БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Никога вече сам

Мартин Игнатов (ligero)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Неясно виждах, но съвсем ясно чувах зловещото клатене на дърветата от есенния вятър. Аз и няколко момчета изпитвахме смелостта си, като минавахме по здрач през една на пръв поглед обикновена горска пътека. Само името и бе странно, а именно “пътеката на смъртта ”. По тази пътека се стигаше до една полу- разрошена постройка, която също си имаше име “ Къщата на ужасът ”. Средните ни години бяха около десет и сами разбирате как сме се чувствали ходейки по пътека с подобно име. - Ей чакайте ме. – почти проплака едно от хлапетата. - Не се мотай Пепи, че ще те оставим тук. - Недейте де, бързам колкото мога. – като ускори явно крачката се помоли той. Бяхме на средата от пътя до “Къщата на ужаса”, а вече телата ни придобиваха все по тъмен цвят. На някои места клоните бяха толкова близко до главите ни, че при разклащането от вятъра заприличваха на огромно ръце, които искат да ни хванат. Всички бяха доста задъхани не само от ходенето вече половин час, но и от страховитата обстановка. - Кога ще се прибираме? – пак се обади малкия Пепи. - Колко пъти да ти казвам, по бързай и не говори инак ще те зарежем. – доста строго нареди водача на нашата група Крум. – Още съвсем малко остава. Не след дълго пред нас се откри малка поляна с доста стара и разнебитена постройка. Когато излязохме на поляната разбрахме, че не е още съвсем тъмно, но не след дълго щеше да остане да свети само луната. Приближихме се до къщата и я огледахме внимателно сякаш очаквахме всеки момент от вътре да изскочи нещо. Тя нямаше нито врата нито прозорци само големи черни дупки по стените. Пред нея имаше едно паднало дърво. След командата на Крум всички отидохме и седнахме на него. Аз седнах почти на земята до Пепи понеже за мен нямаше много място. - Знаете ли, защо пътеката, по която дойдохме се нарича “Пътеката на смъртта”, а тази постройка “къщата на ужаса”? – попита едно от момчетата на име Любо. Всички се спогледаха, но заклатиха незнаещо глави. Аз знаех историята, но не казах нищо. – едно момче е намерено мъртво почти в края на пътеката точно преди да влезе в градът ни. - А къщата пък, защо се нарича тъка? – попита доста припряно Иво. - Ами смята се, че е било тук преди да умре, затова. - Дрън, дрън. Сега го измисли нали. – присмя се Иво. Аз знаех, че не го е измислил той тъй като както казах знаех историята, затова само слушах подигравките на другите без да се смея. - Смейте се, на него не му е било до смях онази нощ когато му се е случило това. - тонът му бе толкова сериозен, че всички спряха да се смеят и се заслушаха в бучащия вятър между дърветата. – само ако знаете какво се е случило преди няколко години тук нямаше да ви е до смях. - Какво пък толкова се е случило, да не би някои сериен убиец да е убил момчето или пък горския дух е сторил това . – направи опит да се присмее и Крум, но на никои не му стана смешно. Малкия Пепи се приближи по близо до Иво и така за мен се освободи малко място на стария дънер. - Когато баща ми е бил дете, за да имаш право да караш колело с големите момчета е трябвало да отидеш до тази къща сам, през нощта и да се върнеш. Само, че тук по това време е живял горския пазач. Точно под нас е имал зеленчукова градина и този които е идвал през нощта за доказателство, че наистина е дошъл до тук е трябвало да открадне няколко домата и тогава да се върне в градът. - И това момче по пътя на зад, се е задавило с парче домат и така е умряло. – пак се пошегува Крум този път успешно. Всички се засмяхме, но пак заслушахме историята която разказваше Любо. - Това момче било приятел на баща ми, а след като то минело изпитанието бил ред и на него. Та в онази нощ въпросния смелчак се метнал на колелото си и тръгнал към къщата на горския. Според баща ми хич не му пукало от тъмнината, дори се шегувал, че ако не се върне до час значи са го хвана ли вампири. Та значи отишъл той до къщата, тази зад нас, но точно когато късал от доматите горския излязъл и го видял. Хлапето побягнало, като не успяло дори да си вземе колелото, а горския след него. Разказват, че понеже бил подпинал не могъл да го настигне и затова стрелял във въздуха, за да го сплаши, но момчето не спирало да бяга. И така гонитбата продължила до мястото където било намерено мъртво. – нещо изщрака под краката ми и всички стреснато се обърнаха към мен. - А как е умряло то? – попита Иво. - Предполага се, че пазачът се е спънал и при падането го е прострелял в главата. - За няколко домата. – възмутен каза Иво – сигурно са го осъдили на доживотен за това. - Не е било нужно, след няколко дни той се е обесил на едно дърво точно тук. Може би точно на това върху което седим в момента. – при което всички скочиха и се отдалечиха на две- три крачки от дървото. Аз не станах понеже знаех, че не е това дърво, а едно зад къщата. Дори и това да бе пак не бих скочил като тях. - Казват, че в къщата по някога можело да се чуе как горския пазач плаче за хлапето, което е убил. - Да бе, стария пазач Иван. – казах аз, но никои не ми обърна внимание. В този момент в къщата зад нас се чу шум от драсване на клечка кибрит и от единия прозорец се видя слабата светлина от свещ. Всички момчета се впуснаха в панически бяг към пътеката, а аз се опитвах да ги спра като им казвах, че това е Иван и, че няма да им направи нищо лошо. Никои не ми обърна внимание, само Пепи издаваше звук от приглушен плач. Тръгнах след тях въпреки, че знаех всеки път какво се случва. Аз и те бягаме по пътеката, но щом се тя свърши, те всички влизаха в града, а аз трябваше да остана в гората. Клоните ни удряха през лицата, Пепи продължаваше да плаче, Иван и Крум дишаха ускорено и шумно на пресекулки, а Любо викаше непрекъснато: - По бързо, има някои след нас, по бързооооо ………... Вече бягахме десетина минути, а аз мислех кога ли някои смелчаци като тези провокирани от историята за мен ще ми дойдат на гости. И както си мислех това се сетих как някое от момчетата може да остане при мен. Спрях и се наведох, вдигнах един камък от земята и пак побягнах да настигна момчетата.
2004-06-12

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)