БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Комедия от грешки

Северина Димитрова Самоковлийска (annabell_)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Хорър

 

Лежеше в несвяст. Гъстата й кестенява коса се бе разпиляла по раменете й и по стария мръсен дюшек. Гърдите й едвам-едвам се повдигаха, но поне беше жива. Еди прокара върха на ножа по бедрото й. От допира на студения метал тя потръпна, но не дойде в съзнание.

Той разряза остатъка от роклята й и я хвърли на земята. Идеше му да се изсмее – бельото й бе бяло, момичешко – без никакви дантели или украси. Самата невинност беше тая курва.

Обзе го отвращение. Изплю се и излезе.

 

Когато дойде на себе си, Саманта се уплаши. Наоколо беше тъмно. Опита се да стане и усети, че е вързана. Задърпа по-силно и въжетата се врязаха в китките й.

Спомняше си че бързаше за среща с Кати и за по-напряко реши да мине по една от неосветените пресечки. После чу стъпки зад себе си...

Отпусна се неподвижно. Някъде много от делече се чуваше шум от коли. Единствената светлина идваше от бледата луна, надничаща през прозорец, закован на кръст с дъски. Трополяха мишки.

Спря кола. Отвори се врата, после се затвори. Отекнаха стъпки. Сам завика за помощ.

 

Чу виковете на кучката и побесня. Хвърли пликовете с продукти на масата и влетя в стаята.

Светна лампата. Ужасът в очите й му достави страхотно удоволствие.

Иначе беше умна пачаврата – веднага разбра, че е по-добре да млъкне. Само изплака:

-         Моля ви...

Без да й проговори, провери въжетата. Ядът му още не бе минал, но му харесваше да я държи в напрежение. Виждаше в погледа й как се опитва да отгатне намеренията му.

Прокара ръка по бедрото й, но спря малко преди ръба на бикините й. Видя как очите й се разшириха – беше разбрала какво ще й се случи.

 

Лампата заслепи Сам. Някакъв мъж стоеше на вратата и тя понечи да извика за помощ, но видя очите му и само прошепна “Моля ви...”

Беше висок и слаб, почти като скелет. Дългата му кестенява коса висеше на кичури. Когато се наведе да провери въжетата я лъхна ароматът на сапун и трева. От сладникавия мирис й се повдигна.

Онзи плъзна ръката си по вътрешната част на бедрото й и Сам се вцепени от ужас. Слава богу спря преди слабините й, но погледът му беше хищен. Излезе и я остави сама.

Сам затвори очи и се насили да диша спокойно. Беше си представяла какви ли не ужасии за “първия път”, но това надминаваше и най-големите й кошмари.

Огледа се – мъжът или беше оставил, или забравил лампата. Кревата на който бе вързана бе железен, с ръждивокафяви петна по дюшека. Стаята бе малка, под прозореца имаше натрупани кашони.

Пое дълбоко дъх и се опита да мисли трезво. Не знаеше колко е часа, но явно беше поне полунощ. Това значеше, че приятелката й щеше да звънне в полицията на сътринта.

Затвори очи и започна да се моли. Трябваше да оживее.

 

Докато си приготвяше вечерята, Еди си мислеше за кучката.

Веднъж вече му беше избягала – преди повече от седем години. Живееха в малко забутано градче. Всичките я бяха минавали – като се почне от дъртия й пастрок и се стигне до лудия от сервиза. Но не и Еди – неее! Той й носеше цветя, помагаше й с учебниците...

Само веднъж я бе натиснал в един хамбар на Вси Светии. Беше маскирана като принцеса. Принцеса!

Еди се изсмя. Та тогава ,в онази далечна нощ се целуваха, натискаха, а накрая тя му заяви, че била девствена. И той, глупакът й повярва.

Три дни по-късно я хвана да прави свирки на учителя по химия.

Споменът го накара да подскочи от унижение. Изръмжа и заби кухненския нож в месото.

-         Сега не можеш да исбягаш!

 

Сам беше гледала филми и се чувстваше като героиня в такъв. Та там винаги се казваше – говори с похитителя си. Накарай го да осъзнае, че си човек. Накарай го да види кой си. Установи контакт.

Когато той се върна, момичето плахо произнесе:

-         Извинете... ъ... аз... трябва да отида до тоалетната...

-         Няма да ходиш никъде. – произнесе спокойно онзи. Гласът му беше малко дрезгав, но иначе съвсем обикновен. – Втори път няма да ми се измъкнеш.

Безумната надежда, че всичко е една чудовищна грешка помете малкото остатъци от самообладанието й.

-         Вижте... май ме бъркате с някой. Явно има грешка...

Мъжът побесня и Сам внезапно разбра, че е направила най-лошия възможен ход.

-         И с мъж не си спала, нали? – просъска той.

Момичето сведе поглед и прошепна:

-         Не съм

-         Мразя лъжливите курви! – ръката му беше тежка и от шамара й се насълзиха очите. В десницата му проблясна нож – Сам изтръпна при вида му.

С рязко движение разряза бикините й и ги хвърли настрани Върха на ножа я одраска.

- Ами това е чудесно, Лин – саркастично добави той. – Ще бъда нежен. – и пъхна пръстите си в нея.

 

Лежеше неподвижно заради въжетата. Очите й бяха станали огромни от ужас, дишаше напресекулки. По голото й тяло проблясваха капчици пот. Трепереше. Хубавите й гърди бяха настръхнали.

Миризмата на страх, която излъчваше го побърка окончателно. От гърлото му се откъсна ръмжене.

Щеше да я скъса от чукане, курвата му с курва!

 

Сам затвори очи. Не искаше да го гледа, но усещаше тежестта му. Заболя я много, когато проникна в нея. Не се съпротивляваше – просто си лежеше и се молеше всичко да свърши.

Отделните тласъци се сляха в непрекъсната пулсираща болка в слабините й. Хапеше устни толкова силно, че ги разкървави. Но не извика.

После той се дръпна. Дишаше тежко. В този момент момичето не издържа и усети топлината на урината, която потече по бедрата й.

От болка и унижение Сам извърна глава и заплака.

 

Еди се дръпна задъхан. Кучката не се съпротивляваше, дори не извика и това го изненада. Значи не беше толкова фалшива – да се преструва, че не й е харесало.

И тогава видя кръвта.

 

Сам искаше да умре. Готова бе да се обзаложи, че така и ще стане – усещаше тялото си разкъсано. Тогава се случи нещо, което я ужаси много повече от всичко до тогава. Мъжът коленичи до нея, изтри неумело сълзите й и прошепна:
-  Милата тя. Не плачи, всичко свърши.

Очите му бяха загубили налудничавия си блясък. Сряза въжетата и я взе на ръце. Сам си помисли, че сигурно ще я зарови жива.

Вместо това я отнесе в банята и внимателно я постави  във ваната.

Говореше й тихо, докато я поливаше с вода. Сам не искаше друго, освен да си отиде в къщи. Докато слушаше объркания му шепот почувства съжаление. Това я изненада – изобщо не бе адекватна реакция. Все пак този тип току-що я беше изнасилил.

Внезапно почувства съжаление. И някакво откачено желание да му помогне.

-         Знам. – тихо промълви. Болката сякаш се беше разтворила във врялата вода. – Беше грешка. Пусни ме, моля те!

Той погали мократа й коса.

-         Не знам, малката ми. Не знам.

 

Кати почака Саманта около час. Когато не се появи, звънна у тях. След двадесет и четири часа Сам бе обявена за издирване от полицията.

Почти веднага  се появи таксиметров шофьор, който каза, че е видял момичето в сряда вечер. Била в безсъзнание. Някакъв висок мъж я носел на ръце. Дългокос.  Да, бил го видял. Да, щял да помогне да му съставят портрет. Мъжът бил обяснил, че приятелката му припаднала и трябвало да я закара в болница. По средата на пътя, обаче променил решението си. Накарал го да спре, натоварил момичето в сив Пакард и отпрашил. Да, бил видял номера. Може би го имал записан...

 

Сам беше седнала на леглото. Единственото, което я подсещаше, че още е в плен бе въжето, с което бяха вързани китките й.

Не я беше докосвал от тогава. Не смееше да я пусне, но беше мил и внимателен. Понякога сядаше да си поговорят. Така поразбра, че когато бил малък, някакво ченге ударило бременната му майка и тя пометнала.

Чу кола и се изненада – още беше твърде рано за да се връща. Дойде веднага при нея. Държеше нож, но очите му бяха спокойни.

-         Реших да те пусна.

Сам не смееше дори да диша – страх я беше да не би и най-малкия шум да промени решението му.

-         Благодаря. – прошепна. – Няма да те издам.

Мъжът се усмихна тъжно:

-         Вече е късно. – погали я по бузата и додаде – А можеше да се получи...

 

Бяха обградили къщата. Броиха до три и нахлуха. Полицай Конъли, за когото това беше първа мисия стигна пръв до спалнята и отвори с ритник. Видя изверга надвесен над момичето с огромен касапски нож и стреля.

 

Щом чу, че полицаите разбиват вратата, Еди хукна към момичето. Искаше да среже въжето – в паниката сякаш отново бе на десет и искаше да предпази майка си. Прошепна:

-         Бягай, малката ми. Не им се оставяй...

Първият куршум го разтърси. Другите изобщо не ги усети. Чу от делече вика на момичето, свлече се напред и умря.

 

Щом чу ударите, Сам се уплаши. Видя как мъжът се втурва с ножа и си помисли, че това е края. Чу думите му и разбра, че се опитва да я отвърже. В този момент в стаята нахлу ченге и започна да стреля.

-         Не! – извика момичето. – Той се предава.

Мъжът падна върху нея. Последното, което усети бе хладната стомана, плъзгаща се между ребрата й.

 

Конъли отмести трупа на мъжа и се втренчи ужасен в момичето. От гърдите й стърчеше дръжката на ножа.

Той избяга от стаята и започна да повръща. Един от другите полицаи го тупна по рамото и подметна:

-         Спокойно, новобранец! Стават грешки!

 

“Около 13,30 часа в събота полицията нахлу в дома на 29 годишният Едуард М., където бе намерена 19 годишната С. У., изчезнала същата сряда. При влизане на полицията похитителят изпаднал в паника и убил момичето. Според патолозите тя е била бременна в резултат на изнасилване.

По случая се води следствие.”

В-к “Нюз”

 


2004-08-17

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)