БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Изкушението на Доктор Алън

ॡճձբգڑ۳۴ۺहफ (alord)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Изкушението на Доктор Алън В съзнанието ми все още гори името на един човек, име на човек, който бе грубо забравен, а не трябваше. Велик бе той и нека сега разкажа за него. Помнете го и вие… Беше отдавна, в Англия, далечната 1667, година след големият пожар. Бях се върнал с детето си от Бремен, Германия, бяхме при един роднини, докато укрепна финансово. Издигнах наново къщата и старият живот потръгна отново. Но не щеш ли тази същата година се разболя малкият, а докторите всички сякаш бяха избягали от града, след пожара плъзнаха какви ли не болести и те решиха да се махнат от тук, защото не смогваха на толкова много пациенти, а никой нямаше с какво да им заплати, всичко беше изгоряло. Но Слава на Бога, намери се един доктор. Казваше се д-р Алън Хелт. За него казваха, че лекувал всички болести и в неговите ръце не умирал никой. Аз съм малко скептик, не вярвах, но какъвто и да беше разбираше от медицина. Съвестен човек беше. Щом му казах за сина си и той на драго сърце прие да дойде. Уговорихме се за следващата вечер. Привечер на другият ден той потропа на врата ми. Радостен го посрещнах, поканих го на чай с мляко, но то отказа, първо детето утре чаят, това му беше практиката. Прегледът му беше съвсем обикновен и кратък. - Ще се оправи. Нека тази вечер да не яде и утре сутрин ще бъде като нов. – каза ми той и си тръгна. Аз го изпратих малко навъсен, очаквах да каже нещо, някаква диагноза да постави. Но просто си тръгна. Останах разочарован и се чудех сега къде да търся лекар, но не дадох на малкият да яде. Това поне можех да го направя, не бе кой знае колко сложно. Сутринта се събудих от виковете на сина ми. - Тате, тате здрав съм, здрав съм! – викаше той, а аз едва отворил очи се опитах да се отърся от сънливостта си. Не повярвах на очите си. Синът ми се бе оправил. Бе оздравял. Чудо! И то само едно гладуване. Бях направо удивен. Цял ден не можех да захвана никаква работа, все си мислех за доктор Алън Хелт. Това ли му бе тайната на лекуването? Просто не ядеш една вечер и на сутринта си здрав като кукуряк. Вечерта докторът дойде. Аз веднага побързах да му благодаря, а той само се усмихна и махна с ръка. - О, няма за какво! Това е мой дълг. Поканих го да влезе и седнахме да пием чай. - Нима тайната е просто в това гладуване? – запитах го с не търпение да чуя как така лекува. - А, не просто това е най – малкото, с което мога да лекувам. В днешно време има какви ли не сиропи, химически смеси и така нататък, а това е просто да не ядеш една вечер. Не, не, тайната не е там. Много малко са хората, които са разбрали истинският смисъл на лечението… - Е? – запитах аз очакващ. - Ще ти разкажа една история, която се случи с мен, но напълно съм съгласен ако не ми повярваш. - О, не. Моля ви разказвайте, толкова много неща съм изживял, че на всичко вярвам. – отвърнах му аз сещайки се за дългите години скитане из острова и континента, бях се нагледал на истински чудеса та сега да не повярвам… - Човек със себе си винаги носи един демон и един ангел. Чували сте сигурно, те ми казват разни неща, говоря си с тях… надявам се не ви се струвам много побъркан. - О никак, не сте само вие с тези Ангели и Демони, и аз понякога ги чувам да си говорят в мен. – замислих се, прекалено често и аз ги чувах. - … един ден както си тръгвах от поредният пациент демонът изникна до мен и започна да разговаря с мен. “Поредният загубен, нали?” каза ми той имайки предвид пациента. Той беше смъртоносно болен и аз бях безпомощен, тази безпомощност ме убиваше, стоях с часове над медицинските книги, търсейки някакъв лек за хората, които лекувах и бях безсилен, защото в книгите нищо не пише. Демонът ми знаеше какво ми е когато разбирах, че някой човек ще умре, а аз не можех да му помогна. И за това често ме тормозеше. Но този път беше по деликатен. “Виж бях долу при моят господар и му разказах за теб и той също ти съчувства, но ми направи едно предложение…”. Знаех, че е наумил някакво лукавство, но все още го чаках да чуя предложението му “Значи предложи ми ти да му завещаеш душата си, а той да ти даде сила… Сила да лекуваш всякаква болест.” Спрях като закован. Знаех защо плаща такава висока цена за жалката ми душа. Никога не бях мразил никой, никога не бях пожелавал зло на хората… Едва ли щях да ида в ада, а дявола си умира от удоволствие да взима душите на добрите хорица. Но това, да мога да лекувам хората. Всякакви болести, да няма смърт, на цената на моята душа - десетки хиляди живота. Беше истинско изкушени. И тогава на помощ ми се притече моят Ангел “Недей, това е просто измама. ” каза ми той и продължи “Може да вземе душата ти и да ти даде тази сила, но сигурен ли си, че тя ще помага на хората, от злото не можеш да сториш добро”, “Всяко зло за добро” защити се гъвкаво демонът ми, но сякаш вече започнах да проглеждам. Двамата продължиха да се карат, но аз вече не им обръщах внимание. Бях взел решение. – тук той млъкна. - И сигурно сте приели предложението… – казах аз натъжен. – щом лекувате всякакви болести… - О, не! Отказах защо намерих каква е уловката. Той щеше да ми вземе душата. Нямаше да ме убие, щях да живея още много години сигурно, но без нея нямаше да обичам хората, а без да ги обичаш, ти не можеш и да ги лекуваш, защото си без душа, без сърце, без любов… А от тук намерих и лекарството за всяка болест… Да обичаш човека… 2004-06-09 гр.ВиДиН
2004-06-18

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)