‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (1)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
ѕрепоръчваме
от wizard
 
—амотен ли е в€търът?
ќсобености на българската национална блондинка
ѕоследни€т дракон
ѕомн€
јз съм сън€т
„удовището
Ќедовършено летене
"÷елувка за лека нощ" - “ихомир јнтонов
”смивка в полунощ
Ћюбов с кървави сълзи
„овекът, който виждаше бъдещето
«аконите на Wizard за жените
—ън
ќтмъщението е сладко нещо
ѕогледът на √оргона
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—ибин —имеонов ћайналовски(wizard)>>ќтмъщението на гарвана  
ќтмъщението на гарвана
  —ибин —имеонов ћайналовски (wizard)
  –аздел: –ј« ј«»  
Ќ€мах ни най-малка представа къде отивам, докато не се събудих на масата в кварталната кръчма на Ѕруклин "¬айълет муун". Ѕарманът, който вече познаваше и кътните ми зъби, плъзна към мен бутилка добре отлежала руска пшенична водка и кана ледена вода. ѕромърморих набързо н€какво подобие на благодарност отново се затворих в себе си. явно подсъзнанието ми ме бе докарало тук с една-единствена цел - да се накъркам. » понеже майка ми ме беше учила навремето, че не е възпитано да се отказва на молба, било т€ на човек, птица, животно или подсъзнание, реших да не се опъвам много и да последвам зова на кристалнобистрите течности пред мен. —лед втората чаша усетих как лидът, сковал мозъка ми като поглебален саван, започна полека-лека да се разтап€.  акво още му тр€бва на млад, перспективен, безработен от десет часа местен журналист - бутилка, тиха и спокойна кръчмва, никакви жени около него и толкова. — едното от двете си вкаменени очи виждах как барманът пос€га към купчината компактдискове и изважда прастар албум на "Metallica". „удесно. ƒано само имаше и втора бутилка във фризера, понеже €вно само една н€маше да ми стигне доникъде. Ѕ€х започнал да пи€ отдавна - още преди година и два месеца, когато се разделих с последната си сериозна при€телка. ѕо онова време вече б€х на върха, в б€съка на славата си или както искате го наречете. ѕечелих достатъчно добри пари, около мен се навъртаха жени в промишлени количества, с две думи - пълно блаженство. “огава все още с чисто сърце можех да за€в€, че имам н€какви при€тели. —ега обаче градени€т с толкова усили€ успех се срина с лекота - като отронена женска сълза. «абел€зали ли сте н€кога колко лесно плачат жените? ћъжките сълзи винаги са по-тромави - тр€бва им неверо€тен зар€д горчилка и мъка, за да избухнат. ј женските... жените просто натискат списъка и те излизат като по поръчка. ≈стествено - нали фалшивите неща винаги стават по-лесно. ѕон€кога си мисл€, че ¬тората световна война навремето е можела да мине и без онези двете атомни бомби. „ърчил и “руман е тр€бвало просто да заведат н€колко жени в япони€, да размахат пред очите им едри банкноти и след това да си ги приберат в джобовете. ∆ените винаги плачат с крокодилски сълзи, когато вид€т как изпод носа им изчезват пари. ј пред една река от лъжливи женски сълзи €понските генерали са н€мали никакъв шанс... ѕрез прозореца на бара лъсна н€как успоко€ващо жълт лунен лъч. Ќезнайно защо всички тези философски мисли, които ме б€ха завладели, изчезнаха €ко дим. ¬ече б€х пор€дъчно къркан и въобще не ми пукаше нито за женски сълзи, нито за сладникаво-груби думи на редактори, нито за безработни журналисти. Ѕутнах празната бутилка към бармана. “ой € пое и, без да каже и думичка, € замени с пълна.  имнах с благодарност. »мах още достатъчно пари в кредитната си карта, така че две седмици н€маше за какво да се притесн€вам. Ќе че имах намерение да живе€ чак толкова дълго. Ќамерението ми бе... о-о-о, € стига с тези намерени€, промърмори гласът в зама€ната ми от алкохола глава. ¬ъобще не ме занимавай с глупости, ами поркай, докато има. Ѕеше единадесет часа вечерта на 31.’. ƒо часа и минутата, когато б€х роден, оставаха още близо пет часа. ѕет часа, в които тр€бваше да допи€ остатъка от бутилката, да свърша едно-две неща и да се самоуби€. ќще не б€х решил нито какви ще бъдат нещата, нито как точно ще сложа край на така наречени€ си живот. Ќе ме и интересуваше. ÷€лата ми кариера на журналист според колегите ми се дължеше на интуици€та ми. “очно т€ щеше да ме води и сега. Ќ€мах повод да се съмн€вам в не€. ў€х да разбера на кое кога ще му дойде времето. ¬ момента се чувствах като парцалена кукла с дистанционно управление. јлкохолът н€маше нищо общо с това. »зпих последната чаша на един дъх, запалих една от последните цигари в празни€ пакет от " емъл", който открих в джоба си, и извадих клетъчни€ телефон от €кето. ѕроведох общо четири разговора, като нито един не тра€ повече от две минути. — всеки един от хората, с които се свързах, можех да се разбера с половин дума - толкова добре се б€хме сработили по време на работата ми като журналист.  огато затворих за четвърти път телефона и го изключих, по бузите ми течаха сълзи. Ќе си правех труда да ги кри€ - и без това в кръчмата н€маше никой, ако не се брои барманът и онези неколцина пи€ници, които сп€ха по масите в очакване на н€кой при€тел, който да ги събуди от летарги€та ми и да ги почерпи едно, две или двадесет питиета. ¬карах кредитната си карта в терминала на бар-плота, набрах сума, ко€то бе с доста долари повече от сметката ми, закопчах €кето си и изл€зох на студа. ¬ън в€търът бе направо ужас€ващ. ¬ече наближаваше полунощ - Ќощта на ¬си светии чукаше на вратата и чакаше н€кой да й отвори. Ќе че навън имаше кой знае колко мераклии. явно повечето хора се б€ха прибрали в уютните си домове, в топлите си легла, до нагримираните си, преливащи от фалш и поквара "любещи" съпруги и кротко сп€ха в очакване на нови€ ден. —амо при мисълта за това ме обзе погнуса. ѕред очите ми с€каш изплува ергенската ми квартира - студена, пуста, безлюдна като улиците около мен, леглото, от което лъха аромат на пр€сно изкопан гроб с привкус на самота и мъничко подправки - отчуждение, тъга, мъка и какво ли още не... превъзходно €стие за самотници, което задължително се консумира охладено до абсолютната нула, до онзи студ, който не може да бъде прогонен с печка, завивки или алкохол, а само с онова архаично, вписано в „ервената книга чувство, наречено любов и за последен път документирано от н€кой си ”илиам Ўекспир в нещо като пиеса на име "–омео и ∆улиета". ”сещах как челюстите ми конвулсивно се свиват в €ростно ръмжене. Ќасилих се да спра и вместо това да се огледам. ¬ече почти б€х стигнал до гробището. Ќаругах се наум защо не се б€х сетил да си взема фенерче, но точно в този момент нов порив на в€търа отмести петнадесетина облака и луната се показа в пълни€ си бл€сък. Ќаоколо стана светло като ден. «а мен бе детска работа да откри€ необходимото ми м€сто. „етиримата души, на които б€х позвънил, си б€ха свършили перфектно работата. ≈дини€т тъкмо привършваше изкопаването на гроба. ƒруги€т се суетеше около поставена на статив дигитална видеокамера и €вно правеше проби на осветеността. “рети€т и четвърти€т б€ха прекалено заети да държат на мушка жените, скупчени около най-близки€ надгробен камък. ќгледах бавно вс€ка една от т€х. Ќе задържах погледа си върху нито една за повече от минута, но и това свърши идеална работа. “ри започнаха да трепер€, една се разплака неудържимо (елементарно, вече имам доста добър имунитет срещу това, припомних си мислите си отпреди час-два аз), а останалите пребледн€ха като платно. ∆ените на мо€ живот. «вучи доста високопарно, като заглавие върху корица на н€кой любовен роман. ѕовечето от ти€ кучки друго и не чет€ха. — вс€ка една от т€х ме свързваше не само вечер-две, прекарани в леглото на ергенската ми квартира, а много, много повече - безкрайно чакане, молби, молитви, обещани€, раздели, милиони километри изхабени нерви и литри алкохол, погълнати в отча€н опит за запазване на разсъдъка, стотици часове, прекарани по телефони, както и милиарди думи, думи, думи, изречени с една-единствена цел - да ги накарам по н€какъв начин да пов€рват, че ги обичам. ¬секи път, когато поредната разд€ла раз€ждаше сърцето ми като акумулаторна киселина, се б€х клел, че подобни грешки повече н€ма да допускам. ѕървите н€колко пъти се клех пред √оспод. ѕоследните - пред —атаната. Ѕ€х в гр€х и пред двамата, понеже никога не усп€вах. „асовникът на китката ми показваше два часа след полунощ. »мах още време и възнамер€вах да го оползотвор€ по най-добри€ възможен начин - в разговор. Ѕ€х чел н€къде, че най-ефикасни€т начин, по който престъпниците пречупвали жертвите си, бил разговорът, и то с възможно най-спокойни€ и благ тон. Ќе виждах смисъл да не последвам добрите стари традиции. - ѕредполагам, че ви е €сно защо съм ви поканил тази вечер тук - започнах спокойно аз. ќт двете бутилки водка н€маше и следа. ћислите ми б€ха кристално €сни. „увствах се трезвен като некролог. - √робът, който мо€т при€тел току-що изкопа, очевидно е твърде малък и едва ли ще побере всички ви. Ѕутилки и чаши също не са предвидени в сценари€, така че очевидно не съм ви поканил, за да пийнем по едно. “ака че остава една възможност.  акто всички знаете, днес е нощта на ’алоуийн. Ќа всичко отгоре съм имал непредпазливостта да се род€ на същата тази нощ, само че преди 25 години. –одителите ми също са били непредпазливи, не са предвидили, че синът им ще прекара живота си в гонене на кучки като вас и затова нито са направили аборт, нито са ме убили, когато съм бил достатъчно малък, за да не чувствам нищо. Ќе виждам по-подход€що м€сто от това, по-подход€що време от тази нощ... и по-подход€щи хора от вас, за да поправим грешката им. ≈дна от бившите ми "при€телки" изпищ€. ќчевидно не можеше да пов€рва на ушите си. ≈дин от двамата, които държаха ц€лата групичка на мушка, изстрел€ куршум в пръстта под краката й. “€ подскочи и млъкна. - Ѕих ви помолил да пазите тишина, за да не развалим видеозаписа, който ще направим след малко, за да го предадем пък после на полици€та - продължих аз още по-вбес€ващо спокойно и невъзмутимо. - „овекът, който всички н€кога лъгахте, че сте влюбени в него, е измислил доста добър сценарий за вечерта. ≈, не съм включил маски за ’алоуийн в него, за да не се затрудн€т после ченгетата при разпознаването. ѕланът за действие еследни€т: моите хора включват камерата, една от вас с автомат в ръце (празен, естествено) ме заплаша и ме кара да легна в този току-що изкопан гроб. —лед това всички вие се хващате за лопатите и ме зарав€те. ∆ив. ѕосле един от при€телите ме ще ви заведе н€къде на спокойствие, където ще прекарате весело ден-ден и половина. ѕо дебелите книги пише, че именно толкова му тр€бват на човек, за да умре от задушаване. —лед това ви пускат да си вървите, за да имате време да се сбогувате със съпрузите и децата си, а след 12 часа предават записа в полици€та. ќб€снението е просто - човекът искал да запише празненствата за ¬си светии, а вместо това записал извършването на добре подготвено убийство. ћотивите - ревност и изнудване за пари, понеже не сте знаели, че от днес съм безработен. ”бедил съм този-онзи да свидетелстват, че от доста време насам системно сте ме тормозили по телефона. ¬ момента при€тели-хакери бърникат из телефонните ви сметки, така че да изглежда, че всички сте ми звънели по пет-шест пъти на ден. „енгетата ще наред€т ексхумаци€, ще установ€т, че наистина съм починал от задушаване... ѕо-нататък н€ма да ви разказвам, понеже н€ма да ви е интересно по време на делото в съда. Ќито една от т€х не посм€ да гъкне. - ≈, помислил съм и за децата ви все пак - облегнах се върху един надгробен камък аз. - ƒо четири часа сутринта, когато ще започнете да хвърл€те лопатите пръст върху мен, има още близо час и половина. ƒостатъэчно време, за да седна и да поопиша това,което се случи тази нощ. ўе го предадат на мой колега - телевизионен журналист, който ще огласи съдържанието му след десет години. “огава синчетата ви тъкмо ще са в пубертета, така че ще бъдат много щастливи да разберат, че майките им (лека им пръст!) в кра€ на краищата не са убийци. Ќе знам наистина каква ще е реакци€та на многообичаните ви съпрузи, когато разберат, че сте мъртви благодарение на любовника си, но... ако в€рвате в задгробни€ живот, сами ще разберете. ќтдалечих се от групата кучки и седнах на един гроб. ќттогава досега пиша, пиша, пиша... ўом свърша, ще накарам н€кого от моите при€тели да се подпише като свидетел, ще го запечатам ето в този плик и ще тръгна към м€стото на смъртта си. Ћекарите разправ€т, че обречените на смърт от задушаване прав€т всичко, само и само за да се спас€т. ћоето самообладание обаче е огромно. ј пък и, в крайна сметка, всичките тези жени н€ма да направ€т кой знае какво с мен. ќт доста време насам те погубваха - една по една - живота ми. —ега ще го направ€т буквално и заедно. Ќищо ново под слънцето. ѕоне към това имах време да привикна.
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —ибин —имеонов ћайналовски ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-05-25

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
«а да можете да менаджирате произведени€та и да пишете коментари, тр€бва да бъдете логнат чрез бутона "¬ход чрез ‘ейсбук".
   ќтзиви: 2
  print ѕечат  
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
21-11 ясновидката
20-11 ƒемон, ёда и ћагьосник
20-11 »грата
20-11 –ибен буквар /1824 г/.
20-11 ‘ранклин “омас
ѕълен списък