БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Angel Dust

Александър Андреев Тренев (invisible child)

Раздел: Миниатюри  Цикъл: Прекършени слънчогледи

Небето е чисто и днес, както беше вчера, и както е било толкова много пъти, и както ще бъде още толкова много пъти. Не обичам чистото небе, защото те не разбират. Аз съм просто човек. А всяка сутрин, когато има чисто небе, те ме изкарват от стаята, кутийката, килията, в която най-кротко си лежа. Изкарват ме и ме карат да летя. Това е най-ранният спомен, който имам - една жена, сега ми се струва, че е дебела, но тогава изглежда не съм мислел така, защото единственото, което си спомням да съм изпитвал към нея е обожание - извечно и непреодолимо; именно тази жена, с няколко червени кичура в черната коса; тя се е навела над мен и ми говори, повтаря ми тези думи, които после толкова пъти са ми повтаряли в извратения им, ужасяващ, древен като света ритуал, в който винаги искат да участвам; повече не си спомням да съм виждал тази жена, но понякога чувствам, че тя ме наблюдава отнякъде; гледа ме напрегнато, право в очите, сякаш за да е сигурна, че ще внимавам, че ще вникна в думите, че ще ги запомня; и сякаш тези думи са най-важното нещо на света, тя за пореден път отваря уста и аз чувам и правя всичко възможно да разбера какво означават, за да мога да ги запомня; гласът й е силен и настойчив и колкото и отдавна да беше това, аз още мога да си го представя, но само и единствено изричащ точно тези сакрални, отвратително свещени думи, с които те все още ме тъпчат всяка сутрин, когато е слънчево: "И Бог създаде Икар, създаде го за любов, но му даде и силата да целуне слънцето на Изтока и Запада, да държи света по своята повеля, да има страховитата власт, на която само богове са обречени"; а когато свърши със заклинането си, тя ме милва по косата, обърсва потта от лицето си и казва "Така е, миличък Икар, създаден си да владееш света, само трябва да полетиш, нагоре и нагоре, да целунеш Слънцето, а светът да коленичи пред твоята повеля. И тогава, тогава, мой миличък Икар, тогава ще бъдем толкова щастливи, че цялото небе ще се усмихва заради нас, и никога повече няма да вали дъжд, за да можеш да летиш, хайде, миличък, хайде сега полети, моля те, моля те, мой миличък малък Икар..."; и аз разпервам ръце, скачам от леглото и падам по лице, носът ми се разбива ужасно, кръвта шурва от него, а дебелата жена, която обожавах, притичва до мен, вдига ме на леглото, запушва носа ми с кърпичката си и пее приспивна песен, а точно преди да заспя, лепкав от засъхналата по лицето ми кръв, я чувам да казва "Не, мой миличък Икар, ти не си просто човек, не и ти, ти си владетелят на света, ще видиш, когато пораснеш..."; а после... после заспивам и сънувам ужасната жълта горещина, поглъщаща всичко, изгаряща ме отвсякъде, прегръщаща ме, милваща ме по косите и шепнеща в ухото ми. Не искам да летя. Оттогава, всяка вечер преди да заспя, аз се моля на Господ. Моля се на колене, така както е редно, моля се поне една сутрин на небето да има облаци. Тогава те няма да дойдат и аз ще мога да се излежавам, колкото си искам.
2004-06-19

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)