “и Ц на ƒорис с€каш неочаквано й хрумна нищо Ц влезе ли в онази ста€, в ъгъла на антрето?

Ц Ќе Ц чистосърдечно отговори мъжът Ц Ќе съм!

Ц ƒори след като отмених забраната? Ц искрено се изуми т€ Ц » никога не си се интересувал какво може да има в не€?

Ц Ќикога! Ц замига той.

ƒорис се изправи властно. —ега осанката и излъчваше неподозирана сила.

Ц ≈ла Ц покани го т€ с жест след себе си Ц ≈ла с мен!


Ћъхна го мирис на там€н. Ќо... какво означавеше това? ќгледало, череп, восъчни кукли, пера, кръв по стените... » свещи, свещи, свещи...

Ц ƒо... ƒорис, какво е... това? Ц заекна объркано ћайкъл Ц Ќ€какъв олтар?...

“€ го хвана за раменете. ќчите й светеха студено.

Ц ƒа, ћайк, олтар е! ≈то тук Ц поглади т€ с ръка едно гол€мо легло от черен мрамор Ц ти пое първата глътка въздух от втори€ си живот! ѕомниш ли? Ц завърт€ глава Ц Ѕеше ти студено! јз те стоплих... “ук! — т€лото си!

ћайкъл мълчеше.

Ц «ащо не влезе тук?... Ц гледаше го т€ с широко отворени очи Ц ѕосле сам щеше да ме попиташ какво означава това... ў€х да ти кажа! јз... н€мам тайни от теб! Ќо защо не го направи сам! —ам...

Ц ј... Ц захълца той Ц технологи€та?...

Ц Ќе съществува никаква технологи€! Ц сграбчи го силно т€ за раменете и го разтресе. ѕобиха го тръпки на паника Ц ¬ърнах те към живота с маги€!

Дћаги€ Ц отекна като ехо замъгленото му съзнание Ц ћаги€... ћаги€...Ф

¬ърху свещите около олтара изведнъж затанцуваха пламъчета, с€каш запалени от докосването на погледа й.

Ц ¬секи вуду-магьосник може да съживи мъртвец! Ц гласът на ƒорис наподоб€ваше съскане на кобра Ц Ќо само онзи, който никога не е изрекъл лъжа, е способен да му даде шанс да получи душата си обратно! Ц –азбираш ли, ћайкъл? Ц отново го разтърси т€ Ц ƒа направи избор! Ц и го пусна с т€гостна въздишка Ц ƒа стане отново човек...

“ой не виждаше и не чуваше. «ъбите му тракаха от ужас.

Ц ƒорис... ƒорис, аз съм... зомби?...

“€ кимна със затворени очи и леко го целуна по устните.

Ц ƒа... ћожеше да го промениш. “олкова съжал€вам!...

ѕосле нежно го погали по бузата. ≈дна гол€ма сълза се търкулна по шоколадовата й буза и капна върху деколтето на воалената нощница.

Ц “и си мъртъв... Ц затрепери гласът й Ц «акопай се!...


— нечовешки рев ћайкъл или онова, което бе останало от него в това т€ло, се спусна към двора и трескаво започна да рови с ръце пръстта.

Ќесвързани мисли идваха и си отвиваха: ƒорис... Ћаура... Ќе Ц Ћаура беше програма...

“ой копаеше ли, копаеше с пръсти собствени€ си гроб. Ќакра€ т€лото му бавно се разпадна на прах.

ƒорис през ц€лото време плачеше на прага.

Ц ѕръст при пръстта, пепел при пепелта Ц с тъга произнесе т€ накра€ и влезе у дома.


* * *

¬ недел€ на следващи€ ден т€ стана рано и дълго пи кафе, седнала до прозореца, гледайки как лъчите на утринното слънце озар€ват небостъргачите на безкрайни€ мегаполис.

ќблече се и влезе в колата. Ќатисна газта докрай. ќбеща си никога повече да не стъпва в CORAL. Ќо там Ц в неизвървимата бездна на града, сред милионите копи€ на ћайкъл, просто тр€бваше да има поне един човек.

ѕоне един!

ѕоне!...

ƒорис неочаквано спр€.  олата увисна на н€колко фута над повърхността.

«апали фаровете.

» с ведра усмивка отново настъпи педала.


“ова, което ƒорис засега не знаеше бе, че не пътува сама в тази кола. “€ дори и не подозираше, че вече е намерила човека. ≈дин мъничък, все още непознат на света човек растеше в не€, сгушен под сърцето й.

„овек, на когото т€ щеше да отдаде живота си. „овек, на когото щеше с безкрайна любов да предаде познани€та си и когото щеше да отгледа и възпита с ц€лата топлота и обич, на които бе способна.

«а да израстне той като истински реликт.

1 јнаграма на ALCOR Ц компани€ от —јў, ко€то срещу заплащане съхран€ва замразните тела на починали хора, за да бъдат размразени те, когато бъде открит начин да бъдат съживени. (б. а.)

2 Дѕочти единственаФ Ц ћ. »лкова (б. а.)

3 ¬ действителност, цитираните от ƒорис думи принадлежат на √алилео √алилей. (б. а.)

4 “ук той отново греши, защото монологът на ’амлет, държейки черепа на …орик е съвсем друг (б. а.)

 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© »вайло √осподинов »ванов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2008-12-08

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
«а да можете да менаджирате произведени€та и да пишете коментари, тр€бва да бъдете логнат чрез бутона "¬ход чрез ‘ейсбук".
   ќтзиви: 0
  print ѕечат  
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
25-11 ”чилище по роботика
25-11 —транна жена
25-11 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
25-11 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
25-11 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
ѕълен списък