БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Ветеринарната лечебница

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:

(скеч)

Участници: д-р Евтаназиев- ветеринар

                     Г-н Манастирски-Пещерски (Фокера)- битов алкохолик

                     Кънчо Охлюва

                     Сестра Безчорпогащникова

                     Блондинка

                     Кучето на блондинката

                     Брюнетка

                     Кучето на брюнетката

                     Младеж с рибка и аквариумче

                     Епизодична мацка

                     Гласът на журналиста от „Animal Planet

 

Интериор: Чакалня пред ветеринарен кабинет- три срещу три стола, обърнати към ръкавите на сцената

Първо действие

 

Гласът: Уважаеми зрители, вие сте с предаването „Ако можеха да не лаят” по ТВ „Animal Planet”- интелигентната телевизия! Както винаги излъчваме пряко и на живо. Този път се намираме в коридора на фоайето на чакалнята на приемната пред кабинета на фамозният д-р Евтаназиев- ветеринарен медик, диагностик, стоик, кибик, шизофреник и епилептик- д-р Евтаназиев, дами и господа!...

                           

(ръкопляскания, излиза доктора)

 

Д-р Евтаназиев (към тълпата с благ глас): Привет, драги мои излечими и неизлечими. Не лайте, не вийте

Хей вие там

Единствено пийте

Пропан- Бутан

 

Гласът: Д-р Евтаназиев, вие се справяте с всяка болест с революционния метод на превръщането- превръщате кучешката тения в свинска глиста, поповите лъжички в попови вилички, хлебарките в кашкавалки...какво още лекувате?

Д-р Евтаназиев: Нощно напикаване

 

Гласът: В какво го трансформирате?

 

Д-р Евтаназиев: В дневно наакване

 

Гласът: Споделете с нас, коя е най- сложната хирургична интервенция, която сте извършили

 

Д-р Евтаназиев: Оперирах един дакел с прекалено дълги уши, които му пречеха докато се храни

 

Гласът: Какво направихте?

 

Д-р Евтаназиев: Проста процедура- отрязах му главата и я заших върху тялото на един ротвайлер. Ушите му вече не се топят в яденето

 

Гласът(възторжено): Вие сте гений, докторе. Има ли нещо, което може да ви се опре.

 

Д-р Евтаназиев: Литър водка, след три кила вино

 

Гласът: Последен въпрос, д-р Евтаназиев. Защо чакалнята Ви е празна?

 

Д-р Евтаназиев: Защото моргата е пълна.

 

Гласът: Имате ли нещо да кажете на нашите зрители, които Ви гледат?

 

Д-р Евтаназиев: Ако не си харесвате опашката или козината ви пада на фъндъци, дотичайте, долетете, долазете в кабинета на д-р Евтаназиев. Тук ще намерите покой от вашата болка...

Гласът: А някакъв апел към хищниците- месоядци, населяващи планетата?

 

Д-р Евтаназиев( вглежда се зловещо в публиката): Инфарктът е отмъщението на Господ, за това, че ядем неговите приятели животните!

 

Гласът: Благодарим, Ви за ексклузивното интервю. Оставаме на внимание директно от лечебницата на доктор Евтаназиев. Ето вече пристига първият му пациент...

 

(Пристига един пиян мъж, залитайки с достойнство)

 

Пияницата (фъфли): Довторее, аз т’ва- за моя приятел Къната идвам, да го лекувате

 

Д-р Евтаназиев( хладно): Аз съм ветеринарен лекар, не хуманитар

 

Пияницата (многозначно): Къната, довторе е...Ето го!

    

(бърка си в джоба, вади една мръсна носна кърпа и я разгръща пред строгия поглед на доктора и вади от там един охлюв)

 

Пияницата (към охлюва): Е, чш, Къна, излез, довтора тука да ти види такова...(към доктора тихо) Заспал е- не иска да се показва

 

Д-р Евтаназиев: Но това е охлюв. Не лекувам безгръбначни

 

Пияницата: Ама аз не искам мене да ма лекувате, а Къната

 

Д-р Евтаназиев: Е, какво му е на Къната?

 

Пияницата (изблещен срещу доктора): Окьоравя!

 

Д-р Евтаназиев: Какво?

 

Пияницата (самообвиняващо се): Аз...такова...съм виновен ш’ прощавате. Ние с него редовно си джокаме...долу в „атомното” на моя блок и разцъкваме развийш ли сентасенце така малко, сварчица...И аз съм рекъл такова- да си сипа, нали и съм се извъртял така малко към дамаджаната, а той срещу мене ми се присяга с очите така (показва некоординирано рогата на охлюва) и с роговете, нали и ми скива картите...един път, втори път и аз на третия бях по-бърз- оп фанах го за едното очо и му викам „Къна, е ся ти направих черупката на баница!” и „Ъш!”-една между рогите си му ковнах и той там си остана...Е така съм си го набутал у къщата (показва с пръстче), щото сам немаше да си уцели вратата завалията с тоя комоциум. И сега така...

 

Д-р Евтаназиев (изнервен) Е аз какво да направя?

 

Пияницата: Ми едни очила с рогови рамки ако можете да му изпишете, да му отиват такова...на черупката

 

Д-р Евтаназиев (ядосан): Слушайте, Вие с всичкия ли сте си, я ми се махайте от тука с...Къната!

 

Пияницата (бърка в джоба си подсмърчайки): Докторе, аз тука още един охлюв имам...

 

(вади една завита на руло пачка и отброява няколко банкноти. Лицето на доктора изведнъж се озарява от раболепна усмивка)

 

Д-р Евтаназиев (към мед-сестрата с важен глас): Сестра Безчорпогащникова, дошъл е господин Къната за преглед, моля подгответе апарата за ирисова диагностика...

 

Сестра Безчорпогащникова (напомнящо): Но наближава приемния час на пациенти с номера 13, 14 и 15, докторе!

 

Д-р Евтаназиев (строго): Господин Къната е по-належащ случай. Моля бързичко да донесеш питие за неговия придружител, г-н...

 

Пияницата: Манастирски

 

Д-р Евтаназиев (мазно): Манастирски...да

 

Пияницата( уточнява): Пещерски- Манастирски

 

Д-р Евтаназиев: Да и Пещерски, да...

 

Пияницата (свойски): Абе, само Фокера!

 

Сестрата им носи две чаши, бутилка джин и шишенце с лимонтузу

 

Д-р Евтаназиев (притеснено сипва): Свършиха ни лимоните...Та зле е със зрението казвате, вашия приятел. Ами това може да не е само от травмата. Да вземем най-добре едно пълно изследване да му направим- скенерче, доплерче...ултразвукче

 

Пияницата (пъха му цяла пачка): Дигнете го довторе, съсе къщата го дигнете.Поживете го и аз вас ще ви поживя. Ей, Кънчо е т’ва моя Кънчо- за другите мож’ да е прост градински охлюв, ама за мен е повече от човек!

 

(Двамата вдигат наздравица)

 

Двамата: За възкресението!

 

Д-р Евтаназиев (успокояващо към полузаспалия мъж):  Вие се настанете удобно и не се притеснявайте за нищо. Приятелят ви е в сигурни ръце...

 

(Доктора скришом се обръща към сестрата и й бута една банкнотка в деколтето)

 

Д-р Евтаназиев: Безчорпогащникова, вървете в градината зад поликлиниката и намерете някой жив охлюв

 

(Тя го гледа неразбиращо)

 

Д-р Евтаназиев (припряно и й показва с неприличен жест): Да шава, Безчорпогащникова, нали разбирате, да шава...

 

(Двамата се прибират зад задната завеса)

 

На сцената остава само пияницата в чакалнята с празните столове

 

Второ действие

 

От две срещуположни страни на сцената пристигат две мадами- блондинка и брюнетка. До всяка припка куче. Кучето на блондинката е вързано за каишка. На врата му е окачен зловещия номер 13. Кучето на брюнетката се разхожда свободно и накуцва пресилено, а лапата му е бинтована .То носи номер 14. Двете се срещат в чакалнята:

 

Блондинката(с пресилена радост): Аууууу!Ма муцка това ти ли си не моа те позная!

 

Брюнетката( с пресилена радост): Иииии! Къде си бе, мацко, бе!

 

(Двете се целуват отстрани без да се докосват)

 

Забележка: Успоредно с повърхностния разговор между двете приятелки, кучетата им се „опознават”, затова първо ще предам диалога между мутресите, а после по-съществената част на скеча- „кучешката драма”

 

Блондинката: Леле, муцка, откога не съм те виждала. А-а, ма, колко си отслабнала! (към кучето) Какво му е на твоя красавец?

 

Брюнетката: Удари си лапичката

 

Блондинката: Ой миличкия!

 

Брюнетката: Ми твоя?

 

Блондинката: Ще го кастрирам!

 

Брюнетката: Стига бе! Е що?

 

Блондинката: Ми по-модерно е. К’во- ще му висят разни неща отзад и ще ми търчи по кучки- грозна гледка. А и тия уличните- знаеш ли ги к’во пренасят. После ще се разоря за антибиотици да му купувам

 

Брюнетката: И ти си си права, де. Аз моя само на породисти го водя, ама знае ли се като го изпусна.

 

Блондинката: Кажи ти какво си правиш. Разхубавила си се, почерняла...Още ли си с Жоро?

 

Брюнетката (отегчено): Още, бе, още...

 

Блондинката: Е-е, ама вие голяма любов изкарахте. Къде те води тоя път?

 

Брюнетката: По Франция насам-натам. До Швейцария отскочихме...

 

Блондинката: Блазе ти, моя само в Турция ме води, понеже му е по евтино. Ми къде се втали такава?

 

Брюнетката: Е, аз преди пък да не бях много пълна...

 

Блондинката: Имам в предвид- по-пищничка беше, сега си направо кльощава

 

Брюнетката: Ми една приятелка ми даде диетата на Ивана- намерила я от бодигард неин и така- уж на майтап почнах, ама добре се чувствам, да ти кажа...

 

Блондинката: Супер си личи си. Трябва и на мен да ми я кажеш, че и аз да посмъкна

 

Брюнетката: Е какво да смъкваш- ти си си екстра

 

Блондинката: Ами, екстра съм- я пипни- виж как съм се отпуснала...Пипни, пипни

 

Брюнетката: Нищо ти няма...Мацо, ми т’ва панталонче кога си го взе? Не съм те виждала с него.

 

Блондинката: О, то ми е от три месеца вече.

 

Брюнетката: Е много е свежо

 

Блондинката: Панталончето е старо, ми я виж!

 

(показва й една гривна)

 

Брюнетката: Аууу, мацо много  е яка ма. Бяло злато ли?

 

Блондинката: Платина. Чиста 180 грама

 

Брюнетката: Разкошотия направо. Ама твоя много те глези, какво ми разправяш за Турция.

 

Блондинката( отвратена): А-ами- моя!Той не се сеща за такива работи. Добре, че не забелязва и новите...

 

Брюнетката: Друг ли ма мацо? Къде го намери такъв?

 

Блондинката: Е като съм женена, да не съм вързана. Нали помниш, че ти разправях като ходих в Бургас за три дни на семинар от фирмата. И там един шведски представител...фантазия ти казвам, фантазия...

 

Брюнетката: Разказвай с подробности

 

Блондинката (преминава в шепот) Първата вечер...

 

Паралелно с разговора между двете започват дрязгите между кучетата- ще ги разделим за по-лесно на добродушкото (онова, което ще го кастрират, кучето на блондинката) и злосторника с превързаната лапа. Първото, което прави злосторника, докато двете кухи лейки си говорят, е да се завърти около завързаното на каишка добродушно куче и да му покаже с два тупаника , че всъщност лапата му е здрава и че с нея ще го малтретира. Добродушко изквичава от болка, а злосторника отново се прави че го боли лапата, когато и двете поглеждат всяка към кучето си. Невинното изражение на злосторника и превитата му лапа успяват да заблудят жените, че добродушното е виновно за всичко. Господарката му го навиква с думите:

Блондинката:„Ще слушаш ли ти, ще ме ядосваш ли днеска, м? Тебе питам!

Добродушко гледа с тъжни очи

Двете продължават да си говорят. Щом усеща, че не гледат към тях лошото куче изтичва до заспалия пияница и му свива шишенцето с лимонтузуто. От разтояние, което го изважда от подозрение, то напръсква крака на брюнетката. Изглежда сякаш добродушко я е опикал. Тя изпищява бясна:

 Блондинката: Виж какво направи, животно мръсно!

Брюнетката: Спокойно, бе мацо, сигурно му е нервно, заради кастрацията- предчувства, то си е животно

Блондинката: И пишката ще им кажа да му отрежат на тоя помияр пиклив!

Чисти се и двете продължават да си говорят

Лошото куче си обира бълхите и ги пуска под полата на блондинката пред очите на безпомощния добродушко

Блондинката венага реагира и хваща една (лошото куче е вече далеч, коленичило с жален поглед до лапата си) Тя се обръща към единствения възможен виновник

Блондинката (свирепо през зъби): И си скитал пак по кучки. Кожата ще ти смъкна, гадино!

Рита го. А злосторника се кефи

Появява се номер 15- младеж с аквариумче и рибка. Сяда си и блее, очаквайки реда си. Злосторникът го издебва и му отмъква рибата и я хвърля пред краката на добродушко. Доброто куче иска да помогне на рибката. Той я взима с уста, за да я даде на момчето. И в този миг то се разкрещява, виждайки празния аквариум и рибата в зъбите на кучето: „ Рибата ми! Хелера ми! Госпожо, кучето ви ше ми умори рибата!

Блондинката: Пусни! Аз казах ли ти на тебе (рита го) О-о веднъж да се приберем- операция или не- хич няма да те жаля- такъв бой ще ти хвърля, че после няма да проходиш вече!Ще ме излага той! Ще те дам на кучкарите да те уморят, разбра ли ме добре, само още една свинщина направи!

Момчето си взима рибата и си тръгва възмутено

 

Момчето(ядосано):Топлокръвни- дай им само да убиват!

 

Блондинката не го чува и се обръща отново към брюнетката

 

Брюнетката: Виж пък моя последно за какво ми даде пари. Иди вика на „Витошка” си вземи нещо марково, довечера те искам с нов тоалет. И аз виж к’во си избарах там от едно до пресечката с „Парчевич”. К’во ше каеш, не е ли 100%

(добродушко вдига тъжен поглед към парцала с блестящи флитифлюшки, който брюнетката си е купила)

 

Блондинката (разглежда го завистливо): Е ти ме закопа, мацо, няма такъв плат, няма такава блуза, няма такъв мъж!

 

В този момент в чакалнята влиза някаква мацка. Двете я оглеждат злобно. Тя се обръща надменно към тях:

 

Мацката: Да знаете дали тука подстригват болонки?

 

Блондинката( нахакано): Защо искаш да си направиш прическа ли?

 

Мацката (тръгва си): Простачки!

 

Блондинката (след нея) : Мърла!

 

Брюнетката : Мани я тая овца. Селянка абсолютна, не я ли видя? Още малко да ме беше ядосала и щях моя да го насъскам да й сръфа увисналия гъз.

 

Двете отново се вторачват в блузата. И надават вик едновременно. В това време някой отново се е проявил и й е разкъсал ръкавите.

 

Блондинката: Край, сега вече ще го убия! Ще го убия , казвам ти!

 

Блондинката рита кучето си. Брюнетката ридае над скъсаната си дреха, а злосторника се кефи от финалното си дело.

 

Блондинката: Мацо, води ме в тоя магазин веднага, искам да ти я взема същата блуза и за мене нещо да си взема, че се изнервих с тоя помияр, не то...то това не е куче, бе, животно не е! Изрод, разбираш ли, изрод, ще умреш като се върна, ще умреш! Айде мацо...

Брюнетката (подсмърчайки): Ами реда ни...кучетата- на кой ще ги оставим?

 

Блондинката( към пияницата): Г-не, г-не (събужда го), налага ни се спешно да излезем за малко, може ли да си оставим при вас кучетата.

 

Пияницата: Аз...Кънчо такова чакам

 

Блондинката(към приятелката си): Вони на бъчва няма да мръдне от тук още половин ден. (към пияницата) Вие си го чакайте, ама ни ги пазете, нали става? Ние до 45 минути ще си дойдем. Ако доктора излезе- те са номер 13 и 14, той знае с кое, какво да прави. Благодаря ще почерпим. Идваш ли, мацо?

 

(Брюнетката слага каишката и на своето куче. Двете мушват каишките в ръцете на пияницата и излизат преди той да е успял да се възпротиви.Човекът въздъхва и се отпуска до чашата си.)

 

Останали сами двете кучета продължават своето несъвместителство

Злосторникът се завърта около пияния и му отмъква чашата. Изблизва я до дъно и...се строполясва опиянен.

 Тогава добродушко поглежда към пияницата, който спи, към злосторника, който спи и към вратата на кабинета, зад която го чака ужаса.Внимателно размотава бинта от ръката на злосторника и си го намотава на ръката. После сваля номера от врата си и го слага на злосторника и на свой ред си окача неговия- спасителен номер 14.

В този момент вратата на кабинета се отваря и излиза д-р Евтаназиев:

 

Д-р Евтаназиев (към сепнатия пияница развълнувано): Г-н Манастирски

 

Пияницата (полутрезво): Фокер

 

Д-р Евтаназиев( объркан за миг): г-н Фокер! Спасихме вашия охл...Кънчо! Ето- той се движи, вижте, дори не са му нужни очила

 

Пияницата( прегръща го): Златен си, довторе, платих ли ти, не съм- ето- златен си!

Айде Кънчо, айде приятелю, че много ни се насъбра тая заран...А довторе, тука две кучки ми оставиха такова не обратното тука две госпойци ми оставиха кучетата, казаха, там да се оправяте с тях такова....

 

Д-р Евтаназиев : Не се тревожете, ще се погрижа, ще се погрижа, идете да си легнете с Кънчо двамата, айде със здраве

 

Пияницата (пак се спира): Със здраве ей, ти си златен довторе, златен си! Къна, Къна златен довтор улучийме...(отшумява)

 

Д-р Евтаназиев (обръща се към сестрата си): Да видим сега- навехната лапа и кастрация- кой кой е. Щ е започнем по-добре с кастрацията- 13 номер

 

Щом чува фаталната цифра лошото куче се надига, за да види как ще отведат добродушко. Но какво е смайването му, когато го сграбчват него. То почва да се дърпа и да лае, но ръцете на сестра Безчорпогащникова здраво го държат. Преди да влезе в кабинета, последното което вижда е тъжното лице на добродушко- номер 14, който му махва тъжно с бинтованата си лапичка...

 

 

 

                                                                  Край на скеча


2005-10-07

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)