БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

“The Name Of The Game...”

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:

 

Участват: Митака

                 Йорданка- държанката на Митака

                 Малкият син на Митака

                 Жиката

                 Съпругата на Жиката

                 Сина на Жиката

                 Цоло Майстора

                 Съпругата на Цоло

                 Дъщерята на Цоло

                 Сина на Цоло

                 Гласът на говорителя oт Кенибъл Планет

 

Фон: Запис на футболен мач, който звучи тихо и се усилва само в напрегнатите моменти на действието

 

Първо действие

 

Декор: Стол с ниска маса в средата на сцената, обърнат към публиката и срещу него телевизор, oбърнат с екрана към стола. На масата има чиния със салата и бутилка бира.

 

                                                                      Сцена 1: Митака

 

Гласът: Уважаеми зрители, в унисон с наближаващите футболни кфалификации за световното първенство през 2007 година, ще излъчим директно предаване от домовете на трима произволно избрани фенове на коженото кълбо. Екипът от учени на „Кенибал планет” се опитва да установи корелация между броя на пропуснатите положения на терена и нивото на пикочна киселина в мозъчните кори на участниците.

            На вашето внимание е първият от участниците в този своеобразен експеримент:

Димитър Кързилов (Митака)....

          (Митака се появява на сцената и сяда тежко на масичката пред телевизора)

 Гласът: Той е 30 годишен 1 път раждан, 2 пъти развеждан, три пъти осъждан. Живее заради футбола и на семейни начала с приятелката си Йорданка.

            (Митака седи мълчалив и мрачен. Хапва и отпива, вперил кръвясал поглед в телевизора, по който предават важен мач. Облечен е като вокала на Limp Bizkit с 2 бои на лицето като индианец във време на война. От време на време само процежда през зъби: „Нещастници!”

           

( Жена му го тормози периодично, появявайки се с един счупен абажур)

 

Йорданка(лигаво): Мите, кога ще свърши тоя мач, да ми оправиш абажура, че да мога да плета вечер на него

            (Митака свъсено сумти в отговор)

Йорданка: Мите, Мите, бе, абажура да ми оправиш, искам, че е счупен и не свети

             (Митака се размърдва неспокойно и сумти надъхвайки се без да откъсва поглед от екрана)

 Йорданка (сериозно): Димитре, не се прави, че не ме чуваш, тоя абажур аз ли да го оправям...Чуваш ли ме, Димитре, абажура тебе чака...

 

( Митака откача- чупи чашата, отхапва парче от чинията, скача, нахлупва абажура на главата на Йорданка, рита й един в задника и...тя светва!)

 

Тамън е седнал пак и се появява сина му

 

Детето на Митака: Тате, днес в училище батковците ме джобиха и ми взеха всичките парички...

 

Митака му подава един пистолет без да го поглежда:

 

Митака: Оправи се с тях...татковото! Вземи им всичко

Край на сцената

 

                                                                       Сцена 2

 

Гласът: След миг ще се пренесем в уютния дом на нашия втори участник- Живко Паликлечков (по прякор Жиката)- 27 годишен, отдаден на спокоен семеен живот...

 

(Последните думи на говорителя са заглушени от един от неспирните „спокойни” изблици на втория фен. Жиката е нервен, директно влиза в кадър с избухвания, овиквания, закани, крясъци и безмълвни невротични движения към футболния екран (мача продължава да тече, само на сцената играчите се сменят). Той е запечатан в момента, в който хвърля чехъла си по телевизора и отива да го нарита.

 

Жиката (на един дъх) : Калъф, боклук, гей, опушляк, скапаняк...аз ли да ти я дам, бе цървул! Аз ли да ти я отиграя, да ти изсъхне крака дано! Глей го! К’во лежиш, бе травестит, момчето на главата ти я сервира...к’во праиш така с ръцете, к’во са обясняваш...бей с тия бастуни не мое одиш, мач си тръгнал да ми играеш! Овчар! Биволар! Камилар! Смени го, бе, смени го тоя, не скииш ли че за нишо не става. Смени го, сложи там некоя ритловица, некой колец, повече ше ги олучва от тая стомна неговата. Ей бездарно племе, скапано семе ууу!...

 

(Жена му се появява с ролки на главата и панер с пране точно, когато се е надвесил като ястреб над телевизора да го клъвне)

 

Съпругата: Живе...Живее!

 

Жиката: Ко, ма!

 

Съпругата: Айди, мило, да ми вържиш простора, че ми са откачи...

 

Жиката: Не моа ся!

 

Съпругата: Ма тряа да го просна туй прание, ша са смарангяса

 

Жиката: Ти’ш са смарангясаш кът ти светна един (изведнъж към телевизора) Глей, глей начи – ей сакатлъци, коне скопени смотани свински...на ко прилича т’ва,  ве- глей- бездарие, аве нема ли кой да ви гръмне, ве!...

 

Съпругата (предпазливо): Живе...

 

Жиката: Нема ли кой да накаже тая смрад!

 

Съпругата: Живе...

 

Жиката: Нема ли кой да ви рита вас, ма не както вие я ритате тая топка, а здрави, мощни шутове... как си треа да ви ритат...

 

Съпругата( изнервено): Живко, бе...

 

Жиката : Отрежи им премиите, върни ги по зоните, ма некои и затвора трябва да посетят. У-ВОЛ-НЕ-НИ-Е! Я тоя къв пас направи!...(проследява го с главата)

 

(жена му взима дистанционното и  у спира внезапно телевизора)

 

Жиката (обезумял): Ко напраи, ма, ща убия , ма! Дай дистанцията тука!

 

Съпругата: Първо ш’ми опраиш простора!

 

Жиката: Първо теб ща обеса на него, дай дистанцията, кат ки казвам!

 

Съпругата: Не!

 

Жиката (срива се безсилен на колене и треперещ почва да й плаче): Какво искаш, да умра ли ма, да ма погребеш жив ли искаш?!

 

Съпругата (хладно): Искам да ми оправиш простора.

 

(Той се изведнъж и се изправя с вдигнати ръце като полицай който убеждава терорист да остави пистолета и да пусне заложника)

 

Жиката (сериозно): Добре, ама остави дистанцията тука

 

Съпругата (недоверчиво): Обещаваш ли?

 

Жиката: Локото да паднат, ако лъжа!

 

Съпругата: Ок

 

(Тя излиза първа на терасата (пред завесата) и той я заключва доволен мята ключовете на другия край на стаята)

 

Жиката (злорадо към нея преди да си включи телевизора): За Локо Пловдив ти говорих, краво, ако не праиш разлика!

 

Съпругата (почуквайки бясна по прозореца): Живко...Живко, отвори веднага! Живко, чуваш ли ме какво ти говоря! Живко! Жив...!...да не си!

 

(Жиката е игнорирал напълно жена си, но в този миг се появява сина му)

 

Жиката (към телевизора): ...На кой там, бе! Кьорав ли си в засада е!...Смотаняк гърбав...

 

Сина на Жиката : Тате, тате ако един басейн се пълни от 2 тръби и се изпразва от една тръба, за колко...

 

Жиката (прекъсва го припряно): Два на един, тате, два на един- Румъния- Белгия, 66-та... Шотландия : ГФР- 74-та... два на един е отговора, айде бегай от тука сега, остави баща ти да гледа сам тия параличи (изпраща го до някъде без да откъсва поглед от играта)...Тъпаци, бе, мноо големи смешки, бе, кой каза на тия момчета, че могат да играят футбол, кой ги излъга така и ги прати млади да се излагат. Погледни ги...мизерия...мизерабъл пълен...

 

(междувременно детето пак се е появило)

 

Сина на Жиката: Тате пък учителката ни накара да напишем стихотворение за мама и да й го издекламираме...Ти знаеш ли къде е мама?

 

Жиката (разсеяно): Излезе на въздух, сине

 

Сина на Жиката: Тогава може ли на тебе да ти го кажа

 

Жиката: Ъ-ъ, кое?

 

Сина на Жиката: Стихотворението...

 

Жиката : Добре давай...къса бе, къса по крилото дай!...

 

Сина на Жиката (провлачено): Мила мамо аз се вричам

                                                          с теб до край да бъда тук

                                                          и единствено обичам...

 Жиката (включва се ненадейно): Само „Левски”, никой друг!

 

Сина на Жиката( продължава объркан) : Ти си най-красива, мамо...

                    Жиката:                                        Син е шампионът само!

Сина на Жиката:                                             Мила, нежна и добра...                              

                     Жиката:                                        ЦСКА е кочина!

 

Сина на Жиката:                                               Мила мамо- ти и татко...

Жиката:                                                              Аре вкарай го, бе батко!

Сина на Жиката:                                                Двамата сте ми еднички

Жиката (проклина):                                          Пфу, да окуцеят всички!

 

Сина на Жиката:                                               Аз на вас съм благодарен

Жиката:                                                              Че не съм роден чорбарин...

 

Жиката (похвално):Брао, сине, мноо хубаво, мноо смислено стихотворение си написал. Аре бе’й, татко ти да не ти бие една глава...бе’й, марш от тука! (обръща се към телевизора)Гледай ги бедняците, бе, виж ги к’ви са хралупари, отбора на пустиняците е т’ва, националния отбор на мастурбаторите не мога ,бе ше почина, ше ме самоубиете бе!(пада на колене запенен)

 

                                                           Край на сцената

 

Сцена 3: Цоло Майстора

 

Гласът: Последният от нашите участници очаква своя ред без да знае, разбира се, за нашето невидимо присъствие в дома му. Дами и господа, следете внимателно поведението на Цоло Муфтаджиев (с прякор Цолата или Цоло Майстора), внимателен към себе си съпруг, загрижен за спокойствието си баща, почитател на т.нар. „водоравно следене на шампионата”. Нека чуем неговите коментари и критики на шампионата

 

(Цоло лежи вял в своето кресло, държи дистанционното като пишка между краката си)

 

Цоло (към телевизора с апатично насмешлив глас, който контрастира с напъните на коментатора): Ти преставяш ли си тоя верно да я вкара тая дузпа. Бате осъзнай се, отстъпи по-добре на някое по-малко бездарие от тебе, тая топка ти е невъзможна. Оп-па к’во стана ниско над прожекторите- е изуми ме, признаам си- мислех поне, че ше я осереш технично, а ти- с болшой пръст я нацели...

 

Съпругата на Цоло (властно): Цоло, аз колко пъти ти повтарям, че тая кола долу трябва да се измие. На всички са им лъснати колите, само нашата е като кочина...

 

Цоло (маха с ръка): Нарочно не я мия, да не я помислат за нова и да я откраднат...

 

 Съпругата на Цоло : А-а да не я откраднат, значи...Ами метална външна врата, кога ще поръчаш. Всички съседи имат секретни само ние още караме с обикновена, шперплатова

 

Цоло: И за к’во да я слагаме само да дразниме крадците. То е просто да се сетиш, че щом видат яка врата, зад нея е скрито нещо ценно. Простата врата не крие нищо. Къде въртиш фалц с тия протези, бе братче, нали се махна от село, не си на къра да ореш или да играеш копаница...

 

Съпругата на Цоло: Простата ти глава не крие нищо. Ти съзнаваш ли колко ни е тежко положението. Пари нямаме, без дрехи останах, а ти не се сещаш една рокля да ми подариш...

 

Цоло: Тия на майка ти няма ли да ти станат...

 

Съпругата на Цоло (възмутена): Ти си безочлив негодяй, чу ли ме добре, безочлив търтей!

 

Цоло (подава празната чиния докато гледа екрана): Ет ти чинията- леле, леле тия го напраиха на волейбол тоя мач. Ето ти трагедия мила, т’ва нашто ништо неще да е...къде си, изнеси ги тия работи, де, че ми пречат тука...

 

(Жена му си излиза побесняла. Идва дъщеря му- 12-клас нахакана мацка с дъвка)

 

Дъщерята: Баща ми искам да знаеш, че съм бременна

 

Цоло: ОК, дъще

 

Дъщерята:  Е-хоо! Глух ли си случайно, ще ставаш дядо!

Цоло: (с непукистичен глас): Ако е момиче- Барса. Ако е момче- Реал. Ако са близнаци- Фифа и Уефа...

 

(Дъщерята върти очи към тавана и си излиза с демонстративен жест, че баща й е изкукал. След нея се появява големият син на Цоло)

 

Синът (плашливо): Татко, аз разбрах нещо за себе си

 

Цоло: Какво е то, сине

 

Синът: Аз съм...

 

Цоло: Задръж да видя тоя корнер...аут- педераска работа...

 

Синът: Татко, аз съм...Аз установих, че съм... гей

 

Цоло (бащински): Ела тука, сине. Виж ония тримата в черни екипи на терена

 

Синът: Онези с гладко обръснатите прасци ли?

 

Цоло (за миг го поглежда объркан): Д-да и с флагчетата. Те са гейове...Ти не си. Айде ходи да се забавляваш сега и ме остави сам с тия задници

 

(Синът се усмихва блакосклонно и изприпква навън щастлив)

 

Цоло (с муден глас): Мноо се изнервих днес с тия кашмерници, а-а големи нерви, големо чудо (тръгва да се унася пред телевизора. Сепва го гласа на жена му, която е дошла заедно с децата им)

 

Съпругата на Цоло: Цоло, напускам те, взимам децата с мене

 

Цоло: То хубаво...ама сега идват продълженията...

 

Съпругата на Цоло: Това е, което имах да ти казвам. Ти за мен си един непрокопсаник, съжалявам, че си изгубих живота с тебе. Ще се видим в съда.

 

Дъщеря му: Баща ми чао!

 

Сина му (женствено): Чау, такоооу!

 

Цоло (извиква на жена си): Вземи боклука на излизане...

 

 

                                                           Край на сцената

 

                                                          

                                                           Второ действие

 

Декор: Три стола и една маса с бири пред телевизора

 

Гласът: А сега следвайки моделите на най-модерните тенденции в науката и практиката ще демонстрираме невиждана досега технология „Три в едно”. Ще съберем пред един телевизор тези трима анализатори чрез дигитално наслагване на образите. Погледнете: Копи-Пейст първи път( появява се Митака). Копи- Пейст втори път... (появява се от дясно на него Жиката) и още веднъж Копи –Пейст (Пристига и флегматичната Цола и сяда отляво на Митака). Резултатът? Моля действие...

 

( Тримата изведнъж оживяват. Жиката е скокнал и буйства. Митака само помпа и изпуска, а Цолата гледа с умиление как Жиката се пени и му пуска мухи от време на време, за да му гледа сеира)

 

Жиката (скокнал): Оръфляци, шибаняци, глупендери- пфуу, глей го тоя нашия как се набира като глист на буца. Бей бе, дебел, изчезни от кадър. Тоя па вратара сигурно е пенсиониран каскадьор- не спря да се фърля след топката тоя умреляк. Т’ва да не ти е матрицата бе, мутант, къде фърчиш като спукан презерватив. Мале ми защитата, ако ония не ни  вкарат тя сама ш’си вкара гол. Глеаш ли к’во става- петима наши са от тях- корупция!

 

Митака (заплашително) : Чш, Живовляк, седай си на пърделника, да не доа те заритам...

 

(Жиката се укротява. Цоло почва)

 

Цоло: Тоя тренера е много способен овчар, обаче. Ти представяш ли си да са взели такъв овчар за треньор и той да е селектирал овци вместо футболисти...

 

Жиката: Катъри, бе к’ви овци! Т’ва са катъри и то хомосексуални катъри

 

Цоло: Тоа, па- хомосексуални катъри- нема такива, бе. Е-е тоа забрави топката пред вратата, виде ли го мърцината?

 

Жиката: Така ли бе Майсторе, ти виждал ли си катърите да имат деца...Как нема един от наште да се стрелне, да го изпревари сам на празна врата!

 

Цоло: Е т’ва да не значи, че катърите са гейове...Бе тиа си играят с нас, ясна е работата връткат си ни как си искат

 

Жиката: Ми гейове са- аре свири края, че окапаха наште мисирки

 

Цоло: Ти си гей. Няма, поне 5 минути ше даде продължение

 

Жиката: Сина ти е гей. Аре прави там една смяна нещо бави, че ако беше бокс, досега да си фърлил кърпата

 

Цоло: Да не си спал с него та да знаеш... Агитката им бърза да се изнася вече, страх ги е, че ше ги кърпат наште селяни

 

Жиката: Ти си го оправял. Не, ше има шутове, яко, чувствам аз наште бая са се натоварили...

 

Митака(сграбчва ги за вратовете): Млъквайте, че ще ви тресна една в друга главите и ще ви събера мозъците лайняни

 

Жиката( възбудено изпод хватката): Фал за нас! До чертата, е ся вече ше им го начукаме!

 

Цоло: Тоа па, ти представяш ли си к’во недоразумение ше бъде ако го вкараме т’ва. Ония ше се изненадат от нас, а наште ше се шокират от себе си...

 

Жиката: Кой ше го бие...Чакай Пецата май

 

Цоло: Пецата ше осере нещата

 

Жиката: Цоле много ти разбира главата, Пецата е печен, ако щеш ми вервай!

 

Цоло: Ше я избоци, няма к’во да говориме, ше я прати в агитката

 

Жиката: Ц-не! Ше я комбинира с Гелето. Слушай ме мене- двойна ше я играят

 

Цоло: Тоа, па Гелето глей го чак къде е нищо не мое да направи от тоя ъгъл. Ще я даде с пета на Зезо според мене...

 

Жиката: Последна минута малий, малийй!...

 

(И тримата се напрягат)

 

Цоло:Ще я осереме, 100% който и да я бие все е вънка. Ти преставяш ли си да се класираме, тия наште ше гледат като бракувани руски изтребители в НАТО

 

Жиката: Пецата стреля! (скача й пляска с ръце разочаровано) Ех! Защо бе!Защо бе!

 

Цоло: Не познах за трибуните. Тая отлетя към Орлов мост чак

 

Жиката: Ебати кавалите кухи, мое ли т’ва националите да са такива избушляци. Пълни сакатлъци, нали бат’ Митьо?

 

Цоло: Дай да не им се подиграваме, човек не бива на инвалиди да се присмива

 

Митака(процежда зловещо): Мъртъвци...ходещи мъртъвци са вече...

 

(Изведнъж се изправя и се втурва към телевизора. Двамата се опитват да го задържат)

 

Жиката: Бат’ Митьо стига...Бат’ Митьо...

 

Цоло: Митак земи престани, плашиш ни копеле!

 

Митака: Пуснете ме, аклохолици!...Искам...Искам (разблъсква ги, отива до телевизора, измъква топката от него)...Сега е ред на моя удар...Ше видат те една минимална загуба...Дръпнете се да не пречукам някой

 

(Двамата правят стена. Жиката с лице към Митака, прикрил слабините си, Цоло с гръб към Митака, но също се е хванал за топките инстинктивно. Митака се засилва...В този момент нахлуват жените им с 3-ма полицаи. )

 

Жената на Цоло(бойно): Ето ги, г-н полицай, това не са хора, а разбойници. Моля ви се отведете ги незабавно и тримата. Съпругът ми Цоло е най- големия дръвник, да кажа...инициаторът на тоя свински купон!

 

Двама полицаи сграбчват откачения Митак, който крещи:

 

Митака: Пуснете ме, оставете ме да си изпълня пряк свободния, а после ще ви...

 

Полицаят (прекъсва го): После- при съдията, айде и тримата

 

Цоло (спокоен докато му слагат прангите): Всички съдии са гейове...Ти преставяш ли си собствените ни жени да извикат ченгетата...т’ва е повече от педераска работа...женска работа!

 

Полицаят (към Жиката): Г-не, последвайте ме!

 

Жиката (странно вцепенен): Но има някаква грешка, г-н полицай!

 

Жената на Жиката(сочи го и се оплаква на полицая): Той ме заключи на терасата и...

 

Жиката: Лъже!

 

Жената на Жиката: И ме малтретира!

 

Жиката: Никога!

 

Жената на Жиката: Заради скапания Локомотив

 

Жиката (избеснял): Млъквай, да не те закарам с шутове в мазето следващия път

 

Жената на Митака се приближава до вързания си мъж и му бута една крушка в устата. С думите Това е твое!” „

 

Полицаят (кимва): Товарете ги

 

Цоло тръгва да обяснява нещо с „Ти преставяш ли си...”, ама не му се дава възможност да продължи. „Айде, айде”- казват полицаите и го прибират

 

Трите жени остават на сцената

 

Жената на Цоло: Ох, най-сетне сме сами, момичета

 

Жената на Жиката(радостно): Тъкмо на време

 

(тя взема дистанционното и сменя канала)

 

Трите сядат пред телевизора

 

Говорителят: Българска Национална Телевизия представя: „Богатите също акат”- пуерторикански сериен филм 1147 епизод

 

Женски глас(страстно): Обичам те Хуан Санчо Доколенес де Уйо

 

Мъжки глас (страстно): И аз теб моя Есмералда  Цицеса Безсутиеня

 

Жената на Жиката: Ах, милата Есмералда, толкова страда горката по него

 

Жената на Цоло: Ти представяш ли си тя да го лъже...

 

Жената на Митака: Какво сте му харесали на тоя мазния не мога да ви разбера. Друго си е онзи тореадора Дон Кохоне, м,м?

 

Жената на Жиката: Кой оня циганина ли, ма, не мерси!

 

Жената на Цоло: Той не е циганин, баща му е циганин

 

Жената на Митака: Вие сте циганки

 

Жената на Жиката: Аз ли съм  циганка ма, ти си 100 пъти по-черна от мене ти си...ти си...негърска циганка

 

Жената на Митака: Ауу, маймуна мръсна!

 

(Двете се хващата за косите. В този миг третата посочва екрана и извиква : Марсолио Памперас!!! И трите изпищяват всяка пуска чуждата коса и хваща свойта собствена, като продължават да пищят)

 

Гласът: Уважаеми зрители това беше краят на нашето включване от трите домакинства, резултатите от изследванията ще бъдат обработени статистически и ще бъдат представени графично в някое от следващите ни издания. Бъдете с нас и след рекламите, когато ще надникнем в поредната клиника, в която пациентите са по-здрави от своите лекари.Останете с нас на канала на Кенибъл планет, диетичната телевизия...

 

 

 

 

 


2005-11-09

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)