БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

MAGARE S MAGARE TAKOVA

Деяна Йорданова Василева (dany_vassileva)

Раздел: Разни (не влизащи в нито един раздел)  Цикъл:

-Mразя те!Колко пъти да ти го повтарям?Остави ме на мира!-Станах и се изнесох, повече не влязох в този кабинет, знаех че трябва да го посещавам редовно, за да има резултат, но наистина ми беше писнало от тия доктори и реших да карам на самолечение… Навън валеше дъжд, който още по-ми развали настроението, първо се поколебах дали да се върна и да се извиня, тъкмо да изчакам да спре дъжда, но нещо вътре в мен ме тикаше напред и аз не се и обърнах.Бях мокра до кости, но не ми пукаше, още чувах гласът му в ушите си…как ме съветва как да постъпя, как аз се разкрещявам и му обръщам гръб, после идва сестрата и му пошушва нещо на ухото…тогава не издържах и се разплаках, сълзите ми се сляха с дъжда, съвсем ми стана мътно пред очите, спънах се в някакъ камък и се пльоснах на мокрия асфалт.Едвам станах и затътрих напред, дъждът все повече и повече се усилваше, когато се прибрах в къщи чак разбрах, че чадърът ми си е бил останал в кабинета!Нямаше как, трябваше някога да се върна да си го взема, а това значеше пак да се срещнем…можех и да си го оставя там , но сестрата щеше да се обади I da mi kaje da se vyrna da si go vzema…А и той не беше мои , а на сестра ми… - Дали ще избягаш от мен така лесно?Нямаш избор!Решавай!!! Рязко се обърнах и видях тъмен силует в коридора, стреснах се, гласът ми беше до болка познат, но не исках да си спомня за него, дали беше той, дали пак имах халюцинации? - Кой е там? - Не ме ли позна?Мисля, че си пиеш редовно хапчетата, не нямаш халюцинации, спокойно!Да, това съм аз!Забрави си чадъра в кабинета ми и реших да дойда да ти го върна, ще настинеш така! - Ти не се грижи за мен, щом са ме оставили сама да живея значи мога сама да се грижа за себе си! Той влезе без да пита, беше пак със същата снежно бяла престилка, която ме караше да потръпвам!Напомняше ми за последното ни бягство от лудницата, после как той се дипломира и сега пак беше в лудницата, но като лекуващ доктор, като моят доктор.Той се приближи и ми подаде чадъра. - Заповядай! - Махай се!Писна ми вече да живея!Не разбираш ли?не издържам, ще се хвърля в реката и ти няма вече да си имаш проблеми с мен, не мислиш ли, че това е най-доброто решение?После с чиста съвест ще се прибереш вкъщи, ще нахраниш кучето си, ще си легнеш … Знаех, че мрази, когато говоря за това, когато говоря за реката, но това вече не ме интересува.Твърдо бях решила да го направя.А той?Той беше тук да ме “лекува” от лудостта ми, никога не разбра , че това е невъзможно, но той си остана както винаги упорит като магаре! Даде ми чаша с вода и ме накара да седна, тогава чак се закротих, доволен от себе си той също седна, но не срещу мен, а до мен, започна да ми говори нещо за вярата и любовта, за надеждата и за късмета, но аз не го слушах, бях отново в онзи мой свят, който ме караше да правя несвързани и необмислени постъпки, както прави всеки луд! - Не, ти няма да го направиш, защото няма да ти позволя! – Сега вече прекали, за хиляден път позна мислите ми, явно знаеше, че искам да го разкарам , за да мога на спокойствие да умра, но Магарето с магаре такова се беше вкопчило в мен и не искаше ама хич да си отида от този свят! - Оооо, да!Ти ще си тръгнеш!Ей сегичка ще ти отворя външната врата и ще те изпратя до стълбите, ще се качиш в колата и ще си отидеш в кабинетчето при сестрата да се правиш на куку заедно с другите луди, а аз ще си седя и радвам на живота!На скапания живот!Защото ти ми го развали, откакто стана онзи инцидент в кухнята и ме прибраха в лудницата!Откакто те срещнах и ти облече тази гнусна престилка!Откакто прескочихме стените на лудницата и се озовахме на бойното поле на този безмислен живот!И сега ти не искаш да си отида ?Защо, ако смея да попитам? - Защото те… - Вече нямах сили да се вслушвам в това, което ми говореше, бях под действието на приспивателното, което явно ми беше сипал в чашата.Хитър ход, но изтъркан, защото винаги така ставаше:когато съм под действие на лудостта-болест още от детството ми, се карахме и аз бягах някъде, страхуваше се за мен, защото имах “самоубийствени наклонности”, после ме откриваше на различни места из града, можеше да ме намери дори и в някоя пуста хлебарница, но знаеше, че никога няма да напусна града, не знам от къде беше разбрал това, просто ми чете мислите или може би си говорех сама. . .после ме приспива с чашка вода и аз пак трябва да пия омразните лекарства, да бягам от полицията, която ме издирва за да ме приберат пак в лудницата, още се чудя как им се изплъзвах, единственият ми приятел беше той, отпреди луд, като мен, примири се и го излекуваха, сега е психолог, искаше и мен да излекува, но аз се дърпам с всичка сила, нещо ме кара да бягам от него и другите с престилки, живея в собствен свят където съм само аз и Аз. Никак не ми вървеше в живота.Като малка ме изключиха от училище, защото често-често бягах …Смених няколко училища. Докато не започнаха и децата да се оплакват от мен – не съм могла да се сдържам, държала съм се така, онака … Накрая с много труд и пот завърших някак си, но на кандидат-студентските ми изпити ме хванаха и не знам защо ме вкараха в болницата, всеки ден ми даваха някакви лекарства, аз се противях и това ми донесе повече неприятности, постъпих в лудницата, без да знаят нито близките ми, които знаеха, че още от дете ми има нещо в главата, приятелки нямах.В лудницата другите като мен също се страхуваха и бягаха, единствено той не бягаше, предложих да избягаме, когато стана 1 година от влизането ми там. Маскирахме се като доктори ,уж че излизаме за малко(на тях това им беше позволено).Близките ми ме мислеха за умряла, мислеха че съм се самоубила. Повече и не ги видях.Не ме приеха в университета, нито си намерих някаква работа, бях като отшелник сред тълпата, всички бягаха от мен, единствено той не се плашеше, но пак го хванаха и сега е доктор, моят доктор!Това беше мойто минало накратко, сегашно нямам, просто си живея тук, работя като продавачка долу във фоайето на болницата .Дават ми минимална заплатка, колкото да си купя наи-необходимото, чета по вестниците, издирвал се опасен луд, на половин страница е лепната снимката ми, а аз ходя из града с тъмни очила и черна шапка, моля се на Бога да не ме заподозре някой.Когато съм в криза се е случвало да влизам с взлом някъде, но никога не съм крала! Бъдеще – нямам. * * * Събудих се чак на другия ден. Първата мисъл, която мина през главата бе да ида на реката. Магарето с магаре такова явно пак седеше тук и ме дебнеше, защото веднага чух гласът му: - Не си познала!Тръгваш с мен! - Ти ли ще кажеш?Какъв си ми ти?Какво търсиш тук?Нима си ми брат или настойник?С какво право ще ми заповядваш какво да правя? – ухилих му се ехидно - С правото на лекуващ те психолог! - Край, победи ме, няма как.Предавам се.Дай ми ризата, няма да се горя в нея този път, нито пък ще те хапя, усмири ме.Да ходим в болницата. След около час пак седях в омразния кабинет, миришеше на лекарства, болезнено белите усмирителни ризи висяха на закачалки и стърчаха, сякаш в тях се беше вмъкнала самата смърт и дебнеше само да дойда и да ми съсипе лудите мечти… - Няма да те сложа в риза, спокойно. - Нима ще ме оставиш да се гавря с лекарките и сестрите?Ще ме пуснеш да тормозя тъжните луди и да развеселявам криминално проявените?Та нали ще те съдят!Ако намеря остър предмет или се докопам до очилата на някоя нещастна сестра мога да ви избия всичките, не забравяй това! - Та ние не отиваме в лудницата! - А къде? - Ще видиш. Качихме се в линейката.Но след малко слязохме на центъра. - Отиваме да ти покажа реката, в която толкова искаш да се влееш. Да, наистина до тогава аз никога не бях виждала реката, мислех си само , че има такава, в моят свят имаше не една и две, ами цяло море от реки, които се надпреварваха коя да е по-дълбока, за да я избера нея. И ето че я стигнахме, моята река, но се оказа една плитка кална вадичка.Бях много разочарована, беше ми станало така гадно, чувствах се като предадена, нямаше какво да правя.А да съм се опитвала да се самоубия съм се опитвала: горях цял обор,в който се бях заключила, но покрива падна на една страна и имах въздух, тогава и заваля дъжд, веднъж исках да скоча от седмия етаж, но се закачих за една тераса и увиснах там, отървах се само с няколко драскотинки. Всички автомобили ми правеха път, единсвеното нещо, ковто ми оставаше бе да се хвърля в реката, защото не мога да плувам и бързо щеше да се свърши, но уви, тук нямаше река! - И сега какво ще правиш? – ме попита той, когато си тръгвахме – Трябва да си останеш! - Да, ще сио остана, така или иначе нямам друг избор. - Явно Господ иска да си седиш тук! - Нима съм потребна на някого?Та живота ми е безсмислен! - На мен ми трябваш! - Ах да!Да ти се водя като клиентка , за да си взимаш заплатата, много умно! - Ти явно не разбра снощи какво ти говорих, а? - Ами ако не помниш ти пак ме отрови със тая скапана вода, да ме убиеш ли искаш?Да, искам да умра, даже бих се радвала ако ти ме убиеш ,защото знаеш, че те мразя! - Защо? - Та ти си предател!Как можа да станеш един от тях?Нима ти се хареса да се разхождаш из болницата като оратор и да се разпореждаш с болните души? - Така трябваше. - Дали… Вървяхме и си приказвахме, докато не се спряхме на един светофар да чакаме зелената светлина.До нас имаше един полицай, но аз първоначално не му обърнах внимание. - Къде ще ходим сега? - Айде да те черпя… Полицаят се вгледа в мен и изведнъж се чу едно щрак и ето ме в участъка!Докторът ми го нямаше! От участъка - право в болницата да ме изпитат да видят какво що съм станала.След питанките и препитванките ме оставиха в една стая ,а двамата , един явно студент и по-възрастен, останаха оттатък. Ако се вслушвах по-внимателно бих могла да ги чуя и успях! - Това е един особен случай!Както ми казаха ,тя е болна още от дете, била е вече в лудницата, която явно й е повлияла, защото наполовина е нормална, но лудата част надделява.Започва едно подсъзнателно разделяне на личността, става 2 души еднивременно…разбирате ли ме? - … - Вижте, момичето е лудо, има раздвоение на личността в много развита недостигана от никого до сега степен.От някъде се появява един лекар уж, който иначе е плод на нейната лудост. Този доктор е нейната излекувана, бореща се част от душата…тази част се префразира като сам отделен човек.Сега ясно ли е? - Да, ясно ми е да – отговори третият лекуващ, който влезе в стаята току-що.Другите двама го изгледаха учудено. - Кой сте вие? - Ами аз съм третият лекуващ онова момиче. - Как така?Назначиха само двама, това сме ние!Как ви е името? - Магаре с магаре такова!!!
2003-05-05

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)