БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Хайку с вятъра

Ангел Светославов Славчев (йоли)

Раздел: Миниатюри  Цикъл:

 Дръпнах силно от цигарата и се опитах да задържа дима в гърдите си. Трябваше да изгоня ледения въздух от себе си, защото среднощната му зимна свежест ме караше да кашлям. Опънах си тихо още веднъж-дваж.
 - Дай и на мен - изшумоля покрай мен. Не му обърнах внимание. Дръпнах си от цигарата, чак след това протегнах ръка, облакътена на парапета така, че върхът на цигарата да се потопи в студеното тяло на вятъра. Той се завъртя наоколо, обдуха запаления цилиндър и превърна огънчето в оранжева звездичка.
 - Благодаря - прошушна пак, като завъртя дима пред лицето ми в абстрактни фигури.
 - Изпушваш ми цигарите - измърморих без повод и ентусиазъм. Бях спокоен.
 - Скръндза - престори се на обиден той. Вдигна снежинките от парапета и ги пръсна към земята. - А ти не бива да пушиш!
 - Тогава кой ще ти дава на теб? - попитах, пушейки.
 - Не си само ти.
 - Неблагодарник - жегнах се - това не биваше да го казваш. Много си груб... Не можеш да кажеш две думи на кръст без да обидиш някого, защото нищо не разбираш!
 - Не се заяждай! - обиди се наистина - ...Извинявай, все пак!...
 Помълчахме тютюнево. Дадох му отново от цигарата си.
 - “Поемам дъх
преди признанието...
Сякаш ще плувам” - измърморих, зареял поглед в синьо-черното, осеяно със звезди небе над покривите на къщите.
- Хубаво е. - каза след миг вятърът - чие е?
- Хайку - измърморих неопределен отговор.
- Знам! Но чие е?
- Ясуко Цушима. Има и друго:
“В утрото, когато само ти
знаеш, че е още снощи,
животът е красив”
 - А това чие е?
 - На Робърт Блонд, от Орм.
 - Аха... И то е хубаво!
 Отново помълчахме малко.
 - И още едно:
 "Сол в раната
 на слабостта ми,
 болиш ме". Това е мое.
 - Става, и това е добро! - колебливо повя вятърът, но с явна насмешка.
 - Сега ти се заяждаш! - озъбих се внезапно раздразнен. Дръпнах си за последен път от цигарата и я изстрелях с два пръста към земята. Вятърът я подхвана и я разгоря за последно преди да я забие в отсрещната стена сред рояк искри.
 - Прибирам се, ще ме простудиш - изсъсках и се врътнах да влизам, макар да ми беше ясно, че прекалявам.
 - Знаеш къде да ме намериш - показно се усука покрай парапета вятърът - ако ти потрябвам, потърси ме! - каза спокойно и определено усетих, че това ми натри носа. Чух как зад мен последното хайку се завъртя пробно един-два пъти из въздуха и полетя нанякъде в студената нощ.


2004-06-18

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)