БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

K А М Е Н Н И Я Т Б А З И Л И С К XXIV

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: ПОВЕСТИ И РОМАНИ  Цикъл:

Глава седемнадесета: Слепецът и Смъртта

 

Енея почувства как оковите й се отпускат и се свличат от ръцете й като мъртви змии, докато юмрукът на Брид смазваше свещения пентаграм. Но внезапната свобода сякаш отне силите й. Тя остана коленичила пред трона, приковала очи в кървавия линч на Пантократора. Черният рицар се откъсна от ожесточената тълпа от слепци с окървавени ръце и се приближи до нея. Лицето му бе уморено и спокойно, ала изглеждаше отново недосегаемо в своето сляпо съзерцание. Мълчанието му говореше: „За вас всичко свърши, милейди. Нататък трябва да продължа сам към своя край.

В този миг се случи нещо, което накара всички наоколо да останат бездиханни. Единствено гърдите на рицаря продължиха да се надигат и спускат спокойно. Отрязаните глави на тримата му братовчеди и тези на погубените от тях рицари проговориха като живи:

- Прероди се в смъртта!- извикаха страшно те

Брид почувства как сянката му се отдръпва от пода и се прибира вътре в него. Мрак го изпълни и той чу своя глас, но беше различен- сякаш гроб му говореше...

-         Приветствай рождеството си,- каза му,- Ти погуби онзи, чието място те очакваше...

-         Прероди се в смъртта!- продължаваха да повтарят зловещо безкръвите устни на мъртвите...Прероди се в смъртта!...

-         Богинята на Мъртвите...живее в мен!- изрече в транс Брид

-         Аз съм във всички вас- отвърна Смъртта,- Аз съм единствената свобода, която тленните носят. Но вие не вярвате в мен, защото не вярвате в себе си. Имате нужда от лидер, когото да следвате и да му се подчинявате. Някой от вашия род, който да ви превъзхожда само в едно- омразата към душата си...

Той знаеше, че всяка от думите й бе откраднала последния дъх на някой умиращ, за да може да прозвучи.

- Преминах през много превъплащения- продължаваше гласът,- избирах си плът от различни материи, както вие, човеците си избирате дрехи. Бях създание изваяно от мастиленосинята вода на бездните, във времената когато всичко наоколо беше бушуващ океан. Пресътворих се от пясък щом земята се превърна в пустиня и по нея имаше по-малко смъртни, отколкото богове на небето. Сетне настъпи ерата на човеците. Един след друг боговете пристигаха в моето царство, изпратени там от лудия син на Меагрис...И тогава кръвта стана мое превъплъщение...

      За миг смъртта се разпростря навсякъде из тялото му. Рицарят почувства как вените му се покриват със скреж, а сърцето му увисва като ален сталагтит вътре в ледената пещера на гърдите му.

      -...Но вече идва моето време- проехтя в него гласът,- времето на Нощта и аз имам нужда от нов лик- един рицар направен от мрак, който да поведе моите мъртви, един одигитрий.

      - Защо не избра Лудия бог за свое превъплащение?- процеди Брид през замръзналите си устни

- Защото избирам само победители

- Той подчини всички останали богове

-Но загуби от теб- каза доволна Смъртта

Рицарят замълча.

-         Прероди се в Смъртта!...- напяваха главите

-         Онова, което най-силно желаеш, ще бъде твое

Брид усети как сянката й се надига към лицето му

-         Очите ти...-прошепна тя изкушаващо

И той изведнъж прогледна

Очите му с болка поеха първия допир със светлината. Но той не пожела да ги затвори, дори когато в тях се появиха сълзи. Брид замаян вдигна поглед към тъмноцветните витражи, които го обсипваха с лъчите си; погали любуващ се изрисуваните сводове и се залюля на канделабрите. Като дете се втурна по познатите стени потъвайки в гоблените им. Ала щом се спусна по колоните езерносиният му поглед се стъмни. Очите му докоснаха кървавия под. Той обходи мрачен обезглавените тела на мъртъвците и се взря с безмълвен въпрос в лицата им.

Те му отвърнаха в черен хор:

-         Прероди се в Смъртта!

Мъжът се обърна към вцепенените, подобни на привидения воини, които го гледаха с очи на черепи. Устните им неестествено се раздвижиха върху издълбаните им лица и от тях той чу:

-         Прероди се в Смъртта!

Накрая погледът му спря пред самотния като планински връх трон и цветето което бе в подножието му- принцеса Енея.

Беше като съживен спомен, който болката бе направила още по-скъп и прекрасен. Брид се взря в очите й- някогашното момиче бе отплувало, заедно със сълзите в тях. Красотата, изваяна от тъгата й отново го покори. Гърдите му се изпълниха с топлота и мъжът се наведе към устните й. Те се отвориха нежно, сякаш го очакваха. И промълвиха:

-         Прероди се в Смъртта...

Брид се отдръпна сепнат

-         Всичко, което искаш- не спираше гласът в него,- Очите ти...Престолът...Дай ми власт над теб...Прероди се в мен...

-         Аз имам само един господар- извика рицарят , взе принцесата на ръце и я постави на празния престол,- и никога не ще й изменя!

Някой отне светлината му и той щеше да се строполи покосен от същата болка, каквато бе почувствал преди време, когато загуби очите си.

Енея хвана ръката му.

-         Само най-силните извървяват докрай съдбата си- предупреди го заплашително Смъртта,- но и твоята ще свърши в мен. Ще се срещнем отново в Деня без слънце и тогава ще запазя за теб най-голямата болка- самотата на безсмъртието

Мъртвешките хорове изчезнаха

В залата отекна ясният глас на Брид, който се обърна към слепите воини:

- Преклонете се пред своята повелителка- кралица Енея, наследницата на този замък

Рицарите изпълниха без колебание командата му и коленичиха със сведени глави пред младата жена

      Тя ги погледна от престола си с признателност и произнесе развълнувано:

-    Безстрашни и доблестни воини, благодарна съм на всички ви, че посветихте мечовете и сърцата си, за да защитите кралството ни. Не ще се върнат животите в телата на онези от вас, които загинаха и очите ви няма да прогледнат отново. Но вечно ще се помни подвигът на рицарите от замъка Офион, които въстанаха срещу лудостта на един бог и срещу Смъртта! Днес вие с телата си ме възкачихте на престола. Но това кралство е мъртво без народа ми. Сега аз царувам над каменни кули и гробове. Затова моето желание е да напуснем крепостите му, веднага щом силите ви укрепнат и да тръгнам след армиите на Златния рицар, за да си върнем децата, които той ни отне. Завинаги да отмъстим на Злото или да умрем!...

      Тези бяха думите й. Волята й продължи да витае над коленичилите мъже като трепетът от звън на наковалня след последния удар на чука. Юмруците им дружно заудряха в камъка под тях в знак на съгласие.

      Тогава Брид се обърна към тях с воинствен глас:

- Ще вземем оръжията и доспехите на мъртвите, които от седмици лежат непогребани пред стените на замъка. Вие сте слепи, но ръцете ви помнят дружбата си с меча. Ще ви науча да се сражавате така, както някога обучих себе си. Сега най- добре се разделете на групи и потърсете храна из замъка. Не вярвам циклопите на Пантократора да са разчитали само на оскъдната ви плът, за да се заситят.

      Стотината слепи рицари се оттеглиха. Те вече знаеха защо един изгнаник бе станал техен командир. Заповедите му не бяха безсмислени, звучаха като съвети, които винаги носеха решение, макар на пръв поглед невъзможно понякога. А и той бе един от тях- слепец, превърнал мрака в свое оръжие.

      Брид и кралицата останаха сами.

      Тя слезе от престола си и се приближи към него. Един слънчев лъч се откъсна от крехкия сноп, огрял снагата й и спря върху белязаното от сенки лице на рицаря.

-         Брид,- каза плахо тя,- когато ме слагаше на трона, ми се стори за миг, че отново зърнах очите ти...

Той разбра, че разговорът със Смъртта е бил само във въображението му.

-         Сторило Ви се е, милейди.

„Смъртта взе само очите ми, но красотата, която те видяха никой не може да ми отнеме...”- помисли си рицарят и в себе си се усмихна

Ръката й докосна лицето му:

-         Не...,- прошепна Енея,-...беше истина...

Устните й целунаха неговите

Той я притисна към себе си в неовладяно желание. Само миг бяха заедно, но Брид почувства как душата му се връща в него, просеща щастие...Мъжът извърна глава и се отдръпна.

Енея забеляза смущението му. Дланите й спряха опита си да го задържат. Рицарят наведе глава в рязък поклон, обърна се и с твърда крачка се отдалечи. Очите й го изпратиха. В огромната зала кралицата остана права до своя трон. Самотният лъч се отдръпна тъжно от отиващия си рицар и се сля с букета от светлина, който девойката държеше в ръцете си.

 

** *

 Нея нощ полето пред замъка се превърна в огромно огнище. От стените на крепостта принцесата наблюдаваше с лице от сълзи как една след друга звездите в небето изчезваха, щом кладите лумнеха. И край всяка стоеше рицар с факла в ръка и с пустеещи сухи очи.

Могилата, върху която лежаха телата на Арнан, Ерол, Веадор и Йовибарба пламна и Брид отстъпи мълчалив до своя снежно- бял кон. Очите на Ритидом блестяха, докато пламъците с пращене разкъсваха плътта на мъртвите. Вятърът развяваше като варварски знамена гривата му и косите на рицаря. Брид усещаше сърцето си зазидано. Една крепост в съзнанието му рухна и предаде своите спомени.

„Сълзите не се раждат от очите ни”- помисли си с превити рамене и разкривени устни слепият мъж и прегърна жребеца си.

Ритидом почувства как пръстите на господаря му се вкопчват и отпускат в гривата му. Той откъсна очите си от огъня и извърна поглед към Брид. Рицарят бе скрил лицето си в лъскавия черен шлем и отново изглеждаше несломим, част от могъщите отблясъци на нощта.

Кладите сляха своя дим и той се издигна заедно с пепелта на загиналите. Единствена принцесата го видя как извива опашка и възлиза над облаците, разперил безплътни криле като призрачен дракон

 

КРАЙ НА ТРЕТА ЧАСТ

 

 

 

 

     


2005-10-04

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)