БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Седмата жертва

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:


по мотиви от едноименния разказ на Робърт Шекли

 

сценична адаптация: Пламен Глогов

 

участващи:

 

Стентън Фрилейн- дизайнер/ ловец на хора

М-р Моргър- шеф на Фрилейн/ член на „Десетката”

Джанет Меслин- Жертва

Калфъс- Ловец

Джак- съгледвач

Сервитъор, куриер, танцъори, епизодици- 6-7 души

 

 

  1. Действие: Името на Смъртта

 

Декор: Нощен клуб.

Реквизит: 6  малки кръгли маси с елегантни столове.

Светлина: Интимна; сумрак

Музика: Стрийп

 

Спусната завеса. Пред нея танцуват 6 момичет. В края на танца завесата се раздига и открива интериора на заведението. Танциорките минават край масите, на които са седнали зрителите. Музиката не спира да звучи. На масата, която е най-отпред на сцената е седнал сам един мъж и спокойно отпива от питието си. Името му е Стентън Фрилейн. Зад изисканата си външност мъжът изглежда непроницаем, не спира и не се обръща след момичетата, които минават край него. Острият  му поглед е насочен към публиката.

Между насядалите безшумен и незабележим снове един сервитьор. Той едва се е оттеглил от една маса в края на сцената, когато от нея се надига огромен мъж и насочва към Фрилейн своя пистолет.

 

Мъжът с пистолета (властно): Стентън Фрилейн! Играта свърши за теб! Аз съм твоят Ловец  и тази е нощта, в която ще умреш!

 

По масите преминава леко вълнение. Без страх, зрителите в този странен клуб наблюдават с любопитство двамата мъже.

Стентън Фрилейн е странно спокоен пред заплашителните думи на този мъж. Той продължава да седи с гръб към него на масата си, с ледено самообладание.

 

Мъжът с пистолета (крясва): Погледни ме! Искам да видя очите ти,  преди да те застрелям!

 

Фрилейн (спокойно без да се обръща): Не се вълнувай толкова, Калфъс, човек би помислил, че това е първото ти убийство. А вече имаш три, нали така?

 

Калфъс (стреснато): Как...откъде знаеш името ми?

 

Фрилейн: Жертвите също имат обоняние, то често е по-силно от това на преследвача им.  

 

Калфъс( с превъзходство в гласа): Сведенията на съгледвачите ти няма да те спасят. Нито лъжливото хладнокръвие  с което се опитваш да ме блъфираш. Аз те спипах сам и беззащитен тук и утре състезанието за мен ще продължи, а ти ще бъдеш само надпис върху камък

 

Фрилейн (с усмивка): Звучиш уверено. В момента сигурно си насочил към мен любимия си 9 mm Firebird, много подходящ за теб защото от него стават само фойерверки. Но защо ми се струва, че не се чувстваш много добре...

 

Калфъс (изнервено): Достатъчно добре съм повярвай ми, достатъчно за да ти затворя проклетата уста с един изстрел. Обърни се и ме погледни, по дяволите!

 

Фрилейн (продължава сякаш не го чува) Спомням си един откъс от Платон, уместно ли ще е да го цитирам сега?

 

Калфъс (смеейки се нервно): Това ще бъдат предсмъртните ти думи!

 

Фрилейн (твърдо): ...разказът за смъртта на Сократ (пауза)...„най-напред той се движеше нормално, сетне каза че нозете му тежат, докато не можеше да стои повече на тях и се наложи да седне...

 

Калфъс изведнъж се отпуска обратно на стола си, пистолетът му продължава да е насочен към говорещия Фрилейн, но лицето му е стъписано

 

Фрилейн: ... постепенно тялото му започна да изстива и да се вкоченясва, не усещаше вече крайниците си и чашата с отрова, която държеше се изхлузи изведнъж между пръстите му и паднала на земята

 

Пистолетът пада от ръцете на сгърчения в смъртен ужас Калфъс, пред очите му е чашата, от която току що е пил последното си питие

 

Фрилейн (обръща се към свлеклия се на колене Калфъс):... когато усетил студа който стига сърцето му, Сократ извикал към един от своите приятели: „Критоне, принеси на Асклепий петел, не забравяй тази жертва!” (тези думи Фрилейн извиква към всички присъстващи)

 

Калфъс гледа безпомощно към изправения над него Стентън Фрилейн, устните му се движат но от тях не излиза звук

 

Фрилейн (властно към келнера): Донеси ми сметката, Джак!

 

Сервитъорът му носи пистолет на поднос, това е личния пистолет на Фрилейн

 

Фрилейн насочва пистолета си към коленичилия Калфъс

 

Фрилейн (опрощаващо):  Ти си благословен човек, Калфъс, трябва да си спокоен там, където отиваш, защото вече знаеш името на Смъртта. Малцина могат да се похвалят, че са я предизвиквали с пистолет опрян в гърба й. Мой ред е да изпълня последното ти желание: Погледни ме!... Сбогом!

 

Фрилейн стреля два пъти. Калфъс пада по очи в краката му. Секунди след това останалите посетители  клуба се връщат към обичайните си разговори на масите.  Стрелецът сяда на мястото си.  Музиката на вечерта все така звучи докато той допива спокоен питието си. Завесите пред погледа му се затварят.

                                                            Край на първа сцена

 

 

2 Действие: Дизайнерът

 

Декор: Дизайнерска кантора за дрехи

Реквизит: 1 бюро, малка маса със столове, Изкуствени манекени, облечени в стилни костюми; висящ надпис „Марково облекло „Моргър и Фрийман”

Музика: пуст и тежък инструментал

Светлина: сумрак

 

Затворена завеса. На фона на изпълващият залата инструментал звучи невидим монолог. Това са мислите на Стентън Фрилейн, „студени като подводен извор”, монологът е разкъсван от изстрели, безпощадни като думите в него, някой стреля зад завесата...

 

Гласът на Фрилейн (твърд и равен):

„Аз съм човек, който не вярва на хората. По-рядко се уповавам на Бог, отколкото на револвера си. Постигнах всичко, което искаше живота от мен; сега е време за моето щастие- да отнемам живота на другите.

     Никога не съм имал нужда от баща, който да ме наставлява или да прощава грешките ми. Бях малък, когато останах без него завинаги- войната се погрижи за моята свобода.Единственият начин да й се отблагодаря бе- да я съхраня в себе си. Затова се включих в Играта на преследване и смърт. Затова се превърнах в Ловец...на хора и останах такъв, дори когато аз самият бях нечия чужда мишена.

Казват, че за такива като мен няма по-голяма наслада от тази да зърнат погледа на умиращата от ръката им Жертва. Някога това наистина ме радваше, но вече е различно. Сега търся очите на един единствен човек. Те са виждали всичко и признанието в тези очи ще бъде най-голямата награда за мен...”

 

(Завесите се отварят в центъра на кантората е застанал м-р Моргър и стреля с изящния си револвер в един от пластмасовите манекени. Фрилейн безшумно пристъпва към него, в ръцете си държи тънка папка)

 

Гласът на Фрилейн (мислите на младият мъж продължават да звучат в залата, докато тарецът стреля)

    

„ Може би някога в миналото си съм усещал липсата на моя баща, но отдавна съм забравил кога. Навярно веднъж се е случило да се обърна към Бог, когато съм бил притиснат до стената, но да не получа отговор от него. Този човек, който стои пред мен е бил по-силен от баща ми, защото е оживял в онази война и по-могъщ от Господ, защото е създал едновременно и ада и рая- тук, на Земята

    

     Старецът усеща Фрилейн и спира стрелбата

 

Моргър(бащински): Стентън, заповядай, приятелю!(кимва към простреляния върху манекена костюм) Любувам се на новия ни модел. Погледни- 17 изстрела и нито драскотина. Благодарение на твоя талант и олекотените титанови инпрегнанти, тези елегантни костюми са практически непробиваеми и вечни

 

Фрилейн (сериозно): Вечни...не съвсем, м-р Моргър.

 

Моргър: (стрелва го с очи): Какво искаш да кажеш?

 

Фрилейн: Могат да излязат от мода (усмихва се тънко)

 

(Старецът се засмива и прегръща рамото на Фрилейн)

 

Моргър (уверено с бодър глас): Гладко ли мина всичко снощи?

 

Фрилейн (сдържано): Този беше шестият.

 

Моргър (доволно): Само така, момчето ми. Сега топката е отново в теб. Вълнуваш ли се?

Фрилейн (замислено): Чувствам се странно напоследък.

 

Моргър (сериозно): В какъв смисъл?

 

Фрилейн: В началото ловът ми харесваше, сега, като че ли, изпитвам повече удоволствие да бъда Жертва...Жертва, която изведнъж се измъква от клопката на своя Ловец и накрая го разкъсва.

 

Моргър (разбиращо): Така е с всички ни, повярвай ми. Ще ти се иска да става все по-трудно, колкото повече приближаваш края.

            След войната, когато основахме Агенцията, всички изпитвахме желание да преследваме и да убиваме. Това беше единственият начин, само така можехме да опазим човечеството, защото още една масова война би означавала смърт за планетата ни. Решихме да дадем войната в ръцете на индивида. Онези, на които им се убиваше, се записваха в Агенцията, за да премерят силите си по между си. Така невинните, лишените от желание за физическа агресия, нямаше как да пострадат. Но всички записали се, искаха да бъдат преследвачи, затова Агенцията въведе правилото на редуването- веднъж си в ролята на Ловец, следващият път- на Жертва. И разбира се, единственото условие беше конфиденциалността.

Някои се отказват веднага. Други напускат играта, когато се насищат да убиват. Повечето от играчите заплащат за участието си със своята смърт. Защото не можеш да се откажеш от състезанието преди самият ти да си бил избран за нечия Жертва

 

Фрилейн (хладно): Никога не съм мислил да се отказвам

 

Моргър (с въздишка): Зная това, такива като теб има доста. Играта им се услажда, но малцина стигат края й.

 

Фрилейн (твърдо): Аз ще бъда един от тях

 

Моргър (с усмивка): Не се съмнявам в теб, момчето ми...сега, докато очакваме куриера с данните за жертвата ти, ми се иска да ме запознаеш с рекламния текст за новия ни модел

 

Фрилейн (кимва, отваря папката си, говорейки делово): Смятам да бъде нещо по-стандартно откъм звучене, а акцентът да падне върху новите решения...Може би в такъв стил: „Притежавате ли костюм „Щит”? Костюм „Щит”, производство на Моргър и Фрилейн е шедъовър на световното шивашко изкуство, едновременно изискан, обезопасяващ и непредвидим. Лека и дискретна- непробиваемата подплата на костюм „Щит” ще ви предпази със стил от внезапно нападение. И това не е всичко. Костюм „Щит” предлага автоматично изтласкващ пистолетен джоб, най-забележителното съвременно постижение в личната защита. Само едно докосване и скритото копче ще изхвърли пистолета в ръката ви със спуснат ударник и свален предпазител. Защо не наминете в най-близкия магазин „Щит”? Защо да не сте в безопасност?”

 

Моргър (доволно): Много добре!Това е една истинска и много достойна реклама. Само бих препоръчал да споменеш, че костюмите „Щит” се произвеждат в богато разнообразие от модели, едноредни и двуредни, с единично и двойно закопчаване, с широки и тесни крачоли и т.н

 

Фрилейн (кимва и записва нещо кратко в папката си): Правилно, м-р Моргър. Пропуснал съм.

 

 

В този момент на сцената се появява куриер на Агенцията

 

Куриерът: Писмо от агенцията до мистър Фрилейн

 

Фрилейн се подписва и взима писмото.Куриерът си тръгва

 

Моргър (тактично към Фрилейн ): Тъкмо навреме. Оставяам те насаме с новото ти предизвикателство. Приятно ловуване!

 

Фрилейн (с уважение): Искрено се надявам, че жертвата ми няма да е някой като Вас

 

Моргър (двусмислено): Не ме надценявай, Стентън. Дори калени мъже като мен имат от кого да се страхуват нощем... Кое поред каза, че ти е това убийство?

 

Фрилейн (сдържано): Седмото

 

Моргър (кимва, тръгвайки си): Щастливо число. Хайде. Пък след време ще те приемем в „Десетката”

 

(старецът спира в края на сцената и се обръща към Фрилейн за още нещо)

 

Моргър: И главното- не се разсейвай. Една само, макар и неволна грешка и ще трябва да си търся нов помощник. А ако нямаш нищо против, аз си харесвам сегашния...

 

Фрилейн (кимва): Ще внимавам, както винаги.

 

(старецът напуска сцената, Фрилейн остава сам с неотворения плик. Чува се ускорен пулс на сърце, сърцето на Ловеца. И отново мисълта, самотна и студена звучи в залата)

 

Гласът на Фрилейн: „Десетката”- Моргър е единственият й член, единственият от онези които бяха създали Агенцията и първи бяха влезли в играта. Ветераните са мъртви. Пет мъртви ловци и пет мъртви жертви- 10 убийства- тази е единствената цена, за да те приемат в кръга на Избраните.Изглежда толкова лесно, а всъщност членовете му са не повече от дузина в целия свят. Тяхната върховна награда- могат да убиват когото поискат. Да избират сами жертвите си. Те са над закона вътре в Агенцията, за тях няма сезони на покой, не им трябва разрешително за лова на хора. Те са богове, които хранят с жертви своето безсмъртие. И моето място е сред тях.

Зная това още от първото си убийство...

 

                        Край на сцената

 

 

3 Действие . Съгледвачът

 

На сцената се появява с безшумна стъпка Джак, съгледвачът на Фрилейн.

 

Джак (с ненатраплив глас): М-р Фрилейн

 

Фрилейн (с лека усмивка): Джак, ти отново подрани точно навреме...

 

Джак (невъзмутимо): Видях колата на куриера пред кантората Ви и предположих, че ще имате нужда от услугите ми

 

Фрилейн (кимва): Ти си безценен съгледвач

Джак: За Вас цената ми е специална

 

Фрилейн: Имаше ли проблеми с трупа на Калфъс?

 

Джак (равно): Експертите от Aгенцията установиха известно съдържание на конин...под смъртоносната доза. Заключението бе временна парализа на крайниците, вследствие на алкалоида в кръвта. Смъртта е настъпила вследствие на изстрелите от Вашия пистолет.

 

Фрилейн (удовлетворено): Значи всичко е легално.

 

Джак (кимва): Честта на убийството се пада изцяло на Вас.

 

Фрилейн (поглежда го в очите): Иронията ти ме забавлява, затова работя само с теб.

 

Двамата застиват в позите си. Проницателния погледът на Фрилейн е закован в очите на Джак, които не издават нищо.  В този момент в залата прозвучават отново мислите на Фрилейн

 

Гласът на Фрилейн: Джак е ловкият въжеиграч над Бездната, целуващият Господ Юда. Той никога не би убил, на съгледвачите е забранено да убиват. Те могат да заведат преследвания до плячката му или да посочат на жертвата нейния ловец, но правото на фаталния изстрел не им принадлежеше. Може би никога няма да рзбера, защо  при този свой талант да надушва козовете на противниците си, Джак не се бе записал в Агенцията. Дали в себе си беше страхлив или твърде умен, или простo физическите разпри не го влечаха. Никога нямаше да разбера, но в едно съм сигурен- той ми е необходим във всеки случай, и ще го наема до края на Играта. А щом ме приемат в Десетката, той ще бъде първият, когото ще пречукам...

 

Фрилейн (подава плика с досието на жертвата на своя съгледвач): Погледни вътре, Джак.

 

Джак (взима плика с леко очудване): Още не сте го отворил?!

 

Фрилейн (гледа го изпитателно): Исках да видя най-напред твоето първо впечатление

 

Джак (кимва, с едва забележима усмивка): Разбирам...

 

Фрилейн (обръща му гръб): Надявам се предизвикателстовто да си заслужава...

 

В залата отеква отново звукът на учестения пулс, докато Джак спокойно изважда данните на жертвата от плика

 

Фрилейн (овладял се, се обръща към него): Е? Какво мислиш, Джак?

Джак (подава му с усмивка досието): Определено ще бъдете изненадан от поръчката, сър.

 

                   Пада мрак на сцената

                   Край на сцената

 

4. Действие: Жертвата

 

Декор: кантората на Фрилейн.

Допълнителен реквизит. Един въртящ се стол на преден план и стена-екран, прожекционно устройство.

Осветление: Пълен мрак

Музика: тих инструментал

 

Звук от натискане бутоните на клетъчен телефон отеква в тъмната зала

 

Гласът на оператор от Агенцията (вежлив):Агенция за емоционално пречистване. Информационен отдел, добър ден!

 

Гласът на Фрилейн (сериозно): Обажда се потребител номер 6117 04 псевдоним „Accipiter”; временен статус: ловец. Вижте какво, току що получих известието си, жертвата ми се оказва момиче. Да не би да е някаква грешка?

 

Операторът: Един момент...Всичко е наред, г-не. Момичето се е записало в Агенцията доброволно, по свое собствено желание. Според закона тя има същите права и привилегии каквито има и един мъж.

 

Фрилейн: Бихте ли ми казали колко убийства има тя?

 

Операторът(учтиво): Съжалявам, г-не. Единствената информация, която Ви се разрешава е името и местожтелството на жертвата, заедно със стандартните приложения от три нейни снимки.

 

Фрилейн (колебливо): Разбирам...Бих ли могъл да получа друга жертва?

 

Операторът: Можете да откажете лова. По закон не Ви се разрешава друга жертва преди Вие сам да бъдете такава. Желаете ли да откажете лова?

 

Сноп светлина осветява въртящия се стол, в който е седнал Фрилейн. В залата прозвучава да звучи : „Г-не, желаете ли да откажете лова? Повтарям, желаете ли...”

 

Той изключва телефона раздразнено и остава замислен с поглед към публиката. Зад него преминава сянка.

 

Фрилейн (високо): Какво научи, Джак?

Ловецът завърта креслото си към своя гост.Лампите постепенно осветяват съгледвача.

 

Джак (сдържано): Интересен случай, м-р Фрилейн

 

Джак застава до прожекционния апарат. На екрана се сменят снимки на жертвата, докато Джак говори

 

Джак: Пълното име на жертвата е Джанет Ноар Меслин. (снимка) Нюйоркчанка. Живее сама в малък апартамент на Лексинктън авеню.(снимки- 3-4 до входа на блока, околността, в апартамента). Работи като помощничка в счетоводна къща „Хуршат и сие”(снимки 3 – вътре, със собственика и на входа на кантората). Четири пъти седмично ходи на вечерни курсове по счетоводство (снимки 2-3). Прибира се към 20:00. Нощно време не излиза никъде. (отново снимка в апартамента и нощем)

 

Фрилейн (спокойно): Никога не спуска завесите...Има ли любими места, които посещава?

 

Джак: Едно кафене в нейния квартал (снимка на кафенето и околността). След работа често се отбива в него (снимка на Джанет седяща сама в кафенето) и сяда сама на една от масите навън, близо до улицата

 

Фрилейн (раздразнено): До тук низ от непредпазливости, направо нелепо! Кажи ми за съгледвачите!

 

Джак (с малка пауза): Не открих нито един

 

Фрилейн (със съмнение): Как така?

 

Джак (спокойно): През седмицата, в която я следях, тя не се е срещала с никого, като изключим служебните й разговори с клиенти на фирмата...проучих ги, нищо подозрително.

 

Фрилейн (напрегнато): Телефонни разговори?

 

Джак: Тя няма мобилен телефон. В апартамента й има стационарен, но от него не се е свързвала с никого.

 

Фрилейн (объркано): Искаш да кажеш, че тя няма съгледвачи?

 

Джак (равнодушно): Напълно възможно е да не може да си ги позволи. Живее доста скромно...бих казал- бедно.

 

Фрилейн (избухва): Тогава защо дявол да го вземе се е записала в Агенцията!

 

Джак: Може би е искала някой да я отърве от цялата й мизерия

 

Фрилейн (размишлява на глас): Жена...чиновничка...без съгледвачи...(изведнъж се сеща) А оръжието й? Разбра ли какво е то. Истинският ловец се познава по оръжието му...

 

Джак: Не забелязах да има такова

 

Фрилейн (възкликва ядосано): Не носи оръжие! Тези от Aгенцията подиграват ли се с мен? Да не би да искат да ме направят за смях пред членовете на „Десетката”

 

Джак (кротко): Всичко е жребий, м-р Фрилейн!

 

Фрилейн (гневно): Жребий, казваш, какво е за теб жребият, Джак?

 

Джак: Нещо, което трябва да приемем

 

Фрилейн (ядно): Защо?

 

Джак: Защото никой не може да се откъсне от сянката си и от съдбата си.

 

На екрана се появява отново снимката на Джанет

 

Фрилейн (изпитателно): На колко години мислиш, че е, Джак?

 

Джак: На 22, може би, но не мога да кажа със сигурност

 

Фрилейн (сприхаво): Глупава малка кучка!

 

Джак: Ако позволите, сър. Абстрахирайки се от нейната наивна беззащитност, бих казал, че дамата е доста привлекателна. Красотата на една жена, би могла да бъде доста опасна за един мъж.

 

Фрилейн ( с досада):Достатъчно за днес, Джак! Благодаря ти. До края на този случай няма да се нуждая от помощта ти.

 

Джак: Сигурен ли сте, сър? Бих могъл да подготвя всичко, както...

 

Фрилейн (нетърпеливо): Излишно е. Ще се оправя сам и ще гледам да приключа бързо. Време е да се приготвя за малко градско сафари...Ще се върна до седмица най-късно. Тогава някъде ще пристигне известието, че съм Жертва и тогава ще ми бъдеш нужен повече от собствените ми очи.

 

Джак: Ще бъда на линия. Желая Ви успех, сър!

 

Фрилейн: До скоро, Джак!

 

Джак напуска сцената. Фрилейн остава взрян в лицето на жената(музика!!!)

 

Завеса. Край на сцената

 

5.Действие: Моментът на изстрела

 

Декор: Пред завесата (в единия край)- част от женска стая. Зад завесата- кафене.

Реквизит: пред завесата- столче и едно огледало с тоалетни принадлежности и гримове, зад завесата- 4 масички и столчета

Светлина: В началото светлина само върху огледалото и стола. След отварянето на завесата- силна светлина огрява кафенето

Музика:Бавен инструментал

 

Мислите на Фрилейн отекват в залата, светлината пада върху единия край на сцената. Там една жена стои с лице към огледалото и се приготвя за излизане.

 

Гласът на Фрилейн: Аз съм ценител на добрия лов. Обичам трудните предизвикателства, преследването на интелигентни жертви. Прониквал съм в свръхохранявани имения, във изолирани подземни бункери, озовавал съм се на изоставени от бога места, дегизиран като какъв ли не, за да открия жертвата си. И винаги съм успявал. Отчасти заради вродения си талант на Ловец, отчасти воден от амбицията си да бъда най-добрия. Но винаги съветван от Предпазливостта. Така ще бъде и този път. Приготвих по-внимателно от всякога багажа си: Два от специалните костюми „Щит” с изтрелващ джоб, лично производство; парализиращ спрей; достатъчно муниции за своя SIG-Sauer P230, и две от настолните ми книги „Ловуване в градовете” от Митуел и „Поведение на жертвата” от Олгрийн. В последната пише, че когато действията на жертвата озадачават ловеца, е препоръчително той да се приготви за труден лов. Възможно е случаят с Джанет Меслин да се окаже точно такъв...

 

На фона на звучащия напрегнато глас на Фрилейн младата жена се оправя спокойно, сякаш не подозира за опасния Ловец, тръгнал по дирите и с толкова оръжие. След последните думи на Фрилейн жената става и напуска сцената.

 

Фрилейн се появява и спира в противоположния край на  сцената. Завесите се отдръпват и откриват кафенето, на което са седнали няколко човека. Между тях снове сервитъор (не е Джак!). Ловецът наблюдава кафенето отдалеч

 

Гласът на Фрилейн(Докато Ловецът мълчаливо наблюдава кафенето): Отдавна не съм идвал в този град.  Превърнал се е в претоварено сметище за евтин боклук. Претъпкано е от посрани жертви и бездарните им съгледвачи, оглеждащи за още по-бездарните ловци. Приличат на пораснали деца-олигофрени, играещи си на стражари и апаши. Но града не ме интересува...

 

В този момент в кафенето идва Джанет и сяда на една свободна маса. Сервитъорът идва до нея с менюто.

 

... Погледът на ловеца не трябва да изпуска жертвата. Тя е единственият смисъл-краят на пътуването на един куршум и край на моето пътуване.

Тя е седнала там...изглежда точно като в снимките на Джак- беззащитна, самотна и тъжна. Имам чувството, че с години е киснала в това кафе без да помръдне...Очаквайки ме...

 

Фрилейн вдига пистолета си към нея, но се спира разколебан от спокойствието й

 

...Почакай! Може би все пак има някаква грешка

 

Набира  някакъв номер на телефона си. В залата се чува гласът на Оператора от Агенцията.

 

Гласът на оператор от Агенцията (вежлив):Агенция за емоционално пречистване. Информационен отдел, добър ден!

 

Фрилейн(припряно): потребител 611704. Сигурен ли сте, че жертвата на име Джанет Меслин е известена.

 

Операторът (след кратка пауза): Да, г-не имаме личното й потвърждение. Да не би нещо да не е наред?

 

Фрилейн (отнесено): Не, само исках да проверя...

 

Ловецът прибира телефона си

 

...Това е, все едно ми каза: „Не се колебайте, убийте я, то е Ваше право на ловец!”

 

За втори път насочва пистолета към нея.Чуват се ударите на сърцето му, което бие развълнувано.Точно в този момент сервитъорът носи поръчката на Джанет и застава без да иска между нея и мерника на Фрилейн. Ловецът рязко вдига оръжието си.

 

...Успокой се, Стен, просто временна пречка. Стегни се и се успокой.(сервитъорът си тръгва) Вече всичко е чисто. Убий я!...(отново сваля пистолета)...Не! Твърде лесно е! Идиотското момиче ме лишава от цялата наслада на пречистването!... Или може би не...Може би е време за нова стъпка в кариерата ми на Ловец. Ще отида и ще я заговоря. Не съм чувал никой досега да го е правил, нито тези по книгите, нито дори Моргър...да пийнеш с жертвата си преди да й пръснеш мозъка! Това вече е стилно...

 

Със спокойна походка Фрилейн се насочва към центъра на сцената, където е масата на Джанет. Сърцето му бие възбудено.

                   (следва в другото действие)

 

 

               6.Действие: Докосване до бляна

              (продължение от предната сцена)

 

Фрилейн (спира се пред нея и произнася учтиво): Здравейте! (пауза, жената вдига поглед към него) Извинете, че се натрапвам така, направи ми впечатление, че сте сама и ми се прииска да се запознаем...(жената продължава да го гледа безизразно) Ако очаквате друг или считате, че е нахално от моя страна, само ми кажете и ще си отида.

 

Джанет (свежда поглед към чашата с кафе): Безразлично ми е.

 

Фрилейн сяда срещу нея. Идва сервитъора. Без да изпуска жената от поглед, Фрилейн му казва „Едно бренди”.Сервитъорът се отдалечава.

 

Фрилейн: Пристигнах от Чикаго вчера следобед за една конференция. Но не всички доклади са интересни, навярно знаете как е, в такова време човек предпочита разходките пред задушните зали. Казвам се Стентън Фрилейн (протяга ръка към нея)

 

Тя поглежда ръката му и му подава своята

 

Джанет (скромно): Джанет

 

Фрилейн (поглежда я с очакване): Просто Джанет?

 

Джанет (с лека конфузна усмивка): Джанет Меслин

 

Фрилейн (искрено, но и с известна самонадеяност ): Много ми е приятно. Какво ще правите довечера, г-це Меслин?

 

Джанет (мрачно): Довечера вероятно ще бъда убита

 

Фрилейн я поглежда неподвижен. Мислите му нахлуват в залата

 

Гласът на Фрилейн: Играе ли си с мен? Преструва ли се? Не, тя не би могла да знае кой съм. Никоя жертва не получава името на ловеца си. Виж колко е спокойна. Трябва да я застреляш, Стен!... Още малко...

 

Фрилейн (очудено): Как така? Да не искате да кажете, че сте...Жертва?

 

Джанет (поглежда го в очите и кимва): Ако бях на Ваше място, бих стояла настрана. Няма смисъл да Ви убиват по погрешка.

 

...Не е точно спокойствие- чувството изписано върху лицето й, може би безтразличие или по-скоро- примирение...Откачена самоубийца!...

 

Фрилейн (загрижено): Нямате ли съгледвачи?

 

Джанет (поглежда го отново): Нямам

 

...Джак отново бе прав, тя е наистина много красива. Жалко, че ще трябва да умре веднага. Или не точно веднага...Все пак аз съм Онзи, от който зависи живота й, имам право да й отпусна още време,не много, но достатъчно за да се позабавлявам с нея...

 

Джанет (вглъбено): Аз съм едно много лошо момиче. Наумих си, че искам да извърша убийство и се записах в Агенцията. А после...после не можах да го направя.

 

Фрилейн (кимва): Рабирам Ви.

 

...Не ме учудваш, скъпа, познавам и други мелодраматични нещастници като теб, които по погрешка природата е направила мъже...

 

Джанет (усмихва се с горчивина): Но аз, разбира се, съм още в Играта. Макар, че не убих, трябва все пак да бъда Жертва.

 

Фрилейн (със съчувствие): Но защо не си наемете някой съгледвач?

 

Джанет (поклаща глава): Аз не бих могла да убия никого. Просто не бих могла. Дори нямам пистолет

 

Фрилейн (поема си въздух озадачен): Вие сте много смела, щом можете да се показвате така

 

...Необяснимо е, но аз действително съм заинтригуван от тази жена. Красотата й ме очарова, а глупостта й направо ме удивлява!...

 

Джанет (безпомощно): Какво бих могла да направя според Вас? Човек не може да се скрие от Ловец

 

...Поне не от истинския Ловец...

 

Джанет: Аз нямам достатъчно пари, за да наема някой или да се махна далеч от тук.

 

...Поиграй си на Господ, Стен...

 

Фрилейн (сериозно): Джанет, нали мога да се обърна на „ти” към теб. Вярно, че сега се запознахме, но ако ми позволиш, аз бих могъл да ти помогна. Тъй като се касае за собствената ти безопасност, мисля че...

 

Джанет (твърдо го прекъсва): Не. Вече съм взела решение по този въпрос. Всичко това е порочно...цялата система. Ние не ставаме по-мирни, когато ни се дава шанс да убиваме.

 

Фрилейн (съпричастно): Аз също разбрах, че това не е за мен. Някога и аз се бях записал в Агенцията, но се отказах след първия си лов. Разбира се извадих късмет, че Ловецът ми не успя да ме открие в зададения му срок... (подхвърля развеселяващо) или може би тогава, без да зная, съм попаднал на някоя милостива Джанет. (тя се усмихва на шегата му)

 

...Имаш прелестна усмивка, Джанет, ще ми липсва, когато угасне завинаги...

 

Джанет (поглежда го изпитателно в очите): Ти уби ли своята Жертва тогава

 

Фрилейн (пауза със сериозен глас): Да...и това ми беше достатъчно.

 

Джанет (втренчена в него): Съжаляваш ли?

 

Фрилейн (кимва и свежда поглед за миг, после хваща ръцете й и отново я поглежда): Нека не говорим повече за това, искаш ли? Сигурен съм, че докато съм край теб, никой няма да те нарани. Наречи го предчувствие, бих могъл да мина за твой съгледвач или...приятел.

 

Джанет (усмихва се срамежливо): Разкажи ми за твоята работа. Тази конференция толкова ли беше тягостна, че предпочете да рискуваш с мен?

 

Фрилейн (гледа я с комична сериозност): У б и й с т в е н о скучна. Не си заслужава да те занимавам с иновациите в изкуствените полимери като импрегнирането на полиуретановите влакна. Имам по-добра идея, в едно кино наблизо видях рекламата на някакъв нов филм „Докосване до бляна”, сигурно ще е хубав. Искаш ли да отидем сега, прожекцията започва в шест.

 

Джанет (с тъжна усмивка): Не мога, след малко трябва да тръгвам. Посещавам един вечерен курс който е важен за работата ми

 

Фрилейн (с интерес): А тя е...?

 

Джанет (конфузно):Счетоводител съм в една кантора(замисля се) почти... засега помагам повече в книжата, отколкото в сметките.(усмихва се с леко неудобство) Сега трябва да вървя...

 

...Това е краят на този разговор. Остава само да натисна бутона за изтласкващия джоб и пистолетът ще се озове в дланта ми, студен и безпогрешен...

 

Джанет (отваря чантата си, за да плати и казва, притеснено свела поглед към нея): ...Но утре съм свободна. Можем да се разходим и да отидем на кино тогава?

 

...Тя те хареса, Стен, Ловецо на сърца, възпламени я...и после я вледени с един изстрел!...

 

Джанет (предпазливо): Искаш ли?

 

Фрилейн (се усмихва и с жест спира ръката й): Разбира се! Позволи на мен.

 

Джанет (колебливо):Тогава...ако нещо не се случи до утре... аз ще бъда отново тук в същия час и ще те чакам.

 

Фрилейн (меко): Бих искал да те изпратя.

 

Джанет (поклаща глава): Недей, нека не бързаме, ще се радвам да те видя утре...ако все още не си размислил.

 

Фрилейн (сериозно): Няма да размисля, повярвай ми, ще бъда

т о ч е н.

 

Тя напуска сцената, той остава в кафенето, загледан след нея, докато тя бавно се отдалечава

 

...Сега Стен, би могъл да го направиш...просто два изстрела в гърба й, тя ще издъхне веднага. Няма да я повредиш, пак ще си бъде красива, само че мъртва...

 

Той бърка към вътрешността на сакото си, без да я изпуска от поглед и...изважда една пура, вместо пистолет (музика!!!)

 

                   Завеса, край на сцената

 

7. Действие: Един истински красив миг

 

Декор: Дискотека

Реквизит. Бар-плот отсрани на сцената, 2 високи стола. Дансинг в центъра на сцената

Музика:Инструментал и песента  “Smooth criminal” from Michael Jackson

Светлина: Сумрак; клубна светлина

Затворени завеси. Действието започва с мислите на Фрилейн

 

Гласът на Фрилейн: Днес е третият ден от срещата ми с нея. Двамата сме неразделни. Имах десетки възможности да я убия, но нито една не би ме удовлетвориле истински. Мисля, че знам какво искам. Желая тялото й. Силно. Искам да я имам физически, за да мога в момента на взаимния екстаз да спра сърцето й...и да отнема последния й дъх с устните си. Мистър Моргър сигурно би ме укорил за това мое странно желание. Но и той последния път ме разочарова. „Дори калени мъже като мен имат от кого да се страхуват...” Какво искахте да кажете с това, м-р Моргър. Нима са верни слуховете, че членовете на Десетката не са неуязвими? Истина ли е, че Агенцията се бои да не поемат закона в свои ръце и периодично изпраща Чистач при някой от тях, за да поддържа равновесието в системата. Да, Чистачът- онзи, който никой никога не е виждал, но всички се страхуват от визитата му...

 

Завесите се отварят. Интериор на дискотека. Върху два високи стола на бара са сенали Фрилейн и Джанет. Звучи, слаба дискотечна музика. Дансингът е празен.

 

Джанет (напрегнато): Чувствам се странно тук

 

Фрилейн (с интерес): Странно? Защо?

 

Джанет: Не ходя често по такива места, сигурно се досещаш

 

Фрилейн (бодро): Всичко е наред. Просто се отпусни дръж се нормално и се забавлявай (чуква чашата си с нейната). Трябва да бъдеш сред хората, сега те са твоето убежище.

 

Джанет отпива и се замисля, загледана в дансинга

 

Фрилейн (разсейващо): Хареса ли ти филма днес?

 

Джанет (кимва): Краят ме изненада

 

Фрилейн (с леко превъзходство в гласа): За мен финалът беше ясен още в началото... Това се постига с гледане на много филми.

 

Джанет (с доверителна усмивка): Знаеш ли, че преди години исках да стана актриса

 

Фрилейн (усмихва се): Защо не опита?

 

Джанет (с горчивина): Ходих на няколко прослушвания, но все неуспешно. Казаха ми, че не съм могла да се превъплъщавам, да изляза от себе си...

 

Фрилейн (успокояващо): Не съжалявай за това. Ти си такава, каквато си- едно храбро момиче с тъжна красота

 

Джанет (усмихва се и го поглежда в очите): Благодаря ти!

 

Започва песента „Smooth criminal”. Стентън и Джанет наблюдават танцуващите. В кулминацията на песента един от танцуващите ненадейно застрелва друг. Музиката спира. Всички се отдръпват от дансинга и на него остават само Ловецът и неговата мъртва жертва.

Виждайки това Джанет с ужас се притиска във Фрилейн и скрива лице в гърдите му. Ръцете му нествойствено я прегръщат. Той е заковал погледа си върху гротесйкната картина на убиеца и трупа в краката му.

 

Фрилейн (успокояващо към Джанет, без да откъсва очарован поглед от гледката на дансинга. Пулсът му бие ускорено- дали защото е видял едно съвършено убийство или защото Тя за пръв път го е прегърнала):  Джанет, успокой се, всичко ще бъде наред...Успокой се!Хайде...

 

...Каква к р а с о т а, истинска к р а с о т а. Много професионално и идейно. Перфектно уловен миг на смъртта. Най-сетне един качествен Ловец в този окаян град.

 

Джанет (поглежда го умолително): Стентън, отведи ме от тук, моля те!...

 

Той се подчинява и двамата прегърнати се оттеглят от сцената. Завесите се затварят на фона на изоставеният от всички труп на жертвата. Звучи пуст и тъжен инструментал.

 

8. Действие: Целувката на хищика

 

Декор: Уличката пред дома на Джанет

Реквизит: Игра пред спуснатите завеси (те сякаш са вратата към дома й)

Музика:песента “Crush”на Garbage

Осветление: Мека светлина от улични лампи

 

Гласът на Фрилейн: Ти не знаеш името ми

                   Ти не знаеш нищо за Смъртта

                   Твоето съзнание е Жертва

                   А животът ти е ярък миг,

                   запечатан от цевта на пистолета ми

                   Знам, че няма да ме проследиш-

                   разкаянието ти и страхът

                   вече са останали далеч

                   Предпазливостта не ти е нужна

                  

                   Срещал съм и други като теб-

                   Тъжни пеперуди без жила

                   Ничий друг живот не би отнела

                   Само своя собствен

                   Мила,

                   Нас не ни е срещнала съдбата

                   Всъщност ти самата ме извика.

 

Фрилейн и Джанет се появяват прегърнати на сцената. Тя го пуска и свенливо се откъсва от него, застанала в средата на сцената.

 

Джанет (притеснено): Това е моят дом...Искаш ли да се качиш?

 

Фрилейн (тактично): Сигурна ли си?

 

Джанет (с болка): Това може да е последната ни вечер заедно...

 

Фрилейн (поглежда я в очите) : Не искам да те оствям сама

Двамата се приближават един към друг и се целуват.

 

Джанет (нежно откъсва устните си от неговите): Ела...

 

Двамата влизат зад завесите

                  

                         Край на сцената

 

9.Действие: Номерът на Жертвата

 

Декор: Жилището на Джанет. Интериор на стая.

Реквизит: Диван, нощна лампа, масичкта с огледалото, 2 стола

Музика: Cry me a river from  Justin Timberline Психоделична внушаваща променливо настроение

Светлина: от нощната лампа

 

Спусната завеса.

Гласът на Фрилейн: Това е приказката за беззащитното момиче, което опитомило Големия лош вълк. Но в нея се разказвало и за един добър Ловец. „Кой ще играе Ловецът?”-попитало момичето вълка. „Аз”- казал гордо вълка. „Но ти си лош, Ловецът трябва да е добър!” „Тогава ще те изям, казал страшно вълкът” „Ама наистина добър...- повтаряло си на глас момичето, сякаш не го чувало и се усмихвало на себе си...

 

Започва песента Cry me a river. Балет пред завесата, който на финала се отдръпва и завесите се отварят.Стентън и Джанет са седнали на дивана един до друг

 

Джанет (тъжно): Скоро ли заминаваш?

 

Фрилейн (въздъхва): По всяка вероятност...Конгресът свършва утре

 

Джанет (поглежда го продължително): Ще съжалявам като си отидеш...

 

Тя става и отива до масичката с огледалото и изважда от там кутия цигари и една голяма запалка. Взима си цигара. Той гледа красиво изваяният й гръб.

 

Тя е прекрасна като пустинно цвете, което разцъфва най-ярко и ухае най-силно в минутите преди да умре. Не съм стрелял по нищо по-съвършено. Очисти я, Стен, точно в този момент, точно сега, когато най-силно я желаеш и тя теб. Натисни скритото копче и я изпепели от сърцето си...Стреляй!!!

 

Фрилейн (внезапно): Обичам те!

 

Тя се обръща и го поглежда, държаща незапалената цигара

 

Джанет (объркано): Не трябва...

 

Фрилейн (развълнувано): Обичам те!

 

Джанет (клати глава, разстроено): Аз съм Жертва, не разбираш ли? Няма да живея много, за да...

 

Фрилейн (прекъсва я неудържимо): Ти няма да бъдеш убита...Аз съм твоя Ловец!

 

Джанет (отстъпва стъписано): Ще ме убиеш ли?

 

Фрилейн (смее се развълнувано): Не ставай смешна, аз ще се оженя за теб!

 

Тя все още държаща с неосъзнат жест цигарата и запалката коленичи до него и го прегръща разплакана. Той я гали успокояващо с нежна усмивка

 

Джанет (през сълзи): Господи! Това очакване...бях толкова уплашена!

 

Фрилейн (ентусиазирано): Всичко свърши...Представяш ли си как ще разказваме тази история на децата си? Как съм дошъл да те убия, а вместо това съм се оженил за теб.

 

Тя го целува и галейки лицето му се отдръпва, все още притеснена. Тя се изправя и с гръб към него си пали цигара. Той остава седнал на дивана,  сваля сакото си и го оставя до себе си.

 

Фрилейн (ободряващо): Страшна жега е вечерно време тук. Хайде,... да опаковаме багажа ти и още сега да дойдеш при мен...

 

Джанет (със сериозен глас, все още с гръб към него): Почакай...Ти не ме попита дали аз те обичам.

 

Фрилейн (изненадан): Какво?

 

Тя се обръща със запалката насочена към него

 

...В този момент осъсъзнах колко безпомощен може да бъде един влюбен мъж пред безразличието на една жена. Смъртта, скрита в запалката й ме погледна през дулото на 39 мм-та цев. Пистолетът ми скрит в изтласкващия джоб на перфектно скроения костюм „Щит”, бе недостижимо далечен...

 

Джанет (ясно и студено): Аз не те обичам, Стентън.

 

Тя стреля три пъти в него. Тялото му остава безжизнено на дивана с невярващо изражение. Мислите му продължават да се вият над него като птици без гнездо

 

... Последното, което видях, бяха очите й- втренчени в мен, безмилостни, тъмни и лъскави. С десетки едва забележими напрегнати бръчици около тях. Как бих могъл да помисля, че Тя е малко над двадесет годишна. Беше поне на тридесет. Всяка минута от живота й, изпълнена с напрежение и преумора бе изписана на лицето й. Съвършена актриса...Съвършен убиец...

 

Джанет се обръща към публиката, загърбвайки трупа на Фрилейн

 

Джанет (замислено дърпайки от цигарата си): Сега вече ще ме приемат в Десетката

 

На фона на разтърсваща музика, завесите се събират пред нея

 

                     Край на сцената

 

10. Действие: Мисия „Рестарт”

 

Декор: Тайнствена ритуална стая

Реквизит: тежка каменна маса, подобна на олтар. 12 дълги ножа с посребрани кании, маски и наметала, свещници

Музика: Мистична

Светлина: от свещниците

 

Членовете на Десетката:11 маскирани мъже, с тъмни дрехи и наметала са наредени около каменната маса. От края на сцената се появява жена с маска на лицето, това е Джанет. Един от членовете на десетката я приветства гласът му е странно познат...

 

Моргър (тържествено към Джанет): Добре дошла сред нас. От днес Смъртта е твой господар и ти си господарка на Смъртта.

 

Останалите я приветсват в хор: Добре дошла сред нас!

 

Моргър й подава един нож, прибран в ножница.

 

Моргър: Нека само чувството за мир те води, когато убиваш.

 

Джанет го приема

 

Тя и останалите изваждат ножовете си от каниите им

Появява се 13-ти маскиран мъж с кана вино и сипва в ножницата на всеки от останалите, включително и в тази на новодошлата.После се отдалечава чинно от групата и застава до завесата. Всички отпиват едновременно от каниите си.

Мъжът край завесата изважда малък пясъчен часовник и го вдига пред лицето си. Докато пясъкът се стича продължава ритуалната музика и всеки от членовете на Десетката се покланя на новодошлата, а тя му отвръща с поклон...Изведнъж започват гърчовете и 12-тимата убийци започват да се свличат едновременно със стон на земята. Пясъкът в часовника изтича...Човекът който го държи нахлува при тях и ги застрелва така както са паднали сгърчени на земята. Когато телата на всички застиват, убиецът набира някакъв телефон.

 

Гласът на Оператора на Агенцията отеква в залата. Този път той не е учтив, а равнодушен.

 

Оператор: Агенция за емоционално пречистване. Отдел чистота

 

Убиецът: Анихилатор 11-6. Мисията „Рестарт” е приключена успешно в 24 часа и 12 минути

 

Оператор: Прието Анихилатор 11-6. Преминете към „Текущи”.Агенцията Ви благодари за съдействието. Край.

 

Скрит в тъмнината обгръщаща вътрешността на сцената, убиецът сваля маската и наметалото си. Постепенно силуетът му изплува на светлината и публиката разбира, че това е Джак. С безизразно лице, той напуска сцената без да се обръща назад.

 

                Зад него завесите се затварят

              

                      Край на сцената

 

                     Край на спектакъла

 


2006-04-06

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)