БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Srada Stretta

Ваня Константинова (to4ica)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Ако те седят и не знаят какво да правят поради липса на предварителен план и сутрешни намерения или поради невъзможност да установят желанията, тъй като са глупави по рождение и всички от семейството им са все такива, и това е традиция, призната им по право от поколения насам, би било обяснимо, че не правят нищо, но не е точно така и тя ги забелязва в поглъщата прохлада на тъмната врата, заслепена от яркото слънце и почти напълно обезсилена от жега и влага, които в съчетание създават илюзията, че наоколо се стеле непрестанен и равномерен дъжд, превръщащ излъсканите плочи на стръмната и наистина много тясна уличка, на чиито червени фенери и пряк излаз на пристанището тя в никакъв случай не е обърнала внимание, в непреодолимо вече препятствие и й създават усещането, че се движи под вода, което носи облекчение на уморените ходила, но за момент придизвиква лека паника поради инстинкта за вдишване и издишване на обичайния въздух, заради това тя пристъпва през олющения праг, който естествено някога е бил ярко син и това още личи, влиза и моментално е пометена от удоволствието на едно блажено и с нищо незаплашващо я отпускане, толкова неочаквано и леко, че замаяна се подпира, притворила очи, на първото нещо, което попада под протегнатата й слепешком ръка, а това, за нейно (и може би не само) облекчение се оказва едно заоблено космато мъжко рамо, което неочаквано омеква и тя повдига клепачи и започва да различава в тютюневия сумрак жълтото на вече появилите се плахи усмивки и на потниците, предвидени от производителя преди месеци и от съпругите сутринта да бъдат снежно бели, тогава определя посоките и се отправя към бара, посочвайки с протегната и отворена длан към питиетата в хладилника, като своевременно отваря чантата си, за да остави монета върху месинговия кант, който е ярък и ясно различим като някаква гранична зона, но барманът се пресяга и щраква закопчалката с жест, толкова свойски и същевременно уважителен, какъвто едва ли някой някъде по света би могъл да осъществи в един толкова горещ следобеден час на едно такова място, поднасяйки й онова, което явно той и всички присъстващи считат за най-подходящо, налято в огромна чаша от дебело стъкло, с аромат на анасон и канела и вкус на октопод в мига на смъртта му от любов, заради което тя поглежда бармана с благодарност, както и другите, които са оставили картите си на подпряната с бирена капачка маса, защото, въпреки нейната и своята възраст, или може би именно поради нея, те знаят, както знае и тя, когато й правят място край масата и тя взима картите на единия, отваря отново чантата си и никой не прави жест да я спре, показва им с глава, че няма да се възползва от допълнителното раздаване, те кимат, а мъжът, остъпил мястото си, диша през лявото й рамо, тъй като и той участва в играта и всъщност въобще не се е отказал от нея, напротив, той е главно действащо лице, наред с останалите, играят, печелят, губят, приятелски повдигайки чаши, вече е вечер и тя се изправя, те изведнъж загрижено избутват към нея по мазната зелена мушама цялата камара монети, което й попречва да скрие сълзите, извръща се и прекрачва през прага, който естествено някога е бил ярко син и това още личи, въпреки здрача на една раздяла, без да се обръща, помахвайки с разперени пръсти, както е виждала да прави в един филм превъзходната Одри Хепбърн, а барманът се подпира на рамката на вратата, за да я види как се смалява, докато върви към луксозния си лайнер и знае, че никой никога не би допуснал, че тя някога е била на някоя Strada Stretta, стараейки се раменете й да не подскачат, докато хлипа по пътя към морето, а някой отвътре промърморва меко “Малка ...”
2005-08-15

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)